Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 228 от 28.04.2022, Районен съд - Благоевград

Съд
Районен съд - Благоевград
Дело
Административно наказателно дело 248/2022
Вид
Решение № 228
Подписан
28.04.2022
В сила
12.10.2022
Състав
Гергана Мирчова Симеонова

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • § 1, т. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.200, ал.1, т.43 · Закон за водите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 337, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Благоевград, 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Гергана М. Симеонова при участието на секретаря Димитрина В. Павлова като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно наказателно дело № 20221210200248 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Х.“ Е. с ЕИК, представлявано от управителя В. И. против Наказателно постановление № ПО-02-21/28.01.2022г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, с което на дружествотожалбоподател на основание чл.200, ал.1, т.43 ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от същия закон.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила. В тази връзка се твърди, че от съдържащото се в АУАН и НП словесно описание на нарушението не ставало ясно за какво точно нарушение е санкционирано дружеството, както и мястото и датата на неговото извършване.

Навежда се неправилна правна квалификация и неправилно определяне на санкционната разпоредба въз основа на която е наложена имуществената санкция.

Поддържа се и маловажност на нарушението по смисъла на чл.28 ЗАНН.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В съдебното заседание дружеството- жалбоподател се представлява от адв. К., който поддържа подадената въззивна жалба. Допълва, че АУАН е съставен и връчен на лице, което не е надлежно упълномощено да представлява дружеството пред Басейнова дирекция. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Г., която излага доводи за законосъобразност на издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде потвърдено. Моли в полза на наказващия орган да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

1

На 27.09.2017г. директорът на БДЗБР издал на „Х.“ Е.- Разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения № 41590205/27.09.2017г. за водовземно съоръжение: ТК-1(Тръбен кладенец / с рег.№ 911/12.03.2014г., находящо се в местност с кад.№*** и ТК –резервен (Тръбен кладенец) с рег. № 912:17.05.2013г., находящо се в местност с кад.№***.

С т.3 от Раздел „Изисквания към програмата за мониторинг “ за титуляря на разрешителното е предвидено задължение ежегодно да изследва химичния състав на черпените подземни води по а)показатели рН, електроповодимост, концентрация на разтворен кислород, амониеви йони, нитрати, нитрити, фосфати, хлориди и сулафти и б)други показатели, по които водното тяло е определено в риск да не постигне добро химично състояние на подземните води

Съгласно т.4 титулярът на разрешителното е длъжен да взема водните проби за изследванията по т.3 в периода 1 август – 30 септември.

На основание т.2.1.2 на раздел „Условия за предоставяне на информация от собствения мониторинг” от Приложение към Разрешително № 41590205/27.09.2017г. титулярът на разрешителното е длъжен в срок до 15 дни от датата на изпитването да представи на директора на БДЗБР протоколите от анализ на водните проби за определяне състава и свойствата на подземните води.

На 26.05.2021г. свидетелите Славиния К. и И.Г.- служители на Дирекция „Контрол“ Басейнова дирекция „Западнобеломорски регион“ извършили документална проверка за изпълнение на условията в Разрешително за водовземане 41590205/27.09.2017г., издадено от директора на

Басейнова дирекция

„Западнобеломорски район”. На същата дата служителите на БДЗБР извършили и проверка на място на обект ТК-1 и ТК- Резервен в имот ***.- хотелски комплекс „Р.”.

От направената проверка било установено, че дружеството- жалбоподател не е представило в БДЗБР протоколите от анализи на водните проби за определяне състава и свойствата на водите за 2020г. в срок до 15 дни от датата на изпитването, което следвало да бъде извършено в периода 1 август-30септември 2020г.

Резултатите от извършената проверка били обективирани в Констативен протокол № КД-01-679/26.05.2021г.

Предвид установеното в хода на проверката, свидетелката К. приела, че „Х.“ Е. не е изпълнило условие т.2.1.2 от Раздел „Условия за предоставяне на информация от собствен мониторинг”, заложено в Приложение към от Разрешително за водовземане № 4141590205/27.09.2017г. издадено от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район”, като по този начин е извършило нарушение на чл. 48, ал.1, т.11 ЗВ и подлежи на санкция по реда на чл.200, ал.1 т.43 ЗВ.

До „Х.“ Е. е изпратено писмо, с което е указано представител на дружеството да се яви на 09.08.2021г. за съставяне на акт за установеното административно нарушение по Закона за водите. На посочената дата в присъствието на свидетелите П.Ш. и Е.Я. и упълномощено от дружеството лице, К. съставила АУАН № КД-04127/09.08.2021г. Актът е връчен на упълномощено от дружеството лице, което го подписало, като отразило, че ще приложат обяснения в 3-дневен срок.

В предвидения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок дружеството е депозирало писмени възражения срещу съставения АУАН.

Въз основа на акта, на 28.01.2022г. директорът на Басейнова дирекция „Западнобеломорски регион“ издал обжалваното НП, което е връчено на представител на дружеството на 02.02.2022г.

