Решение № 372 от 25.10.2019, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е

Ш Е Н

И Е №372 гр. Пазарджик

25.10.2019 год.

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

ПАЗАРДЖИШКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, въззивен състав, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир

Ненчев

ЧЛЕНОВЕ:Борислав

Илиев

Росица Василева при секретаря Г.Младенова, като разгледа докладваното от съдията Б.ИЛИЕВ в.гр.д.№560 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.258 и следващи от ГПК. С решение №58 на Районен съд

Панагюрище от 10.04.2019 год., постановено по гр.д.№725 по описа на съда за 2018 год., са отхвърлени предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу М.Л.Ч. ЕГН: **********, с постоянен адрес:*** ***за приемане на установено, по отношение на ответника, че ищецът е носител на парично вземане в размер на сумата от 738,85 лв., представляващи непогасена главница по договор за потребителски кредит № *********сключен на 12.11.2015 г. между “Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника, 134,31 лв. - договорна лихва за периода от

28.11.2015г. до 07.01.2017г., 16,29 лв.- такса за оценка на досие за периода от 09.07.2016 г. до 07.01.2017г.; 309,51 лв. – такса за услуга кредит у дома 04.06.2016 г. до 07.01.2017 г., 54,31 лв. – обезщетение за забава за периода от 19.05.2017 г. до дата подаване заявлението в съда - 06.02.2018 г., които вземания са прехвърлени на ищеца въз основа на договор за прехвърляне на парични задължения и приложение от 19.05.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК № 81 от 07.02.2018 г. по ч.гр.д. № 122/2018 г. по описа на Районен съд - Панагюрище. В срока по чл.259, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД гр.София,чрез юрк.М.Д. против първоинстанционното решение с твърдение, че същото е неправилно и незаконосъобразно и необосновано,като се излагат съображения във въззивната жалба свързани с неправилните изводи на съда относно уведомяването на длъжника за извършената цесия по реда на чл.99,ал.3 и ал.4 от ЗЗД.Твърди,че към исковата молба било представено копие от уведомление за извършена цесия от страна на „Провидент Файненшъл България“ като е направено искане за връчването на ответника с исковата молба и приложения към нея,като е представено таковавръчено на ответника,чрез назначения му особен представител.Счита,че получаването на уведомление в рамките на съдебното производство по предявен иск не може да бъде игнорирано ,в който смисъл са и постановени решения на ВКС.В тази насока счита,че връчването на всички книжа по делото е надлежно ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици т.е че особения представител е процесуален представител на ответника и редовно може да получи копие от исковата молба и да направи всички възможни възражения с-у нея в т.ч. и да получи всякакви уведомления. Твърди,че между

„Провидент Файненшъл България“ ООД и „Провидент Файненшъл България“ ООД ,като от приложение №1 към договора за цесия се установява и размера на вземането ,като дружеството доказало изцяло основателността и размера на претенцията си в хода на исковото производство. Формулирано е искане решението на първоинстанционният съд да бъде отменено и постановено друго, с което се произнесе съдът по съществото на спора.Претедират разноски в настоящото производство. В срокът по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника М.Ч.,чрез пълномощника му адв.П.А.-А. с който оспорва подадената въззивна жалба по съображения изложени в него.Формулира искане да бъде потвърдено обжалваното решение , а подадената въззивна жалба отхвърлена. Счита,че ако искът бъде разгледан по същество ,искът следва да бъде отхвърлен на основание доводите изложени в отговора на исковата молба. Не сочи доказателства и не прави доказателствени искания. Претендира разноски в настоящото производство. Пазарджишкият окръжен съд, при условията на служебната проверка по чл.269 ГПК извърши преценка първо на валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съобразявайки изложеното съдът прие, че атакуваното решение е постановено от компетентен съдебен състав и в съответната форма, поради което се явява валидно и допустимо. Въззивната жалба е подадена в двуседмичния преклузивен срок по чл.259 ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 ГПК, подадена е от страна с правен интерес, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество. За да се произнесе по съществото на спора, съобразявайки наведените в жалбата доводи, съдът взе предвид следното: В исковата си молба ищецът ,чрез пълномощника си юрк. Б.Р.твърди, че между ответникът и „Провидент Файненшъл България“ ООД на 12.11.2015 г. е сключен договор за потребителски кредит № *********, по силата на който дружеството е предоставило на ответника сума пари в размер на 750,00 лева. Твърди се, че подписвайки договора за кредит, кредитополучателят е удостоверил, че е получил от кредитора заемната сума, като се е задължил да върне на кредитодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия. Твърди се, че съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с договорна лихва, месечният размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита, която договорната лихва за срока на договора е в размер на 147,93 лв. Общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита е в размер на 897,93 лв., които се заплащат на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 14,97 лв. Първата погасителна вноска е платима на 21.11.2015 г., а последната погасителна вноска е с падеж: 7.01.2017 г. Навеждат се доводи, че кредитополучателят е изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие, размер на 37,50 лв. платима на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 0,63 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски. Постигнато е съгласие за допълнителна услуга, наречена в договора услуга „Кредит у дома", която се предоставя срещу такса в размер на 587,23 лв. разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 9,79 лв., които са платими на падежните дати на погасителните вноски. По сключените договори на длъжника е начислена лихва за забава. Твърди се, че срокът на договора е изтекъл на 07.01.2017 г. с последната погасителна вноска, като кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 323,70 лв., с която са погасени, както следва: такса за услуга „Кредит у дома": 277,72 лв., такса за оценка на досие: 21,21 лв., договорна лихва: 13,62 лв., главница:

