Решение № 120 от 31.05.2022, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Шумен, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. ХаджиИ.а

Теодора Енч. Димитрова при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20223600500105 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260004 от 28.01.2022г. /грешно посочена 2021г. в решението/ по гр.д.

№1402/2019г., Районен съд - гр.Нови Пазар е отхвърлил предявения от Д.Ю. М. срещу О. М.

О., иск по чл.108 от ЗС, за признаване за установено правото на собственост на ищеца и осъждане на ответника да предаде владението на следните имоти: 721, 32 кв.м.

/седемстотин двадесет и едно цяло и тридесет и два квадратни метра/ от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 1721 кв.м., с адрес с. Г., ул. №, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи: *** , ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, *** и ***, ведно с построените сграда ***, ***, ***,

***, *** и ***, находящи се в югоизточната част на имота, очертани на приложената към делото скица като фигура 1 /стр.172 от първоинстанционното дело/; както и 20,4 кв.м. /двадесет цяло и четири квадратни метра/ от поземлен имот с идентификатор *** в местността „Къшлалък”, четвърта категория, с площ от 3579 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници: ***, ***, ***, *** и***, находящи се в югозападната част на имота, очертани на същата приложената скица като фигура 2. На ответника са присъдени 600 лева деловодни разноски.

1

Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението на районния съд, като сочи доводи за неправилност, и молят съда да го отмени и постанови друго, с което ищцовите претенции да бъдат уважени.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр.Нови Пазар е бил сезиран с искова претенция по чл.108 от ЗС от Д.Ю. М. срещу О. М. О.. Първоначално исковата претенция е била предявена от Ю. М. Б. и Д.Ю. М. срещу О. М. О., като в хода на делото Ю. Б. починал и на негово място били конституирани неговите наследници Д.Ю. М. и М. Ю. М.. В съдебно заседание на 01.07.2021 г. по първоинстанционното дело, ответникът М. Ю. М. заявил, че не поддържа исковата претенция и не желае да участва в производството, поради което спрямо него и спрямо неговите претенции делото било прекратено. След няколкократно коригиране на исковата претенция, ищеца е сезирал съда с ревандикационен иск при следната фактическа обстановка. Излага, че Б. М.ев М., който е починал през 1973 г., е негов прадядо, който приживе притежавал дворно място с площ 2800 кв. м., находящо се в с. Г. представляващо, парцел IV-150 в кв. 23 по действащия план на селото от 1934 г., ведно с построените в него къща и сайвант при граници: улица, Я. Е., наследници на О. Е. и блок на ТКЗС. За собствеността съществувал нотариален №128, том I, дело №172/1963 г. на Коларовградски районен съдия, издаден по обстоятелствена проверка. Наследодателят оставил следните свои наследници: съпруга Ф.А. Ю.ова, дъщеря Х. Б. С. и син М. Б. М. (дядо на Д.М.). М. М. оставил следните наследници: А. М. Б., Ю. М. Б. и М. М. Б.. Наследодателят Ю. М. Б. починал и за свои наследници оставил: Д.Ю. М. и М. Ю. М.. М. Б. М. останал да живее в горепосочения имот до смъртта си през 2014 г. През 1963 г., по силата на новата регулация, парцелът бил разделен на две, съответно XI-150 и IV-150. Ищецът твърди, че през 2007 г. била одобрена КК и КР на с. Г. и парцел IV-150 по плана от 1934 г., който с регулацията от 1963 г. представлявал два парцела XI-150 и IV-150, били включени в 4 бр. различни имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***. Като собственик на последния имот бил признат с констативен нотариален акт именно ответникът. Той твърди, че част от собствения на Ю. Б. имот е попаднала в имота на ответника по грешка при заснемането на кадастралния план, която част била от 721,32 кв.м.

