Решение № 158 от 13.07.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Плевен, 13.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА при участието на секретаря МАРИ СЛ. ТОМОВА в присъствието на прокурора Г. Л. Л. като разгледа докладваното от ЕМИЛ СТ. БАНКОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264400600466 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.313 и сл.от НПК.

С Присъда № 51/09.04.26 г., постановена по НОХД № 173/25 г.

РС-Плевен признал подсъдимия Д. Ц. К. за невинен в това, че през периода месец март 2019г. - месец април 2022г. включително в гр.Плевен, като осъден по гр.д. № 1866/2019г. по описа на Районен съд - Плевен, да издържа свой низходящ – своя син А. Д.. ЕГН: **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно - 37 (тридесет и седем) месечни вноски от по 180 лева всяка, в общ размер на 6660 лева престъпление по чл.183 ал.1 НК, поради което и на основание чл.304 НПК го оправдал по така повдигнатото обвинение.

Недоволен от присъдата е останал прокурор от ПРП, който е депозирал протест, в който навежда доводи, че тя е неправилна. Моли въззивната инстанция да постанови решение, с което да отмени присъдата на Районния съд и да постанови нова, с която да осъди оправдания подсъдим.

Представителят на ПОП поддържа протеста.

Ответникът по протеста моли ОС да потвърди присъдата.

1

Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в съвкупност и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното:

Протестът е подаден в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, поради което се явява допустим и следва да бъде разгледан.

Разгледан по същество същият е неоснователен.

Съобразявайки доказателствата РС правилно е изяснил фактическата обстановка, като изводите му в тази насока се споделят и от настоящата инстанция. По категоричен начин е установено, че в резултат от фактическо съжителство между подсъдимия К. и Н. С. Т., на ***** се родило детето А. Д..

ЕГН: **********.

Известно време след това, подсъдимият и Н. Т. се разделили, като детето останало да живее при майката и родителските права били предоставени за упражняване на нея; подсъдимият бил осъден да изплаща издръжка в полза на своя син.

С Определение по гр.д. № 1866/2019г.по описа на PC-ПЛЕВЕН, била одобрена спогодба, по силата на която, наред с другото, дължимата от подсъдимия К. издръжка била увеличена от 120 лева, на 180 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.03.2019г., до настъпване на законови причини за нейното изменение или прекратяване. Определението влязло в сила на 17.05.2019г.

Известно време след това – на 20.12.2021г., Н. С. Т. починала. С Решение №582/20.04.2022г. по гр.д.№1252/2022г. по описа на РС-ПЛЕВЕН и съобразно разпоредбите на Закона за закрила на детето, А. Д.. бил настанен за отглеждане в семейната среда на бабата по майчина линия – свидетелката Н. Т.

Т. - до навършване на пълнолетие или до завършване на средно образование.

Решението влязло в сила на 05.05.2022г.

През периода месец март 2019г. - месец април 2022г. включително, подсъдимият бил в силно затруднено материално положение. Не разполагал с декларирано движимо и недвижимо имущество, вкл. – земеделски земи или превозни средства. Наред с това, трудовата му ангажираност била непостоянна. За времето м.март 2019г. - 03.05.2019г. работел в „ЯНА“ ООД, като за това време, през месеците март и април му били удържани суми за издръжка на А. К., във връзка с образувано ИД /м.март 2019г. – удържани 2

189,12лв., м.април 2019г. – удържани 120 лева/.

След като считано от 03.05.2019г., подсъдимият бил уволнен от „ЯНА“ ООД, същият започнал отново работа едва на 23.10.2020г. – в „СТАНКОВ 761“ ЕООД, като неговата трудова ангажираност продължила и към края на горепосочения период - месец април 2022г. Получаваното от страна на подсъдимия трудово възнаграждение в „СТАНКОВ 76-1“ ЕООД обаче, също не му позволило да изпълнява своите ежемесечни задължения по издръжката на своя син А. К.. Нетното трудово възнаграждение, което подсъдимият получавал при „СТАНКОВ 76-1“ ЕООД, било, както следва: м.октомври 2020 г.– 66,01 лв., м.ноември 2020 г. – 242,02 лв., м.декември 2020 г. – 242,02 лв., м.януари 2021 г. – 0 лв., м.февруари 2021 г. – 128,94 лв., м.март 2021 г. – 257,89 лв., м.април 2021 г. – 257,89 лв., м.май 2021 г. – 257,89 лв., м.юни 2021 г. – 257,89 лв., м.юли 2021 г. – 257,89 лв., м.август 2021 г. – 257,89 лв., м.септември 2021 г. – 257,89 лв., м.октомври 2021 г. – 257,89 лв., м.ноември 2021 г. – 259,43 лв., м.декември 2021 г. – 197,72 лв., м.януари 2022 г. – 0 лв., м.февруари 2022 г. – 0 лв., м.март 2022 г. – 0 лв., м.април 2022 г. – 0 лв. С други думи, въпреки упражняваната трудова дейност както в „ЯНА“ ООД, така и в „СТАНКОВ 76-1“ ЕООД, материалните затруднения на подсъдимия били такива, че същият не разполагал с обективна икономическа възможност да изплаща издръжката, на която бил осъден, още повече, че за периода м.май 2019г. – м.октомври 2020г., Д. К. изобщо не бил трудово ангажиран. Поради това и бидейки в особено затруднено материално положение, считано от месец май 2019г. до месец април 2022г. включително, подсъдимият не изпълнявал ежемесечното си задължение по издръжката на А. К.. Започнал хаотично и спорадично да привежда парични средства в полза на своя син, при това - без ясно уточнение относно основанието за превод, едва през месеците февруари, март, април 2022г. /съответно – 200 лв., 250 лв., 200 лв./ чрез системата ИЗИ ПЕЙ. Продължил да прави преводи чрез същата система, а и по банков път и след това, като към периода на съдебното следствие по делото, общият размер на преведени парични средства в полза на А. К. възлиза на общо 8200 лева, т.е. формално, макар и несвоевременно, били изплатени дължимите вноски за периода месец март 2019г. - месец април 2022г. включително.

