Решение № 317 от 26.02.2018, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№………./26.02.2018 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: НЕЙКО Д. при секретар Светлана

Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 787 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове от С.Я. срещу Я.А.Ж., В.М.Ж. и М.Д.Ж. за обявяване за относително недействителни спрямо ищеца сключените от Я.Ж. договори, а именно: безвъзмездно учредяване право на ползване на М.Ж. и дарение на В.Ж., двата с НА № 176, т. III, рег. № 4710, дело 504 от 29.12.2014 г. на ВН № 192, на следните имоти, а именно: апартамент № 8, разположен на третия етаж в жилищна сграда на етап груб строеж в гр. Варна, ***, със застроена площ 95.55 кв. м, представляващ самостоятелен обект № *** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, няма издадена заповед за изменение, при съседни обекти: на етажа - ***, под обекта - ***, над обекта -

*** и ***, ведно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот; апартамент № 7, разположен на третия етаж в жилищна сграда на етап груб строеж, находяща се в гр. Варна, ***, със застроена площ 90.95 кв. м, представляващ СОС №

*** по КККР, одобрени със същата заповед, при съседни обекти: на етажа - *** и ***, под обекта -

***, над обекта - ***, ведно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ; самостоятелен обект /таван/ за склад № 12, разположен на четвъртия етаж по схема, а по документи за собственост в подпокривното ниво - тавански етаж, в жилищна сграда на етап груб строеж, находяща се в гр. Варна, ул.

"Гларус" № 24, със застроена площ 51.10 кв. м, представляващ СОС № *** по КККР, одобрени със същата заповед, при съседни обекти: на етажа - *** и ***, под обекта -

***, над обекта - няма, ведно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ, основани на твърдения, че го увреждат като кредитор с вземане за неустойка за неизпълнение на довършителни работи до 01.07.2016 г. и договорите са предназначени от страните да го увредят, по чл. 135, ал. 3 ЗЗД, с присъждане разноски.

Ответниците оспорват исковете. Твърдят, че вземането на ищеца е спорно; че задължението за извършване на довършителните работи е поето от трето лице, спрямо което ищецът не е изправен длъжник. Сочат, че прехвърлителката разполага и с друго имущество.

Претендират разноски.

Ищецът намира, че възраженията са безпредметни, тъй като се отнасят до вземането.

Ответниците уточняват допълнително, че не са разбирали последиците на сделките и са последвали съвета на адвокат.

По същество страните поддържат становищата. Представят бележки.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено следното:

По предмета и допустимостта:

Ищецът настоява, вкл. в бележките, че вземането му е възникнало преди атакуваните договори. Твърдението му следва да бъде възприето.

Исковете и отговорът са допустими и надлежно предявени, но правната квалификация в доклада следва да бъде поправена.

По същество в хронологичен ред:

От представения от ищеца заверен препис (л. 191) се установява, че на 28.10.2014 г. е вписана възбрана върху апартаменти №№ 7 и 8 за обезпечение на бъдещи осъдителни искове на ищеца срещу ответницата за връщане суми, дадени по прекратен договор.

От представения от ищеца заверен препис (л. 14) се установява, че е сключен договор от 09.12.2014 г. с нот. акт № 63, т. ІV, рег. № 7746, дело 591/2000 г. ВН № 194, вписан акт № 124, т. LХХІІІ, дело 15365/2014 г. СВ Варна, чрез който ответницата е следвало да прехвърли на ищеца собствеността върху таван № 10 ид. *** в сграда на етап груб строеж за цена, изцяло получена от продавача.

Ответницата се е задължила да завърши самостоятелно или чрез трети лица строителните работи по самостоятелния обект и сградата.

Според договора за жилищната сграда, в която е разположен описаният самостоятелен обект, предмет на продажбата, акт образец 15 е следвало да бъде изготвен от продавача или трето лице и заверен от Община Варна в срок до една година от влизане в сила на решението по гр. д. № 2244/2014 г. по описа на ВОС, а удостоверение за въвеждане в експлоатация следвало да бъде изготвено в срок до 18 месеца от влизане в сила на решението по цитираното гражданско дело, но не по-късно от 01.07.2016 г. за акт образец 15 и 31.12.2016 г. за удостоверението за въвеждане в експлоатация. Ако някой от тези срокове не бъде спазен, то продавачът Я.Ж. дължи на купувача С.Я. неустойка в размер на 10 000 хиляди евро.

Според т. 2. от договора ако в срок до 01.07.2016 г. не са изпълнени напълно описаните в нотариалния акт довършителни работи в продавания самостоятелен обект за достигане на договорената там степен на завършеност или сградата не е фактически завършена според одобрените проекти, то продавачът дължи на купувача неустойка в размер на 10 000 евро.

Според т. 3 от договора продавачът се задължава да промени предназначението на продавания обект от таван на апартамент за своя сметка в срок от 6 месеца от въвеждане на сградата в експлоатация. Ако в срок до шест месеца от получаване на удостоверението за въвеждане в експлоатация продавачът не изпълни това си задължение, то продавачът дължи на купувача неустойка в размер на 7 000 евро. лист втори от решение от

26.02.2018г. по гр.д. №787/17г. на ВОС, ХII-ти състав

Между страните е безспорно сключването на процесните договори.

По качествата на страните:

Качеството на ищеца кредитор на ответницата е спорно, но в настоящото производство е достатъчно това качество да не е било отречено със сила на пресъдено нещо (решение № 552 от 15.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о., ГК).

По момента, в който ищецът е придобил качеството кредитор:

В съдебната практика се приема, че за да е налице вземане за неустойка е необходимо, освен изрична уговорка за това, също и неизпълнение на падежа (решение № 672 от 15.10.2008 г. на ВКС по т. д. № 299/2008 г., II о., ТК, решение № 97 от 2.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 828/2010 г., II т. о., ТК).

