Решение № 182 от 09.07.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. гр. Добрич, 09.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20263200500241 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№1081/31.03.2026 год. на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД , ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 81В, ап.3 срещу решение рег.№ 10/19.03.2026 год. по гр.д.№319 /2025 год. на Районен съд Тервел,с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 124 от ГПК във вр.чл.422,ал.1ГПК във вр. с чл.430,ал.1 ТЗ вр. с чл.240,ал.1 ЗЗД във вр. чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД да бъде признато за установено в отношенията между страните: ищеца от една страна -„АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „България” № 81В, ап.3, като цесионер и собственик на вземания по договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от дата 02.03.2021 год. с прехвърлител на вземанията „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД и от друга страна ответницата - Х. Н. Р. , ЕГН********** ,от с.Б., общ. Т., обл. Д., ул. ***, в качеството на кредитополучател по Договор за кредит №*** сключен с „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК:175330437 на 07.12.2018 год. ,че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -10.06.2025 година по което е образувано ч. гр. дело №20253250100188 по описа на Тервелски районен съд за 2025 година, в полза на ищцовото дружество съществува парично вземане против ответника ,както следва – посочено по исковата молба: 1418.31, представляваща неплатена главница, ведно със законната лихва върху нея, считано датата на подаване на заявлението до съда 1 10.06.2025 год. до окончателното изплащане на сумата.

С доводи за необоснованост и постановяване на обжалваното решение в отклонение от материалния и процесуалния закон се претендира отмяната му и уважаване на иска по чл.422 ал.1 ГПК във вр. с чл.430,ал.1 ТЗ вр. с чл.240,ал.1 ЗЗД във вр. чл.79,ал.1 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД.

Страната възразява срещу фактическите констатации на първоинстанционния съд за липсата на сключен по електронен път договор за потребителски кредит по правилата зададени от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,тъй като не било доказано валидно предоставяне на преддоговорна информация и отправено от ответника валидно заявление за сключване на такъв договор,а представения по делото договор не носел подписа на кредитополучателя.По делото била представена цялата документация във връзка със сключване на договора , а по реда на чл.146 от ГПК на ищеца не било указвано , че за твърдените от него факти не сочи доказателства.

При данни,че обжалвания съдебен акт е бил връчен на дата 25.03.2026 год., жалба рег.№1081/31.03.2026 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , от активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение, предвид разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера чрез отхвърляне на исковата претенция и е процесуално допустима.

Особеният представител на въззиваемата страна Х. Н. Р. е подал отговор на въззивна жалба рег.№ 1641/12.05.2026 год.,с който счита,че тя умишлено се укрива и следва да бъде издирена ,като условие за решаване на казуса. В съдебното заседание от дата 22.06.2026 год. е посочил,че представляваното от него лице действително се укрива умишлено,тъй като по сведения,получени от нейните близки узнал намерението й да не плати претендираната от нея сума, която действително дължала по причина,че не била положила подписи на договора,с която сумата й била предоставена.Счита,че ищецът достатъчно ясно и конкретно е изложил всички факти и обстоятелства и не възразява срещу отправеното от него искане в производството.

Жалбата е неоснователна въз основа на фактически констатации и правни изводи както следва:

Обжалваното решение е постановено по заявен в срока по чл.415 ал.4 от ГПК иск по чл. 422 ал.1, във вр. с чл. 415 ал.1 т.2 от ГПК на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ” ЕООД , ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „България” № 81В, ап.3 срещу Х. Н. Р. , ЕГН********** ,от с.Б., общ. Т., обл. Д., ул. *** за установяване съществуване на вземане , придобито с договор за цесия от 02.03.2021 год. , произтичащо от чл.79 ал.1 от ЗЗД,във връзка с чл.9 от ЗПК ,чл.6 от ЗПФУР и чл. 86 от ЗЗД,предмет на заповед по чл. 410 от ГПК № 103/16.06.2025 год. , издадена по ч.гр.д. № 188/2025 год. по описа на Районен съд Тервел , по силата на която е разпоредено длъжникът Х.

Н. Р. в качеството на кредитополучател по сключен с “Кредисимо“ ЕАД 2 договор за кредит № ***/07.12.2018 год. ,обезпечен с поръчителство от “АйТръст“ЕООД, да заплати на ищеца в качеството му на цесионер сумата от 1 418.31 лв., представляваща неплатена главница,ведно със законната лихва върху нея,считано от подаване на заявлението до съда на 10.06.2025 год.