11,15 лв.В исковата молба се подържа, че на 19.05.2017 г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) на основание чл. 99 от ЗЗД и приложение 1 към него между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, и „„Провидент Файненшъл България“ ООД , по силата на който вземанията на „Провидент Файненшъл България“ ООД по отношение на М.Ч. произтичащи от договор за потребителски кредит

№ *********и Договор за допълнителни услуги кредит у дома са прехвърлени на дружеството – кредитор. Излага се, че длъжникът следва да се счита за надлежно уведомен за извършената цесия с връчване на исковата молба за отговор. Предвид всичко изложено се моли за уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който излага възражение за неоснователност на исковата претенция. Твърди се, по делото няма доказателства кредитът да е станал предсрочно изискуем. В отговора на исковата молба е направено възражение за нищожност на процесния договор, поради противоречие и заобикаляне на закона, съдържаш неравноправни клаузи, като е направено възражение за нищожност на изрично посочени клаузи. Сочи се, че не може да се направи извод, че правото на иск принадлежи на ищеца. Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на главницата, лихвите и начислените такси. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърлят предявените искове като неоснователни. Въззивният съд като прецени доводите на страните и съобрази поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства намира за установено следното: Предявените кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422

ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК, както и чл.

422 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД са процесуално допустими,като предявени в законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 20.07.2018 г., а исковата молба е подадена на 17.08.2018 г. За да бъдат основателни исковете в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че между първоначалния кредитор „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника са съществували валидни облигационни правоотношения по договор за заем и договор за допълнителни услуги към него, по които кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е изпаднал в забава, съществуването на валиден договор за цесия, по силата на който вземанията по договорите са прехвърлени на ищцовото дружество и длъжникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията. Съгласно императивните изисквания, въведени с приложимите в случая разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа информация за условията на издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Погасителният план следва да посочва дължимите плащания и сроковете и условията за извършване на тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.Когато не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл.

12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен – чл. 22 ЗПК. От доказателствата по делото се установи,че към процесния договор за заем е приложен погасителен план, носещ подписите на страните по договора, но в него е посочен единствено размерът на погасителната вноска и датата на всяко плащане. В договора липсва изискуемото по закон съдържание, а именно разбиване по пера – главница, договорна лихва и допълнителни разходи (такси), на задължението на кредитополучателя, респективно липсва информация за това каква част от задължението за главница, лихви и допълнителни разходи (такси) се погасява с всяка отделна погасителна вноска и как се формира размерът на погасителните вноски. Липсата на тези данни поставя в невъзможност потребителят да разбере с извършените от него плащания каква част от задълженията по кредита погасява и каква част остава дължима.Това обстоятелство налага съдът да приеме, че процесният договор за потребителски кредит е сключен в нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК, поради което същият е недействителен (нищожен) по силата на чл. 22 ЗПК.В случай,че договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита – чл. 23 ЗПК. От друга страна недействителността на договора за заем влече след себе си и нищожност на договора за допълнителни услуги, доколкото съгласно изричната уговорка на страните, съдържаща се в чл. 4.2. от договора, допълнителните услуги се предоставят единствено като допълнение към подписан договор за заем, т.е. договорът за допълнителни услуги има акцесорен, спомагателен характер спрямо договора за заем и не може да съществува самостоятелно. Ето защо съдът намира за недължими и претендираните от ищеца вземания по договора за допълнителни услуги.