Решение № 385 от 25.02.2026, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 385

Кърджали, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - I касационен състав, в съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ВИКТОР АТАНАСОВ

Членове:

АЙГЮЛ ШЕФКИ

МАРИЯ БОЖКОВА

При секретар МАРИАНА КАДИЕВА и с участието на прокурора ДИМИТРИНА ДЕЛЧЕВА РИГОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ БОЖКОВА канд № 20257120600603 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение – юг“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], чрез пълномощник, срещу Решение № 57/04.09.2025 г., постановено по а.н.д. № 153/ 2025 г. по описа на РС – Момчилград.

Изложени са подробни доводи за незаконосъобразност, неправилност и немотивираност на оспорения акт, основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. В жалбата се сочи, че процедурата, по повод на която е издадено НП-22, е започнала със Заявление за проучване на условията и начина на присъединяване на обект за производство на електрическа енергия към електроразпределителната мрежа, което ние сме получили с вх. № 4567938/ 05.4.2023 (Заявлението). В случая става дума за обект за производство на електрическа енергия и по-конкретно фотоволтаична електрическа централа (ФЕЦ), с инсталирана мощност 15 kW, находяща се в [имот] пл.сн. [№] , [кв.] в землището на [населено място], [община]. Към заявителя А. С. е изпратено писмо с изх. № 45267 на 18.07.2023 г. с искане за допълнителна информация и документи. Процедурата се развива по правилата на отменената Наредба от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи „Наредба № 6 (отм.). Изложен е довод, че РС-Момчилград неправилно е възприел, че е извършено нарушение по чл. 52, ал. 5 от Наредба № 6 (отм.). Посочва се, че в глава четвърта и глава пета на Наредба № 6 (отм.) са уредени различни процедури за присъединяване на обекти на производители към разпределителната мрежа, в зависимост от хипотезите, предвидени в ЗЕВИ - които се отличават с изисквания допускане на инициативата на производителя за разглеждане и преценка за свободен капацитет от разпределителната мрежа, етапите и срокове на договаряне на условията за присъединяване -издаване на становище, предварителен договори и договор, како и предпоставките за поставяне на обекта в паралел на мрежата (включване в експлоатация). Тези различия са обусловени не само от мощността на обекта, но също така от правния режим, на който е подчинена строителната инициатива и мястото на изграждане и прочие.

В жалбата се посочва, че нито административнонаказващия орган, нито първоинстанционния съд правят задълбочени изводи по какъв ред следва да се присъедини централата, като същевременно още с подаване на Заявлението за присъединяван, на стр. 4 преди подписите е упоменато, че на основание чл. 88, ал. 5 от Наредба № 6 (отм.), когато предоставените информация и документи са непълни или не отговарят на изискванията на наредбата, операторът на разпределителната мрежа в 7-дневен срок от постъпване на искането писмено уведомява лицето подало искането. Впоследствие в издаденото Становище за присъединяване № 4567938 от 02.10.2023 отново е посочено, че централа ще се присъедини по реда на глава пета от Наредба № 6 (отм.).

Като следващо основание за неправилност на оспореното решение е посочено, че неправилно, в нарушение на чл.3, ал.1 от ЗАНН, Съдът е потвърдил правната квалификация на деянието по чл. 60а, ал. 1 от ЗЕВИ (ред. ДВ бр.86/2023, в сила от 13.10.2023).

Претендира се и немотивираност на оспореното решение. На следващо място, се твърди, че съдът не е съобразил неправилното посочване на мястото на извършване на нарушението, както и разминаване в описание на мястото в АУАН и НП, водещо до липса на индивидуализация на мястото на извършване на нарушението, което в случая е неизпращане на писмо с искане за допълнителна информация или документи в определен срок.

Друго основание за неправилност на решение е твърдението в касационната жалба, че неправилно е определена датата на нарушението. Твърди се, че в АУАН и НП при формулирането на нарушението не е посочено по кой ред се извършва присъединяването на централата, от което следва и правилното изчисляване на сроковете за изпълнение, впоследствие и констатиране на датата на нарушение.

Като е приел, че процедурата е извън регламентираните в ЗЕВИ, съдът допуска, че срокът е 14 дни от подаване на заявлението, но както вече беше посочено многократно заявената централа отговаря на условията по чл. 24 от ЗЕВИ и срокът за изпращането на подобна информация е 7 дни. В такъв случай дата на евентуалното нарушение на предвиден нормативен срок би била - 13.04.2023.

Изразява се несъгласие с приетото от районния съд, че извършеното не представлява маловажен случай на нарушение по чл.28 от ЗАНН.

В касационната жалба се сочи, че грешното посочване на датата на извършване на нарушението е процесуално нарушение от категорията на съществените и е самостоятелна предпоставка за отмяна на НП. Към жалбата са приложени решения на административни съдилища по сходни казуси.

Искането е да се отмени оспорено решение и се постанови решение, с което се отмени наказателното постановление, като се присъдят и деловодни разноски. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът, чрез пълномощник поддържа жалбата, като претендира присъждане на деловодни разноски по представен списък.

Ответникът – Председател на Комисия за енергийно и водно регулиране – град София, чрез пълномощник, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмено становище на пълномощник посочва подробни доводи в подкрепа на твърдението си, придружени с изброяване на решения на административни съдилища по подобни случаи.

