Протокол № 692 от 06.04.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 692 гр. П., 06.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова

Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220104640 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:05 часа се явиха:

Ищецът М. Й. Т. – уведомен от предходното с. з., се явява лично и с адв.

М. П. от АК-П. – назначена в качеството на служебен защитник.

Постъпила е молба с вх. № 7645/19.03.2026 г. от адв. М. П., пълномощник на ищеца, с която изразява становище във връзка с разпореждане № 2886/10.03.2026 г. по настоящото дело на съда. Направени са доказателствени искания по реда на чл. 176, ал. 1 от ГПК, както и са предоставени писмени доказателства, а именно: Нотариален акт за покупкопродажба № 58, том ІІІ, рег. 1722, дело 612/1941 г.; Писмо с изх. № СП-129-00086/02.03.2022 г., издадено от РДНСК-П. и Удостоверение за идентичност на имената на наследодателката К. Л. Т..

Ответникът Община П. – уведомен от предходното с. з. чрез процесуалния си представител, се представлява от адв. П. И. от АК-Пловдив надлежно упълномощен отпреди.

Постъпила е молба-становище с вх. № 3362/05.02.2026 г. от адв. И., пълномощник на ответника, в изпълнение на протоколно определение от 19.01.2026 г., както и на Разпореждане на съда от 28.01.2026 г. отразено в молба на ответника с вх. № 2254/27.01.2026 г. С молбата са направени доказателствени искания по реда на чл. 193 от ГПК и чл. 183, ал. 1 от ГПК.

Вещото лице Е. П. Т. А.-Х. – редовно призована, се явява лично.

АДВ. П.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална 1 пречка.

АДВ. И.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

СЪДЪТ докладва депозирано заключение от в.л. Е. Т. А.-Х. с вх. № 8479/25.03.2026 г., депозирано извън срока по чл. 199 от ГПК.

АДВ. П.: Правим възражение, че същата не е предоставена в срок и следва да бъде изслушана в следващото с. з.

АДВ. И.: Тъй като вещото лице, казвам го във връзка с това да няма отлагане следващия път. Тъй като вещото лице няма удостоверителни функции, а е цитирало след извършена проверка в СГКК и там е установило в регистъра, който се води, че е записан на братя Л.. Ако не е този документ във вещото лице да бъде изискан от СГКК, за да установим дали това обстоятелство, което цитира вещото лице, тъй като не е налично по делото е действително така, тъй като вещото лице няма установителни функции, за да може страните и най-вече съдът да съобрази дали това нещо е така. Има си практика на ВКС и АС, че вещото лице обсъжда само доказателства по делото и няма как аз да кажа вярно ли е или не е вярно. Аз не съм категорично съгласен да съобразим ние дали тази справка, която е извършило вещото лице е достоверна. Вещото лице може да носи наказателна отговорност, но няма удостоверителни функции. Възразявам срещу подобно твърдение.

В.Л. А.-Х.: Адвокатът може да се запознае с цялата книга. Може да поискате да ви я предоставят.

АДВ. И.: Тогава моля да ми се издаде съдебно удостоверение, което да ми послужи пред СГКК-П., за да снабдя с копие на Поименен стопански справочен регистър към регулационния план от 1932 г. на с. В. д., общ. С., /тогава с. Елидере/ по отношение на данните за собственост на имот № 90 от този план.

АДВ. П.: Преди да пристъпим към разпит на свидетелите искам да предоставям в оригинал приходната квитанция с № 682062/11.07.1994 г., но 2 само за констатация, със заверено копие от адвоката, тъй като страната, която ми я предостави иска да бъде върнат оригинала, а по делото да остане само копието.

АДВ. И.: Считам, че това което се предоставя на съда не е оригинал и в тази връзка моля да бъде приета по делото и да ми се даде възможност да формулирам въпроси към СГЕ във връзка с така наречения „оригинал“ в днешното с. з., която да установи дали предоставения екземпляр е оригинал, дали има поправки, заличавания и други нередовности, но моля да ми се даде възможноС. Не виждам пречка да се приеме по делото.

