Решение № 266377 от 03.11.2021, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ град

София, ……….2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание, проведено на четиринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ :

СОНЯ НАЙДЕНОВА

МЛ.СЪДИЯ МАРИЯ ИЛИЕВА при секретар Вяра Баева, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 6832/2020 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Със съдебно решение от 03.02.2020 г., постановено по гр.д. № 72253/2017 г. по описа на Софийския районен съд, съдът е признал за установено на основание чл.124,ал.1 от ГПК по отношение на Б.Г.М., ЕГН **********, И.И.К., ЕГН **********, В.Г.Г., ЕГН ********** и В.И.С., ЕГН **********, че С.Г.И., ЕГН ********** е собственик на недвижим имот с идентификатор ***, с площ от 1066 кв.м., при съседи ***, ***, ***,

***, *** и ***. Отхвърлил е насрещно предявения от посочените ответници срещу С.Г.И., ЕГН ********** иск с правно основание чл.108 ЗС с искане да се признае за установено, че Б.Г.М. е собственик на 1/4 ид. част, И.И.К. и В.И.С. са собственици на по 1/8 ид. част, а В.Г.Г. е собственик на 1/2 ид. част от недвижим имот с идентификатор *** с площ от 1066 кв.м. при съседи ***, ***,

***, ***, *** и *** и за осъждане на С.Г.И., ЕГН ********** да им предаде владението върху описания недвижим имот. Съобразно изхода на правния спор съдът е разпределил и разноските между страните на основание чл. 78 ГПК.

Недоволни от съдебното решение са останали Б.Г.М.,

ЕГН **********, И.И.К., ЕГН **********, В.Г.Г., ЕГН ********** и В.И.С., ЕГН **********, които обжалват същото в законоустановения срок. Излагат, че съдът е постановил съдебното решение при неправилно приложение на правилото на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ като в тази връзка като довод е посочено, че извършената земеделска реституция на процесния имот има действие срещу всички трети лица, поради което съдът неправилно е приел, че тя е непротивопоставима на С.Г.И., ЕГН **********.

Намират, че съдът неправилно е отхвърлил предявения от тях иск с правно основание чл. 108 ГПК срещу първоначалния ищец, като не е зачел правните последици от валидно извършената земеделска реституция. В тази връзка твърдят, че съдът е игнорирал представени от тях доказателства, за това че процесният имот е придобит от техния наследодател още през 1928 г. Оспорват и заключенията на съда, че административният акт, с който е възстановено правото им на собственост не е валиден, тъй като не е придружен от изискуемата скица, като излагат, че такава е налице и се намира в приложената по делото административна преписка. Излагат и че представеното по делото решение на ПК е прието и подписано от законен състав – Председател, Секретар и членове, а фактът, че в преписката е налице още едно такова решение от същата датата е ирелевантен, тъй като то касае друга квадратура( 3,267 дка) и е допълнение към първоначалното решение досежно друг имот, който не е предмет на правния спор. Намират за неправилни и фактическите констатации на съда досежно приетото владение от страна на С.Г.И., ЕГН ********** върху процесния имот.

С оглед горното молят въззивния съд да отмени съдебното решение, в частта, с която се уважава иска с правно основание чл. 124 ГПК, предявен от С.Г.И., ЕГН ********** и в частта, с която се отхвърля предявения от тях насрещен иск с правно основание чл. 108 ЗС, като вместо това отхвърли иска по чл. 124 ГПК и уважи този по чл. 108 ЗС.

В срок по делото е постъпил отговор на подадената въззивна жалба от страна на С.Г.И., ЕГН **********, с който се твърди, че същата е неоснователна, а обжалваното съдебно решение е правилно и законосъобразно като се излагат подробно доводи в тази насока.

