Акт от 06.06.2019, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- 9229/2018
- Подписан
- 06.06.2019
- В сила
- 26.06.2019
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237, б. "з" · Граждански процесуален кодекс
- чл. 242 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 254 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115, ал. 1, б. "ж" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 117, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 118 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 119 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 5, ал. 1 · Закон за наследството
Р Е Ш Е Н И Е
№ 849
Гр. П., 06.06.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на девети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА при участието на секретаря Роза Ризова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 09229/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от Е.К.А. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответното дружество сумата от 493,31 лв., представляваща стойност на доставена питейна вода и отведени и пречистени отпадни води за периода от 30.01.1999 г. до 17.03.2003 г., законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2003 г. до окончателното ѝ изплащане, сумата от 154,98 лв., представляваща законна лихва за периода от 30.01.1999 г. до 17.03.2003 г., както и сумата от 14,96 лв. – разноски, представляваща ½ част от сумите по изпълнителен лист, издаден по гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П. срещу наследодателя на ищцата, поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на вземанията по давност.
Ищцата твърди, че по гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П. срещу лицето К.А.М.и в полза на ответното дружество бил издаден изпълнителен лист за сумата от 986,62 лв., представляваща стойност на доставена питейна вода и отведени и пречистени отпадни води за периода от 30.01.1999 г. до 17.03.2003 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2003 г. до окончателното ѝ изплащане и сумата от 309,96 лв., представляваща законна лихва за периода от 30.01.1999 г. до 17.03.2003 г., както и за сумата от 29,93 лв. – сторени разноски по делото. Поддържа, че въз основа на изпълнителния лист и за събиране на удостоверените в същия вземания по молба на взискателя „Водоснабдяване и канализация“ ООД от 30.11.2009 г. срещу длъжника било образувано изпълнително дело № 577/2009 г. по описа на ЧСИ С.Д..
Твърди, че последното изпълнително действие е осъществено на 10.09.2004 г.
Посочва, че от този момент към настоящия са изминали повече от три години, поради което вземанията са погасени по давност. Счита за приложим тригодишният давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Твърди, че поради бездействието на взискателя, изразяващо се в липсата на поискани изпълнителни действия в продължение на повече от две години изпълнителното дело е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Изяснява, че длъжникът М.починал на ***г., като ищцата е един от законните му наследници. С тези доводи отрича съществуването на ½ част от общите задължения, съответстваща на наследствения ѝ дял.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД оспорва исковите претенции с твърдението, че същите са допустими, но неоснователни. Посочва, че за ищцата не е налице правен интерес от предявяване на отрицателни искове, тъй като производството по изпълнителното дело е било прекратено, не е образувано нова такова, а наследниците на починалия длъжник не са били конституирани като длъжници. Наред с това вземанията са отписани от партидата на имота и не се претендират от дружеството. Наследниците на починалия длъжник не са изпълнили задължението по приложимите Общи условия и на се подали заявление за промяна на партидата, нито информация, че досегашният титуляр на същата е починал. С тези съображения се отправя искане за прекратяване на производството по делото, респ. за отхвърляне на исковете.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не спори, а и от приетите по делото писмени доказателства, респ. приложени материали се установява, че в хода на производството по гр. дело № 1612/
2003 г. по описа на Районен съд – П. в полза на ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. П. и срещу третото за процеса лице К.М.на основание чл. 273, б. „з“ ГПК (отм.), въз основа на извлечение от сметка, е издаден изпълнителен лист от 25.07.2003 г. за сумата от 986,62 лв., представляваща стойност на консумирана и отведена вода за периода от 30.01.1999 г. до 17.03.2003 г., законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2003 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 309,96 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.01.1999 г. до 17.03.2003 г., както и направените по делото разноски в размер от 29,93 лв.
Данните по делото сочат /с оглед отразеното на гърба на процесния изпълнителен лист/, че въз основа на този изпълнителен титул и за събиране на материализираните в него вземания първоначално било образувано изп. дело № 3294/2003 г. по описа на ЧСИ С.Д., прекратено с постановление от 15.12.2008 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, без доказателства за конкретно извършени в хода на същото изпълнителни действия.
Не е спорно, а и се установява, че впоследствие по молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. П. с рег. № 05183/30.11.2009 г. за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20097520400577/2009 г. по описа на ЧСИ С.Д. с рег. № 752 и с район на действие Окръжен съд – П.. От съдържанието на молбата /приета като част от завереното копие на изпълнителното дело/ се изяснява, че дружеството – взискател е поискало да бъдат извършени справки и при установяване наличието на получавано трудово възнаграждение /регистрирано трудово правоотношение/ или пенсия да бъде наложен запор върху същите.
От съдържащите се в изпълнителното дело материали се установява, че до длъжника К.М.е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена му чрез уведомление от 13.12.2009 г.
Установява се, че производството е прекратено с постановление на съдебния изпълнител от 05.12.2018 г. /обективирано на гърба на процесния лист/ на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
От приетото по делото копие от удостоверение за наследници с изх. № 1124/14.11.2018 г., издадено от Община П. следва, че на ***г. длъжникът К.А.М.е починал, като е оставил за свои наследници по закон сина си Р.К.А.и дъщеря си Е.К.А. – ищцата по делото.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Съгласно посочената разпоредба всеки може да предяви иск, за да установи несъществуването на едно право, когато има интерес от това При предявен отрицателен установителен иск в тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената защита – отричане на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение на ответното дружество, свързана с претендиране на процесните вземания, както и периода – начален и краен момент на давността. При установяване тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищцата вземания съществуват.
