Решение № 53 от 21.10.2026, Районен съд - Бяла Слатина

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Б.С., 21.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Н. Харалампиева при участието на секретаря Ивка М. Вълкова като разгледа докладваното от Цветелина Н. Харалампиева Административно наказателно дело № 20261410200081 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ц. Т. И., с постоянен и настоящ адрес гр.Б.С., обл.В., ***, ЕГН **********, чрез адв.С. Г. от ВрАК с адрес за призоваване гр.В., обл.В., ***, ет.3, офии 311, с която се обжалва Наказателно постановление № 25-0248-000888 от 30.01.2026 год, издадено от Началника на РУ Б.С., упълномощен със Заповед рег. № 8121з1632/02.12.2021год. на министъра на МВР за налагане на глоби. За нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/, с което на осн. чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 15.34 евро /30.00 лева/. За нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/, с което на осн. чл. 183, ал. 1, т. 1 пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 15.34 евро /30.00 лева/. За нарушение на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/, с което на осн. чл. 175А, ал. 1 пр. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1533.88 евро /3000.00 лева / и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, за това, че на 14.11.2025 г. около 10:10 часа, в град Б.С. на кръстовището на ул.

“Ал.С.“ и ул. “Д.Б.“, управлява лек автомобил марка „БМВ 530“, модел “ЕР РЕИХЕ“ с регистрационен номер ВР 45 36 СН, негова собственост, като прекомерно форсира двигателя на автомобила при движение, с което предизвиква превъртане на задвижващите колела на автомобила, неконтролируемо поднасяне на същия, като явно създава опасност и пречки на пътното движение, застрашава живота и здравето на хората и би могло да 1 причини имуществени вреди, и водача не използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Водача не носи СУМПС и СРМПС част 2.

Срещу така постановеното наказателно постановление е подадена жалба от административно наказаното лице – Ц. Т. И., с която се иска неговата отмяна по отношение на установеното нарушение по чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/, с което на осн. чл. 175А, ал. 1 пр. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 1533.88 евро /3000.00 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/ месеца, като неправилно. Релевират се доводи, че съставения АУАН е неправилен, с технически неправилно изписан модел на автомобила, некоректно отразен час на извършеното административно нарушение, както и доводи от една страна за техническа неизправност на автомобила, а от друга за налични електронни системи на същия, възпрепятстващи възможността за „Дрифт“.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, с процесуалния си представител - адв. Г., като поддържа подадената жалба.

Въззиваемата страна - Началника на РУ Б.С., не изпраща представител.

С придружително административната преписка писмо, излага писмено становище за намаляване разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималния размер на адвокатски възнаграждения в случай на постановяване на съдебен акт в полза на жалбоподателя.

След като се запозна с депозираната жалба, съдът установи, че същата е подадена от активно легитимиран субект /срещу когото е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

В съдебно заседание са разпитани полицейските служители – Н. М. Н. актосъставител и свидетелите /очевидци/ по съставения АУАН - К. П. М. и М.

Й. Х.. Разпитани в режим на довеждане са двама свидетели допуснати на жалбоподателя – В.Д. М. и Р.Р.А.. По разпореждане на съда са издирени и разпитани в съдебни заседания и свидетелите Л. М. Ч., И. Б. И. и Б. И.в Б..

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя адв. Г., съдът е приел и приобщил по делото флаш-памет с налични записи, съдържащи два видеоклипа на които в съдебно заседание е направен оглед съгласно разпоредбата на чл. 155 от НПК.

Допусната и изготвена е САТЕ, чието заключение е прието и приобщено по делото.

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства:

2

АУАН № GА 3382912/14.11.2025 г.; НП № 25-0248-000888 от 30.01.2026 год.;

Заповед рег.№ 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР; справка за нарушител/водач, и събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите Н. М. Н. - актосъставител и свидетелите /очевидци/ по съставения АУАН - К. П. М. и М. Й. Х., тримата служители при РУ Б.С., се установява следната фактическа обстановка:

На 14.11.2025г., на територията на общ. Б.С. се провела специализирана полицейска операция /СПО/. В тази връзка, полицейски служители участващи в СПО, тръгвайки посока с. А. били уведомени от дежурен ОДЧ при РУ-Б.С. за възникнала необходимост относно изпробването на водачите на училищните автобуси в с.Галиче и гр.Б.С. за наличие на алкохол в издишания въздух, тъй като на същите предстояло пътуване до град В.. С оглед на горното полицейските служители - Н. Н., К. М. и М. Х. се отправили към с.Галиче, като след извършена проверка на водачите на училищните автобуси там, по указания на ОДЧ се позиционирали в град Б.С. на ул. “А. С.“ до училище „Н.Й.В.“ в близост до басейна, за извършване на идентична проверка и на водачите на ученическите автобуси в града.

Докато извършвали разпоредената им проверка, свидетелите /очевидци/ полицейски служители - Н. Н., К. М. и М. Х. чули, след което и забелязали в района на кръстовището образувано от ул. “Ал. С.“ и ул. “Д.Б.“, находящо се пред единия вход на учебното заведение, да се движи по ул.