Тази част се владеела от ответника без основание. Освен това ищецът твърди, че М. Б. бил признат за собственик на нива, възстановена по ЗСПЗЗ, в местността „Къшлалък“ в землището на с. Г., общ. К., площ 3,608 дка, имот №21005. За правото на собственост върху 2 този имот бил съставен нотариален акт №6, том 4, дело № 910/1995 г. по регистъра на РСНови пазар. През 2003 г. М. Б. прехвърлил ½ ид.ч. от собствеността на тази нива на ищеца Д.М.. Ответникът закупил съседен земеделски имот, който по кадастралната карта на с. Г. представлявал ПИ с идентификатор *** в местността „Къшлълък“, с площ 3579 кв.м., начин на трайно ползване – нива и трайно предназначение на територията – земеделска.

Твърди, че част от имота на Д.Ю. М. е очертан в КК като част от имота на ответника.

Предвид тези обстоятелства ищецът моли съда да признае спрямо ответника О. М. О., че той - Д.Ю. М. е собственик на 721,32 кв.м. от ПИ с идентификатор ***, очертани на приложената скица като фигура 1 /стр.172/, както и за собственик на 20,4 кв.м. от ПИ с идентификатор ***, очертани на същата приложената скица като фигура 2. Моли съда да осъди ответника да му предаде владението върху имотите.

Ответникът оспорва изцяло насочените срещу него искове по същество като неоснователни. Сочи, че е собственик на поземлен имот с площ 1721 кв.м. с идентификатор *** по КК и КР на с. Г., обл. Ш. и за собствеността си се е снабдил с нотариален акт №163, том 3, рег. №1852, дело №374/2012 г. по регистъра на нотариус * с район на действие НПРС. В имота имало шест сгради, а след покупката, през 2013 г. построил и седма сграда - гараж-млекопункт. С нотариален акт за дарение №17, том.1, рег. №210, дело №14 от 2019 г. по регистъра на същия нотариус ответникът се сдобил с ½ ид.ч. от земеделска територия, цялата от 3579 кв.м., начин на трайно ползване – нива, четвърта категория в землището на село Г., общ. К., в местността „Къшлалък“, за който имот бил отреден ПИ с идентификатор ***. Със заповед № РД-66 от 18.03.2013 г. на Кмета на Община К. за допускане на частично изменение на ПР на УПИ IX-148 и Х-149 в кв. 23 на с.

Г. започнала процедура по изработване на подробен устройствен план, за което ищците били уведомени и дали своето съгласие (първоначалните двама ищци по делото). Сега те претендирали част от парцел XI-150 по стария план, като се легитимирали с НА. В обяснителната записка било записана площта на парцелите след корекцията и за УПИ X-213 тази площ ставала 636 кв.м. Със заповед № РД-103 от 27.03.2013 г. бил одобрен ПУП по регулация и този УПИ бил записан с площ 437 кв.м., което ответникът си обяснява с наличие на фактическа грешка. Ищците претендирали част от южната част от имот, който според ответника не е негова собственост, а част от имота на ищеца. Освен това, претенцията за 721,32 кв.м. била погасена, защото като добросъвестен владелец ответникът я е придобил с кратка 5-годишна давност на основание чл.79, ал.2 от ЗС, на която се позовава. Втората претенция за собственост на 22 кв.м. реална част от ПИ с идентификатор *** - нива, ответникът също я намира за неоснователна и недоказана, защото такъв имот няма.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Видно от приложените по делото удостоверения за наследници №ГР-30-17/54/18.03.2019 г.;

№РЗ-30-131/21.06.2018 г. и АР-2016-18-47/12.03.2021 г., ищецът Д.Ю. М. е наследник на Б.

М.ев М., починал на 30.01.1973 г. След смъртта си Б. М. е оставил за свои наследници съпругата си Ф.А. Ю.ова /починала на 04.10.1976 г./, дъщеря си Х. Б. С. /починала на 3