Разпитана в качеството на свидетел по делото, бабата на А. К. /полагаща 3 непосредствени грижи за неговото отглеждане и възпитание/ - св.Н. Т. посочва, че дължимите за периода м.март 2019г. – м.април 2022г. включително вноски по издръжката, са изцяло издължени, като не са настъпили други вредни последици от недаването на издръжката, изключая самото й неплащане.

Междувременно обаче, с Постановление на РП-ПЛЕВЕН от 23.09.2021г. било образувано досъдебно производство пр.пр.№4337/2021г. по описа на същата Прокуратура, в хода на което, към наказателна отговорност за престъпление по чл.183 ал. 1 НК, бил привлечен Д. Ц. К. ЕГН: **********.

Така изложената фактическа обстановка се приема за доказана по убедителен начин и почива върху следните събрани по делото доказателствени материали: показания на свидетелите Н. Т. Т. – дадени непосредствено в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд и прочетени от него при условията на чл.281, ал.4, вр.ал.1 т.1 НПК; В. Л. С. – дадени непосредствено в хода на съдебното следствие пред РС. Показанията на тези свидетели способстват за изясняване на фактите и обстоятелствата по плащане/неплащане на издръжката от страна на подсъдимия, както и трудовата му заетост през инкриминирания период. Правилно РС е отбелязаял, че прочетените по реда на чл.281 НПК показания на свидетелката Н. Т. са по-подробни от непосредствено дадените в хода на съдебното следствие - и доколкото същата заявява, че ги поддържа, следва да се ползват преимуществено, пред непосредствено дадените показания на етапа на съдебното слредствие пред предходния съд на същата свидетелка; справка за родствени връзки на Д. Ц. К. /л.12 от делото/; препис на Определение от 17.05.2019г. по гр.д. № 1866/2019г. по описа на РС-ПЛЕВЕН /л.37 ДП/; препис на Акт за смърт и удостоверение за наследници на Н. С. Т. /л.42 – 45 от ДП/; препис на Решение №582/20.04.2022г. по гр.д.№1252/2022г. по описа на РСПЛЕВЕН /л.70 – 72 от ДП/; разписки за извършени плащания от страна на Д.

К., във връзка с издръжката, на която е осъден /л.63 – 69, л.116 - 122 от ДП/; извлечение от сметка на името на А. Д.. в „БАНКА ДСК“ ЕАД, ФЦ ПЛЕВЕН /л.88 от ДП, л.45 от делото/; писмени доказателства за имущественото състояние и трудовата заетост на подсъдимия, представени от ТД на НАП – ПЛЕВЕН, ОБЩИНА ПЛЕВЕН, ОДМВР-ПЛЕВЕН, СГГК-ПЛЕВЕН,

АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, „ЯНА“ АД-БУРГАС, ЗАВОД ПЛЕВЕН,