“Д.Б.“ автомобил БМВ с рег. № ВР 45 36 СН. Наблюдавайки движението на автомобила, полицейските служители непосредствено възприели как неговият водач приближавайки кръстовището на ул. “Ал. С.“ с ул. “Д.Б.“ намалил скоростта на автомобила, след което същият започнал да форсира двигателя си с подаване на газ, в следствие на което, задвижващите колела на автомобила започнали да губят сцепление с пътната настилка, което било съпроводено и от специфичния издаван звук /въртене на гуми/. Водачът на МПС, предприел маневра „завИ.е на ляво“ и продължил движението си по ул. “Д.Б.“ изнасяйки автомобила настрани в насрещното пътно платно, като след стабилизирането на автомобила, отбил в ляво и спрял пред намиращото се до пътя заведение.

Звукът от въртенето на гуми и форсиране на двигателя, се чували почти през цялото време, което още от самото начало привлякло вниманието на полицейските служители, поради което те го наблюдавали през цялото време на движението му. В последствие водача на МПС бил спрял в района на кръстовището на ул. “Д.Б.“ с ул. “Ал.С.“ на около 50м. от мястото където бил полицейския екип, след което му била извършена проверка до служебния автомобил на РУ - Б.С.. При същата се установило, че водач на автомобила, който прекомерно форсирал двигателя при движение, с което предизвикал превъртане на задвижващите му колела и неконтролируемо поднасяне на същия е имено тъжителя Ц. Т. И., който управлявал собствения си лек автомобил марка „БМВ 530Д“, модел “ЕР РЕИХЕ“ с регистрационен номер ВР 45 36 СН. При извършената проверка, водачът не представил, както СУМПС, така и СРМПС част 2.

3

За констатираните нарушения на жалбоподателя е съставен АУАН с бланков номер GА 3382912/14.11.2025 г., за извършени нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП.

Тъжителят подписал акта като посочил, че няма възражения, съжалява за поведението си при екстремното управление на МПС, като заявил, че е готов да заплати колкото е нужно като глоба, само да не му се съставя АУАН за „ Дрифт “, защото му било нужно свидетелството за управление.

Атакуваното наказателно постановление № 25-0248-000888 от 30.01.2026 год., издадено от Началника на РУ Б.С., упълномощен със Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР е издадено на 30.01.2026 год., т.е. в срока по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН.

НП е било връчено на 25.02.2026 г. лично на жалбоподателя.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло на констатациите обективирани в АУАН и НП се установява по категоричен начин от писмените доказателства /процесното НП, извлечение от генерирания доклад от електронната система за нарушения на водача, Заповед рег. № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР и показанията на разпитаните полицейски служители/. Същите са непротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се. Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Те се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак - авторство.

Съдът не кредитира представените по делото видеозаписи, заснети с мобилен телефон, записани на флаш-памет, представени от жалбоподателя.

Същите не могат да бъдат годно доказателствено средство на първо място защото не са установени по надлежния процесуален ред, като на следващо място след огледа на записите, не може по никакъв начин да бъде удостоверена, както идентичността по отношение на заснетото МПС, така и авторството на неговия водач.

С оглед на това, че съдът не кредитира видеозаписите като достоверен доказателствен източник, не следва да бъде кредитирана частта от съдебно автотехническата експертиза, както и експертното заключение, което е изградено върху възприемане и анализ на същите видеозаписи. Експертът не е очевидец на процесното събитие, не е извършил непосредствен оглед на автомобила и пътното платно към момента на нарушението, както и не е установил чрез самостоятелни технически способи поведението на водача.

Поради това изводите му относно траекторията, скоростта, начина на поднасяне, коригиращите действия и липсата на „Дрифт“ са производни от видеозаписите. При некредитиране на същите тези изводи остават без надеждна фактическа основа. Некредитиран видеозапис не може да произведе кредитирана експертиза относно факти, които експертът е извел именно от тези видеозаписи. Вещото лице изрично сочи, че представените видеозаписи е бил анализирал подробно и въз основа на тях прави изводи относно 4 движението на автомобила, спирането на кръстовището, изчакването на други участници в движението, краткотрайното поднасяне на задната част и предприети от водача коригиращи действия за овладяване на автомобила.

Същевременно от изслушването на вещото лице в съдебно заседание се установява, че на записите не се възприема регистрационния номер на автомобила, като самото вещо лице заявява, че „ако записът не беше наличен“, заключението му би било същото, но „без да дава оценка на действията на водача“. В експертизата са извадени изводи, относно действия на водача, които няма как да бъдат обективирани, без реално да се вижда това.

Това признание е съществено, тъй като именно оценката на действията на водача е решаваща за преценката дали се касае за умишлено неправилно използване на пътя, или за случайно поднасяне. Следователно, при некредитиране на видеозаписите, експертните изводи относно траекторията, начина на управление, коригиращите действия, овладяването на автомобила и липсата на умишлено поддържано занасяне остават без самостоятелна доказателствена основа. В тази част заключението има производен характер спрямо видеозаписите и не може да замести или „санира“ доказателствен източник, който съдът не приема за достоверен. При това положение експертизата може да има значение единствено като общо техническо становище относно възможното поведение на автомобил със задно предаване и евентуална техническа неизправност, но не и като годно доказателство за конкретното поведение на водача в процесната ситуация. Експертното заключение не обвързва съда. То подлежи на преценка наред с всички останали доказателства по делото и може да бъде възприето изцяло, частично или изобщо да не бъде възприето, когато противоречи на останалия доказателствен материал