06.07.1991 г./ и сина си М. Б. М. /починал на 09.02.2014 г./. Х. С. е оставила за свои наследници дъщеря си Н.А.Ш. и сина си Ю. А. Ю., който е починал на 08.03.2011 г. и е оставил за наследници сина си Н. Ю. А. и дъщеря си М.Ю.А.. М. Б. М. е оставил за свои наследници сина си А. М. Б.; сина си М. М. Б. и сина си Ю. М. Б.. М. М. Б. е починал на 30.01.2018 г. и е оставил за наследници съпругата си Н.Х. Б., сина си В. М. М., сина си С.М.М. и дъщеря си Н. М. М.. Ю. М. Б. е починал на 26.01.2021 г. и е оставил за свои наследници сина си М. Ю. М. и Д.Ю. М. – ищец по делото. Б. М.ев М. е бил собственик на следния недвижим имот: къща и сайвант с дворно място от 2800 кв.м., находящи се в с. Г., обл. Ш., за който имот е бил отреден парцел IV-150 от кв.23 по плана на селото от 1934 г., при граници: от две страни улици, Я. Е., наследници на О. Е. и блок на ТКЗС. Б. М.ев М. е придобил този имот по давностно владение, за което е бил съставен нотариален акт за недвижим имот по обстоятелствена проверка №128, том I, дело №172/1963 г. на Коларовградски районен съд. На 08.12.1978 г. с нотариален акт №154, том II, дело №955/1978 г. на НПРС М. Б. М. /един от синовете на общия наследодател и дядо на ищеца/ е бил признат за собственик по наследство и давност на следния недвижим имот, находящ се в с. Г.: дворно място от 770 кв.м., представляващо парцел ХI-150 в кв. 23, при граници: от две страни улица, наследници на Я. Р. и А. М. Б.ов. На 23.04.1980 г. М. Б. М. прехвърлил на сина си Ю. М. Б. /баща на ищеца/ същия този имот, описан както следва: къща и сайвант със застроено и незастроено собствено дворно място от 770 кв.м., находящ се в с. Г., представляващ по плана на селото урегулиран парцел ХI-150 в кв. 23, цялото от 900 кв.м., при граници: от две страни улица, наследници на Я. Р. и А. М. Б.ов, срещу задължение за издръжка и гледане на продавача и съпругата му. За този сключен договор е бил съставен нотариален акт №72, том I, дело №152/1980 г. С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №116, том I, рег. №460, дело №71/2018 г. на нотариус * Ю. М. Б. прехвърлил собствените си 4/6 идеални части от този имот на ищеца Д.Ю. М., като към този момент е била одобрена кадастралната карта и кадастрален регистър за населеното място и имотът се идентифицира като поземлен имот с идентификатор №***, с площ от 637 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползавне – ниско застрояване, с адрес с. Г., ул. №, при граници: ***, ***, *** и ***, ведно с построените в него сграда ***, сграда ***, сграда *** и сграда ***. С решение №0005/13.02.1995 г. на

Поземлена комисия – К. на М. Б. М. /дядото на ищеца/ е било възстановено правото на собственост върху нива, находяща с м землището на с. Г., местността „Къшлалък”, четвърта категория, представляваща имот №21005 по картата на землището, при съответните граници. След това М. Б. е бил признат за собственик на този имот и с нотариален акт за собственост на недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ №6, том IV, дело №910/1995 г. С договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт №113, том ХII, рег. №7581, дело №1325/2003 г. на нотариус * М. Б. М. е прехвърлил на ищеца 1/2 идеална част от този имот. Съгласно действащата към настоящия момент кадастрална карта и кадастрален регистър за с. Г. имотът представлява поземлен имот с идентификатор *** в местността „Къшлалък”, четвърта категория, с площ от 3579 кв.м., трайно предназначение 4 на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, при граници: ***, ***, ***, *** и***. С нотариален акт №131, том 1, рег.

№541, дело №86/2015 г. на нотариус *, Б. А. М. е бил признат за собственик по давностно владение на поземлен имот, находящ се в с. Г. с идентификатор ***, с площ от 469 кв.м., ведно с построените в него сграда ***, сграда *** и сграда ***, а с нотариален акт №189, том IХ, рег. №5652/1299/2014 г. на нотариус *, М. М. Б. /третият син на общия наследодател/ е признат за собственик на поземлен имот в същото населено място с идентификатор ***, с площ от 437 кв.м., ведно с построените в него сграда ***, ***, ***,