Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 241 от 05.03.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 262/2025
Вид
Определение № 241
Подписан
05.03.2025
В сила
05.03.2025
Състав
Мария Митева, Петър Гунчев, Татяна Грозданова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 241 гр. София, 05.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Мария Митева Въззивно частно наказателно дело № 20251000600262 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 411б, ал. 3 НПК.

Постъпила е частна жалба от Н. Н. срещу определение № 167 от 17.01.2025 г. на Софийския градски съд, НО, 6 състав по ЧНД № 7396/2024 г. по описа на съда, с което е потвърдено постановление от 22.10.2024 г. на прокурор при Върховна прокуратура, изпълняващ функциите на прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор, за отказ за образуване на досъдебно производство и прекратяване на прокурорска преписка № 8/2024г. по описа на Върховна прокуратура.

В частната жалба се развиват доводи, че атакуваното определение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Изтъква се, че определението, а също и постановлението на прокурор Т. не съдържат анализ на предикатното престъпление. Развиват се доводи, че прокурор А. е „закрилян” от различни длъжностни лица и че по делото се вършат безобразия. Задава се въпроса защо И. Т. е разпитан като свидетел, след като е прието, че не може да свидетелства срещу себе си.

Следват емоционални изявления, които не са относими към предмета на делото.

В заключение се прави искане атакуваният съдебен акт да бъде отменен.

Софийският апелативен съд, след като обсъди изложените в частната жалба доводи и материалите по делото, намира за установено следното.

1

Частната жалба е неоснователна.

С определение № 167 от 17.01.2025 г. Софийският градски съд, НО, 6 състав по ЧНД № 7396/2024 г. по описа на съда, е потвърдил постановление от 22.10.2024 г. на прокурор при Върховна прокуратура, изпълняващ функциите на прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор, за отказ за образуване на досъдебно производство и прекратяване на прокурорска преписка № 8/2024 г. по описа на Върховна прокуратура.

Първата инстанция е обсъдила доказателствените материали, съдържащи се в делото и е приела, че във връзка с депозиран от Н. Д. Н. сигнал до прокурор при Върховна прокуратура, изпълняващ функциите на прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор срещу и. ф. главен прокурор на Република България - Б. С., входиран във ВКС и изпратен във ВКП с Разпореждане на ВКС от 29.04.2024 г. на основание чл. 411а, ал. 5 от НПК, е била образувана преписка № 8/2024 г. по описа на Върховна прокуратура.

Сигналът съдържал твърдения, че и.ф. главен прокурор Б. С. извършил престъпление по чл. 294, ал. 4 от НК - „лично укривателство" по отношение на прокурор при СГП - К. А., който от своя страна също бил извършил идентично престъпление, а именно внесъл в СРС обвинителен акт за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК срещу един извършител, а според жалбоподателя били двама (жалбоподателят Н. е пострадало от престъплението лице), т.е твърди се, че прокурор А. осъществил „лично укривателство" спрямо участник в престъпление.

Въз основа на така постъпилия сигнал с резолюция от 27.05.2024 г. на прокурора по чл. 411а, ал. 4 от НПК е започнала проверка по реда на чл. 145, ал. 1, т.2 от ЗСВ, насочена към събиране на данни относно твърденията за извършено престъпление от общ характер от и. ф. главен прокурор на Република България - Б. Б. С..

Във връзка с извършваната проверка по преписката са снети сведения от подателя на сигнала Н. Н., изискани са за послужване материали по НОХД № 1799/2020 г. по описа на СРС, ВНОХД № 3417/2021 г. по описа на СГС, ВНЧД № 2364/2020 г. по описа на СГС, ДП № 1472/2019 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 25387/2019г. по описа на СРП, пр.пр. № 1376/2020г. по описа на СП /закрита/, съдържаща материали от извършена проверка от КПКОНПИ, пр.пр.

№ 17067/2022 г. по описа на СГП, пр.пр. № 3423/2022 г. по описа на АП София, пр. пр. № 2180/2021 г. по описа на ВКП, пр.пр. № 4191/2020 г. по описа на ВКП.

В резултат на извършената проверка по реда на чл. 145 от ЗСВ, събраните материали били подложени на анализ от и.ф. прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор към Върховна прокуратура, който достигнал до извод, че в тях не се съдържат данни за извършено престъпление. Поради 2 това, с постановление от 22.10.2024 г. на и.ф. прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор, на основание чл. 411б, ал. 1 вр. чл. 213, ал. 1 от НПК бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство и преписката била прекратена.

С основание първият съд е счел, че относимите към предмета на произнасяне в хода на преписката данни, са били правилно установени от и. ф. прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор въз основа на достатъчни по своето съдържание и обем източници на сведения, като за целта са били анализирани посочените по-горе материали.

След задълбочена преценка на всички материали по преписката, и. ф. прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор, както и първоинстанционният съд са достигнали до обоснован и правилен извод, че липсва една от двете кумулативно установени предпоставки за образуване на досъдебно производство. В случая е бил налице законен повод, каквото се явява постъпването на сигнала, представляващ съобщение за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор, но липсват достатъчно данни, събрани в хода на извършената проверка, от които може да се направи основателно предположение, че е извършено престъпление, обосноваващо компетентност на прокурора, на основание чл. 411а, ал. 4 от НПК, като съответен и.ф. прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор.

Правилно първостепенният съд е приел, че направените от страна на и.ф. прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор, изводи са обосновани и законосъобразни, извеждат се от материалите по делото и са в съответствие със закона.

Неоснователно е възражението в частната жалба, че липсва анализ на т.н. предикатно престъпление.

