Решение № 135 от 17.06.2021, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Ямбол , 17.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Светла Р. Димитрова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело № 20212330100791 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по повод на подадена молба от П. Т. Г. и Г. Г. Г. в качеството им на *** и *** на *** Г. Г. К., роден на ***г. и М. Г. К., родена на ***г.за налагане на мерки по реда на ЗЗОДН, спрямо техния *** Г.Н.а К.. В молбата излагат твърдения за нанесено психическо насилие върху *** от техния *** на 09.03.2021г., когато е било погребението на тяхната ***.

Посочват, че в този ден след погребението, *** на висок тон и с агресивно поведение е започнал да обвнинява *** как ги е отвлякла,че не била психически добре и др., че техният дом е в гр.Н. и той ще ги отведе веднага.

Въпреки умоляванията на ***, ответникът с категоричен тон заявил , че домът на *** е в гр.Н. Последвал нервен срив на *** М. , която започнала да вика и да умолява *** да не ги отвежда, че не иска да се връща. Тогава ответникът посегнал към нея, хванал я за рамото и й казал да тръгва с него.

Тя получила нервна криза, *** бил силно притеснен, разстроен и уплашен, започнал за моли настоятелно ***, да не я взема, но той не я пускал. *** м. се влошило още повече, но ответникът продължил да се държи безчувствето, 1 продължавал да говори против *** на ***, като тези му думи придвикали пълна истерия у М. Била е извикана лекарска помощ и след техния преглед и по настояване на молителите и *** на другата *** , но в присъствието на *** заявил, че ще се върне през следващите няколко дни, за да отведе ***, както и, че ще подаде заявление в *** на *** за да ги отпише и запише в гр.В., при което *** отново се разплакали.

В молбата се твърди, че ответникът винаги е бил агресивен, безотговорен и конфликтен, , че не е проявявал *** грижа и внимание към ***, злоупотребявал е с алкохол, обиждал и тормозил ***, докато живели заедно, не е задоволявал нуждите им, като след раздялата на родителите през 2020г. те заживяли при тях.

Ответникът оспорва молбата като оспорва изцяло всички факти изложени в нея и отрича да е имало домашно насилие. Твърди, че не той е осъществил акт на домашно насилие на сочената дата, като в деня на погребението не му била дадена възможност да се види с ***, т.к. те били държани за ръце или от родителите на В. или от нейната ***. Излага твърдения, че молителите и тяхната *** Т. са му повишили тон и са се държали агресивно спрямо него.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Към молбата е приложена декларация за извършено домашно насилие по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.

Видно от представеното удостоверение за раждане на Г. Г. К., същия е роден на ***г. от родители – В. Т Г. и Г. Н. К..Последните са и родители на *** М. Г. К., родена на ***г., съгл. представеното удостоверение за раждане на Община Б. Съгласно представения препис-извлечение от акт за смърт №***г. на Община Я., *** на *** В. Г. Г. е починала на 08.03.2021г.

Молителите са представили две удостоверения за настоящ адрес за ***, издадени на 16.09.2020 г. от община Я. според които същите имат последен заявен настоящ адрес от 15.09.2020 г. в гр. Я., ул. ***.

Съгласно служебна бележка № *** на ОУ „Л. К.“ *** Г.К. е редовен *** в ***за *** г. и редовно посещава ***.

2

Съгласно служебна бележка № *** на ОУ „Л. К.“ *** М.К. е редовен *** в ***за ***. и редовно посещава ***.

Представени са медицински бележки амб. № *** и амб. №*** на д-р А. П. в уверение на това, че тя е личен лекар на *** М. Г. К. и Г. Г. К. от 02.12.2010 г.

Във връзка с психическото състояние на *** и най- вече по повод случилото се на 09-11.03.2020 г. молителите са представили психологически становища и изследвания на ***, извършени от психолози както и сигнал от тях до ДСП Я., вх.№ *** и ***от 10.03.2021 г. По повод на същите ДСП Я. е издала две заповеди от 16.03.2021 г. с които *** временно са настанени в семейството на молителите – *** и *** по *** с адрес гр. Я., ул. ***.

