Решение № 320 от 08.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. ***, 08.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20251110120637 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. 170542/15.09.2025 г и с молба от 03.10.2025 г., подадена от Р. С. Н. срещу С***, с която са предявени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата от 2129,28 лева, представляваща мораторна лихва за забава, начислена за периода от 23.09.2023 г. до 08.04.2025 г. до върху претендираната главница. В исковата молба се твърди, че на 23.09.2023 г., около 15:00 - 15:30 часа, в района на с.

******, С***, на ул. „**“ малко преди прелеза Р. Н. бил нападнат и ухапан от бездомно куче. След инцидента той посетил МБАЛ „** – ***“ АД, където след извършен преглед му била поставена превръзка, като бил освободен за домашно лечение. На 27.09.2023 г. ищецът посетил и съдебномедицински кабинет, след прегледа в който било констатирано неговото обективното състояние – съгласно заключението в издаденото на ищеца съдебномедицинско удостоверение било установено наличие на травматични увреждания, изразяващи се в характерни охлузвания и повърхностни рани на дясна и лява предмишница, както и на дясно коляно. Твърди се, че в резултат на бездействието на ответника, изразяващо се в неизпълнение на задълженията по чл.

1

40, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на животните /ЗЗЖ/ за приемане на програми за овладяване на популацията от бездомните кучета и предвиждане на средства за изпълнението им, Р. Н. претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в травматично увреждане на здравето, силно притеснение, изживяно дълбоко чувство на страх за живота му, чести приливи на безпокойство и страх, нарушение на съня. Отправено е искане за уважаване на предявените искове и за присъждане на сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника С*** за отговор, като с постъпилия в законоустановения срок такъв предявените искови претенции са оспорени в цялост по основание и размер. Твърди се, че С*** изпълнила възложените по силата на ЗЗЖ задължения, поради което не било налице противоправно деяние. Сочи, че наличието на безстопанствени кучета на територията на община не следвало да бъде приравнено на неупражнен контрол. Изложени са твърдения за предприетите от ответника действия в изпълнение на Общинската и Националната програми за овладяване на популацията от безстопанствени кучета.

Ответникът оспорва фактическите твърдения, изложени в исковата молба, относно мястото и механизма на инцидента, причинените увреждания и причинноследствената връзка между тях. Изрично е оспореното и твърдението на ищеца, че уврежданията му са причинени от безстопанствено куче. Отправено е искане за отхвърляне на исковите претенции.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

В хода на производството е разпитан свидетелят *******, който твърди, че на 23.09.2023 г., докато се придвижвал с ищеца по ул. „**“ – **та улица до ЖП прелеза в с. ******, С***, едно от бездомните кучета, намиращи се там, голямо, с шарени петна, нападнало Р. Н. и го ухапало по ръцете и краката. В резултат на нападението ищецът изпаднал в паника и получил многобройни ухапвания, като по тялото му били налице ясно видими следи от зъбите на кучето, а панталонът му бил скъсан. При зададени уточняващи въпроси свидетелят съобщава, че ищецът бил ухапан по дланта, китката и крака. *** излага твърдения, че кучетата не били придружавани от стопанин, нямали каишки и били на свобода. Сочи, че в процесния район винаги имало бездомни кучета, като знае и за други инциденти с нападнати там хора. Съдът, след като цени така дадените показания в съвкупност с останалия доказателствен материал по дело, кредитира същите като логични и вътрешно непротиворечиви, доколкото отразяват преки впечатления на свидетеля от настъпилия инцидент.

2

От приложения към исковата молба Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 032601/23.09.2023 г., издаден от МБАЛ „**“ – *** АД, се установява, че ищецът е постъпил за преглед на 23.09.2023 г. в 16:20 ч. в посоченото лечебно заведение.

Основната диагноза, дадена от медицинския специалист, е „ухапване или удар от куче“, като за обективно състояние са посочени „две малки разкъсно – контузни рани от кучешки зъби по дясната предмишница, одраскания по останалите крайници“.

Извършена е първична хирургична обработка, поставена е стерилна превръзка, както и ваксина срещу тетанус. Ищецът е бил изписан в 16:55 ч. на същия ден. Представеното Съдебномедицинско удостоверение № 421/2023 г. от 27.09.2023 г., издадено от доц. д-р ***, Началник Клиника по съдебна медицина и деонтология към УМБАЛ ”**” ЕАД, потвърждава наличието на травматични увреждания, изразяващи се в „характерни охлузвания и повърхностни рани на дясна и лява предмишница, както и на дясно коляно“. Заключението на медицинския специалист сочи, че тези травматични увреждания са получени в резултат от действието на твърди тъпи предмети, с ограничена контатакта повърхност и характерна подредба и че могат да се получат по начин и време, съответстващ на предварителните сведения, дадени от пациента, които включват нападение и ухапване по ръцете и краката от безстопанствено куче на 23.09.2023 г. в района на с. ******.

Ответникът представя като доказателства Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на С*** 2012 – 2016 г.; Решение № 38/08.02.2018 г. на Столичен общински съвет; Справки за дейността на ОП „Екоравновесие“ за периода от 2015-2024 г.; Годишен отчет от дейността на ОП „Екоравновесие“ за 2020 г.; Годишен отчет от дейността на ОП „Екоравновесие“ за 2021 г.; Годишен отчет от дейността на ОП „Екоравновесие“ за 2022 г.; Договор № СОА25-ДГ55-356/13.06.2025 г. и приемателен протокол към него. От посочените документи се установява наличието на нормативна и фактическа организация за контрол по отношение на безстопанствените кучета на територията на С***, която е довело до значително намаляване на популацията на безстопанствените кучета в периода 2007 г. – 2015 г. Съгласно Приемателен протокол по Договор № СОА25-ДГ55356/13.06.2025 г., общият брой на установените на територията на С*** бездомни кучета през 2025 г. е 1199 броя, 115 от които са в район „***“, където се намира с.

