Определение № 497 от 02.09.2020, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер 497

02.09.2020 г.

Апелативен съд - София

Град София

5-ти наказателен

На 01.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Веселин Пенгезов

Александър Желязков

Калинка Георгиева като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно наказателно дело № 20201000600940 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения Я. С. О. срещу определение от 31.07.2020 г. на СГС, НО, 8-ми състав, постановено по н.ч.д.

№ 2053/2020 г., с което е оставена без уважение молбата на осъдения О. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, наложено му с присъда от 13.11.2017 г., постановена по ВНОХД № 269/2017 г. по описа на АС-София, НК, 4-ти състав.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност и неправилност на постановеното определение, като се набляга на влошеното здравословно състояние на молителя, както и на обстоятелството, че жалбоподателят е баща на две малолетни деца, за които следва да полага грижи, с оглед което се поддържа искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и уважаване на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване.

Софийски апелативен съд, след като прецени доводите, релевирани в частната жалба, материалите по делото и служебно провери правилността на атакувания първоинстанционен съдебен акт, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения седмодневен срок от активно легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

1

СГС е бил сезиран от лишения от свобода Я. О. с молба за постановяване на предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, наложено с присъда от 13.11.2017 г., постановена по ВНОХД № 269/2017 г. по описа на АС-София, НК, 4-ти състав. При съблюдаване на процесуалните правила на производството по чл.437 - чл.440 НПК, съдът е разгледал подадената молба и след като е преценил всички приложени по делото материали, основателно е счел, че не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения по смисъла на чл.439 а от НПК, за да постанови исканото условно предсрочно освобождаване.

Правно релевантните факти по делото са безспорни и са правилно установени от градския съд. Безспорно е наличието на първата предпоставка по чл.70, ал.1 НК, необходима за постановяване на условно предсрочно освобождаване, а именно – видно от приложената по делото справка, осъденият е изтърпял 1 /една/ година, 7 /седем/ месеца и 18 /осемнадесет/ дни, като остатъка от наказанието е в размер на 1 /една/ година, 4 /четири/ месеца и 12 /дванадесет/ дни.

От изготвените доклад от ИСДВР и справка от Началника на Затвора, включително и приложеното по делото лично досие на осъдения, безспорно се установява, че макар и да е изтърпял повече от половината от наказанието си, доказателствата за неговото поправяне не са достатъчни.

Първоинстанционният съд е взел предвид обстоятелството, че от началото на изтърпяване на наказанието до настоящия момент, стойностите на риска от рецидив са останали непроменени / 85 т./, тоест във високия регистър. Налице са сериозни дефицити в личностен план. Основните проблемни зони при осъдения са свързани с неосъзнаване тежестта на деянието - налице са трайно формирани оневинителни нагласи, неумение да разпознава проблемите си и да ги решава по законосъобразен начин.

Констатирана е липса на самоконтрол, което е било причина за нарушаване на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. В този смисъл, правилна и обоснована се явява констатацията на контролирания съд, че за относително краткия престой на молителя О. в МЛС не е постигнато корекционно и възпитателно въздействие спрямо него, т.е. не са постигнати целите и задачите на индивидуалния план 2 за изпълнение на наказанието, свързани с промяна на поведението и мисленето на лишения от свобода. Наличието на трайно установените криминални нагласи, липсата на критичност, склонността към агресия при решаването на проблеми и липсата на снижаване на оценката за риска от рецидив и от вреди, както и запазването на дефицитните зони у молителя означават, че не е постигната съществена положителна промяна в отношението му към поемане на отговорност, в промяна на мисленето и поведението, в регулиране на импулсите му.

Изложеното, води и въззивната инстанция до извода, че към настоящия момент не са настъпили положителни промени (камо ли пък трайни такива) в съзнанието и поведението на осъдения О., изключващи категорично опасността от негово последващо противоправно поведение в условията на свобода и че съществуващите данни указват на необходимост от продължаване на поправителното въздействие спрямо него с цел промяна в отношението му към правонарушението. В този смисъл, обжалваното определение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Несъстоятелни са доводите развити от защитата на осъдения О., че съдът е пренебрегнал данните за влошеното му здравословно състояние, доколкото този въпрос не е сред изчерпателно изброени в чл.70 НК предпоставки за условно предсрочно освобождаване от „наказание лишаване от свобода”, като в случай на здравословни проблеми на осъдените лица, законодателят е предвидил друг правен ред и друга възможност за тяхното преодоляване, а именно в хипотезата на чл. 447, т.3 от НПК. Неотносими са и съображенията, изтъкнати в жалбата, че осъденият е баща на две малолетни деца, за които трябва да полага грижи, тъй като последното не го е възпряло от извършването на престъпления.

Мотивиран от посочените съображения и на основание чл.440, ал.2 от НПК, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 31.07.2020 г., постановено по НЧД № 3

2053/2020 г. по описа на СГС, НО, 8-ми състав.

Определението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4