Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 136 от 05.04.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно търговско дело 144/2023
Вид
Определение № 136
Подписан
05.04.2023
В сила
05.04.2023
Състав
Нестор Спасов Спасов, Радка Димова Чолакова, Емилия Атанасова Брусева

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 93 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 93, ал.1, изр. 2 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 136 гр. Пловдив, 05.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно частно търговско дело № 20235001000144 по описа за 2023 година

Производство по чл. 274 от ГПК.

Същото е започнало по повод изходяща от „Е.” ЕООД, ЕИК *********, **** частна жалба против постановеното по т. дело № 426/2022 г. по описа на С. окръжен съд определение от 23.01.2023 г., с което е оставено без уважение искането на „Е.” ЕООД, ЕИК *********, **** за привличане на М. Х. Д., ЕГН **********, ****, като трето лице помагач по делото на страната на ответника.

В частната жалба са изложени подробни съображения за незаконосъобразност на определението, поискана е отмяната му и постановяване на друго уважаващо искането.

Становище по жалбата е изразил ищецът в първоинстанционното производство, който е на мнение за неоснователност на същата.

Съдът след като се запозна с акта предмет на обжалване и данните по делото намери за установено следното:

На 21.09.2022 г. в Сз ОС е постъпила изходяща от Г. Б. Д. искова молба против „Е.” ЕООД, ЕИК *********, гр. С.З..

В нея се твърди, че на 31.01.2019 г. между ищцата и ответното дружество е сключен предварителен договор за изграждане и покупкопродажба на обекти в жилищна сграда. С него ответникът в качеството си на 1 строител - продавач се задължил да изгради и прехвърли правото на собственост на ищцата като купувач на апартамент от предвидена за застрояване сграда в гр. Свиленград.

Твърди се, че уговорената цена била в размер на 38 237 евро, от които при подписване на договора били платени 5 % от същата или 1910 евро имащи и предназначение на задатък по чл. 93 от ЗЗД. Съответно останалата сума следвало да се плаща на вноски. От тях била платена първата в размер на 29 925 лв.

По- надолу в исковата молба са изложени факти и обстоятелства за неизпълнение на договора, които породили у ищцата правото да развали същия. Сочи се че то било упражнено и се излагат аргументи в подкрепа на това обстоятелство.

На тази база е отправено искане за осъждане на ответното дружество да заплати сумата от 29 925 лв. като получена на отпаднало основание, както и на основание чл. 93, ал.1, изр. 2 от ЗЗД сумата от 7 471, 27 лв. представляваща левовата равностойност на двойния размер на платения задатък.

По отношение на този иск е казано, че при отхвърлянето му при условията на евентуалност се претендира сумата от 3 753, 60 лв. представляваща левовата равностойност на задатъка, който се дължал на отпаднало основание.

В отговора на исковата молба от ответника се правят защитни възражения за нищожност на договора поради липса на съгласие/неподписването му от страна на ищцата/ и за неоснователност на исковете на това основание.

Изложени са и доводи, че управителят подписвайки договора е останал с впечатление, че страна по него е не ищцата, а нейната дъщеря М. Х. Д., която с действията си поддържала у него това убеждение.

Твърди се и че ако се приеме, че съществува действително правоотношение между страните то ответникът е изпълнил поетите по договора задължения. В тази връзка се споменава за наличие на недобросъвестно поведение на ищцата и М. Х. Д., което било пречка да се престира дължимото. В подкрепа на това е посочено, че всички описани в 2 исковата молба действия във връзка с неизпълнението били продиктувани от желанията на дъщерята, която реално водела преговори за сключване на договора, но от свое име, а не от това на майка си.

С отговора е отправено и искане за привличане на М. Х. Д. като трето лице помагач на ответника. То е аргументирано с довода, че поведението й обуславяло интереса на ответника при осъждането му по настоящето дело да предяви иск срещу нея.

По повод на това искане първоинстанционният съд е приел, че за ответника не съществува интерес от привличането на това трето лице и не е допуснал същото.

Недоволно от този акт на Сз ОС, ответното дружество е подала жалбата станала причина за започване на настоящето производство.

По повод на същата е нужно да се спомене, че встъпването, респ. привличането на трето лице помагач в гражданския процес е допустимо в случаите, когато от правопораждащите или правоизключващите факти наведени от ищеца или ответника следва извод, че решението, с което ще завърши процеса може да повлияе на отношенията между подпомаган и помагач. Това е така с оглед на факта, че силата на мотивите му се разпростира върху третото лице и може да се стигне до ситуация това да е от значение за бъдещи искови претенции между привличащ и привличан обусловени от тези факти.

В случая водещото правоизключващо възражение на ответното дружество е за нищожност поради липса на съгласие от страна на ищцата /неподписване/за сключване на договора, чието разваляне е обусловило предявяването на процесните искове.

Евентуалните такива са за изпълнение, респ. за създадени пречки от ищцата и дъщеря й М. Х. Д. за престиране на дължимото.

Липсват възражения за унищожаемост на договора поради грешка или измама обусловени от поведението на М. Д.. Липсват и такива, че тя е създала затрудненията за престиране на дължимото представяйки се, че действа като пълномощник на майка си.

Това съобразно с факта, че само защитни възражения от този тип и отхвърлянето им биха могли да бъдат основание ответника да предяви иск 3 срещу нея води до извод, че не е налице интерес от привличане.

В този смисъл е и определението на Сз ОС и то следва да се потвърди.

Водим от това съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 426/2022 г. по описа на С. окръжен съд определение от 23.01.2023 г., с което е оставено без уважение искането на „Е.” ЕООД, ЕИК *********, **** за привличане на М. Х. Д., ЕГН **********, ****, като трето лице помагач по делото на страната на ответника.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4