По делото бяха събрани гласни доказателства.

Свидетелката Т. А. *** на молителите заяви, че след погребението на *** на 09.03.2021 г. се прибрали от гробищния парк около 14,00-14,30 ч., като ответникът бил с тях, за да проведе разговор с ***. В стаята, където се намирали, присъствали и ***, като ответника заявил, че той е дошъл да вземе ***. Те останали абсолютно безмълвни от чутото и не можели да реагират.

Тогава ответникът започнал с висок тон да говори че *** отвлякла ***и не му е давала да ги вижда 8-9 месеца, което не било вярно. След като *** го попитал какво значи че никой не му позволявал да вижда *** , ответникът започнал на висок тон да обяснява че това „отвличане“ е термин който му казали неговите юристи. Твърдял че *** не му давала възможност да се вижда с *** въпреки ч„е той знаел къде живеят. Той започнал да повишава тон и след няколко реплики К. се опитал да каже на *** че *** е пияница и е паднала след употреба на алкохол. Това наранило *** , като *** се притискало изцяло до ***, а *** Г. до нейния гръб като ръцете му треперели .

*** били притеснени и уплашени от своя *** и от желанието му да ги отведе.

Свидетелката твърди че те се страхували от него, като това са го заявявали както на нея така и на *** Те се страхували от неговото лошо отношение, защото той ги обиждал и им викал , както и защото им налагал забрани, и че *** е наблюдавал ***, когато излизала от банята и тя била притеснена.

Според нея страхът на *** бил основателен, те започнали да треперят а М. не 3 можела да диша. Тя казала че ръцете й са изтръпнали и не се чувства добре като умолявала *** да не я взема защото тук е починала *** ту,к е нейният гроб и духът й. тогава ответникът казал че духът на *** не е тук а в Н. и че те ще живеят в Н. Посочва, че ***задълбочило нервната криза в която изпаднало като поведението на *** още повече влошило състоянието му. Стигнало се до там, че в един момент ответникът тръгнал към ***, хванал М. за рамото и я накарал да се изправи. *** изпитвало силен страх и притеснение и не можело да си вземе въздух. *** Г. също казало категорично като ***, че не желае да тръгва с него и желае да остане в гр. Я. като от притеснение заеквал и не можел да се изказва. После чула как *** казва, че трябва да извикат Бърза помощ като ответникът повикал линейка, защото тогава телефонът бил в ръцете му. След прегледа лекарката констатирала нервен срив. След това ответникът си тръгнал като казал, че пак ще се върне и ще си вземе ***, което *** чули.

Свидетелят А. А. – *** на *** на молителите Т. А. Същият заяви че е присъствал на разговора между молителите *** , ***, той и още един мъж, за когото ответникът казал, че ще свидетелства. Посочва че ответникът и В. Г. били разделени от юли 2020 г като от тогава *** живеели заедно с *** и *** заедно с ***. От тогава *** не е идвал и не е посещавал ***. При срещата ответникът заявил, че смята да вземе *** в Н., бил чакал 8 месеца, в които не виждал *** и нямал намерение повече да чака. После продължил че *** били отвлечени от покойната им ***, и че той не е имал възможност да ги вижда.

Тонът на ответника започнал да се повишава постепенно , като отново казал че смята да отведе *** и че направи каквото е необходимо че ще ги отпише от *** и ще ги запише в Н . При тези думи *** станали видимо неспокойни от неговото намерение да ги отнеме въпреки тяхното желание . М. потрепервала и имала зачервяване на лицето. Започнала да трепери и да диша трудно, но ответникът продължил да говори какви са намеренията му да ги отведе. *** започнало да му се моли да ги остави тук, но ответникът не обърнал внимание на това и продължил да обяснява как ще ги отведе и нямало друг начин. *** Г. се притеснило за М.и й казало да диша и казал на *** че не иска да идва при него, а да остане тук. В това време *** и *** се приближили до М. като се опитали да я успокоят а ответникът се изправил и се запътил към М. като посегнал към рамото й. тя била видимо много притеснена от факта, 4 че той се приближава към нея, при което започнала да хълца и казала, че ръцете й изтръпват не можела гладко да говори. В това време *** и *** на *** му казали да се отдръпне. През това време състоянието на *** било много тежко и той споменал че трябвало да се обадят на Бърза помощ. Ответникът държал телефон в ръка и се обадил на Бърза помощ. След прегледа, на ***му изписали медикамент за успокояване, като *** отново го молили многократно да не ги взема. Те били уплашени и се страхували от ответника и от предишно негово отношение отпреди като са живели в Н. След това Г.К. си тръгнал като казал вербално агресивно, че сега си тръгва, но ще се върне, което било пред ***.

