Определение № 1502 от 04.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1502 гр. Стара Загора, 04.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500754 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на ,,Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законните си представители Н.Г.С. и А.Ч.Д – изпълнителни директори, чрез юрк. М.Н., срещу разпореждане № 2140/09.10.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 1107/2025 г. по описа на Районен съд – Чирпан, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу Ф. М. Ю., ЕГН – **********, с адрес: гр. П.Т., ***.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане и претендира за отмяната му и постановяване на ново, с което бъде разпоредено издаването на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за посочените в заявлението суми и разноските в заповедното производство.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на ,,Т.Б.А.Б.“ ЕАД – гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу Ф. М. Ю. за сумата от 12 944,80 лв. - главница; 1269,14 лв. – договорна лихва за периода от 05.04.2025 г. до 25.08.2025 г., 221,35 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 05.04.2025 г. до 30.09.2025 г., законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането и разноските в заповедното производство.

1

В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит и извлечение от счетоводни книги. Договорът за кредит е бил обявен от кредитора за предсрочно изискуем поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя за заплащане на месечните погасителни вноски.

Видно от приложените към заявлението документи, договорът за потребителски кредит е бил сключен на 23.01.2024 г., за сумата от 10 000 лв., за срок от 60 месеца до 05.02.2029 г. При сключването на договора за кредит чрез посредничеството на „Т.Б.А.Б.а“ ЕАД е сключен между Ф. М. Ю. и трето лице - застрахователно дружество, и договор за застраховка, с дължима застрахователна премия от 4979,40 лв., и е посочен общ размер на кредита от 14979,40 лв. Предвидено е застрахователната премия да бъде отнесена към главницата по отпуснатия кредит и да бъде преведена от банката за сметка на кредитополучателя директно на застрахователя.

Кредитополучателят е следвало да върне заетата му сума, ведно с договорена възнаградителна лихва в размер на 9697,82 лв., на 60 месечни погасителни вноски в размер, 59 от които в размер на 411,28 лв., а последната 60 –та вноска в размер на 411,70 лв., при посочен в договора ГПР от 23,58 % и лихвен процент от 21,71 %, изчисляван ежемесечно като проста лихва на база остатъка от дължимата главница, или обща дължима сума по кредита от 24677.22 лв.

В чл.19 от договора е посочено, че при сключването на договора за кредит, потребителят не е длъжен да сключва застраховка. По свое желание и по собствено усмотрение той може да сключи някоя от застраховките, или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент, без това обаче да е задължително условие за сключването на самия договор за кредит.

Представеното извлечение от сметка съдържа всички изискуеми реквизити и удостоверява размерите на задълженията по пера, посочени в заявлението, и броя и размера на просрочените от кредитополучателя погасителни вноски; датата на настъпване на предсрочната изискуемост.

Представени са и доказателства за връчване на изявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението, т.к. е приел, че клаузата за застрахователна премия е недействителна съгласно чл.143, ал.2 т.19 и т.20 от ЗЗП. За обосноваване на този свой извод заповедният съд е приел, че в договора за кредит не се съдържа цялата необходима информация относно условията и стойността на кредита по ясен и непротиворечив начин - в това число и вида на отделните елементи, които са довели до формиране на посочения в договора ГПР и начина за това. В тази връзка е посочил, че не може да се установи от съдържанието на договора дали при изчисляването на ГПР от 23,58 % е включена уговорената застрахователна премия.Това според съда поражда обосновани съмнения дали потребителят е могъл да прецени икономическите последици от сключването 2 на договора. Недействителността на клаузата за застрахователна премия според заповедният съд води до обоснована вероятност за недействителност на целия договор за кредит, предвид неяснотата досежно уговорения в договора ГПР, и не е налице възможност единствено неравноправната клауза да се остави без приложение, т.к. договорът не може да продължи да действа без други изменения, предвид че лихвите са начислявани върху главница, включваща и застрахователната премия, основаваща се на неравноправната клауза.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Разпоредбата на чл.411, ал.2 т.3 от ГПК предвижда, че заповед за изпълнение не се издава, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или съществува обоснована вероятност за такава неравноправност.

В случая се касае за договор за кредит, сключен с потребител, поради което приложение намират Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите.

Заповедният съд е приел, че клаузата за застрахователна премия е неравноправна на основание чл.143, ал.1 т.19 и т.20 от ЗЗП, т.к. потребителят бива лишен от възможността да прецени икономическите последици от сключването на договора, предвид че за него не става ясно дали посоченият в договора ГПР в процентно отношение е изчислен при включване на застрахователната премия към главницата.