Искът е основан на твърдения , че чрез система за предоставяне на финансови услуги от разстояние ,организирана от “Кредисимо“ЕАД ,между дружеството като кредитодател и ответникът,като кредитополучател е сключен по електронен път по силата на ЗПФУР договор за потребителски кредит № ***/07.12.2018 год. за сумата от 2 000 лв.,която е следвало да бъде върната в срок до 20.06.2020 год. на 18 бр.вноски от по 150.84 лв. Лихвеният процент по кредита е в размер на 41.24% , а годишният процент на разходите в размер на 50%,а общия размер на всички плащания възлиза на сумата от 2 715.12 лв.Задълженията по договора са били обезпечени със сключен на 07.12.2018 год. договор за поръчителство между “Кредисимо“ЕАД и “Ай тръст“ЕООД,като отношенията между поръчителя “Ай тръст“ЕООД и кредитополучателя Х. Н. Р. са били уредени с договор,сключен помежду им на същата дата. Ответникът не изпълнил в срок задълженията си за връщане на кредитната сума,поради което кредитодателят поканил поръчителя да плати всички изискуеми задължения на кредитополучателя.След като на дата 18.02.2021 год., поръчителят уведомил длъжника за предстоящото плащане с посочване размера на всички дължими суми,на 23.02.2021 год. поръчителят погасил всички задължения на ответника към кредитодателя.С извършеното плащане ,в качеството си на изпълнил задължението поръчител,дружеството “Ай тръст“ЕООД се суброгирало в правата на удовлетворения кредитор,за което уведомил длъжника на дата 23.02.2021 год.С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) ,сключен на дата 02.03.2021 год., “Ай тръст“ЕООД ,в качеството си на цедент е прехвърлило на вземанията си към длъжника на ищеца,в качеството му на цесионер,индивидуализирани в приложение № 1 ,неразделна част от договора ,съответно за главница по договора за потребителски кредит в размер на 1 832.96 лв.Длъжникът бил уведомен за цесията от цесионера по упълномощаване от цедента.Отправено е искане за установяване вземане на ищеца в размер от 1 418.31 лв. за главница по договора за потребителски кредит.

За доказване основателността на претенцията си,ищецът е представил по делото посочените по-горе договори на хартиен носител ,вкл. договор за потребителски кредит, ОУ за предоставяне на кредити и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.Не са представени документи удостоверяващи усвояването на кредитната сума,размера на извършеното частично погасяване от длъжника на задължение за връщане на главница в размер от 2000 лв., посочената по-горе кореспонденция между поръчителя и длъжника, както и платежни документи ,удостоверяващи,че задължението на кредитополучателя е било погасено от поръчителя.

С отговор рег.№ 3170/20.11.2025 год. , ответникът Х. Н. Р.,чрез 3 назначения й особен представител е посочил,че искът е основателен,както и се укрива ,тъй като знае,че има задължение по кредита.

С обжалваното решение, Районен съд Тервел е отхвърлил претенцията по съображения,че е представен договор за потребителски кредит № *** от 07.12.2018 година, който е подписан само за заемател от „Кредисимо“, при което и така представен не е доказателство за сключен между страните договор за заем от разстояние, тъй като липсва насрещно изявление на заемополучателя, удостоверено с подписа му. В цялост доказателства за сключен между Кредисимо ЕАД от една страна и от друга Х. Р. – именувана за краткост „ кредитополучател“ за сключен договор от разстояние и неговите условия чрез средства за комуникация от разстояние липсвали , което налагало извода за липсата на такъв договор. Вън от горното не бил представен и документ удостоверяващ получаването от ответника на паричната сума по твърдения за реализиран между страните договор за кредит.

Тези изводи на първоинстанционният съд не следва да бъдат споделени.

Процесния договор за потребителски кредит , сключен по твърдения на ищеца от разстояние и по реда на ЗПФУР е представен по делото на хартиен носител в препис,заверен от страната.Съобразно решение № 70 от 19.02.2014 год. на ВКС по гр. д. № 868/2012 год., IV г. о. ,възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184 ал. 1 изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание.Ответникът и въззиваем не е поискал представянето на електронните документи, представени на хартиен носител (договор, Общи условия), или разменените между страните електронни изявления , не е оспорил,че такъв договор е бил сключен между него и "Кредисимо" ЕАД, че кредитната сума му е била предоставена и усвоена от него с получаването й , напротив в хода на производството е признавал тези обстоятелства,чрез особения си представител. С оглед на горното, направеното от представител на страната признание,преценено по реда на чл.175 от ГПК във връзка с представените на хартиен носител доказателства – договор и ОУ са достатъчни, за да бъде направен обоснован извод за възникване на облигационно правоотношение между Х. Н. Р. и "Кредисимо" ЕАД въз основа на сключен помежду им от разстояние договор със съдържанието на представените преписи.

Всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици,като за тях следва да се проведе главно и пълно доказване - за несъмненото им осъществяване в обективната действителност. При липса на такова доказване, съдът следва да приеме за неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото 4 факти, и въз основа на това да постанови решението си.

В случая се претендират права, възникнали от правна сделка –цесия, обуславящи придобиване от ищеца на суброгационни права от поръчител по договор за потребителски кредит.Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗД, поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника .Вземането на платилия дълга поръчител се различава от вземането на кредитора по договора за потребителски кредит спрямо кредитополучателя и поръчителя, по отношение на основанието и момента на тяхното възникване. Вземането на кредитодателя възниква с изпълнението на задължението да предостави уговорения кредит, а вземането на поръчителя – когато той изпълни задължението и встъпи в правата на кредитора срещу длъжника. От този момент между длъжник и поръчител има правна обвързаност, въз основа на която поръчителят има право да иска онова, което е заплатил за сметка на лицето, чието задължение е поръчителствал.

Поръчителят става кредитор на длъжника вместо първоначалния кредитор, чието вземане е погасил чрез плащане, а за длъжника възниква задължението да му възстанови платеното на първоначалния кредитор.В този случай, вземането на поръчителя е самостоятелно и може да се различава по размер от първоначалното задължение Според чл. 138, ал. 1 ЗЗД, поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да отговоря за изпълнението на негово задължение, затова поръчителят отговоря по самостоятелно правоотношение с кредитора и плаща свой, а не чужд дълг. Поръчител, който заплати дълга, придобива вземане срещу длъжника и от момента на плащането , той става кредитор на длъжника на лично основание за свое вземане.