Свидетелят К. С. посочва, че на 09.03.2021 г. бил в Я. на погребението на В. Г. и познавал семейството. Същият присъствал на срещата между ответника и *** и молителите, като посочва, че на тази среща Г.К. е казал, че трябва да обсъдят и решат как да се случат нещата с *** и да ги прибере в Н..

Посочва, че *** на *** реагирал остро а после се включила и неговата *** Т. в нападките срещу него. Казал че обича *** и иска да ги върне при него но те заявили че не искат да се връщат в Н. и искат да останат при *** и *** .

Станало голяма какафония защото *** и *** Т. викали много и на *** му станало лошо и започнало да се задушава но посочва че от малко то имало такива *** или пристъп като е виждал и друг път ***в такова състояние. *** започнало да се задушава, при което малкия Г. казал Спокойно и да се обадят на Бърза помощ, което и *** направил. Било прегледано от лекари, които й дали по-слаби успокоителни. След това, той с Г. си тръгнали от апартамента.

Посочва, че *** били привързани към *** и не може да обясни това, което вижда. Свидетелят твърди че при разговора ответникът не е посягал към *** , че не е казвал, че ще я отведе въпреки молбите й . Посочва че *** много плачело а ответникът само мълчал и бил съкрушен.

*** бяха изслушани от съда в присъствието на ***, като описват срещата с *** и лошото отношение на ***към тях докато са живели в Н. *** .М заяви, че когато *** я е хванала за рамото тя си помислила, че я дърпа, за да я вземе и се изплашила и затова отишла да се гушне при *** и тогава не можела да диша от страх . Заяви, че досега никога не й е ставало така е не е имало такива проблеми. *** Г. заяви, че много се притеснил за *** и помолил *** да не ги прибира,защото *** е тук и духът й също е тук , а *** казал, че 5

*** вече я няма и ще дойдат да живеят с него. Посочват, че целия страх идва от преди това, от отношението на *** към тях.

По делото бяха изготвени и социални доклади от ДСП Я. и ДСП П., като в същите са наведени факти свързани с възможността за упражняване на родителски права и за отглеждане и възпитание на ***.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Подадената молба е с правно основание чл.7 и сл. от ЗЗОДН.

Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по подадената молба.

Молбата е депозирана в съда на 12.03.2021г. в преклузивния едномесечен срок по чл.10, ал.1 от ЗЗОДН от извършване на акта на домашно насилие на 09.03.2021г., от процесуално легитимирани лица по чл.8,т.2 от ЗЗОД и против ответник, който е пасивно легитимиран да отговаря по нея съгл. чл.3, т.1, предл.2 от ЗЗОДН, поради което е допустима.

Преследваната от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ цел е да защити действителните жертви на домашно насилие, като даде бърза, ефективна и своевременна защита на пострадалите от домашно насилие лица, които са поставени в риск. Съгласно легалната дефиниция в разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие представлява всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Основателността на молбата за защита по реда на ЗЗОДН предполага установяване по делото на следните обстоятелства, които в своята съвкупност да обуславят извод за осъществен акт на домашно насилие: наличието на морално укоримо поведение, което да се квалифицира като акт на домашно насилие по смисъл на чл.2 от ЗЗОДН, същото да е извършено от посоченото в молбата лице и то на твърдените дати.