Решение № 54 от 11.01.2023, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Пловдив, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Диана Н. Дичева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20225330203239 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-0432000568/13.05.2022г. на Началник на Първо РУ към О. Пловдив, с което на К. С. Д., ЕГН **********, на основание чл.179 ал.6 т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДП) е наложена глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДП.

Жалбоподателят по съображения, изложени в жалбата, моли да се отмени НП. Счита, че неправомерно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, тъй като управляваният от него автомобил не е бил със съществено засегнато предно обзорно стъкло, видимостта и здравината на стъклото не са били затруднени и повредата не е представлявала опасност при движение на автомобила. Било налице административно нарушение по т.1, а не по т.2 на чл.179 ал.6 от ЗДП. Поради това се иска отмяната на НП.

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява лично, явява се пълномощникът му адв. Д.. Същият поддържа жалбата, иска отмяна на НП и излага подробни съображения за това. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатно правна помощ на колега, на основание чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата (ЗА).

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. До съда е депозиранa писмена молба – становище от началника на районното управление, който моли за потвърждаване на обжалваното НП като законосъобразно, навеждайки 1 съображения за това. При евентуално уважаване на жалбата, моли съда да намали размера на адвокатския хонорар до минимума, предвиден в наредбата.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата изхожда от лицето, което е санкционирано, подадена е срещу акт, който подлежи на обжалване и в срока за това, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна съдът намери за установено следното:

На 01.05.2022г. в 17:10ч. в гр. Пловдив, на бул. „Никола Вапцаров“ срещу № 124 в посока запад-изток, жалбоподателят Д. управлявал л. а.

„Ауди“ с рег. № ***, собственост на В.В. Д.а, когато бил спрян от контролните органи по ЗДП, тъй като същите забелязали, че МПС-то е технически неизправно поради спукано предно обзорно стъкло. Спукването било във вид на звезда, в долната средна част. Тази неизправност актосъставителят категоризирал като значителна.

За установеното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA бл. № 545733/01.05.2022г., в който било описано, че жалбоподателят е нарушил чл.139 ал.1 т.1 от ЗДП. В акта нарушителят възразил, като било вписано „имам възражения“.

Жалбоподателят изложил писмени такива. Актът бил съставен в присъствието на свидетел-очевидец и на нарушителя, на когото е и връчен за запознаване при съставянето му.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл.179 ал.6 т.2 от ЗДП за констатираното нарушение на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДП.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г. И. - актосъставител и В. Д.а, както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал, включително АУАН и оправомощителна Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.

В показанията си актосъставителят потвърждава авторството на АУАН и направените в него констатации. Обяснява, че в процесното време извършвали обход с колегата му, когато спрели за проверка жалбоподателя, тъй като забелязали неизправност на управлявания от него автомобил. Било спукано предното обзорно стъкло на автомобила. Съдът намира показанията на свидетеля за обективни, логични, непротиворечиви с останалите доказателства, поради което им дава вяра като достоверен източник на информация и дотолкова, доколкото служат за установяване на обективната истина.

По делото е разпитан и свидетел на жалбоподателя – В. Д.а, която не е 2 присъствала на проверката, извършена на жалбоподателя, тъй като по това време си била вкъщи. Свидетелят твърди, че при потегляне на жалбоподателя не е забелязала на предното стъкло на автомобила да има пукнатина.

Жалбоподателят й споделил, че по време на пътя се случил инцидент, в резултат на който се спукало стъклото. Св. Д.а сочи също, че пукнатината била в дясно от огледалото и в долната част на стъклото. Съдът намира показанията на свидетелката за обективни, логични, непротиворечиви с останалите доказателства, поради което им дава вяра като достоверен източник на информация.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са спазени всички изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално необходимо съдържание на актовете на административнонаказателното производство.

Актът не е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като нарушението не е изчерпателно описано и подробно да са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то.

Нарушението не е описано надлежно в НП от фактическа страна.

Административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част индивидуализиращите му белези - време, място, авторство, но не и пълно описание на обстоятелства, при които е извършено.

Затова следва да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният не е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му.

Разпоредбата на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДП повелява, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.

Техническата изправност означава нормално функциониране на всички системи на МПС. Разпоредбата на чл.10 от ППЗДП урежда изчерпателно повредите и неизправностите, при наличието на които МПС следва да се считат за технически неизправни. Така в нормата на чл.10 ал.1 т.6 б.„в“ от ППЗДП за неизправности „по рамата, кабината, каросерията и допълнителното оборудване“ се приема и когато „има счупени или повредени външни стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на стандартизационните документи“, която хипотеза се явява приложима в случая.