АДВ. П.: Аз моля за констатация и да ми се върне оригиналът, а с оглед направеното искане по чл. 176 от ГПК, да се яви тази, която е изготвила квитанцията да отговори на въпросите и да удостовери. Направила съм искане в становището си. Това е Г. С. Г..

АДВ. И.: Е как ще удостоверява над опредЕ. сума, това ще го установи вещото лице дали е неин почеркът ако трябва. Недопустими са свидетелски показания за този вид доказване. Плюс това тази квитанция 100 пъти беше казано да се предостави и сега изведнъж се предоставя след 10 години. Аз оспорвам автентичността на квитанцията.

ИЩЕЦЪТ /лично/: На 09-ти март бях в Съвета, в Кметството на с. В. д..

С определението на окръжния съд говорих и в присъствието на кмета, със служителката и проверих в Архива на В. д., имат си стая там. Значи процедурата, която е утвърдена от Общината е така, има си входяща книга и там се завежда за какво са тези пари – дали е глоба, дали са някакви такси.

Оригиналът, първата фактура /екземпляр/ остава най-отгоре. Понеже в Кметството получават от финансова служба в С. кочан с точно определени номера. Първият екземпляр остава в тая книга, това е втория екземпляр, третия екземпляр пак остава към кочана. Първият го няма. Той не случайно кметът е писал и е отнесъл въпроса към Община С., защото документите са предадени там – описът за какво са взети тия пари. Там в Община С. ако са унищожени или се крият, това е съвсем друг въпрос и аз не мога да кажа.

Оригиналът е там към тази поименна книга. Аз твърдя, че това е втори екземпляр. Такава е практиката.

Предвид направеното оспорване, съдът счита, че следва да се приеме както завереното копие Приходната квитанция с № 682062/11.07.1994 г., така и 3 документът, за който страната твърди, че е оригинал, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмено доказателство по делото препис на Приходната квитанция с № 682062/11.07.1994 г. и документът, за който страната твърди, че е оригинал.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответната страна чрез адв. И. в тридневен срок от изготвяне на протокола да формулира въпроси към съдебнографологическа експертиза.

СТРАНИТЕ /по отделно/: Да пристъпим към разпит на допуснатите свидетели.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПВА КЪМ РАЗПИТ НА ДОПУСНАТИТЕ СВИДЕТЕЛИ.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.:

Т. В. Г. – на 63 години, българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, ищецът ми е първи братовчед. От двама братя деца сме.

На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК, при които може да откаже да дава свидетелски показания.

СВ. Г.: Желая да бъда свидетел.

Свидетелят предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетелят обеща да каже истината.

СВ. Г.: Знам за какво съм тук. Аз съм наследник на К. Л. Т., която е майка на В. С. Т., аз съм дъщеря му. Става въпрос за въпросния 90-ти парцел, който е тяхна собственоС. Спорът за този имот се води от последните 40 години. Спорът е с Кметство В. д. и респективно Община С.. Всеки следващ път, който дойде обещава „Ще върнем вашето“, така и не го върнаха. Знам къде точно се намира имотът - намира на гърба на училището. Отскоро се сдобихме в нашето село с велоалея, непосредствено до велоалеята е имотът, посока река Елидере, отляво на имота са Пенчови, от дясно са Пашеви и така вървят двете къщи. Аз съм била твърде малка, когато имотът е отчужден и на това място бяха построени 5 напречни подвижни конструкции, т. н. бараки и там бяха настанени пазарджишки семейства, мисля че бяха по 4 входа. Под 4 барака имам предвид дървена готова конструкция, дървени къщички. После в процес на време се установи, че се обжалва отчуждаването от област П., Общинския комитет. Ние имаме НА и започна сагата за встъпване във владение на имота. Знам, че баща ми и на М. баща му са връщали сума в размер 7250-7500 лв. в Кметство В. д.. Сега отпред има остатъчен материал от една барака, отзад има нова постройка и всичко назад са нови постройки, които нито са незаконни, нито са с план. Тези къщички са от последните 7-8 години. Строи си се масивно с тухли, къщета. Съжалявам, че не съм ги снимала да ви ги покажа. Само отпред стои остатъчен материал от т. н. барака.

