Определение № 12451 от 09.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12451 гр. София, 09.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгени Георгиев

Членове:

Десислава Зисова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Въззивно частно гражданско дело № 20261100505150 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 вр. чл. 274 – чл. 279 ГПК Образувано е по частна жалба, подадена от С. П. В. срещу определение № 13788 от 08.04.2026 г. по гр. д. № 59330/2024 г. на СРС, 171 състав, с което е допълнено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 1500/13.01.2026 г. в частта за разноските като е осъден С.

П. В. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплати на Х.И.К. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, сумата в размер от 600.00 лева /с равностойност 306.78 евро/ за адвокатско възнаграждение в производството.

В жалбата се навеждат твърдения, че постановеното определение е неправилно и необосновано. Липсвало реално процесуално представителство. Адвокатът на ответницата не се бил явявал в съдебно заседание. Сумата от 600 лв. не съответствала на правната и фактическа страна спора. Възнаграждението било прекомерно. Жалбоподателят бил в тежко материално и здравословно състояние. Моли за отмяна на определението.

По делото е постъпил отговор на частната жалба в законоустановения за това срок.

Моли се частната жалба да бъде оставена без уважение и да се потвърди обжалваното определение, като правилно и законосъобразно.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.

Производството пред СРС е образувано по искова молба, подадена от С. П. В. против Х.И.К. за установяване по отношение на ответницата, че ищецът не дължи сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъпление, ведно със законната лихва, считано от 06.05.2013 г. до окончателното 1 изплащане на сумата, както и сумата от 1 200 лв., представляваща разноски за възнаграждение за повереник, с полагаща се законна лихва до окончателното им изплащане, поради погасяване на вземането по давност.

Съдът е приел исковата молба за редовна и е връчил препис на ответника. В срока по чл.

131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. С оглед направените в него възражение и след служебна справка, СРС е констатирал, че между същите страни, на същото основание и за същото искане има висящо дело в Софийски районен съд, което е образувано по–рано от настоящото, а именно на 08.10.2024 г. в 09:54 часа е подадена искова молба с вх. № 315907, по която е образувано гр.д. № 59239/2024 г. по описа на СРС, ГО, 34 състав, поради което е прекратил производството на основание чл. 126 ГПК с влязло в сила в прекратителната му част определение.

Постъпила е молба по чл. 248 ГПК от Х.И.К. за допълване на определение № 1500/13.01.2026 г. в частта за разноските. С обжалваното определение първоинстанционният съд е намерил, че са налице предпоставките да бъдат присъдени разноски на Х.И.К..

Съобразил е уговорения размер в договора за правна защита и съдействие, от който било видно, че сумата е платена в брой. Намерил е възражението на ищеца по чл. 78, ал.5 ГПК за неоснователно, вземайки предвид извършените от процесуалния представител на ответника действия по делото, фактическата и правната сложност, както и обстоятелството, че същото е съобразено с предвидения в НМРАВ минимален размер, поради което е уважил молбата и допълнил прекратителното определение като присъдил в полза на ответника сумата от 600 лева /с равностойност 306.78 евро/ за адвокатско възнаграждение в производството.

Според чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Текстът на чл. 78, ал. 4 ГПК се прилага за всички възможни хипотези на прекратяване на делото. Щом ответникът е получил препис от исковата молба и е сторил разноски за да подаде отговор, при прекратяване на производството за него възниква правото да бъде обезщетен за сторените разноски. Той е длъжен да изчерпи доводите и възраженията си с отговора срещу исковата молба, а ползването на адвокатска помощ при тази му дейност е наложително, с оглед предвидените от процесуалния закон преклузии.

Всички разноски, свързани с ползването на такава помощ, се дължат на ответника при прекратяване на делото – достатъчно условие за възникване на правото по чл. 78, ал. 4 от ГПК е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл. 131 от ГПК и преди ответникът да е уведомен за прекратяването на производството /виж определение № 155/01.04.2016 г., на ч. гр. дело №1347/2016 г на IV г. о. на ВКС, определение № 437 от 5.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3885/2013 г., IV г. о., определение № 463 от 7.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5009/2013 г., I г. о./.

Към отговора на исковата молба е представен договор за правна защита и съдействие, с който е уговорено осъществяването на процесуално представителство и предоставяне на защита при водене на производството. Удостоверено е, че е договорено и заплатено възнаграждение в размер на 600 лв. Договорът за правна защита и съдействие в тази му част има характер на разписка, поради което се установява заплащането на сумата. Искането по 2 чл. 248 ГПК за допълване на определението е направено в срок, доколкото препис от определението, с което производството е прекратено на основание чл. 126 ГПК, не е връчен на Х.И.К..

Основателно е възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в случая. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване с решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 г., определените от Наредба № 1 от 09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, като не обвързват и съда. При преценката за прекомерност съдът прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал.

3 ЗАд. Дължимият размер се преценява от съда с оглед фактическата и правна сложност на делото, засегнатия интерес, условията, при които е възложена и предоставена правната защита и съдействието, включително времето за извършването и спешността на извършването им, квалификацията, опита и специализацията на адвоката.

Настоящият съдебен състав като извърши преценка на предмета на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко като съобрази, че производството е приключило с прекратяването му след постъпване на отговора на исковата молба и без провеждане на открити съдебни заседание, включително и обстоятелството, че е направено възражение за недопустимост в отговора на исковата молба, намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно. При преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото, вкл. усилията на защитата при упражняването на процесуалните права, в случая следва да се определи възнаграждение в размер на 150 евро.

Ето защо, обжалваното определение ще се отмени, в частта, с която е присъдено адвокатското възнаграждение за разликата над 150 евро /равностойност на 293.37 лв./ до пълния присъден размер от 600.00 лева /с равностойност 306.78 евро/. В останалата си част частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 13788 от 08.04.2026 г. по гр. д. № 59330/2024 г. на СРС, 171 състав, с което е допълнено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 1500/13.01.2026 г. по гр. д. № 59330/2024 г. на СРС, 171 състав, в частта му, с която е осъден С. П. В. с ЕГН:

**********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК да заплати на Х.И.К. с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, сумата над дължимите 150 евро до пълния присъден размер от 600.00 лева /с равностойност 306.78 евро/ за адвокатско възнаграждение в производството.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. П. В. с ЕГН: ********** срещу 3 определение № 13788 от 08.04.2026 г. по гр. д. № 59330/2024 г. на СРС, 171 състав, в останалата й част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4