Определение № 6227 от 18.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6227 гр. София, 18.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Въззивно частно гражданско дело № 20261100502559 по описа за 2026 година производство по реда на чл. чл. 274 - 279 от ГПК:

Депозирана е частна жалба от страна на ответника – Народното събрание на Република България, срещу Определение № 1278/12.01.2026г. на СРС, II г.о. 74-ти с-в, с което е върната, депозираната ВЖ, като просрочена.

В жалбата се сочи, че Производството по гл. XXV от ГПК действително било особено исково производство и правилата, предвидени в него следвало да дерогират тези на общия исков процес. Идеята на чл. 315, ал. 2 от ГПК била страните да знаят на коя дата могат да научат резултата по съдебния спор и да се запознаят със съдържанието на съдебното решение, като от тази дата до крайната за обжалване имат на разположение онзи срок, определен в чл. 259, ал. 1 от ГПК и чл. 283 от ГПК. По дела, подлежащи на разглеждане по този ред, изпращането на препис от решението до страната по чл. 7, ал. 2 от ГПК следвало да има не само информативен характер, а да бъде конкретизиран началният срок за подаване на жалба.

Идеята на законодателя била да се гарантира възможността на ползване на целия срок по чл. 259 и чл. 283 от ГПК, като безспорният начален момент, от който започва да тече срокът за обжалване, да е връчването на съобщението, с което страните се уведомяват, че актът е изготвен и получават препис от него.

В съобщението на СРС, връчено на 09.12.2025г. на Народното събрание, с което бил получен преписът на Решение № 22109/03.12.2022г., било посочено, че срокът на обжалване е указан в него. В самото Решение било изписано, че същото подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от обявяването му, без да се конкретизира точна дата. Оставал въпросът, при този случай, дали не се намалява законовоопределения срок с реални шест дни, и по този начин да бъде опорочен целият съдебен процес, и не следва ли съдът да прецени, че това е аргумент по чл. 62, ал. 3 ГПК, и срокът ще тече от най-благоприятния за страната получила със съобщението съответното решение начален момент, т.е. момента на 1 връчване - 09.12.2025г. и двуседмичния срок да се преклудира на 23.12.2025г. При условие, че въззивната жалба била изпратена с пощенско клеймо до СРС на дата 22.12.2025г., жалбоподателят счита че тя била подадена в законовоопределеният двуседмичен срок.

С оглед изложеното, жалбоподателят моли да се отмени атакуваното разпореждане на СРС.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните, във връзка с обжалвания съдебен акт, и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Предмет на гр.д. № 39591/25г. са искове с пр.осн. чл. 344, ал. 1-3 от КТ. Тези претенции, както е констатирано и в Определение от 18.09.2025г. на СРС, представляващо доклад по делото, се разглеждат по реда на Глава двадесет и пета „БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО“ – чл. 310 и сл. от ГПК.

На 19.11.2025г. е проведено редовно о.с.з., в което изрично е посочена дата, на която ще бъде произнесено решението, а именно – 03.12.2025г. Срокът е спазен – решението е постановено и обявено именно тогава. В Решението е посочено, че подлежи на обжалване от датата на постановяването му.

НС е било представлявано от ю.к. М.. Т.е. той дори е бил наясно с конкретната дата, на която ще бъде постановено Решението, макар това, в тази хипотеза, да е ирелевантно.

ВЖ на НС е депозирана на 22.12.2025г.

Според нормите на чл. 316 и чл. 315, ал. 2 от ГПК, които са специална спрямо тези на чл. чл. 235, чл. 259, ал. 5 и чл. 283 от ГПК (Lex specialis derogat legi generali), в същото заседание съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалването му. Съдът обявява решението си с мотивите в двуседмичен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.

Тези изисквания са спазени.

Идеята на законодателя е да се гарантира бързо правосъдие по отношение социално уязвима страна - работник, като същевременно се гарантира сигурност на страните, че ще са наясно от кога биха могли да обжалват акта по същество.

Темпорално са възможни три хипотези:

- неспазване на датата, като съдът се произнесе преди нея;

- спазване на датата.

И по отношение на двете, срокът започва да тече именно от посочената дата (Тълкувателно решение № 12 от 11.03.2013г. на ВКС по тълк. д. № 12/2012г., ОСГК, докладчик съдията Василка Илиева: Срокът за обжалване на решение, обявено при условията на чл. 315, ал. 2 ГПК тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си. Връчването по чл. 7, ал. 2 ГПК на преписи от решението променя началния момент на срока за подаване на жалба, само ако на страните е изпратен препис от решението с други указания или решението е обявено след датата, предварително посочена по чл. 315, ал. 2 ГПК).

Т.е. двуседмичният срокът тече от 04.12.2025г. (включително);

- просрочване на датата – тогава срокът тече от уведомяването на страната (т.е.

2 получаването на решението).

И в трите случая, срокът за обжалване е точно 2 седмици, а не по-малко.

Нормата на чл. 63, ал. 3 от ГПК е неприложима, предвид предмета – изричното изключване на срока за подаване на жалба. Тя не е и предвидена за корекция на неизвинителни пропуски на страните.

След като СРС се е произнесъл на 03.12.2025г., срокът за обжалване е бил до 17.12.2025г., както е посочено в Определение (имащо характер на разпореждане) от 12.01.2026г.

Становището на НС противоречи на Закона и на цитираното ТР, като е притеснително, че е подобно виждане е изложено именно от законодателния орган на Р.

България.

Съответно, частната жалба е неоснователна.

Съобразно изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Народното събрание на Република България, гр. София, пл. „Народно събрание“ № 2, представлявано от Р..Н.Н., съд.адр.: гр.

София 1169, пл. ********, тел.: 02/******** e-mail: **********, чрез ю.к. А.Г. М., срещу Определение, инкорпорирано в Определение (имащо характер на разпореждане) № 1278/12.01.2026г. на СРС, II г.о. 74-ти с-в, с което е върната, депозираната ВЖ, като просрочена.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с ЧЖ пред ВКС в едноседмичен срок, считано от получаването му от страната.

Съдът обръща внимание на ответника – Народното събрание, че съобразно нормата на чл. 52 от ГПК, Държавните учреждения и общините са длъжни да осигурят служител, който да приема съобщения в работното време. Връчването на държавните учреждения (а НС е такова) и на общините се извършва само по реда на чл. 38, ал. 2 на посочен от тях електронен адрес.

Става въпрос за квалифициран електронен адрес (ЕПЕП или ССЕВ), без значение дали е на учреждението или на процесуалния му представител.

АКО ТАКЪВ АДРЕС НЕ БЪДЕ ПОСОЧЕН, ПОВЕЧЕ СЪОБЩЕНИЯ НЯМА ДА

БЪДАТ ИЗПРАЩАНИ на НС, а то ще се счита уведомено

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ да се уведоми по e-mail

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4