Страните не са направили доказателствени искания пред въззивната инстанция.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от легитимирана страна в процеса и против акт, подлежащ на разглеждане по реда на въззивното производство.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен при преценката си за приложението на императивна материалноправна норма.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна, поради следните съображения:

От представените пред съда доказателства се установява, че първоинстанционното производство е образувано по предявен от С.Г.И., ЕГН ********** срещу Б.Г.М., ЕГН **********, И.И.К., ЕГН **********, В.Г.Г., ЕГН ********** и В.И.С., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 124 ГПК за установяване по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на недвижим имот с идентификатор ***, находящ се във вилна зона „Градище" на с. Панчарево, ул. „*****, с площ от 1200 кв.м. въз основа на договор за дарение от 28.12.1974 г., обективиран в нотариален акт № 52, том XXXIV, дело № 5526/1974 г. В исковата молба се твърди, че праводателят на ищеца С.Г.И., ЕГН ********** е придобил правото на собственост върху прехвърления му имот въз основа на извършена замяна от Общинската комисия за трудова и поземлена собственост на основание Раздел II, чл. 9 от Постановление на Министерски съвет от 26.08.1954 г. за земеустрояването, групирането на земите, одворяването на ТКЗС, ДЗС, МТС и други обществени стопанства, което е констатирано с представения нотариален акт № 47, том XXV, дело №

4189/1964 г. на Х.О.I нотариус при Софийски народен съвет. Евентуално се претендира установяването на правото на собственост върху процесния недвижим имот въз основа на давностно владение, започнало през 1964 г. от праводателя на ищеца и продължено от него до момента.

Ответниците по иска са оспорили правото на собственост на ищеца по иска с правно основание чл. 124 ГПК като са противопоставили свое право на собственост в съответни, посочени с допълнителна молба идеални части за всеки, възникнало въз основа на Решение № 5251/13.03.1998 г. за възстановяване на право на собственост върху земи във възстановими стари реални граници в землището на село Панчарево и скица към него, с което твърдят да им е възстановено правото на собственост върху процесния недвижим имот като наследници на И.Г.Ц.. Сочат и че през 1998 г. са въведени във владение на имота като го посещават/минават да го видят няколко пъти месечно, грижат се за него. Излагат, че имотът е ограден с ограда и заключен. През 2015 г. установили, че сложения от тях катинар на имота бил премахнат и на негово място е поставен друг. Притеснили се какво се случва с имота им и започнали да правят справки, като така установили, че като собственик на имота в Агенция по геодезия, картография и кадастър е вписано и друго лице - С.Г.И., ЕГН **********. Ответниците са предявили и насрещен иск с правно основание чл. 108 ГПК срещу първоначалния ищец С.Г.И., с който искат да им се признае собствеността върху припадащите им се идеални части от процесния имот и да им се върне владението върху имота, тъй като те са негови собственици въз основа на извършена земеделска реституция.

Въз основа на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че подадения от С.Г.И. иск с правно основание е основателен и доказан, доколкото са налице пречките за извършване на земеделска реституция върху процесния недвижим имот по смисъла на чл. 18з, ал.3 ППЗСППЗ. Освен това по реда на чл. 17, ал.2 ГПК съдът е направил косвен съдебен контрол на решение № 5251/13.03.1998 г. на ПК на Община Панчарево и е приел, че същото не е валидно, тъй като е взето от некомпетентен състав – съществуват две идентични решения с един и същи номер и от една и съща дата, като едното е подписано от трима, а другото от четирима членове на състава на ПК. Освен това съдът е приел, че не е проведена процедура по определяне на свободната от застрояване площ по реда на чл. 11, ал.4 ЗСПЗЗ, както и че доколкото имотът се намира в регулация още към 1967 г., скицата към решението е следвало да бъде заверена техническата служба на общината, а това не е сторено. Съответно съдът е приел, че решението на ПК не е породило конститутивното си действие и съответно ищците по насрещния иск не се легитимират като собственици на имота въз основа на валидно извършена земеделска реституция.