Според въззивният съд този извод на заповедния съд е неправилен, а съображенията за това са следните:

Договорът за кредит е написан на ясен и разбираем език, и в него ясно е посочено, че отпускания кредит се отнася до сума от 10 000 лв. – главница за лични нужди и 4979,40 лв. за застрахователна премия по договор за застраховка, сключен от кредитополучателя, като е посочен общ размер на кредита от 14979,40 лв.

Ясно и недвусмислено е посочено, че договорният лихвен процент от 21,71 % представлява проста лихва, която се изчислява ежемесечно на база остатък от главницата, и с него се олихвява общата сума по кредита от 14979,40 лв.

Посочен е размерът на ГПР, който е в рамките на допустимия съгласно чл.19 от ЗПК, както и начина, по който е изчислен.

В съдържащият се в договора погасителен план са посочени както 3 отделните погасителни вноски и частите от главницата и договорната лихва, които те погасяват, така и размерите на главницата от 14979,40 лв., договорната лихва от 9697,82 лв. и общата дължима сума по кредита от 24677,22 лв.

Според въззивният съд не може да се приеме, че самата клауза за застрахователна премия представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя по смисъла на чл.143, ал.1 от ЗЗП.

Ясно е посочено в договора за кредит, че сключването на договор за застраховка не е условие за сключването на договора за кредит, както и че в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превежда от кредитора за сметка на потребителя по банковата сметка на съответния застраховател, респективно - по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.

Сключването на застраховката е станало по желанието на кредитополучателя, а от съдържащата се в договора за кредит информация се обосновава изводът, че Ф. М. Ю. е била информирана за размера на дължимата застрахователна премия, която ще бъде включена към главницата на отпуснатия й кредит и ще бъде олихвявана с договорената възнаградителна лихва, както и че ще бъде платена от кредитора направо по сметка на застрахователя.

Поради това въззивният съд намира, че клаузата за застраховка е ясна и разбираема, т.е. позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Не е налице и неяснота относно начина на изчисляване на ГПР и в частност изтъкнатите от заповедния съд съображения дали застрахователната премия е била включена при изчисляването му.

При тълкуването на договора за кредит еднозначно се установява, че застрахователната премия представлява част от отпусканата под формата на кредит главница, чийто общ размер я посочен в договора за кредит, а не елемент от общите разходи по кредита по смисъла на §1 от ДР на ЗПК.

Установява се също така, че тази част от главницата се олихвява с договорната лихва от 21,71 %, поради което очевидно е взета предвид и при определяне на ГПР като 23,58 %.

Според настоящия съдебен състав са налице предвидените в закона /чл.418 от ГПК/ предпоставки за уважаване на подаденото от „Т.Б.А.Б.“ АД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и липсват предвидените в чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК предпоставки за отхвърляне на 4 заявлението.

Представените със заявлението документ по чл.417 т.2 от ГПК и договор за кредит и приложения към него удостоверяват надлежно подлежащи на изпълнение вземания по вид и размери, съвпадащи с индивидуализираните от заявителя с сезиращия съда документ.

По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено ново, с което бъде разпоредено издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на заявителя.

При уважаване на искането за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде уважено и искането за присъждането на разноските, сторени в заповедното производство за платена държавна такса от 2 % върху размера на претендираните вземания.

Тъй като в производството заявителят е бил представляван от юрисконсулт на основание чл.78, ал.8 от ГПК следва да се присъдят и разноски за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.27 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя на 100 лв.

Разноски за настоящото производство в полза на заявителя не следва да се присъждат, т.к. същото се развива едностранно, без участието на насрещна страна, а поводът за инициирането му не е упражняването на процесуални права от страна на длъжника, т.е. не са налице предпоставките по чл.78 от ГПК.

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.4 и чл.271, ал.1 т.2 от ГПК Окръжен съд – Стара Загора

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 2140/09.10.2025 г., постановено по ч.гр.д. № 1107/2025 г. по описа на Районен съд – Чирпан, вместо което РАЗПОРЕЖДА да се издаде по заявлението на ,,Т.Б.А.Б.“ ЕАД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., ***, представлявано от законните си представители Н.Г.С. и А.Ч.Д – изпълнителни директори, чрез юрк. М.Н., срещу Ф. М. Ю., ЕГН – **********, с адрес: гр. П.Т., *** заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за сумата от 12 944,80 лв. - главница; 1269,14 лв. – договорна лихва за периода от 05.04.2025 г. до 25.08.2025 г., 221,35 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода от 05.04.2025 г. до 30.09.2025 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 08.10.2025 г. до окончателно изплащане на вземането, за разноските в заповедното производство в размер на 245,40 лв. – платена държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение, а въз основа на заповедта за изпълнение, която подлежи на незабавно изпълнение да се издаде изпълнителен лист.