Решение № 187 от 17.11.2025, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Балчик, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ КР. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20253210100400 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от „*** ***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, срещу „***” ЕАД /в ликвидация/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 14 339 лв., представляваща главница за незаплатена стойност на ползвани ВиК услуги за периода от *** г. до *** г. за обект на потребление с клиентски № ***, находящ се в ***, общ. ***, обл. ***, за която сума е издадена фактура №*** г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – *** г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 320.50 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от *** г. до *** г.

По твърдения в исковата молба, уточнена с последваща молба на л. 57 от делото, ответното дружество „***” ЕАД в качеството му на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, изразяващи се в доставка и ползване на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, за обект, находящ се в ***, общ. ***, обл. ***, за който е разкрита партида с клиентски № ***, е ползвал предоставени от ищеца услуги. Излага се, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на ползваните ВиК услуги в предвидения за това в чл. 33, ал. 2 от ОУ 30-дневен срок, считано от датата на фактуриране, и след изтичането на този срок е изпаднал в забава. Поддържа се, че за отчетния период от *** г. до *** г. ответникът дължи главница в общ размер на 14 339 лв. за ВиК услуги, за 1 която сума е издадена фактура №*** г., както и лихва за забава в размер на 320.50 лв., начислена за периода от падежа на издадената фактура - *** г. до *** г. Твърди, че количеството на доставените ВиК услуги в периода от *** г. до *** г. е определено въз основа на реален отчет на СТИ в процесния имот и служебно начислена консумация на основание чл. 49 от ОУ на „ВиК ***“ АД. По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Сочи, че сградата в процесния имот не се обитава повече от шест години и в обекта водата и електричеството са спрени. Оспорва твърденията, че е отказвал достъп до имота, че ежемесечно инкасатор е засичал показанията на терена, както и че са издавани ежемесечни фактури. Твърди, че никъде по сградата не е поставяно съобщение от служител на „ВиК ***“ АД, от което да е видно, че обектът е посещаван, както и че никъде няма публикуван график на посещения по населени места с цел да се осигури достъп. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Излага, че в отговор на негово запитване по отношение на евентуални задължения от „ВиК ***“ АД след направена справка в база данни му отговорили, че имотът се води необитаем, не е извършван реален отчет и не е начислявана консумация от 2016 г. Оспорва исковете и по размер. По изложените аргументи по същество моли за отхвърляне на предявените искове.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния му представител юриск. Е. Т., поддържа исковата молба и обективираното в нея искане.

Представя списък на разноските по чл. 80 ГПК.

В открито съдебно заседание ответното дружество, чрез ликвидатор В. К., поддържа депозирания отговор.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приобщените констативни протоколи от № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г., № *** г. и № *** г. (л. 14 – 24) на *** г., *** г., *** г., *** г., *** г., *** г., ***г., *** г., *** г. и *** г. служители на „*** - ***“ АД са извършвали проверки на имот, собственост на „***” ЕАД с адрес в ***, в хода на които е установено, че липсва достъп до водомерния възел. Видно от съдържанието на Констативен протокол № *** г. (л. 13) на адреса има 9 партиди, целият обект е необитаем.

От приложения констативен протокол № ***г. (л. 9) се изяснява, че на *** г. двама служители на „*** - ***“ АД са извършили проверка на адрес в ***, в присъствието на един свидетел А. И. и законен представител на дружеството „***” ЕАД, при която е констатирано, че на адреса е монтиран водомер № *** с показание от ***, водомер с № ***с показание от 103 - 5 куб. м. и водомер с №*** с показание от 156 - 5 куб. м. Отразено е още, че четвърти водомер не е открит, както и че водомерите не са отчитани от 2016 г.

Протоколът е подписан от ликвидатора В. К. с особено мнение. Въз основа на протокола е 2 издадена фактура № *** г. (л. 8) за заплащане на *** куб. м. вода за периода от *** г. до *** г.

От приобщеното писмо от*** г. от „*** - ***“ АД, адресирано до В. К. – ликвидатор на „***“ ЕАД (л. 71) се изяснява, че на ответното дружество има открити 7 партиди с клиентски номер ***. В писмото е посочено, че обектът е необитаем, не е извършван реален отчет и не е начислявана консумация от 2016 г.

От приложената молба от*** г. (л. 74) от „***“ ЕАД /в ликвидация/, представлявано от ликвидатор В. К., до изпълнителния директор на „ВиК ***“ АД, е видно че ответното дружество оспорва вземането на ищеца по фактурата от *** г., позовавайки се на писмо №***г.

Ангажирани от ответната страна са и Протокол №*** от заседание на общински съвет – ***, проведено на *** г., Протокол №*** от заседание на общински съвет – ***, проведено на *** г., Протокол №*** от заседание на общински съвет – ***, проведено на *** г., Договор за възлагане на управление на ликвидатор на „***“ ЕАД от ***г. и Анекс към него от *** г. (л. 76 – л. 81), от които се установява, че „***“ ЕАД е в ликвидация, В. К. е избрана за ликвидатор, както и че срокът на ликвидацията е удължен с шест месеца, считано от *** г.

Приобщени към доказателствения материал по делото са и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „***” ЕООД – гр. ***, одобрени с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР (л. 37 и сл.), ведно с доказателства за публикуването им в централен и местен ежедневник.

От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебносчетоводна експертиза (л. 99 и сл.) се установява, че общият размер на дължимата главница за ползвана вода по партида с клиентски № *** по издадената от ищцовото дружество фактура възлиза на 14 339 лв., а лихвата за забава върху посочената главница, начислена от падежа на фактурата до *** г. – 372.37 лв. От експертното заключение се изяснява още, че по процесната фактура не е отразено плащане. При извършен от експерта оглед на място в имота на *** г. е констатирано показание на главен водомер с № *** от ***, водомер с № *** – *** и водомер с №*** – ***. Според експерта общото начислено служебно количество изразходвана вода в куб. м. е 3.101, за периода от месец *** г. до месец *** г. средният месечен разход е бил 3.625 куб. м. при редовно отчетени 24 бр. периоди. При изслушването на експерта по реда на чл. 200 ГПК С. С. твърди, че за периода от *** г. до *** г. е начислена служебна консумация, а преди това – от *** г. до *** г. не е начислявана консумация за ползвани ВиК услуги.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством разпита на разпитаните по инициатива на страните свидетели (л. 170 и сл.).

От показанията на свид. Д. С. Г. (без дела и родство със страните), разпитан по инициатива на ищцовото дружество, се изяснява, че от *** г. същата заема длъжността „Технически организатор“, отдел „Инкасо“ към „*** ***” АД. Свидетелката споделя, че на *** г. била извършена проверка в имот на „***“ ЕАД в присъствието на кмета на *** и 3 ликвидаторът на дружеството. По данни на свидетелката от ***г. насам водомерите не са гледани. По време на проверката в имота били установени три водомера - два малки и главен водомер, който се намирал в мазата. Свидетелката описва, че по стените в мазата имало следи от теч от вода. Посочва, че отчетът който е осъществен е реален. Споделя, че по време на проверката ликвидаторът оспорил показанията на потребеното количество вода.

От показанията на втория ангажиран от ищцовото дружество свидетел - С. К. Т. (без дела и родство със страните), се установява, че от 14 години свидетелката работи към „*** ***” АД на длъжност „Отчет на измервателни уреди“. Свидетелката сочи, че в периода ***г. често е ходила до обект „***“ ЕАД в ***, но не е откривала никой в имота, поради което съставяла констативни протоколи, въз основа на които е осъществявано служебно начисляване на консумация.

От показанията на водения от ответната страна свидетел Р. Ж. Г. (без дела и родство със страните) се изяснява, че същият живее срещу сградата на „***“ ЕАД. По данни на свидетеля от много години сградата не се обитава. В този смисъл са и показанията на свид.

Д. С. Д. (без дела и родство със страните), разпитан по инициатива на ответното дружество.

От свидетелските показания на свид. А. К. И. (без дела и родство със страните), ангажирана от ответната страна, се установява, че от ноември месец 2023 г. същата е кмет на ***. От тогава всички ключове на сградата на „***“ ЕАД били при нея и никой не се е свързвал с нея, за да поиска достъп, освен ликвидаторът. От показанията й се потвърждава обстоятелството, че от много години сградата не се обитава. Сочи, че не е виждала залепени съобщения по сградата за осигуряване на достъп. Споделя, че някога е имала намерение сградата да се използва за кметство, поради което изпратила служители да я почистят и тогава се установило, че е в силно занемарено състояние и няма вода. По време на извършена на *** г. проверка в обекта служители на „*** ***” АД установили, че в сградата се намират три водомера, единият от които главен и два допълнителни. При посещение на сградата с вещо лице свидетелката споделя, че е видяла голяма локва в мазата.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предмет на разглеждане са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за незаплатена главница за стойността на ползвани ВиК услуги в размер на 14339 лв. за периода от *** г. до *** г. за обект на потребление с клиентски № ***, находящ се в ***, общ. ***, обл. ***, за която стойност е издадена фактура от ищцовото дружество „*** ***” АД, както и начислена лихва за забава. Следователно основателността на исковете е обусловена от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки, а именно: 1) реалното доставяне и потребяване от страна на ответника в посочения период на фактурираните ВиК услуги; 2) тяхната стойност; 3) отчитането на фактурираното количество вода по предвидения ред в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „***” ЕООД – гр. ***; 4) забавата на ответника; 5) размера на дължимата мораторна лихва за 4 претендирания период, както и 6) одобряването и обнародването на посочените Общи условия. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените вземания. В негова тежест е да установи също и размера на исковите претенции. По отношение на неизпълнението, което е отрицателен факт от действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а именно точното изпълнение.

Разпечатката съдържа 29 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/277d661f-726c-44e9-bd08-21777c660e8d