Определение № 580 от 04.03.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 580 гр. Пловдив, 04.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500206 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна жалба на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК 203670940 срещу Разпореждане № 35 725 от 20.12.2024 г., пост. по ч.гр.д. № 21 166/2024 г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател с вх. № 126 080/ 06.12.2024 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение срещу Н. К. Г., ЕГН – ********** за претендираните със заявлението вземания както следва: сумата 400 лв., съставляваща предоставени заемни средства по сключен между Г. и „ 4финанс „ ЕООД, ЕИК 202393458 Договор за кредит № 9768634001/04.02.2021 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението – 06.12.2024 г. и сумата 257,53 лв. – обезщетение за забава за период 17.06.2021 г. – 05.12.2024 г..

Поддържаните оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и постановяване на въззивен съдебен акт за уважаване на заявлението досежно горните вземания.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.

Производството пред районния съд е образувано по подадено от „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК 203670940 като кредитор срещу длъжник Н. К. Г., ЕГН – ********** Заявление по чл. 410 от ГПК, с което се иска издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение за сумата 400 лв., съставляваща предоставени заемни средства по сключен между Г. и „ 4финанс „ ЕООД, ЕИК 202393458 Договор за кредит № 9768634001/04.02.2021 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението – 06.12.2024 г. и за сумата 257,53 лв. – обезщетение за забава за период 17.06.2021 г. – 05.12.2024 г..

В раздел 12 от заявлението / Обстоятелства, от които произтича вземането / е посочено, че процесните вземания произтичат от сключен между „ 4финанс „ ЕООД и Г.

Договор за кредит № 9768634001/04.02.2021 г., по силата на който на последната са предоставени кредитни средства в размер на 400 лв. за срок от 30 дни; задължението не е 1 изпълнено от заемателката на падежа и след това, вземането е прехвърлено от „ 4финанс „ ЕООД на заявителя на основание сключен между тях Договор за цесия от 18.10.2022 г..

Към заявлението е представен договора за кредит, от който произтича вземането.

Видно от същия, „ 4финанс „ ЕООД е предоставило на Г. потребителски кредит в размер на 400 лв. за срок от 30 дни, като падежът за връщането му е датата 06.03.2021 г., по кредита не се дължи възнагр. лихва / посочен ГЛП 0 %, сума на лихвата 0 лв. /, при ГПР – 0%, общата дължима сума по кредита е 400 лева.

За отхвърли заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК районният съд е посочил, че в заявлението не са изложени всички обстоятелства, на които се основава вземането, а именно не е посочено престирани ли са плащания по кредита и в какъв размер, както и за погасяване на кои вземания по кредита са отнесени – с оглед на това, че - според районния съд, заявителят претендира само част от предоставения кредит.

Освен това е приел обоснована вероятност за недействителност на договора, т.к. посочения в договора ГПР не бил действителния – нямало как според районния съд при ГЛП от 40,97 %, ГПР да е 0 %.

С оглед казаните по горе съдържание на заявлението и на договора за кредит, тези мотиви са неправилни.

Налице е обаче друго самостоятелно основание за постановяване на отказ за всички вземания по заявлението. То е, че заявителят основава правата си за процесните вземания на сключен преди образуването на заповедното производство Договор за цесия с цедент 4финанс ЕООД, което частно правоприемство в случая не е установил чрез представянето на този договор към заявлението, а е задължително да го установи – вж т.4г от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК.

Ето защо, като краен резултат заявлението правилно е отхвърлено. Съответно обжалваното разпореждане е правилно, съответно частната жалба срещу него е неоснователна.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „ Агенция за събиране на вземания „ ЕАД, ЕИК 203670940 срещу Разпореждане № 35 725 от 20.12.2024 г., пост. по ч.гр.д. № 21 166/2024 г. на РС – Пловдив, с което е постановен отказ по заявлението на частния жалбоподател с вх. № 126 080/ 06.12.2024 г. за издаване на Заповед по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение срещу Н. К. Г., ЕГН – ********** за претендираните със заявлението парични вземания - за сумата 400 лв., съставляваща предоставени заемни средства по сключен между Г. и „ 4финанс „ ЕООД, ЕИК 202393458 Договор за кредит № 9768634001/04.02.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на заявлението – 06.12.2024 г., и за сумата 257,53 лв. – обезщетение за забава за период 17.06.2021 г. – 05.12.2024 г..

Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3