Определение № 727 от 22.10.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 727 гр. Ловеч, 22.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264300500465 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази :

ПРОИЗВОДСТВО с правно основание основание чл.274, ал. 1, т.2 ГПК във връзка с чл.413, ал. 2 ГПК

Съдът е сезиран с въззивна частна жалба №9265/09.12.2025 г. от „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град ****, срещу Разпореждане, постановено по ч.гр.д.№1320/2025 г. по описа на Районен съд – Тетевен, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед изпълнение по чл. 410 ГПК.Считат обжалваният съдебен акт за неправилен, като посочват, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Цитират съдебна практика. Посочват, че уговореният лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, а страните са имали свобода на договаряне.

Обсъждат преосмислянето на съдебната практика по приложение на чл. 19, ал.

4 от ЗПК. Изтъкват, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на годишния лихвен процент и не може да има недействителност поради противоречие с добрите нрави, тъй като има законодателни промени след 2014 г., които трябва да се съобразяват от заповедния съд. Позовава се относно законната лихва на Тълкувателно решение 3/2017 г., а спрямо лихвата за забава, счита че няма анатоцизъм.

Моли атакуваното съдебно разпореждане да бъде отменено и бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение.

Съдът приема, че настоящето производство е допустимо, тъй като е жалбата е подадена от заявителя по чл. 410 от ГПК, който е страна в производството. Съдебният акт е съобщен на жалбоподателя на 03.12.2025 г., а жалбата е подадена на 09.12.2025 г. чрез ССЕВ. Следователно е спазен едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 във връзка с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

1

Ловешки окръжен съд обсъди представеното заявление и процесуалните действия на заповедния съд и на молителя и счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Заповедното производство се развива по заявление № 8046/27.10.2025 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от "Профи кредит България" ЕООД против Д. Г. Г. с ЕГН **********, с адрес град ****, за следните вземания – главница в размер на 1860.46 лева, договорна лихва в размер на 751.68 лева за периода от 25.01.2024 г. 25.06.2025 г., неплатено падежирало договорно възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 495.77 лева за периода от 25.01.2024 г. до 25.06.2025 г., неплатено падежирало договорно възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“ в размер на 596.31 лева за периода от 25.01.2024 г. до 25.06.2025 г. по договор с потребителски кредит № 4000771****/27.01.2022 г., такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит в размер на 500 лева, мораторна лихва за периода от 26.03.2022 г. до 27.10.2025 г. в размер на 269.71 лева, ведно със законна лихва считано от 27.10.2025 г., произтичащи от Договор за потребителски кредит №4000771****.

Със заявлението за претендирани и разноски в размер на 76.06 лева за платена държавна такса, 230 лева юрисконсултско възнаграждение и 100 лева за подготовка на документи, на основание чл. 7, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 13, ал. 2 НЗПП.

От представения договор за кредит се установява, че е отпусната сума в размер на 3000 лева, за срок от 36 месеца, договорена месечната вноска по кредита е 145.12 лв., ГПР 49.34%, годишен лихвен процент 41.00%, лихвен процент на ден 0.11% и общо дължима сума по кредита 5224.30 лева,при договорени допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“.

Разпореждане №3045/27.10.2025 г. заповедният съд е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя в тридневен срок за уточни какъв е размера на целия отпуснат кредит, колко вноски от същия са платени, в какъв размер и по колко е всяка една вноска, какво се включва във всяка вноска /главница, лихви, допълнителни услуги и др./ С молба вх.№8936/28.11.2025 г., заявителят е уточнил, че по договора за кредит е платена сумата в общ размер на 4787.60 лева, като с нея е погасена главница в размер на 3770.08 лева, 18 пълни вноски. Посочено е, че частично е погасена 24та вноска, в размер на 32.92 лева, както и че в общата сума на получените плащания са включени и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план в размер на 587.82 лева.

Начислени са лихви за забава в размер на 857.53 лева, които са били частично погасени, като е посочено, че се дължат още 269.71 лева лихви за забава за периода от 26.03.2022 г. до датата на подаване на заявлението. Погасени са 130 лева такси.

