Решение № 23844 от 30.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23844 гр. София, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20231110167371 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба, предявена от “Топлофикация София” ЕАД срещу Е. Г. Б., с която са предявени обективно съединени установителни искове за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1 936, 03 лева – главница за ползвана топлинна енергия за имот с аб. № ****** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.07.2022 г. до окончателното погасяване, 293, 63 лева – обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 07.07.2022 г., 44, 31 лева – главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 21.07.2022 г. до окончателното погасяване, 8, 99 лева – обезщетение за забава върху вземането за дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 07.07.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение от 30.07.2022 г. по ч.гр.д. № 39288/2022 г. по описа на Софииски раионен съд, 88 с-в.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника по отношение на топлоснабден имот в ******************************************, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответницата е собственик на процесния имот и като такава е страна по договор за доставка на топлинна енергия и в този смисъл е клиент по смисъла на чл. 153, ал.

1

1 от Закона за енергетиката. Сочи, че в случая деистващи между страните са Общите условия, одобрени с Решение на ДКЕВР от 2016 г. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно чл.

33, ал. 1 и ал. 2 ОУ потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка, клиентите дължат обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл.

139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва от „Нелбо Инженеринг“ ООД, което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение. Ищецът е посочил още, че претендира изплащане на цена на услугата дялово разпределение на съгласно чл. 22, ал. 2 ОУ, видно от която разпоредба клиентите на топлинна енергия заплащат на продавача на топлинна енергия цената на услугата дялово разпределение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна Е. Г. Б. подаден чрез назначения от съда особен представител адв. Й. К., в които исковете се оспорват като недопустими и неоснователни. Според ответната страна исковата молба е нередовна, защото не става ясно от съдържанието и как са начислявани претендираните суми. Освен това ищецът не е спазил собствените си общи условия като не е конкретизирал месечната дължима сума за доставена топлинна енергия за всеки месец по отделно на базата на прогнозно или реално потребление, не е посочил сумоите за доплащане или възстановяване, не е конкретизирал и какво е прогнозното или реално количество потребан топлинна енергия за всеки месец поотделно. По същество оспорва твърдението ответницата е собственик на процесния имот, респективно, че има качеството потребител. Оспорва претенциите на ищеца с твърдения, че дяловото разпределение не извършвано коректно и срокът на сключения между „Топлофикация София“ ЕАД и „НЕЛБО ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД договор е изтекъл. Възразява ответницата да е поставена в забава по отношение на претендираните суми. Оспорва методиката на изчисляване на претендираните суми.

Оспорва задълженията за доставка на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части, доколкото ответницата не е страна по тези договори и уговорките в тях не я обвързват. Направено е възражение за погасителна давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „НЕЛБО ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, конституирано по делото с определение от 16.06.2025 г. В писмено изложение сочи, че чрез преобразуване е образувано „Нелбо“ АД, дружеството, което е извършвало дялово разпределение в имота. Твърди, че отчитането и разпределянето на ТЕ за имота е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.

2

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на исковете:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 39288/2022 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 30.07.2022 г.

Заповедта е връчена лично на длъжницата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като не е установено дали същата живее на регистрирания й адрес, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността на иска за цена на топлинна енергия:

Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги урежда се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 ЗЕ и в действалите към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Според ал. 2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал. 3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.

Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „Топлофикация София“ ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.

3

Ответната страна Е. Г. Б., представлявана от особения й представител адв. К., е направила изрично възражение в срока по чл. 131 ГПК относно липсата на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните, като се е позовала на липсата на установяване на идентичността на конкретния топлоснабден имот, на когото е собственик. Ответната страна не е оспорила, че е наследник по закон на Г. А. Б. и Б. Г. Б., което се установява и от приетото удостоверение за наследници. От приетия като доказателства по делото писмен документ се установява, че с Договор за замяна на недвижим държавен имот от 28.01.1986 г. Г. А. Б. и Б. Г. Б. са придобили апартамент № 99, находящ се на II ет. в бл. 1014, в ************************.

Прието като доказателство по делото е Удостоверение от „ГИС София“, видно от което ************** и **************, блок 1014 се отнасят за жилищна сграда с пет входа, нанесена в имот с планоснимачен номер 836 в кадастрален лист 404 по плана на ******* с настоящ адрес – ********************************. Прието като доказателство по делото е и заявление-декларация от Б. Г. Б., която е заявила, че желае да бъде открита партида на нейно име по отношение на имот с аб.

№

*****, с адрес в

********************************************.

При преценка на събраните доказателства съдът достига до категоричен извод, че процесният имот е именно собственият на ответницата Е. Г. Б., който тя е придобила по силата на наследственото правоприемство от родителите си. Действително липсват преки данни в кой вход се намира процесния апартамент, но доколкото всички останали данни съвпадат, а и е налице неоспорено изявление на наследодателката, че се намира именно във вх. Д, съдът намира за установена идентичността на имота с процесния топлоснабден имот.

Във връзка с изложено по делото се установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца „Топлофикация София“ ЕАД и ответницата Е. Г. Б. по договор за продажба на топлинна енергия в процесния период. Съгласно разпоредбата на чл.

150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. По отношение на процесния период, от м. 05.2019 г. до 04.2021 г. са действали общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на 4 потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на „Нелбо инженеринг“ ООД по силата на договор от 07.10.2002, съгласно взето решение на Общото събрание на етажната собственост от 11.09.2002 г. Според настоящия състав независимо, че срокът на действие на сключения договор е изтекъл, страните са обвързани от условията му, доколкото фактически той е продължил да се изпълнява и при липса на твърдения и данни за извършване на дяловото разпределение от различно лице.