Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 24 от 13.02.2024, Окръжен съд - Силистра

Съд
Окръжен съд - Силистра
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 422/2023
Вид
Решение № 24
Подписан
13.02.2024
В сила
13.02.2024
Състав
Людмил Петров Хърватев, Ана Аврамова, Натали Ясенова Жекова

Цитирани разпоредби

  • чл.150 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.152 ал.1 т.2 · Наказателен кодекс
  • чл.66 · Наказателен кодекс
  • чл.146 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.303 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.334 т.6 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Силистра, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Л. П. Хърватев

Членове:

А.Аврамова

Н. Яс. Жекова при участието на секретаря Глория Недева в присъствието на прокурора С. Г. Т. като разгледа докладваното от А.Аврамова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233400600422 по описа за 2023 година и вземайки предвид данните по делото, прие за установено следното:

Предмет на въззивното производство е Присъда №26001/2023г. постановена от РС-Тутракан по НОХД №25/2019г., с която Д. С. Д. е признат за невинен в престъпления по чл.152 ал.1 т.2 НК, за това, че на 27.02.2015г., в гр.Гл., се съвкупил с Г.А.М., като я принудил към това със заплашване, и по чл.150 ал.1 НК, за това, че на същата дата и място извършил блудствени действия с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление, като чрез употреба на заплашване проникнал с половия си член в ануса на Г.М..

Против така постановената присъда е подаден въззивен протест, с доводи, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована, с искане за постановяване на осъдителна такава.

От защитника на подсъдимия е депозирано становище по протеста, в 1 което е отразено несъгласие с мотивите му, като се излагат съображения за правилност на присъдата поради липса на доказателства подкрепящи обвинението.Моли се протеста да бъде оставен без уважение.

В съдебно заседание протестът се поддържа. Прокурорът намира, че показанията на жертвата следва да бъдат внимателно преценени. Съдът е пренебрегнал показанията на свидетелите, които първи са видели пострадалата, изложил е несериозни доводи, тълкувал е превратно доказателствата, като се стигнало до крещяща несправедливост. Пледира за постановяване на осъдителна присъда и за налагане на наказания към средния предвиден в закона размер.

Защитникът на подсъдимото лице обосновава становище за обоснованост и правилност на присъдата. Изтъква като проблем отказът на пострадалата да дава обяснения. Посочва, че прокуратурата следва да събира доказателства, а не подсъдимия да доказва невинността си. Моли присъдата да бъде потвърдена, а ако съдът намери основания за вина, то наказанието следва да е в минимума с приложение на чл.66 НК.

Подсъдимият заявява, че два пъти е имал полов контакт с Гюлчай, по взаимно съгласие и никога не е упражнявал насилие върху нея. В последната си дума заявява, че предоставя на съда.

Силистренски окръжен съд, наказателно отделение, след като извърши цялостна проверка относно правилността на постановената първоинстанционна присъда, съобразно правомощията си по чл.314 ал.1 НПК, констатира следното:

Протестът е неоснователен.

Най-общо, установената от първоинстанционният съд фактическа обстановка е следната:

В ранните часове на 27.02.2015г., подсъдимият и св.Г. М., напуснали заведението, в което тя работела в гр.Гл., качили се в автомобила на първия и потеглили. Спрели в гора, извън Гл.,в посока-Черногор. В автомобила осъществили полов акт на шофьорската седалка, като М. прекрачила подсъдимия и го възседнала, след което излезли отвън, тя се подпряла на автомобила, обърнала се с гръб към подсъдимия, който проникнал в нея анално и достигнал полово удовлетворение.

2

Спорен по делото е въпросът дали тези две действия са доброволно осъществени, каквото е версията на защитата, или са извършени чрез принуда- със сила или заплаха.

На първо място, въззивната инстанция констатира, че в процеса на събиране на доказателства в ДП са допуснати неотстраними съществени нарушения.

На 27.02.2015г. е извършен е оглед на ВД-л.а. Ауди 80 с рег.

№********, без този автомобил да е приобщен по какъвто и да е начин като веществено доказателство. Нито е предаден доброволно, нито е иззет, няма съдебно разрешение за изземването му, нито одобрение на изземването.

