Решение № 18912 от 17.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18912 гр. София, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20231110120499 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК (Установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение) ******** е предявило срещу ******** установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД за сумата от 184,84 лв., представляваща незаплатена стойност на потребена топлинна енергия през периода от м. 06.2020 г. до м. 04.2022 г. в имот с абонатен номер 428149, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за сумата от 33,42 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 31.07.2020 г. - 06.02.2023 г., за сумата от 5,62 лв., такса за дялово разпределение за периода от м. 05.2020 г. до м. 09.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, както и за сумата от 0,97 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. 06.02.2023 г., с които ответникът неоснователно се е обогатил, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 24.02.2023 г. по гр.д. № 7852/2023 г. по описа на СРС, 26 състав.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но между страните липсвал сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Въпреки това през процесния период ответникът е потребявал енергия в 1 имота, поради което се е обогатил неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността й. Ето защо ответникът следва да плати цената на доставеното количество топлинна енергия, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и таксата за извършената услуга дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете, при твърдението, че е собственик на процесния имот, но в него не се потребява топлинна енергия, тъй като няма монтирани отоплителни тела и през него не минават вертикални или хоризонтални щрангове, а през процесния период имотът е бил необитаем. Поддържа, че обектът представлява магазин с отделен вход, който не е свързан с топлопреносната мрежа, като в този смисъл било постановено решение между страните по искове за предходен период. Счита, че цитираните в исковата молба общи условия са неприложими в отношенията между страните поради липсата на сключен договор, поради което и ответникът не се явява потребител на топлинна енергия за стопански нужди. Поддържа, че имотът е разположен във второстепенна самостоятелна сграда, до която не достига топлинна енергия от сградната инсталация, доколкото абонатната станция се намира в основната сграда и двете са отделени с дилатационна изолираща стена.

Твърди, че не е ползвател на процесния обект, доколкото същият е отдаден под наем на трето лице.

В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът ********, редовно призовано, се представлява от юрисконсулт *******. Поддържа исковете.

Моли съдът да уважи исковете. Претендира деловодни разноски, за които представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Ответникът ********, редовно призовано, се представлява от адвокат *******. Оспорва исковете и моли съдът да ги отхвърли. Претендира разноски. Представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

Настоящото производство е образувано след указания за предявяване на установителен иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК по ч. гр. д. № 7852/2023 г.

Вследствие на заявление по чл.410 ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 6350/24.02.2023 г. Заповедта е връчена на длъжника ******** (л.16 от ч.гр.д.№ 7852/2023 г. на СРС). Подадено е възражение по чл. 414 ГПК (л.17 от ч.гр.д.№ 7852/2023 г. на СРС) . Указанията за предявяване на иск по чл.422 вр. чл. 415 ГПК са връчени на ищеца на 10.04.2023г. (л.21 от ч. гр. д. № .№ 7852/2023 на СРС), поради което срокът изтича на 10.05.2023 г . Исковата 2 молба е подадена в съда на 20.04.2023 г.

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

Предявен е положителен установителен иск, с който се иска да бъде признато за установено, че ********, ЕИК ********** **********, има вземания срещу ***********, със седалище и адрес на управление:

***********: 184,84 лв., представляваща незаплатена стойност на потребена топлинна енергия през периода от м. 06.2020 г. до м. 04.2022 г. в имот с абонатен номер 428149, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, за сумата от 33,42 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 31.07.2020 г. - 06.02.2023 г., за сумата от 5,62 лв., такса за дялово разпределение за периода от м. 05.2020 г. до м. 09.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й изплащане, както и за сумата от 0,97 лв., лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 01.07.2020 г. 06.02.2023 г., с които ответникът неоснователно се е обогатил, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 24.02.2023 г. по гр.д. № 7852/2023 г. по описа на СРС, 26 състав.

Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и на посочената стойност, с която ответникът се е обогатил, тъй като се явява потребител на енергия в процесния имот и за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задължението си към ищеца.

Ищецът основава претенцията си на твърденията за липса на сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответника, доколкото се твърди ответникът да е ползвал без наличие на основание за това – при твърденията, че ползването на топлинна енергия в имота не е било регламентирано по силата на съществуващо помежду им облигационно правоотношение, и без да заплаща цена или обезщетение за 3 това, ответникът се е обогатил, спестявайки извършването на разход, а ищецът, който е бил лишен от възможността да получи парична престация за потребения ресурс, е обеднял.

Приложение следва да намери разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД , според която всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

Правото да се претендира равностойността на обедняването по реда и на основание чл. 59 от ЗЗД възниква в случаите, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити срещу неоснователното обогатяване.

През процесния период е приложим Законът за енергетиката, обнародван в Държавен вестник, бр. 107 от 9.12.2003 г., в сила от 05.03.2004г., който регламентира отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия и по отношение на исковия период.

Според разпоредбата на чл.149, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за небитови нужди се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия.

Следователно, приложима е разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), според която всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съобразно § 1, т.33а ДР на ЗЕ - в сила от 17.07.2012 г., „небитов клиент“ е този, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.

От представения по делото договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 10.05.2012 г. се установява, че в процесния период ответникът е собственик на процесния имот – магазин № 38, находящ се в сграда на адрес: ************, като не се спори, че магазинът се намира в сграда в режим на етажна собственост.

Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява при публично известни общи условия, приети по предложение на топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Няма данни по делото за процесния период ответникът да е заявил, че иска в имота да бъде предоставяна топлинна енергия за стопански нужди.

От представените по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установява, че процесният имот е предназначен за стопански нужди, поради което следва да намери приложение чл. 149, ал. 1 ЗЕ, като продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени 4 договори при общи условия. В производството не се установи между страните да е сключен писмен договор, по силата на който същите да са обвързани от облигационно правоотношение. Това обстоятелелство не е спорно и между страните по делото.

Претенцията на ищеца се основава на института на неоснователното обогатяване, а не на договорната отговорност, поради което за нейното уважаване от значение е единствено какво количество топлинна енергия реално е било потребено, без да бъде заплатено от ответника.

Ищецът не установи в производството, че ответникът през процесния период действително е ползвал процесният имот и се е обогатил с претендираната стойност на топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, доколкото през релвантния за спора период процесния имот е ползван от трето за спора лице – ***********, въз основа на сключен с ищеца договор за наем от 07.07.2021г., със срок от пет години, считано от датата на влизане в сила на договора – от 01.08.2021г. Съобразно чл. 9, ал. 1 от договора за наем, наемателят е поел задължението да заплаща направените консумативни разходи за ползването на имота.

При неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 59 от ЗЗД обогатилият се за чужда сметка дължи връщане на онова, с което се е обогатил, до размер на обедняването. При иск по чл. 59 ЗЗД не следва да бъдат доказвани вреди, тъй като те винаги са израз на негативния резултат на незаплащане на стойността на получената престация от едната страна, обогатилата се, за сметка на обеднялата, която не е получила тази стойност.

Размерът на вредите е определяем и следва да е съответен на реално получената престация, която в конкретния случай се равнява на стойността на топлинната енергия, доставена до имота на ответника и ползвана от него.