Определение № 496 от 16.11.2025, Окръжен съд - Хасково

Съд: Окръжен съд - Хасково
Дело: Частно наказателно дело 1013/2025
Вид: Определение № 496
Подписан: 16.11.2025
В сила: 26.11.2025
Състав: КРАСИМИР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

чл. 142, ал. 1 · Наказателен кодекс
чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
чл. 63, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
чл. 64 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 496 гр. ХАСКОВО, 16.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора Н. Б. В. като разгледа докладваното от КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ Частно наказателно дело № 20255600201013 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 64 от НПК.

Образувано по искане на прокурор от ОП Хасково за вземане на мярка за неотклонение на обвиняемите по Д.П. № 503/25г. на РУ Свиленград. Искането се обосновава с налични достатъчно данни за извършени от обвиняемите престъпления и опасност да се укрият или извършат други престъпления. В съдебно заседание наблюдаващият прокурор поддържа искането и пледира по отношение на всеки един от обвиняемите да бъде взета най-тежката мярка за процесуална принуда.

Защитникът на обв. Н., че не са налични кумулативните предпоставки по чл.

63, ал. 1 от НПК, поради което пледира искането за вземане на най-тежката мярка за неотклонение по отношение на подзащитния й да бъде оставено без уважение. От своя страна обв. Н. счита искането за вземане на най-тежката мярка за процесуална принуда спрямо него неоснователно, като иска да му бъде определена друга, по – лека мярка за неотклонение като домашен арест.

Защитникът на обв. Д. акцентира върху необходимостта да полага грижи за непълнолетно дете и иска определянето на по-лека мярка. Саматата Д. изразява същото становище.

Защитникът на обв. М. изразява становище за липса на разграничение от страна на прокуратурата на деянието на всеки един от обвиняемите, настоява, че у М. не е доказан пряк умисъл да върши отвличане, а предвид настъпилата реабилитация и трудовата му ангажираност, наред с необходимостта да издържа малолетен низходящ адвокатът плидира да вземане на друга, по-лека мярка за процесуална принуда.

Обв. М. поддържа изложеното от защитника му и иска по-лека мярка за 1 неотклонение.

Всеки един от обвиняемите, в последната си дума настоява за по-лека мярка за процесуална принуда.

Съдът след преценка на събраните по Д.П. № 503/2025г. по описа на РУ Свиленград, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Д.П. е образувано с неотложно действие по разследването – претърсване и изземване, против неизвестен извършител и за престъпление по чл. 142, ал. 1 НК за това, че на 13.11.2025г. в гр. Свиленград са отвлекли К. А. В. от ***.

Последователно, с постановления от 13.11.2025г. обвиняемите са били привлечени в това им качество за извършено на 13.11.2025г., в гр. Свиленград, в съучастие помежду им престъпление, а именно, че като съизвършители отвлекли К. А. В. от **, като деянието е извършено от три лица и при условията на опасен рецидив, съответно са били предявени обвинения за престъпление по чл. 142, ал. 3 вр. ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ – за Н. и Д. и по чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК – за М.. На 13.11.2025г. в дворно място, двуетажна къща и помощна постройка в **, на апартамент и гараж в г** на лек автомобил в ** са били извършени претърсване и свързаните с него изземване на вещи, като всички действия на разследващите органи са били санкционирани по предвидения в НПК ред от ХОС. Междувременно на 13.11.2025г. е бил извършен разпит на пострадалата, а на следващият ден – нов разпит на К.В., проведен в присъствието на обвиняемите и техните защитници. Пак на 13.11.2025г. са били разпитани множество свидетели имащи възприятия за случилото на през нощта на същата дата, като св. В. А., чул викове и предоставил записи от камерата на полицейските органи; лицето придружило пострадалата до **, пътувалият в колата с обвиняемите Г. Х., с когото Н., Д. и М. са отишли от Хасково до Свиленград, множество полицейски служители, взели участие в работата по издирване и установяване на В.. Отделно от това са били извършени огледи на вещи, предадени от обвиняемите, В. и най-вече от св. А. – на охранителна камера от неговия обект, хотела в Свиленград, пред който са се разиграли инкриминираните събития.

Извършеният оглед и най-вече изготвеният фотоалбум е запечатал действията на всеки един от участниците. Налице е и проведено действие – разпознаване на живо, проведено в присъствието на поемни лица и по установения от процесуалния закон ред. Налична е и съдебно медицинска експертиза, установяваща наранявания на В. в областта на дясна мишница и гърба.

Факт е, че против обвиняемите са „предявени” обвинения за тежки умишлени по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК престъпления, наказуеми с лишаване от свобода, като за двама от тях престъплението е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1 б. „а“ и „б“ от НК. Видно от посочения по-горе протокол за оглед е, че по изключително груб и арогантен начин, против волята й, с дърпане за косата млада жена бива принудително вкарана в предварително отворена, при тръгването на лекия автомобил, задна врата и бързо напускане на произшествието - центъра на гр. Свиленград, публично място в близост от сградата на общината. Събраните по делото гласни и писмени доказателства в 2 съвкупност с проведените огледи, протоколи за претърсване и изземване, разпит на свидетелите, извършеното от пострадала разпознаване на М., като водач на лекия автомобил обосновават налично обосновано предположение за участието на обвиняемите Н., Д. и М. в престъпленията, за които им са повдигнати обвинения. Първите двама са категорично посочени от В., като познати й лица: с единият, била в близки приятелски отношения, втората – познавала лично, а третият - М., категорично е разпознала, като лицето управлявал колата в нощта на отвличането й. Дали е налице предумисъл или инцидентно възникнал пряк за извършване на престъплението е въпрос, който ще намери разрешение на по-късна фаза на наказателния процес.

Съдът счете, че по отношение на обвиняемите са налице и останалите, кумулативно предвидени в чл. 63, ал. 1 от НПК предпоставки, а именно опасност да се укрият или извършат друго престъпление. Двама от обвиняемите (Н. и Д.) са многократно осъждани за различни престъпления, а М., макар реабилитиран, е осъждан за две престъпления в периода м.06.2020г – м. 02.2021г., второто за причиняване на телесна повреда. Представени по делото са изцяло негативни характеристични данни за тях по местоживеене. Тежестта на повдигнатите обвинения и съдебното минало на всеки един от тримата са тези обстоятелства, които обуславят налична опасност, както да се укрият, така и да извършат ново престъпление. Изключителната дързост, цинизъм и грубото нарушаване правата на пострадалата от престъплението, насилствено качена в лек автомобил, държана против волята и в колата, а след това и в селска къща до откриването й от полицейските служители, нанесеният й побой разкриват завишена степен на деянията и на техните автори.

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Взема по отношение на всеки един от обвиняемите по Д.П.№ 503/2025г. по описа на РУ Свиленград: К. Й. Н., ЕГН **********; П. Д. Д., ЕГН ********** и В. Н. М., ЕГН ********** мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Определението подлежи на обжалване и протест пред АС Пловдив, в 3-дневен срок от днес.

В случай на жалба или протест насрочва делото за разглеждане пред въззивната инстанция на 25.11.2025г. – 10.00 часа, за която дата страните уведомени.