Тези постройки ги има и на сателитната карта. Този имот не помня назад във времето дали е бил обработван. Слушала съм от баща ми, че са го сяли, но кога и с какво. Баща ми все още беше жив, бориха се. След това Общината предложи нещо, но не мога да обясня, защото не съм била пряк участник.

Тези дървени бараки не мога да кажа кой ги е построил. Това е назад във времето, това е 1971-1972 г. като спомени, че ги имаше тези къщи. След това с времето едни се изнесоха, други дойдоха. Сега там си строят хората, част от тях се считат за собственици. В момента там са, познавам ги хората, не мога да кажа кой къде живее, но ги познавам. По времето на Янка Кметска, по памет, им бе предложено на края на селото откъм страната на стопанството да си закупят по 500 кв. м. по 50 стотинки да се изнесат от този имот 90. Те не приеха и какво стана по-натам, не знам. Кипи си сега разкошно строителство даже сега. Общината през годините назад не знам дали са предприемали изгонване на тези роми. Аз съм оттам, но до този момент съм живяла в П. и всички тези действия са вършени от Максим и баща ми. Съдя, че е мой този имот, защото съм наследница на баба К., която е майка на баща ми. Съдя, че съм наследница на база нотариален акт /НА/. Знам го кой е този НА, който вие не уважихте. Една от претенциите на братовчед ми по това дело е да си вземем земята, защото въпрос на време е аз да му дам на г-н Т. пълномощно.

ИЩЕЦЪТ /лично/: Бях приложил към делото 2-рата страница на РДНСК-П.. Оригиналът е по делото и там е описано как са се настанили и това е подписано от началника на РДНСК-П..

С В . Г.: Не мога да кажа от кого е трасиран имота, но с ищеца си поделихме разходите по трасирането. Това беше миналата година, защото ние си контактуваме. Аз прочетох писмото от Кмета, в което пишеше „Моля, г-н 5

Т., трасирайте имот еди кой си“ и естествено не може само той да дава пари.

Даже да кажа, че той посрещна и се разправя с тази жена по трасирането, защото аз тогава бях на работа.

ИЩЕЦЪТ /лично/: Мога само да добавя, че като представител на Общината, когато се трасираше беше зам.-кмета Явор Митев.

С В . Г.: Община С. ни възложи да трасираме имота. Писмо беше от Община С. до г-н Т.. Не мога да цитирам точно текста на писмото, но беше „Уважаеми, господин Т., моля трасирайте…“. Вкъщи идваха представители на Община С., защото работиха по сигнал за незаконно строителство. Идваха в моя бащиния имот. Става въпрос за друг имот на баща ми, който е строен 1961-1965 година, и на база кметска заповед получих писмо, че ще бъда посетена на тази дата. Дойдоха 4 човека. Аз не водя дела срещу Община С..

Това в каква връзка ме питате?

АДВ. И.: Има образувано административно производство срещу лицето и затова попитах това нещо. Установявам заинтересоваността на лицето с тези въпроси.

АДВ. П.: Възразявам по този въпрос дали е правена проверка на свидетелката, дори и да са ходили служители на Общината не е свързано с делото и с процесния имот, а с друг.

СВ. Г.: Аз съм собственик на този имот, на който ми идваха на проверка, който е наследствен от баща ми.

АДВ. И.: Аз се опитвам да докажа, че е налице заинтересованост в свидетеля, именно за да уточня това обстоятелство защо е налице заинтересованоС.

С В . Г.: За проверката ме посетиха октомври месец 2025 г., за констатиране на незаконно строителство.

Разпитът приключи. Свидетелят напусна съдебната зала със съгласието на страните.

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ, К. С.: