Определение № 27715 от 08.07.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27715 гр. София, 08.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20231110122617 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

В срок е постъпило искане с вх. № 144288 от 30.04.2024 г. от ищеца М. Б. Х. чрез адв.

Д. М. по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта относно присъдените разноски.

Моли да бъде изменено решението в частта за разноските и да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 300 лева за депозит за ССчЕ. По отношение на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на еднолично двокатско дружество Д. М. се отправя искане за присъждане на още 80 лева, представляващо ДДС.

Ответникът не е взел становище по искането.

Съдът по направеното искане по чл. 248 ГПК намира следното:

Молбата е допустима. Подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е спазено изискването на чл. 80 ГПК.

С решение от 17.04.2024 г. по делото, **********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, офис 40-46 е осъден да заплати на М. Б. Х., ЕГН **********, с адрес: **********, ал. 1 ГПК сумата от 100 лева – разноски в производството пред СРС, както и да заплати на еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ 177492004, с адрес: гр. София, кв. „Манастирски ливади“ на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на М. Б. Х. безплатна правна помощ в производството пред СРС.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а по силата на ал. 3 ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

По искането за присъждане на сумата от още 300 лева в полза на ищеца:

Съдът намира, че в действителност с решението не е присъден депозит за ССчЕ, платен 1 съгласно платежно нареждане от 03.01.2024 г., поради което искането в тази част е основателно.

Предвид изложеното и на основание чл. 248 ГПК съдът следва да измени решението си в частта на присъдените в полза на ищеца разноски , като присъди в негова полза още 300 лева, представляващи платен депозит за ССчЕ .

По искането за присъждане на сумата в размер на 80 лева, представляваща ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение, съдът намира следното:

Съдебната практика по въпроса дали съдът дължи да начисли ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение е противоречива, като е отправено и преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз под № С-744/23, по което няма произнасяне. Настоящият състав споделя практиката, с която се приема, че при възнаграждението по чл. 38 ЗА не следва да се присъжда от съда ДДС. С Определение № 917 от 10.05.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1323/2023 г. се приема, че постановяването на съдебен акт, с който насрещната страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС и Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка. Правоотношението, по което безплатната правна помощ е оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с различно съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не възниква право да получи възнаграждение, а второто е между адвоката и насрещната страна, по което адвокатът има само права, но не и задължения. Съдържанието на създаденото със съдебния акт правоотношение се изчерпва със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито данъчно задължено лице по смисъла на чл.3 ЗДДС, което да издаде фактура и да начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от постановения от него осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Нито ЗДДС, нито ЗА въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се отклонява от общите правила за облагане с данък върху добавената стойност. Противен извод не следва от § 2а ДР НМРАВ.

Разпоредбата няма отношение към дължимия данък върху добавената стойност при осъществяване на безвъзмездна доставка на услуга, каквато е безплатната правна помощ по чл.38 ал.1 ЗА. Тя урежда начисляването на ДДС върху възнагражденията на регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ. Ето защо, настоящият състав приема, че не е налице основание за изменение на решението в частта на разноските.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ИЗМЕНЯ Решение № 7062/17.04.2024 г. по гр.д. № 22617/2023 г., СРС, 166 състав в частта на присъдените в полза на М. Б. Х., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Ехо“ №18, като ОСЪЖДА **********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:

/адрес/, офис 40-46 да заплати на М. Б. Х., ЕГН **********, с адрес: **********, ал. 1 ГПК сумата от още 300 лева (триста лева) – разноски в производството пред СРС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане с вх. № 144288 от 30.04.2024 г. от ищеца М. Б. Х. чрез адв. Д. М. по чл. 248 ГПК за изменение на Решение № 7062/17.04.2024 г. по гр.д. № 22617/2023 г., СРС, 166 състав в частта на разноските в останалата част.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3