******.

От правна страна:

Предявени са иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника С*** да заплати на ищеца Р. С. Н. сумата от 10000,00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в травматично увреждане на здравето, силно притеснение, стрес, безпокойство и нарушение на съня, причинени в резултат на нападение и ухапване от безстопанствено куче, настъпили на 23.09.2023 г. в района на с. ******, ведно със законната лихва върху главницата, 3 считано от 09.04.2025 г. до окончателното изплащане, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника С*** да заплати на ищеца Р. С. Н. сумата от 2129,28 лева, представляваща мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 23.09.2023 г. до 08.04.2025 г.

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже механизма на настъпване на процесния инцидент, включително че същият е причинен от безстопанствено куче; наличието на твърдените неимуществени вреди, както и техния размер; причиняването на процесните вреди от лице, на което ответникът е възложил работа по извършването на действия за овладяване на популацията от бездомните кучета; причинно-следствената връзка между причинените вреди и противоправното деяние (бездействие), осъществено при или по повод на възложена от ответника работа. В тежест на ответника е да докаже всички факти, на които основава своите искания или възражения.

Безспорно по делото се установи от представените Лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 032601/23.09.2023 г. и Съдебномедицинско удостоверение № 421/2023 г. от 27.09.2023 г., че на 23.09.2023 г. ищецът е получил травматични увреждания, изразяващи се в „характерни охлузвания и повърхностни рани на дясна и лява предмишница, както и на дясно коляно“ и „одрасквания по останалите крайници“ вследствие ухапвания от куче.

От показанията на разпитания по делото свидетел се установява, че на 23.09.2023 г. ищецът е бил ухапан именно от безстопанствено куче. До този извод съдът достига след направена съвкупна преценка на така събраните гласни доказателства и останалия доказателствен материал по делото. Свидетелят е категоричен, че кучетата, включително това, нападнало ищеца, са били свободни и той не е забелязал по тях да има поставени каишки, като изрично сочи, че в района на нападението винаги е имало бездомни кучата. В подкрепа на извода за наличие на такива на мястото на настъпване на инцидента са и данните, отразени в представения по делото Приемателен протокол по Договор № СОА25-ДГ55-356/13.06.2025 г., сочещи, че в района на С***, в който се намира с. ****** (район „***“), към 2025 г. има 115 броя безстопанствени кучета.

Показанията на свидетеля ** дават конкретно и ясно описание на и времето, мястото и механизма на настъпване на процесния деликт, като отразяват преките впечатления на лицето като очевидец на нападението. Изложеното от свидетеля относно причинените на ищеца наранявания (ухапвания) кореспондира в цялост с отразеното в приетите като доказателства медицински документи – свидетелят сочи, че ухапванията са „по ръцете и краката“, „и лява, и дясна ръка, и кракът му“, „около дланта и китката – и по дланта, и по китката“, а в документацията е отразено, че са налице „охлузвания и повърхностни рани на дясна и лява предмишница /частта от 4 ръката, намираща се между лакътя и китката/, както и на дясно коляно“ и „одрасквания по останалите крайници“.

Предвид изложеното, съдът намира за безспорно установено по делото, че ищецът е бил нападнат именно от безстопанствено куче, в резултат на което е получил установените от медицински лица и описани по-горе телесни увреждания.

Съобразно константната съдебна практика (ППВС № 7/1959 г. и др.) юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД, за вредите, причинени от техни работници, служители или други физически лица, на които са възложили работа по силата на граждански договор и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди, но са налице несъмнени данни, че вредата е причинена от кръга на посочените лица (в този смисъл и т. 7 от ППВС № 7/1959 г.).

Задължението на общината за осъществяване на контрол върху изоставените животни на територията произтича от глава V от Закон за защита на животните.

Точното изпълнение на част от това задължение предполага предприемането на такива мерки, които да препятстват възможността от поведението на безстопанствени животни да възникнат вреди за гражданите като се застраши живота и здравето им.

Следователно без значение е дали общината работи активно по изпълнението на програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета – кастрира ги, ваксинира и обезпаразитява, доказателства за което са представени по делото, ако не постига изискуемия от закона резултат, а именно да предотврати възможността тези животни да застрашат живота и здравето на гражданите. Именно това свое задължение общината не е изпълнила, като е допуснало.

В разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и 2, чл. 41, ал. 1 – 3, чл. 47, ал. 1 и ал. 3, чл. 48, чл. 49 и чл. 50, т. 2 ЗЗЖ, действали към момента на увреждането, са предвидени задължения на длъжностни лица на ответника за извършване на необходимите действия за настаняване на безстопанствените животни в приюти и осъществяване на системен надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни, както и за предотвратяване агресивно поведение на кучетата към хора или животни. В допълнение следва да се посочи, че нормата на § 5 от ПЗР на ЗЗЖ вменява като задължение на кметовете на общините да осигурят настаняването на безстопанствените животни в приюти. Явно е, че целта на ЗЗЖ е безстопанствените кучета да не се намират в свободно състояние в населените места, тъй като са заплаха за живота и здравето на хората. Поради това законът предвижда, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти. Основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в приюти (чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ), като само по 5 изключение се допуска кучетата да бъдат връщани на местата, от които са взети (чл.