Решение № 260836 от 09.02.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 7564/2019
- Вид
- Решение № 260836
- Подписан
- 09.02.2021
- В сила
- 27.03.2021
- Състав
- ИЛИАНА ВАЛЕНТИНОВА СТАНКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ,ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 44 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 483, изр. 1, предл. 2 · Търговски закон
- чл. 484 · Търговски закон
- чл. 485, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 513, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 620, ал. 5 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ …
Гр. София, 09.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-11- ти състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Илиана Станкова при секретаря Диана
Борисова, като разгледа гр.д. № 7564/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 44 ЗЗД, вр. чл. 535 ТЗ.
Ищецът „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и такава е издадена на 20.10.2016г. по ч.гр.д. № 28282/2016 г. на СРС, 59 - ти състав срещу длъжника Г.П.Г. - в качеството му на авалист по запис на заповед от 30.04.2014 г., ведно със законна лихва за периода от 27.05.2016 г. до плащане на вземането.
След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК от длъжника е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената по отношение на него заповед за изпълнение.
Ищецът твърди да е поемател по процесния запис на заповед с падеж на предявяване и предявен на 16.05.2014г., по който ответникът е авалист. Твърди, че записът на заповед и издаден за обезпечаване на вземанията по три договора за кредит, сключени с „Г.и.“ ЕАД, с ново наименование „Д.Е.Д.Д.И.“ ЕАД – в несъстоятелност, сключени на 21.05.2008 г. и изменен с 11 анекса; на 19.12.2007 г. и изменен с 10 анекса и от 22.11.2013 г. /уточнение на иска с депозирани молби в о.с.з. проведено на 23.06.2020 г./. Поддържа, че не е получил плащане на дължимата сума по ценната книга в размер на 549 000 евро, поради което моли съда да установи вземането така, както е заявено в заповедното производство.
Претендира разноски.
Ответникът Г.П.Г. оспорва иск. Излага доводи за погасяване на вземането по записа на заповед, тъй като същото не е предявено в производството по несъстоятелност на издателя на записа на заповед „Д.Е.Д.Д.И.“ ЕАД – в несъстоятелност, евентуално, че вземането по каузалния дълг е погасено в т.ч. чрез осребряване на имущество на несъстоятелния длъжник – издател на менителничния ефект и разпределение на сумите в полза на издателя му, в рамките на производството по принудително изпълнение. Оспорва и предявяването на записа на заповед, респ. изискуемостта на вземането по него. Претендира разноски.
Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до следните правни и фактически изводи:
Предявен е установителен иск за установяване съществуването в полза на ищеца на вземане, произтичащо от менителнична сделка, по която ищецът е поемател, а ответникът– авалист.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че има качеството на поемател по редовна от външна страна ценната книга и че същата удостоверява в негова полза изискуемо вземане срещу ответника.
Процесната ценна книга съдържа задължителните за нейната валидност реквизити, посочени в чл. 535 ТЗ, като същата е предявена за плащане на 16.05.2014г.. видно от отбелязването на ценната книга. В тази връзка следва да се отбележи, че отбелязването на датата с печатен датник не опорочава редовността на това удостоверителни изявление, тъй като същото е подписано от авалиста, а истинността му не се оспорва и оборва в настоящия процес.