Автомобилът е бил оставен на отговорно пазене и един месец след това е върнат на собственика. Извършеният оглед на веществено доказателство няма никаква процесуална стойност, а с действията си разследващите органи са превишили правомощията си и грубо нарушили правата на собственика на автомобила.

Компрометирана е и ДНК експертизата. Видно от заключението й, на вещото лице са били представени сравнителни материали: обект №2стандартен тампон Pur Wraps, поставен в оригинална опаковка с надпис Г. М., с клетъчен материал от устна кухина на Г.М. и обект №2 - стандартен тампон Pur Wraps, поставен в оригинална опаковка с надпис Д. , с клетъчен материал от устна кухина на Д. Д.. По делото липсват каквито и да е данни, че М. и Д. са предоставили доброволно посочените сравнителни материали- тампони с клетъчни материали, че същите са били запечатани и надписани, нито, че са били иззети по реда на чл.146 ал.3 НПК. На 27.02.2015г. Д. чрез протокол за доброволно предаване е предал „слюнка“, но как не е ясно, не е ясно и как тя се е озовала върху тампона представен за изследване. М. нито е предавала, нито е изземван от нея биологичен материал чрез тампон.

Безспорно по делото, видно от освидетелстването на М., е че по тялото й липсват белези от насилие, такива липсват и по външните й полови органи.

Вестибулум вагине- без травматични лезии, незачервен. Липсват травматични лезии по хименален пръстен, влагалище- с незачервени стени и оскъден флуор. Анален пръстен- охлузване и повърхностна лацерация на 2 и 6 часа.

СМЕ дава заключение, че увреждането по аналния пръстен обуславя болка и страдание, бързо преходно е, и най-вероятно е причинено при 3 насилствено проникване. Поради липсата на светлина предполага, че самото проникване в ануса е чрез налучкване, и най-вероятно увреждането е причинено при по-силно, форсирано проникване в ануса. Възможно е да се получи и при доброволен акт. Правилно съдът не е кредитирал заключението в частта, в която се коментират показанията на пострадалата- за сломена съпротива, уплаха от заплахи, желание да се оттърве от ситуацията, изпълнения на нареждания на насилника, логичност в действията на пострадалата-„иначе защо ще бие тъпана в целият град“ и т.н.,тъй като не се основава на обективни находки или изследвания, а представляват собствен анализ и едностранчива интерпретация на данни по делото.

СБЕ е установила следи от човешка семенна течност по предадените от М. бикини.

При липса на всякакви други обективни находки, на преценка са подложени показанията на разпитаните свидетели.

Прав е прокурорът, че показанията на жертвата следва да бъдат внимателно преценени. Прав е и първоинстанционният съд, че не може да се има пълно доверие на показанията на М., в същите има съществени противоречия. Вярно е и становището, че тя винаги е твърдяла, че е заплашена, че ще я завърже за едно дърво и ще доведе още 10 мъже, но нейната уплаха е възбудена още след излизане от заведението, защото както е заявила пред съда „..тогава бях наясно че с мен ще се прави секс.Тогава се изплаших много“, макар, да липсват каквито и да е данни, че там са я чакали някакви момчета, от които е била изплашена. Пред заведението е нямало никой, от показанията на Петров, е видно, че на запис от камерата е видял как тя сама се качва в автомобила на подсъдимия. Веднъж в показанията си свидетелката твърди, че подсъдимия й казал, че ще правят секс, друг път- че ще я насили. След така твърдяната заплаха й казал, че я обича, в други показания- че иска да я вземе за жена. В същото време я държал за ръката.

Следи от насилие, обаче няма. Отказала да отговори дали е вярно твърдението й, че първоначално тя му е предложила да му направи френска любов. Не се потвърждава твърдението й, че подсъдимият е бил пиян, напротив, оборва се. Казала му “каквото ще правим да правим, и правихме“.

Сама си „смъкнала гащите“, сама се качила върху него, преминавайки върху неговата автомобилна седалка. С всичко това тя се съгласила с думата 4

„добре“. Сама е излязла до автомобила и е заела поза позволяваща анално проникване. Твърди, че била „лоша“, което според нея означава, че „треперя, не бях добре“. Нямало да казва „че истината я има“. С отказа си да дава показания и да бъде разпитвана по делото, М. е блокирала изясняването на противоречията в показанията си, освен това е видно, че тя възприема съвсем различно значение от действителното такова на употребените от нея думи от българския език.