4

„СТАНКОВ 76-1“ЕООД-СОФИЯ /л.56 – 61, л.63 – 69, л.191 – 192, л.205 - 206 от делото/; писмени сведения, съставляващи банкова тайна по смисъла на чл.62 ал.2 ЗКИ, предоставени от „Банка „ДСК“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, „Юробанк България“ АД, „Обединена българска банка“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД, „Инвестбанк“ АД, „Централна кооперативна банка“ АД, „Алианц Банк България“ АД, „Българо-американска кредитна банка“ АД, „Ти Би Ай Банк“ EАД, „ПроКредит Банк“ (България) EАД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, „Търговска Банка Д“ АД, „Българска банка за развитие“ ЕАД, „Токуда Банк“ АД, „Тексим Банк“ АД, „Общинска банка“ АД, „ИНГ Банк Н.В.“ – клон София, „Ситибанк Европа“ АД, клон България, „Те– Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ“ – Клон София, „Варенголд Банк“ АГ, клон София, „Бигбанк АС“- клон БЪЛГАРИЯ, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“- клон СОФИЯ /л.108 158, л.186, л.189 от делото/; заключения по първа и втора допълнителни съдебно-счетоводни експертизи /л.159 – 162 от делото, л.213 – 216 от делото/, от които се установява, че общият размер на дължимата издръжка през инкриминирания /процесния/ период от м.март 2019г. до месец април 2022г. включително, възлиза на общо 38 вноски, в размер на 6660 лева, в т.ч. – 3 вноски от по 120 лева /месеци март, април, май 2019г./ и 35 вноски от по 180 лева /месец юни 2019 – м.април 2022г. включително/. Експертът отбелязва, че в досъдебното и съдебното производство са представени писмени доказателства за извършени плащания за издръжката на А. Д.. в общ размер на 8200,00 лв., както следва: през 2022г. - 1500,00 лв., през 2024г. 4400,00 лв., през 2025г. - 2300,00 лв. представени в разгърнат вид в обстоятелствената част на експертизата; плащанията през 2022г. са извършени чрез системата за бързи разплащания „Easy Pay", а тези през 2024г. и 2025г. по банкова сметка в „БАНКА ДСК“ АД, с титуляр А. Д... Вещото лице посочва, че в разписките/нарежданията за разплащане, като основание на превода е вписано - „захранване", „паричен превод" или „издръжка", без да е уточнявано за кой период от време се отнасят. Именно предвид липсата на изрично отбелязване в този смисъл, както и при съобразяване на показанията на свидетелката Н. Т. Т., дадени в хода на съдебното следствие, в които същата посочва, че сумите за издръжка за периода от месец март 2019г. до месец април 2022г. са изцяло платени, вещото лице се е солидаризирало с тази позиция на свидетелката, още повече, че именно същата е пряко ангажирана с отглеждането и възпитанието на А. К., след кончината на неговата майка. По 5 отношение на въпроса през кои периоди/месеци/, за времето от 01.03.2019г. до 30.04.2022г. не са изплащани парични средства във връзка с издръжката, на която е осъден Д. К., вещото лице изтъква, че през този период, подсъдимият не е изплащал ежемесечно парични средства за издръжка на малолетния си син; налице са извършени плащания със закъснение, в т.ч.- след процесния период - през 2022г., 2024г и 2025г. Наред с другото, от събраните писмени доказателства е изяснено, че подсъдимият не притежава декларирано движимо и недвижимо имущество, вкл. земеделски земи и превозни средства; налице са банкови сметки в „ИНВЕСТБАНК“ АД /закрита още преди процесния период/ и „БАНКА ДСК“ АД, като е проследено движението и наличностите по сметките в тази банка и е изяснено, че входящият паричен поток е формиран от изплатени трудови възнаграждения от „ЯНА“ ООД и обезщетения от НОИ за временна неработоспособност; за целия процесен период, входящият паричен поток е в общ размер на 710,14лв., като към неговия край, сметката е с отрицателно салдо. Във връзка с въпроса дали е била налице за подсъдимия обективна икономическа възможност през периодите, в които не са изплащани парични средства по издръжката, да дава издръжката, на която е осъден, вещото лице посочва, че в периодите 01.03.2019г. - м.03.05.2019г. и 23.10.2020г. - 30.04.2022г., в които не са изплащани месечни издръжки, подсъдимият е бил трудово ангажиран в две дружества - „ЯНА" ООД, ЕИК:102004258 и „СТАНКОВ 76 -1" ЕООД, ЕИК:204552941; отбелязва, че трудовото възнаграждение от „Яна" ООД е изплатено по банкова сметка в Банка „ДСК" АД, както следва: на 13.03.2019г. - 150,00 лв. - аванс РЗ за м.03.2019г., на 26.03.2019г. - 44,02 лв. - работна заплата за м.02.2019г., на 24.04.2019г. 258,55 лв. - работна заплата за м.03.2019г., на 29.05.2019г. - 29,80 лв. работна заплата за м.04.2019г.; по същата банкова сметка, на 15.04.2019г. е изплатено обезщетение от НОИ за временна неработоспособност - в размер на 227,77 лв. От друга страна, на Д. К. не са изплащани трудови възнаграждения от „СТАНКОВ 76-1“ ЕООД, ЕИК: 204552941 по банкови сметки. Вещото лице посочва, че за времето от 04.05.2019г. до 23.10.2020г., подсъдимият не е бил трудово ангажиран и не е получавал трудово възнаграждение, както и не е бил регистриран като безработен и не е получавал обезщетения за безработица, а общо получените суми от него в процесния период /01.03.2019г.- 30.04.2022г./ за трудови възнаграждения и обезщетения, възлиза на общо 710,14 лв. Оттук, заключението по първата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза е в 6 смисъл, че К. не е имал обективна икономическа възможност за своевременно изплащане на месечната издръжка в полза на А. Д... След постъпване на допълнителни писмени материали от споменатите двама работодатели на подсъдимия, е допусната втората допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, според заключението на която в периодите от 01.03.2019г. до м.03.05.2019г. и от 23.10.2020г. до 30.04.2022г. /когато подсъдимият е бил трудово ангажиран/, от изплатеното трудово възнаграждение на подсъдимия от „Яна“ ООД са удържани суми за издръжка, както следва: през м.март 2019г.