В литературата се приема, че вземането за неустойка възниква с уговорянето му, а фактът на неизпълнението само прави вземането изискуемо (изрично Марков, М. Облигационно право. Помагало. С: Сиби, 2014, с. 170 и Калайджиев, А. Облигационно право.

Обща част. С: Сиби, 2001, с. 413).

Съдът приема, че при неизпълнението вземането само става изискуемо. Да се приеме обратното означава да се пренебрегне характера на неустойката на предварително установена отговорност за неизпълнение.

По увреждането:

Предвид изложеното съдът приема, че атакуваните договори от 29.12.2014 г. са сключени след възникване на вземанията на 09.12.2014 г. След договорите активът на имуществото на ответницата Я.Ж. е намалял т.е. ищецът е увреден (Марков, М.

Цит. съч., с. 217).

По знанието на ответницата за увреждането:

Вземането за неустойка е възникнало по съгласие между страните т.е. ответницата е знаела, че има задължения.

Доводът, че ответницата не е разбирала последиците, няма отношение към знанието. В литературата и в практиката се приема, че за правото по чл. 135 ЗЗД не е необходимо длъжникът да е имал намерение за увреждане на кредитора. Да се приеме, че разбирането на последиците е необходимо, би означавало всъщност да се приеме, че е необходимо намерение за увреждане на кредитора.

Отделно от това, от всички доказателства се установява, че ответницата е извършвала действия, за да осигури довършването на строежа: преговаряла е със строител да завърши, осигурявала е плащания в негова полза и др.

По имуществото:

Съдът приема, че е без значение дали длъжникът притежава друго имущество, с което да се удовлетвори кредиторът-ищец, тъй като недействителността е само относителна и лесно може да бъде обезсмислена (преодолЯ.), като длъжникът изплати задълженията си към кредитора (изрично решение № 354 от 23.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 64/2008 г., III г. о.).

Атакуваните договори са безвъзмездни и сключени между ищцата, сина й и съпруга й.

В обобщение съдът приема, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени.

По разноските:

Ответниците следва да заплатят на ищеца само сумата 1498.37 лв. – сторените разноски за платена държавна такса.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОБЯВЯВА за относително недействителни спрямо С.Я. сключените от Я.А.Ж. договори, а именно: безвъзмездно учредяване право на ползване в полза на М.Д.Ж. и дарение на В.М.Ж., двата с нотариален акт № 176, том III, рег. № 4710, дело 504 от 29.12.2014 г. на Варненския нотариус № 192 Д.С., на следните недвижими имоти, а именно: апартамент № 8 (осем), разположен на третия етаж в жилищна сграда на етап груб строеж, находяща се в гр. Варна, ***, със застроена площ 95.55 (деветдесет и пет цяло и петдесет и пет стотни) кв. м, представляващ самостоятелен обект № *** (десет хиляди и сто и тридесет и пет, две хиляди и петстотин и седемдесет и пет, хиляда и шестотин и осемдесет и едно, едно, пет) по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на ИД на АГКК, няма издадена заповед за изменение, при съседни обекти: на етажа - ***, под обекта - ***, над обекта - *** и

***, ведно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот; апартамент № 7 (седем), разположен на третия етаж в жилищна сграда на етап груб строеж, находяща се в гр. Варна, ***, със застроена площ 90.95 (деветдесет цяло и деветдесет и пет стотни) кв. м, представляващ СОС № *** (десет хиляди и сто и тридесет и пет, две хиляди и петстотин и седемдесет и пет, хиляда и шестотин и осемдесет и едно, едно, шест) по КККР, одобрени със същата заповед, при съседни обекти: на етажа - *** и ***, под обекта - ***, над обекта -

***, ведно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот; самостоятелен обект /таван/ за склад № 12 (дванадесет), разположен на четвъртия етаж по схема, а по документи за собственост в подпокривното ниво - тавански етаж, в жилищна сграда на етап груб строеж, находяща се в гр. Варна, ***, със застроена площ 51.10 (петдесет и едно цяло и десет стотни) кв. м, представляващ СОС № *** (десет хиляди и сто и тридесет и пет, две хиляди и петстотин и седемдесет и пет, хиляда и шестотин и осемдесет и едно, едно, дванадесет) по КККР, одобрени със същата заповед, при съседни обекти: на етажа - *** и ***, под обекта - ***, над обекта - няма, ведно със съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, тъй като го увреждат като кредитор с вземания за неустойки за неизпълнение на задължения за въвеждане в експлоатация, за довършителни работи и промЯ.на предназначението на продавания обект по договор от 09.12.2014 г. и длъжницата е знаела за увреждането, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, по исковете, предявени от С.Я., гражданин на република Казахстан, роден на *** г. в Казахстан, притежаващ паспорт тип „Р" № N07517190, издаден на 06.06.2011 год. от Министерството на правосъдието на Република Казахстан, с постоянен адрес:***, действащ чрез пълномощника П. Куртев П., адвокат с адрес: ***, офис 1, тел.: ***, факс: 052/ 609527 срещу Я.А.Ж., ЕГН лист трети от решение от

26.02.2018 г. по гр.д. №787/17 г. на ВОС, ХII-ти състав **********, с адрес: ***,

В.М.Ж., ЕГН **********, с адрес:

*** и срещу М.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***.

ОСЪЖДА Я.А.Ж., В.М.Ж. и М.Д.Ж. с. ЕГН, с. а. да заплатят на С.Я., с. а. сумата 1498.37 лв. (хиляда и четиристотин и деветдесет и осем лева и тридесет и седем стотинки), представляваща сторените разноски за платена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.