Решение № 730 от 27.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 1514/2025
- Вид
- Решение № 730
- Подписан
- 27.02.2026
- В сила
- 26.06.2026
- Състав
- ВЕСЕЛКА НИКОЛОВА ЙОРДАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1 и ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 100, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 730 гр. ***, 27.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20251110201514 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. Л. П. с ЕГН –**********, жив. в гр. ***, ж.к.
"***" № ***, вх. З, ап.*** срещу Наказателно постановление /НП/ № 24-*** от 13.12.2024 г., издадено от Началник Група към СДВР, отдел "Пътна полиция" при СДВР (ОПП-СДВР), с което на жалбоподателя на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена "Глоба" в размер на 200,00 лв. /двеста лева/ и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят не е доволен от издаденото НП и моли същото да бъде отменено. Твърди, че в качеството си на собственик не е бил уведомен за това, че регистрацията на автомобила му е била прекратена.
Въззиваемата страна – Началник Група към СДВР, отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно призована за съдебно заседание не изпраща представител.
В писмени бележки, депозирани чрез упълномощен процесуален представител, моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и направените от страните доводи и възражения, намира за установено следното от фактическа страна:
1
С акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ , серия GA, № 796273 от 29.09.2024 г. на мл. автоконтрольор при ОПП–СДВР е установено, че на същата дата /29.09.2024 г./, около 08:26 часа в гр. ***, жк.“Студентски град“, по ул. "Проф. д-р Иван Странски" жалб. Р. Л. П. управлявал личния си лек автомобил "***" с рег. № ***, с посока на движение от *** при извършена му проверка водачът не представил СУМПС и временен талон за регистрация на МПС. След служебна справка с ОДЧ-70 било установено, че посоченото МПС е с прекратена регистрация на 12.08.2024 г., поради изтичане срока на валидност на номерата. Водачът бил сам в автомобила си.
В АУАН е отразено, че са нарушени разпоредбите на чл. 140, ал. 1, пр. 1 , чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Въз основа на горепосочения акт е издадено процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателя Р. Л. П., на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложена "Глоба" в размер на 200,00 лв. /двеста лева/ и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от лице, спрямо което е наложено административно наказание. Наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице на 06.01.2025 г., а жалбата срещу него е била депозирана на 15.01.2025 г. при АНО – в 14-дневния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което, съдът намери същата за процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП, същият дължи проверка дали същото отговаря на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че НП е издадено от материално компетентно лице по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността му. Същевременно, АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове, като съдържат всички задължителни реквизити, посочени в нормите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, поради което същите са съобразени с изискванията на процесуалния закон. Следва да се посочи, че НП е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, доколкото с постановление от 27.11.2024 г. СРП е отказала да образува 2 досъдебно производство и е изпратила преписката на ОПП-СДВР по компетентност. В този смисъл, в атакуваното НП недвусмислено е посочено, че същото е издадено на основание чл. 36, ал. 2 ЗАНН по съответната прокурорска преписка, като в постановлението изрично е посочен и нейният номер. В случая е бил съставен и АУАН № 796273 от 29.09.2024 г. срещу жалб. Р. Л. П. за същото нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП. С оглед на това, съдът счита, че в случая са спазени изискванията на процесуалния закон за започване на административнонаказателното производство и ангажиране на отговорността на жалбоподателя за извършеното от него административно нарушение.
Съдът счита, че съставеният АУАН отговаря на изискванията на чл. 42 ЗАНН, доколкото са посочени всички факти и обстоятелства, които обуславят наличието на съставомерните признаци на процесното административно нарушение. АУАН е съставен от компетентен орган (видно от представената заповед за компетентност по делото), като екземпляр от него е бил връчен на жалбоподателя, за което последният се е подписал в изготвената разписка.
При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът счита, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че на 29.09.2024 г., жалб. П. е управлявал процесния автомобил, който е бил с транзитни табели с регистрационен номер, които били с изтекъл срок на валидност, поради което на 12.08.2024 г. регистрацията на превозното средство е била прекратена. Съгласно чл. 27, ал. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, срокът на валидност на транзитните табели с регистрационен номер се посочва в разрешението за временно движение. Видно от приложената по делото справка от ОПП-СДВР, датата на първоначалната регистрация „транзитна“ е била 09.05.2024 г., като на 12.08.2024 г. същата е била прекратена поради изтекъл срок на валидност. От горното следва, че към 29.09.2024 г., когато жалбоподателят е управлявал превозното средство, същото не е било регистрирано по надлежния ред.
С оглед на това, жалбоподателят е осъществил от обективна страна състава на вмененото му административно нарушение, тъй като е управлявал МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, което не е регистрирано по надлежния ред.
3
Съдът счита, че жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение и от субективна страна при форма на вина непредпазливост.
За да е налице непредпазливост в хипотезата на небрежност се изисква деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния резултат, макар и да не го е предвиждал. В случая жалбоподателят е собственик на процесния автомобил, като именно той е поискал издаването на временно разрешение и е знаел кога изтича срока на валидност. От горното следва, че същият като водач е бил длъжен и е могъл да установи дали автомобила отговаря на всички законови изисквания преди да започне да го управлява.
Съгласно разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП при управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, на водача на същото се налага наказание "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 6 до 12 месеца и "глоба" от 200 до 500 лв. В конкретния случай на жалбоподателя Р. П. са наложени наказания "глоба" в размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца, като същите са индивидуализирани в минималния им размер. Наказанията са кумулативно предвидено, поради което съдът не може да отмени наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ и искането на жалбоподателя в тази насока се явява неоснователно. По изложените съображения, съдът счита, че обжалваното НП се явява законосъобразно и в своята санкционна част.
Съдът счита, че в настоящата хипотеза не е налице "маловажен случай" на нарушение. Извършеното нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото.
С оглед на това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не вредни последици от извършеното нарушение.
С оглед на всичко гореизложено, подадената жалба се явява неоснователна, поради което атакуваното НП следва да се потвърди като законосъобразно и правилно.
По отношение претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл. 63д е предвидено, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Според разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
4
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 66, 47 евро /с левова равностойност 130 лева/, за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е (съобразно приложимата редкация) от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 24-4332-030386 от 13.12.2024 г., издадено от Началник Група към СДВР, отдел "Пътна полиция" при СДВР (ОПП-СДВР), с което на жалбоподателя Р. Л. П. с ЕГН – **********, жив. в гр. ***, ж.к. "***" № ***, вх. З, ап.***, на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена "Глоба" в размер на 200,00 лв. /двеста лева/ и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 /шест/ месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя Р. Л. П. с ЕГН –**********, жив. в гр. ***, ж.к.
"***" № ***, вх. З, ап.*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сумата от 66, 47 евро /с левова равностойност 130 лева/, представляващи юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -*** град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
След влизане в сила на решението материалите по пр. пр. № 57014/2024 г., по описа на СРП, да се върнат на Софийска районна прокуратура.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5