Съгласно чл.101 ал.4 от ЗДП неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл.147 ал.1, а именно Наредба № Н32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

Изискванията и критериите при оценка на изправността на отделните елементи и системи на моторните превозни средства, както и подлежащите на проверка системи и елементи на превозните средства са определени с Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на 3 техническата изправност на пътните превозни средства към Приложение № 5 от цитираната по-горе наредба. За всеки елемент, който се проверява, в Приложение № 5 се съдържа минимален списък на възможните неизправности и нивото на тяхната сериозност. Неизправностите се категоризират в три групи в зависимост от въздействието им върху безопасността на превозното средство, въздействието им върху околната среда и риска, който пораждат за участниците в движението, както следва: незначителни неизправности, значителни неизправности и опасни неизправности.

За да бъде ангажирана отговорността за управление на технически неизправно ППС, предвид диференциацията на неизправностите в разпоредбата на чл.179 ал.6 от ЗДП, следва в АУАН и в НП да са посочени релевантните факти за определянето на съответната неизправност като незначителна, значителна или опасна. В конкретния казус актосъставителят и наказващият орган са се задоволили да опишат „неизправността“, да посочат, че същата е „значителна“ без обаче да изложат релевантни факти, обосноваващи преценката за определената от органите степен на значимост на неизправността.

Релевантните факти за определяне на дадена неизправност като значителна са посочени в §6 т.72 от ДР на ЗДП, като възможните, относими в случая са: неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия. Релевантни факти за определяне на дадена неизправност като значителна са посочени и в Наредба № Н-32/16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС, по препращане от чл.101 ал.4 от ЗДП.

Последното е в потвърждение на извода на съда за наличието на непълнота и неяснота от описанието на нарушението по какъв критерий твърдяната неизправност е приета за значителна. В случая в описанието на нарушението е посочена само конкретната неизправност, но не са посочени фактите, които да обосновават извода, че процесната неизправност е значителна. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила по отношение описанието на съставомерните обективни признаци на нарушението, което освен неправилното приложение на материалния закон също представлява основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.

Също така, доколкото разпоредбата на чл.139 ал.1 т.1 от ЗДП е бланкетна нито актосъставителят, нито наказващият орган, са посочили конкретна материалноправна разпоредба, относима както към техническата неизправност, така и конкретно към възприетото й класифициране като значителна.

Освен горното, съдът намира за основателно и възражението на представителя на жалбоподателя, че незаконосъобразно е наложено административно наказание за извършено административно нарушение по 4 чл.139 ал.1 т.1 от ЗДП, състоящо се според формулираното административнонаказателно обвинение в управление на технически неизправно МПС с установена значителна техническа неизправност. По делото се ангажираха доказателства неизправността да е установена от водача във време на движение на управляваното от последния МПС. На свой ред разпоредбата на чл.101 ал.1 от ЗДП регламентира, че при възникване по време на движение на повреда или неизправност в ППС, която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване. В ал.2 на същия член е указано, че когато отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно, водачът може да придвижи ППС на собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението. Това разрешение, по ал.2, не се отнася за случаи на възникнали или констатирани опасни неизправности (чл.101 ал.3 от ЗДП). На последно място съдът взема предвид и разпоредбите на действащия ППЗДП. Съгласно чл.11 ал.1 от ППЗДП при възникването по време на движение на изчерпателно изброени технически неизправности по смисъла на чл.10 ал.1, измежду които не е процесната /по чл.10 ал.1 т. 6 б.“в“ от ППЗДП/, водачът е длъжен да спре МПС до отстраняване на неизправността. В останалите случаи на възникване на техническа неизправност по време на движение, когато отстраняването на неизправността на място е невъзможно, на водача се разрешава да придвижи на собствен ход моторното превозно средство, ако водачът е осигурил необходимата безопасност на движението (арг. от чл.11 ал.2 от ППЗДП). Очевидно е противоречието на разпоредбата на чл.139 ал.1 от ЗДП „забраняваща“ управление на технически неизправни МПС с разпоредбите на чл.101 ал.2 от ЗДП и чл.11 ал.2 от ППЗДП „разрешаващи“ на водачите да продължат движението на собствен ход на МПС, в случай че неизправността не е опасна, като вземат мерки за безопасността на движението.

При така установеното по делото съдът намира, че на първо място НП страда от сериозен пороци, състоящи се в липса на пълно описание на обстоятелства, при които е извършено нарушението /изискуемо съгласно чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН/ и в липса на задължителен реквизит по чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН. Посочване само на бланкетна норма, без попълването й с конкретното приложимо съдържание на относима норма води до непълно описание на нарушените законови норми, респективно до липса на конкретност в елементите на състава на нарушение, за извършване на което е ангажирана отговорността на нарушителя. Дори хипотетично да се пренебрегне последното, нарушението не би могло да се вмени във вина на жалбоподателя предвид разпоредбите на ЗДП и ППЗДП, предвиждащи, че водачът може да придвижи МПС на собствен ход до мястото на отстраняването й, което води до извод за недоказаност на административнонаказателното обвинение, респективно до неправилно приложение на материалния закон.