Определение № 1232 от 05.05.2023, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1232 гр. Бургас, 05.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно частно гражданско дело № 20232100500725 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 121, вр. чл. 274 – 278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от М. Д. М. – Г., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез пълномощника си адв. Теодора Кабакчиева – Пеева от Адвокатска колегия Бургас, срещу Определение №1305 от 01.03.2023 г.по гр.д. №714/2023 г. на РС – Бургас, с което е прекратено производството по гр.д. № 714/2023г. по описа на Районен съд – Бургас, 64-ти състав, като делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. Иска се отмяна на атакуваното определение като незаконосъобразно и неправилно и връщане на делото на Районен съд – Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

Сочи, че съгласно чл.323 от ГПК, по молба на всяка от страните съдът, пред който е предявен искът за развод или за унищожаване на брака, определя привременни мерки относно издръжката, семейното жилище и ползването на придобитото през време на брака имущество, както и относно грижите за децата и тяхната издръжка. Позовава се и на нормата на чл.127 от СК, като според същата ако родителите не постигнат споразумение по въпросите за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и личните отношения с детето и издръжката му, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. В настоящия случай били предявени два обективно съединени иска – по чл.49 от СК, както и по чл.127, ал.3 от СК, като разпоредбата на чл.127, ал.2 от СК предвижда специална местна подсъдност, която дерогирала приложението на общата подсъдност.

Твърди, че настоящият адрес на детето е на територията на гр. Бургас, като се позовава на представеното по делото удостоверение за настоящ адрес.

Изложени са подробни съображения в насока, че бащата е с постоянен адрес в гр. С., но не живее постоянно на него, както и относно полаганите до момента грижи от него за детето, както и контактите между тях. Посочено е, че е от изключителен интерес на детето, съдът да се произнесе по привременните мерки, като в случай че делото бъде изпратено на СРС, то поне още един месец няма да има произнасяне по този въпрос. От друга страна пътуването до С. щяло да създаде редица трудности на майката, като това ще се отрази трайно негативно и на емоционалното състояние на детето.

1

Против частната жалба е подаден отговор от К. Г., чрез упълномощения му процесуален представител – адв. Надя Христова от САК, с който се иска да бъде оставена без уважение частната жалба. Твърди се, че съдът правилно е определил подсъдността на основание чл. 105 от ГПК.

Посочва се, че водещ по делото е брачния иск по чл.49 от СК в случаите на обективно съединени с него искове по чл.127, ал.3 от СК във вр. чл.143 от СК. Тези искове са акцесорни, съединени с основния иск за прекратяване на брака и никой от тях не може да обоснове разглеждането на исковата молба от съда по местоживеене на ищцата и детето при възражение за неподсъдност на делото от ответната страна, каквото е направено в срока и по реда на чл.119, ал.3 от ГПК. Твърди се, че чрез депозираната частна жалба се опитва да се стигне до заобикаляне на правилата за местна подсъдност. Съжденията в частната жалба биха били верни в случай, че страните не са сключвали брак, а са живели съвместно и от съжителството имат родено дете. Единствено в такава хипотеза компетентен да разгледа спора за упражняване на родителските права ще е съдът по настоящия адрес на детето в гр.

Бургас. Подсъдността на акцесорните искове не може да обоснове разглеждането на основния иск за развод от местно некомпетентен съд при изрично възражение от страна на ответника по реда на чл.119 от ГПК. Оспорва се твърдението, че произнасянето по привременните мерки ще се забави ако делото бъде изпратено в СРС.

Излагат се подробни доводи за това, че ответникът превежда ежемесечно сума по сметка на ищцата за издръжка на детето, както и относно отношенията между съпрузите и техните отношения с детето им.

Съдът, след преценка на изложените в частната жалба и отговора съображения и материалите по гр. д. № 714/2023 г. по описа на РС - Бургас, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по повод исковата молба на искова молба от М. Д. М. – Г., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез пълномощника си адв. Теодора Кабакчиева – Пеева от Адвокатска колегия - Бургас, с която срещу К. Г. А., ЕГН **********, гражданин на С., роден на ***г. в С., притежаващ разрешение за постоянно пребиваване в България № ***, изд. на ***г. от МВР - С., с постоянен адрес: ***, е предявен иск с правно основание чл. 49, ал. 3 от СК за развод по вина на ответника, както и свързани с него небрачни искове за предоставяне упражняването на родителските права върху роденото от брака дете, режим на лични отношения с детето, издръжка за детето, неговото местоживеене, както и за ползването на семейното жилище.

За да постанови обжалваното определение Районен съд - Бургас е приел, че искът за развод на общо основание е родово и местно подсъден на районния съд по постоянния адрес на ответника /чл.103, вр. с чл. 105 ГПК/. Съединените с него небрачни искове за предоставяне на родителските права, личните отношения и издръжката на роденото от брака дете също са подсъдни на районния съд, в района на който е постоянният адрес на ответника, съответно същият е компетентен да се произнесе и по искането за определяне на привременни мерки по реда на чл. 323, ал. 1 ГПК.

Искът за развод е родово подсъден на районния съд съобразно чл.103 ГПК. Местно компетентен е съдът, в района на който е постоянният адрес на ответника, тоест приложима е общата местна подсъдност по чл.105 ГПК. Разпоредбата на чл.322 от ГПК допуска съединяване на всички брачни искове в бракоразводния процес и задължителното разглеждане в него на иска за предоставяне на родителските права, личните отношение и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузи и фамилното име. Бракоразводният съд служебно постановява при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата, когато тези въпроси не са уредени от съпрузите по общо съгласие със съответно споразумения в производството по развод /арг.

2 от чл.59, ал.2 вр. ал.1 от СК/. Тъй като в бракоразводния процес задължително се разглеждат искове за предоставяне на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, при постановяване на решението за развод съдът е длъжен да се произнесе тези искове. Това налага извода, че съобразно общата местна подсъдност по чл.105 ГПК съединените с брачния иск небрачни искове са подсъдни на районния съд, в района на който е постоянния адрес на ответника. /Така Определение № 468 от 23.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3206/2013 г., III г. о., ГК, Определение № 642 от 3.08.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2480/2021 г., III г. о., ГК/. По същите съображения, произнасянето по привременните мерки по чл.323 от ГПК следва да бъде осъществено от съда, който е компетентен да разглежда и спора по същество.

Съдът няма как да пренебрегне значението на постоянния адрес на ответника, изтъкнато от същия при отвода по чл.119, ал.3 от ГПК, в интерес на ищцата. Местната подсъдност не е служебен въпрос и съдът е длъжен да се съобразява с пределите на самото възражение и негово основание, така както е изтъкнато от ответника /Така Определение № 179 от 12.03.2012г. по ч.гр.д. № 569/2011г. на ВКС, III г.о./ . В случай, че е направено възражение в срока по чл.119, ал.4 от ГПК от ответната страна, то сезираният съд няма право да разгледа и да реши делото, по който и да е от предявените искове, както е прието и в горецитираната практика. Следва да се посочи, че уредбата, касаеща подсъдността в процесуалния закон, е императивна, като съдът няма правото да се отклонява от нея, включително и по аргументи, които имат по – скоро житейски характер, а не юридическа обосновка и аргументация. Уредбата е императивна именно, защото цели да гарантира баланса на интереси на двете страни в процесуалния спор, и по тази причина следва да бъде стриктно прилагана от съдилищата.

Като е съобразил изложеното Районен съд - Бургас е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1305 от 01.03.2023 г.по гр.д. №714/2023 г. на РС – Бургас.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3