Посочените фактически обстоятелства се установяват въз основа на събраните 2 по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите К., Г., Я. и Ш. както и приобщените по надлежния процесуален ред на чл. 283 НПК писмени доказателства: Писмо от Басейнова дирекция сизх. №ПО-05-5(9)/21.03.2022 г. ведно с пълномощно , Писмо от Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ с изх. №ПО-02-21/31.01.2022 г.; Възражение от В. А. И. с №КД-04-74-/2/13.08.21 г.; Транспортен етикет от 12.08.2021 г.; Акт №КД-04-127 за установяване на административно нарушение по закона за водите; Известие за доставяне; Писмо от Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ с изх. №КД-0474/09.07.2021г.; Констативен протокол №КД-01-679/26.05.2012г.; Разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващи водовземни съоръжения №41590205/27.09.2017 г.; Заповед №РД-05-83/29.06.2021 г.; Трудов договор №886/13.07.2021 г.

В основата на фактическите си изводи съдът п о с т а в и показанията на свидетелите К., Г., Я. и Ш., като отчете тяхната последователност, непротиворечивост и корелацията им с приетите по делото писмени доказателства, както и това, че с тях свидетелите пресъздават преките си възприятия за релевантни към предмета на делото обстоятелства.

Писмените документи, доколкото са относими към предмета на делото и изясняват същото, съдебният състав кредитира изцяло и основа фактическите си изводи и въз основа на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.

От свидетелските показания и писмените документи се установят обстоятелства около извършената проверка, направените при нея констатации и процедурата по съставяне и връчване на АУАН и НП.

От Разрешително за водовземане № 4159020/27.09.2017г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район” и приложението към него се установяват условията, при които е издадено разрешителното, както и произтичащите от същото задълженията на дружеството.

Свидетелските показания и съставеният Констативен протокол са доказателствен източник за датата, мястото на извършване проверката и направените при нея констатации.

Показанията на Г. и К. и приетите по делото писмени доказателства съдържат данни за всички съществени елементи на санкционираното с НП нарушение, в това число дата и място на извършването му и от къде произтичат съответните задължения на дружеството жалбоподател.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 от ЗАНН (НП е връчено на 02.02.2022г., а жалбата е от 10.02.2022г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните съображенията:

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че съставеният АУАН и оспорваното наказателното постановление са издадени от компетентни органи. АУАН е съставен от служител, упълномощен на основание чл.201, ал.1 ЗВ със 3

Заповед № РД-05-83/29.06.2021г. на директора на БДЗБР, а атакуваното НП е издадено от директора на БДЗБР, съгласно предвидената с чл.201, ал.2 ЗВ компетентност.

Спазена е предвидената от закона писмена форма, както и регламентираната процедура по връчването на АУАН и НП на санкционираното дружество.

Съдът намира за неоснователно релевираното от процесуалния представител на дружеството възражение за наличието на съществено процесуално нарушение, извършено чрез ненадлежно връчване на съставения АУАН.

Виктор Тимченко, в чието присъствие е съставен АУАН и на който същият е връчен, е упълномощен с пълномощно с нотариална заверка на подписите /л.45/ от В.

И. в качеството му на управител „Х.” Е. да го представлява пред всички органи на държавната власт, като получава от негово име всички необходими документи.

Действително съгласно трайно установената практика на АдмС-Благоевград връчването на акта за установяване на административно нарушение на лице, което не е изрично упълномощено да получава АУАН от съответния наказващ орган представлява процесуално нарушение, накърняващо съществено правото на защита на санкционираното лице и предпоставящо отмяна на НП.

В случая обаче това процесуално нарушение е санирано чрез депозирането на писмени възражения от управителя на дружеството жалбоподател в установения с чл.44, ал.1 ЗАНН срок. С цитираната разпоредба /в редакцията й към датата на връчване на акта/ е предвидено, че освен възраженията при съставяне на акта в тридневен срок от подписването му, нарушителят може да направи и писмени възражения по него, като съгласно ал.2 когато във възраженията си нарушителят посочи писмени или веществени доказателства, те трябва да бъдат събрани служебно доколкото е възможно.

Анализът на посочените разпоредби сочи, че надлежното връчване на АУАН е насочено към създаване на гаранции за запознаване с акта и упражняване от нарушителя на предвидените с тези разпоредби права, а именно правото на писмени възражения пред наказващия орган и правото на доказателствени искания.

В настоящия случай депозираните от управителя на наказаното дружество писмени възражения /л.10/, обуславят извод, че законният представител на санкционираното дружество не само, че се е запознал със съставения АУАН /което е отразено в самото възражение/, но е и упражнил правото си да изложи възражения срещу съдържащите се в акта фактически констатации и правни изводи, както и да направи искане да не бъде издавано НП и да не бъде налагано административно наказание на „Х.” Е..

Ето защо, въззивната инстанция приема, че в случая допуснатото процесуално нарушение при връчването на акта на лице, което не е било надлежно упълномощено, не следва да предпостави отмяна на НП предвид това, че законният представител на дружеството е упражнил, предоставените му със ЗАНН права в съответния етап на административнонаказателното производство.

Предвид горното би било необосновано и неправилно да се приеме наличието на съществено нарушаване на правото на защита при реализирано упражняване на законоустановените такива.