Решение № 2790 от 08.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2790 гр. София, 08.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20241100512528 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Т. И. Н. (представлявана от особен представител – адв. Д. Г. В.) срещу решение № 11101/10.06.2024 г. по гр.д. № 57304/2021 г. по описа на СРС, 39 състав, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 4729/27.03.2023 г. по гр.д. № 57304/2021 г. по описа на СРС, 39 състав.

Жалбоподателят твърди, че решението за поправка на очевидна фактическа грешка е неправилно. Счита, че не е спазена процедурата за поправка на очевидна фактическа грешка, предвидена в чл. 247, ал. 2 ГПК, тъй като страните не са уведомени за поправката и не са взели становище. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноските.

Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалбата, като счита, че обжалваното решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Претендира разноските.

Третото лице помагач на страната на ответника по жалбата – „Техем сървисис“ ЕООД, не подава отговор на предявената въззивна жалба.

1

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно кумулативно и пасивно субективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, предявени срещу И. Б. М. и Т. И. Н., за признаване за установено, че ответниците дължат поравно и разделно в полза на ищеца сумите, както следва: 2317,18 лв., представляваща цена за топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м.08.2017 г., доставена в имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. ****1, аб. № 157114, ведно със законната лихва от 18.11.2019 г. до погасяването;

518,68 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2017 г. до 08.11.2019 г.; 12,46 лв., представляваща цена за дялово разпределение за периода от м.10.2016 г. до м.08.2017 г.; 3,04 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2016 г. до 08.11.2019 г. върху главницата за дялово разпределение.

С решение № 4729/27.03.2023 г. по гр.д. № 57304/2021 г. по описа на СРС, 39 състав, исковете са уважени частично.

Посоченото решение е обжалвано само от особения представител на ответника Т. И. Н. в частта, с която е признато за установено, че ответникът Н. дължи на ищеца сумите, както следва: 779,18 лв., представляваща цена за топлинна енергия за периода от м.10.2016 г. до 31.08.2017 г., доставена в имот, намиращ се в гр. София, ж.к.

„Люлин“, бл. ****1, аб. № 157114, ведно със законната лихва от 18.11.2019 г. до погасяването; 150,24 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2017 г. до 08.11.2019 г.; 5,67 лв., представляваща цена за дялово разпределение за периода от м.11.2016 г. до 30.08.2017 г., ведно със законната лихва от 18.11.2019 г. до погасяването.

С решение № 2900/16.05.2024 г. по в.гр.д. № 11553/2023 г. по описа на СГС, II-Д състав е потвърдено решение № 4729/27.03.2023 г. по гр.д. № 57304/2021 г. по описа на СРС, 39 състав, в обжалваната от Т. И. Н. част. В решението на СГС е констатирана очевидна фактическа грешка в обжалваното решение на СРС, като е указано на първостепенния съд да се произнесе по реда на чл. 247 ГПК.

С решение № 11101/10.06.2024 г. по гр.д. № 57304/2021 г. по описа на СРС, 39 състав, съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 4729/27.03.2023 г. по гр.д. № 57304/2021 г. по описа на СРС, 39 състав, като в диспозитива на решението вместо неправилното „ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на Т. И. Н. – М. , ЕГН **********, с адрес гр.

София, ж.к. „Люлин“, бл. ****1, на основание чл. 78, ал. от ГПК сумата от 342.38 лв.

2 разноски в исковото и заповедното производство.“, е постановил ДА СЕ ЧЕТЕ ВЯРНОТО „ОСЪЖДА Т. И. Н. – М., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.

„Люлин“, бл. ****1, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно село“, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 342.38 лв. разноски в исковото и заповедното производство.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение за поправка на очевидна фактическа грешка е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.

Съгласно чл. 247, ал. 1 ГПК съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в съдебния акт очевидни фактически грешки. Очевидна фактическа грешка е налице, когато съдът, след като е обсъдил данните по делото и в мотивите е направил своите изводи във връзка с правния спор между страните, е пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива на съдебния акт тези свои изводи.

В случая решението за поправка на очевидна фактическа грешка е постановено по инициатива на първоинстанционния съд след указания на въззивната инстанция в тази насока, поради което не е необходимо съобщаването за исканата поправка по реда на чл. 247, ал. 2 ГПК.

На следващо място, безспорно се касае за очевидна фактическа грешка в основното първоинстанционно решение, доколкото в мотивите на същото съдът е стигнал до извод, че ответникът Т. И. Н. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 342,38 лв., представляваща разноски в исковото и в заповедното производство, като погрешно в диспозитива на решение „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати на Т. И. Н. посочената сума.

Ето защо, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата в размер на 300 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение и депозит за особен представител.

При този изход на спора въззивникът няма право на разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11101/10.06.2024 г. по гр.д. № 57304/2021 г. по 3 описа на СРС, 39 състав, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 4729/27.03.2023 г. по гр.д. № 57304/2021 г. по описа на СРС, 39 състав.

ОСЪЖДА Т. И. Н., ЕГН **********, да заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 300 лв., представляваща разноски за настоящото въззивно производство.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Техем сървисис“ ЕООД, на страната на „Топлофикация София” ЕАД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4