Решение № 19584 от 19.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19584 гр. София, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110148889 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от К. П. М. срещу „..“ ЕООД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимостта на вземанията, предмет на изпълнителен лист от 29.05.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 22808/2014 г. по описа на СРС, 48 състав, а именно сумата от 8348,23 лева главница, и 2442 лева допълнителни разходи, които вземания били прехвърлени на ответника с договор за цесия от 17.03.2021г. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. дело № .. по описа на ЧСИ .., с първоначален взискател „Първа инвестиционна банка“ АД, след което вземането било прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД. Изпълнителното производство било прекратено на основание чл.433, ал.1, т. 8 ГПК на 14.08.2020г. и след този момент не били предприемани действия по принудително изпълнение на вземанията, поради което същите били погасени по давност поради изтичане на срок от 5 години от последното извършено изпълнително действие. Излага, че след прехвърляне на вземането на „..“ ЕООД започнала да получава постоянно обаждания с покани и заплахи да плати задълженията. Подала искане до ответника да бъдат отписани задълженията като погасени по давност, но в отговора си ответника посочил, че давността не се прилага извънсъдебно. Моли да бъде признато за установено, че не дължи процесните суми поради изтичане на погасителната давност по отношение на тях. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Излага съображения, 1 поради които счита, че вземанията по изпълнителния лист от 29.05.2014 г. не са погасени по давност. Били извършвани действия по изпълнение на 13.08.2020г. и 21.02.2022г., а именно – искане за конституиране на нов взискател, към което били посочени и конкретни искания за извършване на изпълнителни действия. Перемпцията на изпълнителното дело нямала отношение към давностния срок и не водела до неговото прекъсване. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК. Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др/.

В случая ищецът твърди, че не дължи сумите по изпълнителен лист от 29.05.2014г., издаден по ч.гр.д. № 22808/2014 г. по описа на СРС, 48 състав, въз основа на който било образувано изп. дело № .. по описа на ЧСИ .., поради изтекла погасителна давност.

Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска.

Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.

В конкретния случай страните не спорят, а и от приетите по делото доказателства се установява, че ищецът е длъжник по изп. дело № .. по описа на ЧСИ .., образувани въз основа на издаден срещу него изпълнителен лист от 29.05.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 22808/2014 г. по описа на СРС, 48 състав. При наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез принудително изпълнение към датата на исковата молба, за ищеца е налице правен интерес от предявените отрицателни установителни искове за тяхната недължимост.

Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 3 от 04.02.2022г. по гр.д. № 1722/2021г. на ВКС, I V г.о., ГК, нормата на ч л. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, 2 когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. В случая процесният изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесното вземане е общата петгодишна давност.

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се прекъсва и с предприемане действия за принудително изпълнение, а според чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност. Според разпоредбата на чл.116, ал.1 от ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника.

Съгласно утвърдилата се съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, формирана след постановяване на тълкувателното решение от 2015г., исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни действия след прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, също прекъсват давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, защото съдебният изпълнител е длъжен да ги предприеме /в този смисъл Решение № 60282 от 19.01.2022г. на ВКС по гр. д. № 903/2021г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020г., IV г. о., ГК/. Това решение е дадено по въпроса и в т.3 от Тълкувателно решение от 04.07.2024г. по т.д.

№2/2023г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите му е изложено, че „Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от съдебния изпълнител по вече перемираното дело да приложи изпълнителен способ, кредиторът не бездейства. Активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на съдебния изпълнител.“.

Установява се от представените по делото доказателства, че въз основа на изпълнителен лист от 29.05.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 22808/2014 г. по описа на СРС, 48 състав, срещу ищцата е било образувано изп. дело № .. по описа на ЧСИ ...

Ищецът не оспорва уведомяването си за извършената цесия, с което вземането е прехвърлено на ответника, поради което и този въпрос не е необходимо да бъде допълнително изследван.

Установява се от приложено съобщение по изп. дело № .. по описа на ЧСИ .., че изпълнителното дело е прекратено с постановление от 14.08.2020г. , като видно от 3 приложения препис на изпълнителното дело, че последното изпълнително действие е извършено на 06.07.2016г. – запорно съобщение за налагане на запор на трудовото възнаграждение.

Представено е молба за конституиране на „..“ ЕООД като взискател по делото от 21.02.2022г., по което е постановен отказ от ЧСИ, тъй като изпълнителното дело е прекратено с постановление от 14.08.2020г., съобщено редовно на цедента „С.Г.Груп“ ЕАД и е влязло в сила. Отказът да бъде конституиран ответникът като взискател не е бил обжалван, нито са представени доказателства за образуване на ново изпълнително дело.

Ответникът не е представил доказателства за предприети действия по принудително изпълнение, с които да се прекъсва или спира давността по отношение на процесното вземане, въпреки че съдът изрично му е указал, че не сочи такива.

Съдът намира, че по делото не са представени доказателства за извършени действия по принудително изпълнение след прекратяване на изп. дело № .. по описа на ЧСИ .. на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, съответно не се доказаха твърденията на ответника, че приложимата в случая петгодишна давност е била прекъсвана. Между датата на прекратяване на изп. дело № .. по описа на ЧСИ .. и подаване на исковата молба – 14.10.2025г. са изминали повече от 5 години, като съдът намира, че искането за конституиране на ответника като взискател по вече прекратеното изпълнително дело, по което е било постановен отказ, не прекъсва погасителната давност, тъй като не е редовно сезиране, което да породи задължение за съдебния изпълнител да предприеме действия по принудително изпълнение.

С оглед изложеното съдът намира, че исковата претенция се явява доказана, доколкото възраженията на ответника за прекъсване на погасителната давност не се доказаха.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че погасителната давност за процесните вземания е изтекла, поради което предявения отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 431,61 лева за заплатена държавна такса и сумата от 1370 лева – адвокатско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, като се иска да бъде присъдено такова под 4 минималния размер по Наредба №9/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, което с оглед размерът на исковата претенция е 1134,80 лева. Съдът намира направеното възражение за частично основателно с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото. Същото е приключило в едно открито съдебно заседание, събрани са само писмени доказателства, по спорните въпроси е формирана значителна съдебна практика. С оглед изложеното съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 850 лева/434,60 евро. На ищецът следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 1281,61 лева/655,28 евро.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАВЕНО по предявен от К. П. М., ЕГН **********, срещу „..“ ЕООД, ЕИК ..., с адрес на управление гр. София, ж.к. .. отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, че К. П. М. не дължи на „..“ ЕООД следните вземания в размер на 8348,23 лева главница, и 2442 лева допълнителни разходи, които вземания били прехвърлени на ответника с договор за цесия от 17.03.2021г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 29.05.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 22808/2014 г. по описа на СРС, 48 състав, въз основа на който било образувано изп. дело № .. по описа на ЧСИ .. , поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „..“ ЕООД, ЕИК ... да заплати на К. П. М., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 1281,61 лева/655,28 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5