С Разпореждане №3338/02.12.2025 г., Районен съд – Тетевен е отхвърлил изцяло подаденото заявление, като е приел, че клаузите за пакет допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са нищожни, поради противоречието им с чл. 10а ЗПК. Счел е, че уговарянето на услугите не представлява допълнителна услуга, а допълнителни такси за действия 2 свързани с управлението на кредита. По отношение таксата за извънсъдебно събиране на кредита в размер на 500 лева, съдът е приел, че същата противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. За да отхвърли заявлението, заповедният съд е счел, че не са спазени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 19, ал. 1 ЗПК, относно ГПР. Направил е извод за недействителност на договора за потребителски кредит, на основание чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Отчел е обстоятелството, че предвид направените плащания е погасена главница в размер на 3770.08 лева, която надвишава чистата стойност на кредита в размер на 3000 лева, поради което е приел, че длъжникът е погасил дължимото на кредитора.

Настоящата инстанция приема, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Доколкото се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит съдът намира, че са налице условията на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК и искането противоречи на закона- чл. 143, т. 5 от ЗЗП. Съдът дължи проверка на договора с потребител относно неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя-член 6, параграф 1 от Директива 93/13 ЕИО на Съвета, Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити за отмяна на Директива 87/102 ЕИО на Съвета и на Директива 2011/90/ЕС на Комисията от 14 ноември 2011 г. за изменение на част II на Приложение I към Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, в която са предвидени допълнителни допускания за изчисляването на годишния процент на разходите.

Съдът приема, че разпоредбите на договора, с които е уговорено възнаграждение за услугите "Фаст" и "Флекси" са нищожни на основание чл.

26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 33, ал. 1 ЗПК. С тях се цели заобикалянето на правилото на чл. 33, ал. 1 ЗПК, поради факта, че не е предвиден начина, по които се определят сумите. Въпросните уговорки за нищожни и на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД. С тях се нарушава добросъвестността, тъй като водят до значително неравновесие между правата и задълженията на страните и с включването им задължението към кредитора нараства в двоен размер.

Съдът съобрази, че договорът за потребителски кредит е сключен на 27.01.2022 година за сума в размер на 3000 лева и закупени допълнителни услуги, за срок от 36 месеца, с погасителна вноска в размер на 145.12 лв., ГПР 49.34%, годишен лихвен процент 41.00%, лихвен процент на ден 0.11% и общо дължима сума по кредита 5224.30 лева. В приложен към уточняваща молба погасителен план е видно, че в размера на месечната погасителна вноска са включени и такси за допълнителни услуги, с което месечната вноска е общ размер на 207.62 лева. Длъжникът е внесъл 18 пълни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в които са включени и вноски по такси за допълнителни услуги, с което е погасил главница в размер на 3770.08 лева.

Съдът приема, че при недължимост на сумите за допълнителни услуги "фаст" и "флекси" кредитодателят е получил недължимо плащане по 18 погасителни вноски. При отпуснат кредит или чиста сума по кредита от 3000 лева, предвид направеното погасяване, претендираното вземане в заявлението за остатъчна главница е неоснователно.

3

По отношение на претенциите за заплащане на сумите: договорна лихва в размер на 751.68 лева за периода от 25.01.2024 г. 25.06.2025 г., неплатено падежирало договорно възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 495.77 лева за периода от 25.01.2024 г. до 25.06.2025 г., неплатено падежирало договорно възнаграждение за закупена и използвана услуга „Флекси“ в размер на 596.31 лева за периода от 25.01.2024 г. до 25.06.2025 г., такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит в размер на 500 лева, мораторна лихва за периода от 26.03.2022 г. до 27.10.2025 г. в размер на 269.71 лева, ведно със законна лихва считано от 27.10.2025 г., разноски в размер на 76.06 лева за платена държавна такса, 230 лева юрисконсултско възнаграждение и 100 лева за подготовка на документи, на основание чл. 7, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 13, ал. 2 НЗПП, които предвид неоснователност на искането за присъждане сумата 1860 лева-главница, не се следва да заплащат, тъй като произтичат от главното задължение.

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане №3338/02.12.2025 г., постановено по ч.гр.д.№1320/2025 г. на Районен съд – Тетевен, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА, като правилно и законосъобразно, разпореждане №3338/02.12.2025 г., постановено по ч.гр.д.№1320/2025 г. на Районен съд – Тетевен, с което е отхвърлено изцяло подаденото от „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление град ****, заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника Д. Г. Г..

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4