Същевременно подсъдимият също е твърдял едно и също през целият процес, а именно, че двата акта са осъществени доброволно и не я е заплашвал, давал и е пари, намерил и е квартира, имал е сексуални отношения с нея. Последните, макар да нямат пряка връзка с деянието, се потвърждават от кредитираните от съда свидетелски показания.

Липсата на категоричност на обвинителните факти не може да бъде заместена и чрез анализ на емоционалното състояние на М. след прибирането й в квартирата.

Тя не е съобщила на брат си и братовчед си какво се е случило, а е влязла в банята с дрехите и пуснала студена вода върху себе си.

Св.Джемалдин се уплашил, всичко станало „чрез паника“, помислил че е станал бой, обадил се телефон 112. Не си е и помислил за изнасилване.

Пристигналата св.Сюзан М. е заварила Г.М. плачеща, трепереща и с мокри дрехи. Следва да се отбележи, че е нормално Г.М. да е треперела, след като се е поливала със студена вода. В анамнезата във ФСМП и след разговор с нея, обаче С.М. е написала-изнасилена в гората от непознат пиян мъж;сексуално нападение с прилагане на сила, макар сама да е установила чрез преглед, че липсват следи от насилие. Според полицейският служител св.Амди, М. е била видимо разстроена само в присъствието на брат си и братовчед си. Когато са разговаряли насаме, тя е нямала вид на разстроена, обяснила е че нямала намерение да подава сигнал, че е имала връзка с Д., че се усмихвала.

Според СПЕ състоянието на М. съответства на посттравматично стресово разстройство с клиника на срам, вина и подтиснатост. Тя е била не толкова изплашена, а по-скоро е нагативно преживяване на унижение и може би погнуса. Явни и груби заплахи не е имало. Всеки би се притеснил от заплахата за връзването за дървото, ако е така. А ако не е така? Дума срещу дума е. Притеснение би имало и при доброволен акт и любовник, за който се 5 предполага че ще има продължение ако разбере. Всичко попада в хипотезата на привидно доброволен сексуален акт с цел избягване на физически увреждания. М. не е с някакви особени интелектуални възможности.

Съгласява се да прави всичко от страх.

Горните аргументи потвърждават правилността на първоинстанционното решение за липса несъмнена доказаност на обвинението. И двете престъпления –изнасилване и блудство са двуактни престъпления, изискват освен акт на съвкупление между дееца и пострадалата, респ. освен извършване на действия с цел да се възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление, да е налице и акт на принудазаплаха или насилие, по отношение на пострадалата, като е необходимо тези два акта да са функционално обвързани и да преследват една и съща цел – постигане на престъпния резултат. В конкретиката на настоящия случай по безсъмнен начин се доказва, че на инкриминираната дата Д. и М. са осъществили вагинален и анален полов контакт. Този факт е безспорен по делото и С.те участници в него не го отричат. Настоящата инстанция също намира, че не е доказано наличието на втория, кумулативно необходим елемент от състава на изпълнителните деяния по чл. 150, ал. 1 НК и чл. 152, ал. 1, т. 2 НК, а именно наличието на осъществена принуда от страна на подсъдимия по отношение на М..

Налице е само едно подозрение, едно предположение, което не е достатъчно за постановяване на осъдителна присъда съгласно изискването на чл.303 ал.1 НПК. Твърдяната от обвинението заплаха би могла да бъде осъществена, но също така е възможно и да не е осъществена. Категоричност на извода не може да бъде направен поради липса на основания за пълно доверие на показанията на пострадалата. Налице е само една възможност, но не и сигурност, че вагиналният и аналният акт са осъществени чрез заплаха.

Доколкото се твърди, че тази заплаха е осъществена преди началото на двата акта, доказателствения анализ важи и за аналния акт. По отношение на охлузването на аналния пръстен, не може да се приеме, че действието е осъществено с насилие, тъй като, както е установено по делото механизма на получаване е свързан с форсирано проникване и налучкване, и може да се получи и при доброволен акт. Липсват каквито и да е доказателства, че това увреждане е свързано със сломяване на съпротива.