Процесният менителничен ефект, с оглед твърденията на страните, касае каузално правоотношение, по което авалистът не е страна. В постоянната и задължителна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК- Решение № 26 от 24.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1027/2013 г., II т. о., Решение № 17 от 21.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 213/2010 г., II т. о. и др., се приема, че поръчителят, който не е страна по каузалното правоотношение, не може да противопоставя на поемателя по ценната книга нито абсолютни възражения - за действителност на менителничния ефект, с изключение на такова за порок във формата, нито лични възражения-такива свързани с действителността и погасяването на вземането по каузалното правоотношение. Изключение от това правило са случаите, в които авалистът твърди недобросъвестност, разбирана като знание за наличието на относителни възражения по каузалното правоотношение с хонората, или злоупотреба с права от страна на приносителя. В тези случаи авалистът може да противопоставя успешно на приносителя и личните възражения по каузалното правоотношение, по което не е страна, макар това право по принцип да не му принадлежи. Следва също така да се има предвид, че отговорността на издателя и на поръчителя към поемателя като длъжници по записа на заповед е солидарна -арг. чл. 513, ал. 1 ТЗ и връзката на менителничния ефект с каузалното задължение, гарантирано от издателя със записа на заповед, изключва възможността издателят и поръчителят да отговарят в различен обем по прекия менителничен иск на поемателя. Затова независимо от самостоятелния характер на задължението на авалиста, той дължи същата по обем престация както и издателя, освен ако не е налице предвидено в закона изключение - напр. чл. 484 ТЗ /неспазена форма на авала/, чл. 483, изр. 1, предл. 2 ТЗ /частично поръчителство/, чл. 485, ал. 2 ТЗ /недействителност на задължението на издателя, поради което е дадено менителничното поръчителство/, или не е уговорено изрично отклонение от правилото на чл. 485, ал. 1 ТЗ, че поръчителят отговаря както лицето, за което е поръчителствал. В този смисъл отговорността на поръчителя по записа на заповед не може да е по-голяма по обем от отговорността на издателя, тъй като обратното би довело до неоснователно обогатяване на кредитора. В този смисъл са решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 17 от 25.05.2017 г. по т. д. № 61283/2016 Г., Г. К., І Г. О. на ВКС и Решение № 67 от 25.05.2017 г. по т. д. № 60075/2016 г., Г. К., I г. о. на ВКС. В последното цитирано решение е прието, че по аргумент на по-силното основание от разпоредбата на чл. 465 ТЗ, когато приносителят на ценната книга е кредитор и по каузално задължение, поради което длъжникът по прекия иск се е задължил с менителнична сделка, неговата материална легитимация по прекия иск е производна от легитимацията му като кредитор по каузалното правоотношение във всеки един момент.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да разгледа възраженията на ответника-авалист за погасяване на каузалния дълг, като в тази връзка на първо място следва да бъде обсъден въпросът за това кой е каузалният дълг, за обезпечаване на който е издаден процесният менителничен ефект.
Въпросът относно разпределението на доказателствената тежест при предявен иск за установяване дължимост на сумата на основание издадена заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед и разрешен принципно в т. 17 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 17 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС при въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка, с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение, като всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. В производството по установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът - кредитор доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. При наличие на спор между страните относно конкретно каузално правоотношение и връзката му с издадената ценна книга съдът е длъжен да изследва въпроса за съществуването на каузалното правоотношение, неговия вид и връзката му с менителничния ефект. При доказана връзка между записа на заповед и конкретно каузално правоотношение, съдът разглежда заявените от длъжника релативни възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед.
Процесният запис на заповед, издаден на 30.04.2014 г. за сумата от 549 000 евро е с издател „Г.И.“ ЕАД, платим е със срок на предявяване на 31.07.2015 г. и е с авалисти „Г.о.“
ЕАД и Г.П.Г..
Установява се, че между „КТБ АД – в несъстоятелност“ и
„Г.И.“ ЕАД са сключени три договора за банков кредит – от 19.12.2007г., от 21.05.2008 г. и от 22.11.2013 г.
Първият договор за кредит е за сумата от 3 400 000 евро, със срок на издължаване 15.12.2011 г. и в т. 28.1.е от договора е предвидено, че за обезпечаване на вземанията по него кредитополучателя издава записа на заповед за сумата от 3 400 000 евро, авалиран от „Г.о.“ АД и Г.П.Г.. С анекси от 1 до 3 към този договор е предвидено разсрочване на вземанията по този договор в размер на главницата от 3 400 000 евро, а с анекси от 4 до 10 – разсрочване на вземанията по договора в размер на главницата от 2 900 000 евро. Във всички анекси е посочено, че дадените обезпечения по договора за кредит се запазват.