Въззивният съд се солидаризира с фактическите констатации и правните изводи на първата инстанция, защото те почиват на обстоен анализ на доказателствените източници по делото. Всички материали по делото са подробно обсъдени, не са пренебрегнати нито показанията на свидетелите, нито писмените доказателствени източници и не е налице превратно тълкуване. Тук следва да се посочи, че И. Т. е разпитан в качеството на свидетел, за да бъде разследването обективно, всестранно и пълно, и за да даде показания според законовите изисквания. В хода на прокурорската проверка са събрани всички допустими и относими доказателствени материали, те са обсъдени внимателно и изчерпателно и въз основа на тях фактологията по делото е правилно установена. При възприетите фактически 3 положения, правилен е изводът на и.ф. прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник на главния прокурор, че липсват данни, които да формират основателно предположение за извършено престъпление от страна на посоченото в сигнала лице. Не са налице данни, които с нужната категоричност да дадат основание да се направи обосновано заключение, че действията на и.ф. главен прокурор Б. С. осъществяват състав на престъпление.

Предвид на това, че в подадения сигнал се сочат данни за извършено престъпление по чл. 294, ал. 4 от НК /което е вторично/ от страна на и.ф. главен прокурор Б. С., то правилно е взета предвид и обсъдена деятелността на прокурор К. А. и това дали той от своя страна е извършил някакво престъпление.

Така от материалите по делото е видно, че в хода на воденото досъдебно производство по пр.пр. №25387/2019 г. по описа на СРП пострадалият Н. подал жалба срещу постановлението за предявяване на разследването, съдържаща искане за привличане към наказателна отговорност на лицето И. Т.

(свидетел), което с постановление на наблюдаващия прокурор К. А. било оставено без уважение, а обжалването на този акт било оставено без разглеждане съответно от СГП и САП като процесуално недопустимо.

Недоволен от резултата от произнасянето, Н. Н. подал жалба до Главния прокурор срещу К. А., която била разпределена в отдел „Административен", направление „Инспекторат" при ВКП, като наблюдаващият прокурор приел, че се съдържат данни за извършено престъпление от прокурор А. и изпратил материалите в СП /закрита/, където била образувана пр.пр. № 1376/2020 г., приключила с отказ за образуване на досъдебно производство за престъпления по чл. 294, ал. 4 и чл. 301 от НК, доколкото при извършената проверка, възложена на КПКОНПИ на основание чл. 145, ал. 1, т. З от ЗСВ, не били установени данни за извършени такива престъпления от магистрат. Срещу постановлението на СП /закрита/ Н. Н. подал жалба, но постановлението било потвърдено от АСП. Това постановление също било обжалвано и било потвърдено от ВКП с постановление от 25.02.2021 година. Последното цитирано постановление било атакувано от Н. Н. пред зам. главен прокурор и с резолюция от 07.05.2021 г. - жалбата оставена без уважение.

Срещу резолюцията Н. Н. на два пъти подавал жалби до Главния прокурор, както междувременно го посетил и лично /към онзи момент Главен прокурор И. Г./ и тъй като нямало произнасяне на 14.04.2022 г. депозирал писмо в ПРБ, напомняйки за срещата и очакваното произнасяне. По този повод със заповед от 19.04.2022 г. бил определен зам. Главен прокурор П. Ц., която да се произнесе по жалбите и тя с постановление от 27.04.2022 г. отменила резолюцията от 07.05.2021 г., с която била оставена без уважение жалбата срещу постановлението на ВКП от 25.02.2021 г., потвърждаващо предходните постановления на АСП и СП за отказ да се образува досъдебно производство, като било указано на СП да се извърши допълнителна проверка по случая. Определеният наблюдаващ прокурор при СП назначил допълнителна проверка по реда на чл. 145, ал. 1, т. З от ЗСВ, която да се 4 извърши от КПКОНПИ, като след закриването на СП преписката била изпратена по компетентност в СГП като правоприемник и заведена под нов номер - пр. пр. №17067/2022 г. по описа на СГП, по която с постановление от 01.09.2022 г. било отказано да се образува досъдебно производство. Това постановление също било обжалвано от Н. Н., но по реда на инстанционния контрол било потвърдено с постановления на САП от 13.01.2023 г. и на ВКП от 27.03.2023 година.

Последното било атакувано от Н. Н. с „възражение", адресирано до зам.

Главен прокурор Д. М., по което се произнесла зам. Главен прокурор М. П. и с постановление от 19.07.2023 г. било отменено постановлението от 27.03.2023 г. на ВКП, респ. предхождащите го такива на САП и СГП. В акта било посочено, че не са изпълнени в цялост указанията от постановление от 27.04.2022 г., като не са снети сведения от прокурор А., както и липсва аргументация относно липса на престъпление по текстовете от глава VIII, раздел III от НК. Преписката била върната в СГП, след което по линия на служебния контрол наблюдаващият прокурор подал възражение до Главния прокурор /и.ф. главен прокурор Б. С./ с аргументите, че сведения от прокурор К. А. са налични в материалите по делото, както и че е налице произнасяне и относно текстовете по чл. 282 и чл. 288 от НК. По повод на възражението и.ф. главен прокурор Б. С. се произнесъл с постановление от 31.08.2023 г., с което отменил постановлението от 19.07.2023 г. на ВКП, а това от 27.03.2023 г. изменил относно основанието - посочил чл. 46, ал. 4 от НПК вместо чл. 213, ал. 1, изр. 2 от НПК, като по този начин потвърдил и постановлението на САП от 13.01.2023.г, съответно това на СГП от 01.09.2022 г. за отказ да се образува досъдебно производство.