Съдът намира, че процесните искови претенции са предявени при наличието на съществуващ правен интерес за ищцата от търсената защита, поради което се явяват и процесуално допустими. Както беше изяснено, за исковите суми в хода на производството по гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П. в полза на ответното дружество „Водоснабдяване и канализация“ ООД и срещу наследодателя на ищцата – К.М.е издаден изпълнителен лист от 25.07.2003 г. По делото не се твърди и не се установява сумите по него да са били изплатени от длъжника, да е била призната тяхната недължимост с влязъл в сила съдебен акт, нито изпълнителният лист да е бил обезсилен. Съществуването на този годен изпълнителен титул в полза на ответното дружество дава възможност на същото, като кредитор, във всеки един момент да инициира изпълнително производство за принудително събиране на сумите, което от своя страна обуславя интереса на задълженото лице – ищцата /като законен наследник на починалия длъжник/ да оспори съществуването им въз основа на твърдяното от нея обстоятелство – погасяване на притезанията по давност, започнала да тече след издаването на изпълнителния лист и изтекла към момента на образуване на настоящото производство /в този см. Определение № 410 от 20.09.2018 г. по ч. гр. дело № 3172/2018 г., IV-то г.о. ВКС, както и Определение № 775 от 06.11.2018 г. по ч. гр. дело № 551/2018 г. по описа на Окръжен съд – П./. Ето защо, доводите на процесуалния представител на „Водоснабдяване и канализация“ ООД за процесуална недопустимост на исковите претенции, се явяват неоснователни, което обуславя разглеждането им по същество.
Установи се, че процесният изпълнителен лист е издаден срещу лицето К.М.въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 237, б. „3“ ГПК – извлечение от сметка.
Изясни се също, че лицето е починало на ***г. и, че един от двамата му наследници по закон към този момент е дъщеря му Е.А. – ищцата в настоящия процес. Същата в исковата си молба твърди, че исковите суми са задължения на наследодателя ѝ, а исковите претенции са предявени то същата като законен наследник на починалия длъжник. Следователно, съдът намира, че ищцата се явява активно материалноправно легитимирана да отрича дължимостта на сумите, удостоверени в изпълнителния лист от 25.07.2003 г. и предмет на предявените отрицателни установителни искове, според наследствения си дял, които след неговата смърт са принципно дължими от наследниците му по закон според наследствените им квоти – арг. чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството /ЗН/. В случая, видно от удостоверението е, че наследници на първоначалния длъжник в изпълнителното дело са неговите две деца.
Същите, на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН /в редакцията, приложима към ***г. – датата на смъртта му/ наследяват поравно – по ½ ид. част от наследството му, в частност от процесните парични задължения.
На това основание съдът намира, че ищцата се явява активно материалноправно легитимиран, като носител на ½ част от задълженията, удостоверени в процесния изпълнителен лист и предмет на предявените отрицателни установителни искове, съответно – 493,31 лв. – главница, 154,98 лв. – лихва за забава и в размер от 14,96 лв. – разноски, да отрича дължимостта им.
В настоящия случай, от събраните по делото писмени доказателства се установи, че процесните вземания са удостоверени в изпълнителен лист от 25.07.2003 г., издаден срещу наследодателя на ищцата въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 237, б. „з“ ГПК /отм./ – извлечение от сметка.
Определението на съда по реда на чл. 242 ГПК /отм./, въз основа на което се издава изпълнителен лист на някое от основанията по чл. 237 ГПК /отм./ се постановява в производство, в което предмет на разглеждане е редовността на изпълнителното основание и характера на удостовереното вземане, без да се провежда процес, в който със сила на пресъдено нещо да е установено съществуването на притезанията на кредитора. Този изпълнителен титул е основание за образуване на производство по индивидуално принудително изпълнение и подлежи на оспорване от длъжника чрез възражение по реда на чл.
250 ГПК /отм./ или чрез отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК
(отм.). Във всички случаи длъжникът упражнява правата си след връчване на поканата за доброволно изпълнение.
При съобразяване с характера на производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, съдът приема, че определението по чл. 242 ГПК /отм./ се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо, в който смисъл е и Решение № 94/27.07.2010 г. по търг. дело № 943/2009 г. на І т.о., ТК на ВКС. Предвид това, право на длъжника е да оспори дължимостта на вземанията по изпълнителния лист, което по новия ГПК, при липсата на образуван изпълнителен процес, се реализира именно с отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, в т. ч. основан на твърдения за погасяване на вземанията по давност.
От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 110 и чл. 118 ЗЗД следва изводът, че погасителната давност е законоустановен период от време, през който носителят на едно вземане бездейства и с изтичането на който последният губи възможността да получи защита на правото си чрез средствата на държавната принуда.
Разпечатката съдържа 33 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/277eefca-f6fb-4f27-9d1c-cd44c7194c02