Вторият договор за кредит от 21.05.2008 г. е за сумата от 600 000 евро, срок на погасяване 01.05.2011 г. и в т. 28.1.г от договора е предвидено, че за обезпечаване на вземанията по него кредитополучателя издава записа на заповед за сумата от 600 000 евро, авалиран от „Г.о.“ АД и Г.П.Г..
С анекси от 1 до 6 страните са разсрочили вземанията по договора в размер по последния анекс от 599 992,96 евро. Анекси от 7 до 11 са разсрочили вземанията по този договор в размер на 549 361,13 евро, като анекс 10 е подписан на 14.01.2013 г. и предвижда краен срок на плащане 15.07.2014 г., а анекс 11 е подписан на 14.01.2014 г. и е с краен срок на плащане 15.07.2015г. Във всички анекси е посочено, че дадените обезпечения по договора за кредит се запазват.
Последният договор за кредит от 22.11.2013 г. е за сумата от 3 000 000 евро, с краен срок на погасяване 30.12.2014 г. В чл. 31 от договора са предвидени обезпеченията, сред които не е предвидено издаването на запис на заповед.
Според заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза задълженията на „Д.Е.Д.Д.И.“ ЕАД към 30.04.2014 г. са както следва: по договор за банков кредит от 21.05.2008 г. –
554 597,55 евро, по договор от 19.12.2007 г. – 2 928 811,60 евро и по договор от 22.11.2013 г. – 2 229 140,00 евро. Към 27.05. 2016 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК задълженията по трите договора са както следва: по договор за банков кредит от 21.05.2008 г. – 671 655,54 евро, по договор от 19.12.2007 г. – 3 524 666,10 евро и по договор от 22.11.2013 г. – 2 822 384,25 евро.
Към датата на изготвяне на заключението непогасени задължения към банката има само по договор за банков кредит от 21.05.2008 г. за сумата в размер на 765 335,79 евро, като сумата е формирана от 548 997,04 евро – главница, а останалите сума са за лихви, неустойки, нотариални такси и юрискунсултски възнаграждения, които към датата на издаване и предявяване на процесния запис на заповед не са възникнали.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира за пълно доказан факта, че процесният запис на заповед е издаден за обезпечаване на вземанията по договор за банков кредит сключен на 21.05.2008 г. между ищеца и „Г.И.“ ЕАД с ново наименование „Д.Е.Д.Д.И.“ ЕАД – в несъстоятелност. До този извод съдът достигна вземайки предвид обстоятелството, че сумата по записа на заповед представлява закръглена сума от дължимата към датата на издаването му главница по този договор в размер на 548 997,04 евро, а записът на заповед е за сумата от 549 000,00 евро.
Датата на издаване на процесния запис на заповед –
30.04.2014 г. е в срока на действие на анекс 11, подписан на 14.01.2014 г. и е близка до датата на сключването му, като е налице съвпадение на дължимите по тях суми за главница с разлика от 2,96 евро. Ето защо съдът намира, че по делото несъмнено е установена обезпечителната функция на записа на заповед по отношение вземането за главница по този договор за предвидения в анекс 11 период на обезпечаване.
Записът на заповед е с платеж на предявяване до
31.07.2015 г., а е предявен за плащане на 16.05.2014 г., от който момент настъпва падежа на менителничния ефект, а според анекс 11, към договор за кредит от 21.05.2008 г. страните се договарят главницата по кредита в размер на 548 997,04 евро да бъде погасена на 7 броя погасителни вноски, първата от които в размер на 34 7313,04 евро с падеж на 15.01.2015 г., а останалите 6 – на по 85 714 евро – платими ежемесечно на 15-то число на съответния месец, считано от 15.02.2015 г.
Разпечатката съдържа 38 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2779ed8e-a246-4a83-9487-37852ea9a0c5