При преценката на събраните по делото писмени и гласни доказателства, включително приетото и неоспорено заключение на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, въззивната инстанция намира следното:

От представения по делото нотариален акт № 47, том XXV, дело №

4189/1964 г. на Х.О.I нотариус при Софийски народен съвет се установява, че бащата на С.Г.И. – Г.С.И. е придобил нива в местността "Градището" с пространство от 1200 кв.м.,дадена му от Общинската комисия за трудова и поземлена собственост на основание Раздел II, чл.9 от Постановление на

Министерски съвет от 26.08.1954 г. за земеустрояването, групирането на земите, одворяването на ТКЗС, ДЗС, МТС и други обществени стопанства в замяна на включена в блок на ДЗС негова нива в м."Лозето“. Впоследствие Г.С.И. дарява на сина си С.Г.И. празно дворно място с площ от 1120 кв.м.,съставляващо парцел Х1-1238а в кв.12 с нотариален акт от 28.12.1974 г., № 52, том XXXIV, дело № 5526/1974 г. С нотариален акт № 98, том VI, дело 1183/1967 Г.С.И. се легитимира като собственик на 324 кв.м., придобити по силата на дворищната регулация- придадени към парцел XI, кв.12.

По делото е представено Решение № 5251 от

13.03.1998 г., издадено от ПК на Община Панчарево за възстановяване на правото на собственост върху земи във възстановими реални граници в землището на село Панчарево, с което на основание чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ на наследниците на И.Г.Ц. е възстановен в стари реални граници имот -ниви от 2,905 дка, категория V, находящ се в землището на село Панчарева, в местността „Градище“, представляващ част от имот № 693, кад. лист № Г- 10-5-В от кад. план на с. Панчарево, изработен на база летене от 1954 г., идентичен с парцели № за озеленяване – 1260, кв.м., XI-

1238а - 1022- кв.м. от кв. № 20 от рег.план на с. Панчарево, одобрен със заповед от 1959 г. при неописани граници и съседи. Със същото решение се отказва възстановяването във възстановими стари реални граници на 2500 дка от ниви, поради попадането им в улица и застроени парцели. Решението е подписано от Председателя на ПК, секретаря и двама от петимата членове. Решението е придружено от скица за имота, която е заверена от ОСЗ на Община Панчарева.

По делото е представено и още едно решение на ПК

Панчарево със същия номер – 5251 и от същата дата – 13.03.1998 г., с което се възстановява право на собственост на наследниците на Иван Ценков върху друг имот от три дка и 767 кв.м.

От приетото по делото удостоверение за наследници е видно, че Б.Г.М., И.И.К., В.И.С. и В.Г.Г. са законни наследници на И.Г.Ц..

Съобразно приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза се установи, че имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастрални регистри, одобрен и със заповед № РД-18- 24/02.03.2012 г. с площ от 1066 кв.м, номер по предходен план 2530, кв.12, е част от имот НИВА с площ от 2,905 дка, категория V, находяща се в землището на с. Панчарево, местност „Градище”, представляваща част от имот № 693, кадастрален лист № Г-10-5-В от кадастрален план на с. Панчарево, изработен на база летене от 1954г. на ЕТ „Т.К.” - помощен план по чл.13а от ППЗСПЗЗ, приет с Протокол от 19.04.1995г. на РС „Кадастър, геодезия и РНС”. От целият имот с кад. № 693 се възстановяват три части с номера 693а, 693б и 693в, като част от имот 693а ( идентичен с имот пл.№ 22530 с площ 1890 кв.м по план предхождащ КККР) попада в границите на УПИ ХI-1238а, квартал 12 с графична площ от 1024 кв.м и в УПИ - за озеленяване, кв. 12 по регулационен план на с. Панчарево, одобрен със заповед от 1959г. и 1965г. УПИ ХI-1238а, квартал 12 с графична площ от 1024 кв.м е частично идентичен с имот ***, а УПИ за озеленяване, кв.12 е частично идентичен с имот ***.