Представителят на ОП – Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 153/ 2025 г. по описа на РС – Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение РС-Момчилград е потвърдил Наказателно постановление № НП-22/ 02.07.2025 г. на Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, София, с което на основание чл.60а, ал.1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, [населено място] с [ЕИК] и седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 10 000 лева. Присъдил е юрисконсултско възнаграждение в полза на КЕВР.

Съдът е приел, че АУАН е съставен от компетентен орган, има съдържанието по чл.42 от ЗАНН. При издаване на наказателното постановление също не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В решението са изложени мотиви за доказаност на административното нарушение, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на „Електроразпределение Юг“ ЕАД.

В решението е посочено, че в качеството на енергийно предприятие по см.§,1 т.24 от ДР на ЗЕ към процесният период търговското дружество е било субект на нарушението по чл.206 ал.1 от ЗЕ. Към процесният период като мрежови оператор за електроразпределителна мрежа по смисъла на §1, т. 6 от ДР на Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредба № 6), отм.ДВ, бр.28 от 02.04.2024г. „Електроразпределение Юг“ АД е било задължено да се произнесе по отправеното искане за присъединяване към електроразпределителната мрежа в установения в Наредбата срок.

На следващо място, РС-Момчилград е приел, че от процесното искане, приобщено по делото и посочените в атакуваното НП разпоредби на чл.23-чл.25 на действалия към процесния период ЗЕВИ ( ДВ бр. бр. 42 от 7.06.2022г., в сила от 7.06.2022 г.), също и от разпоредбите на глава IV и глава V от действалата към процесния период Наредба № 6 от 24.02.2014г., по искането, в зависимост от класифицирането му от жалбоподателя по вид, същият е следвало да се произнесе или по глава IV в 14-дневен срок по чл.52 ал.5 от Наредбата, или по глава V - в 7-дневен срок – чл.80, ал.7 от Наредбата.

Районният съд е достигнал до този извод като е посочил, че разпоредбите на глава IV и V съставят част 3-та от Наредбата, която регламентира присъединяването на обекти на производители на електрическа енергия към електрическите мрежи. Съдържанието на Писмо от 18.07.2023г. на енергийното дружество по искането за проучване на условията за присъединяване, с което се дава срок за представяне на документи, а не се обявява недопустимост на искането, сочи, че дружеството е класифицирала искането като такова по глава IV, а не по глава V от част 3-та от Наредбата. Поради това дружеството- е следвало да се произнесе в 14-дневен срок по чл.52, ал. 5 от Наредбата.

Съобразно изложеното и установеното, че жалбоподателят се произнесъл, че подадените към процесното искане документи са непълни, след установения с чл.52 ал.5 от Наредбата срок- законосъобразно със процесното НП е прието, че същият в качеството му на енергийно предприятие по см. на §.1 т.24 от ЗЕ е нарушил подзаконов нормативен акт, приет в изпълнение на ЗЕ – Наредба № 6 от 24.02.2014г., приета на осонвание чл.116, ал.7 от ЗЕ, и с това е осъществил състава на чл.206 ал.1 от ЗЕ, предвиждащ „имуществена санкция“ от 20 000 до 1 000 000 лева за посоченото нарушение.

РС-Момчилград приел, че АНО правилно е преценил приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН и не е санкционирал дружеството на основание чл.206, ал.1 от ЗЕ, поради приет по-благоприятен закон, а именно чл.60а, ал.1 от ЗЕВИ (приет, ДВ бр. 86 от 2023г. в сила от 13.10.2023 г.).

Решението е правилно. Не се установиха изложените касационни основания за неговата отмяна.

Законът за енергетиката урежда обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос, разпределение, съхранение на електрическа и топлинна енергия и природен газ, пренос на нефт и нефтопродукти по тръбопроводи, търговия с електрическа и топлинна енергия и природен газ, както и правомощията на държавните органи по определянето на енергийната политика, регулирането и контрола. А Законът за енергията от възобновяеми източници урежда обществените отношения, свързани с производството и потреблението на: 1. електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници; 2. биогаз и зелен водород; 3. енергия от възобновяеми източници в транспорта, възобновяеми течни и газообразни транспортни горива от небиологичен произход и рециклирани горива в транспорта. Изрично в чл. 1, ал. 2 от ЗЕВИ е посочено, че за неуредените в този закон въпроси се прилага Законът за енергетиката.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.

В случая нарушението е квалифицирано по чл.52, ал.5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм., бр. 28 от 2.04.2024 г., в сила от 2.04.2024 г.), която предвижда, Когато представените информация и документи са непълни или не отговарят на изискванията на наредбата, мрежовият оператор в 14-дневен срок от постъпване на искането писмено уведомява лицето, подало искането. Наредба № 6 от 24.02.2014 г. е отменена в сила от 2.04.2024 г., с приемането на Наредба № 6 от 28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи. Но по време на извършване на нарушението в сила е била разпоредбата на чл. 52, ал. 5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г.

Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм.) е приета на основание чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката с решение по протокол № 30 от 24.02.3014 г. на ДКЕВР, изрично отбелязано в § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на наредбата.