Определение № 109 от 15.03.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 109 гр. Пловдив, 15.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно частно наказателно дело № 20245000600121 по описа за 2024 година

Производство по Глава 22 НПК- чл.440 ал.2 НПК.

С определение № 205/05.03.2024г., постановено по ЧНД № 392/2024г. по описа на Окръжен съд- Пловдив е била оставена без уважение молбата на лишения от свобода С. Х. С. за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието една година лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 2686/2023г. по описа на Районен съд- Пловдив.

Недоволен от определението е останал лишения от свобода С. Х. С., поради което го е обжалвал чрез защитника си адв.С. П. със съображения, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено в разрез с положителните становища на затворническата администрация за уважаване на молбата, като моли да се отмени и се постанови исканото условно предсрочно освобождаване, тъй като са налице всички предпоставки на чл.70 ал.1 НК и чл.439а от НПК за това.

Пловдивският апелативен съд констатира, че жалбата е подадена в срок от пълномощника на лишения от свобода С. С., поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Видно от материалите по делото лишеният от свобода С. Х. С. изтърпява едно общо най-тежко наказание, наложено с определение № 4637/12.07.2023г. по НОХД № 2686/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив в размер на една година лишаване от свобода при първоначален строг режим, по две наказания за извършени на 17.07.2022г. в гр.* престъпления по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл.

129, ал.2, вр. ал.1 от НК и п о чл. 296, ал.1 от НК – неизпълнение на заповед за защита от домашно насилие.

1

От допълнително изисканата от съда справка, към 13.03.2024 г. - дататана влизане в сила на определението, ако не беше обжалвано, лишеният от свобода С. С. е изтърпял фактически 9 месеца и 26 дни, от които от работа 2 месеца и 3 дни. Неизтърпеният остатък ще е в размер на 2 месеца и 4 дни. При това положение осъденият С. е изтърпял повече от половината от наложеното му наказание и формално е придобил право на условно предсрочно освобождаване, съгласно първата предпоставка на чл. 70 ал.1 от НК.

Начало на наказанието е 20.07.2023 г. Постъпил в Затвора гр.* на 20.07.2023г.

Съдът обосновано се е позовал на материалите от затворническото досие на осъдения, от които се установява, че той не поема напълно отговорност за извършеното престъпление, но осъзнава тежестта на причинените вреди.

Постъпва в затвора за втори път. Не са отчетени проблеми с адаптацията съумява бързо да се приспособи към специфичните условия на живот.

Запознат с изискванията на реда и дисциплината. Притежава добри комуникативни умения и лесно установява контакти, подпомагащи интеграцията в затворническата общност. Общува свободно с хората около него без оглед на възраст и етническа принадлежност, но внимателно подбира обкръжението си. Отнася се добронамерено към всички, избягва да се обвързва и да създава близки приятелски отношения с широк кръг лица.

Търси по - спокойна и безконфликтна среда за пребиваване- съзнателно ограничава дневната си активност с цел избягване на неприятности и позасилен контрол над поведението. Няма лидерски амбиции и желание за доминиране. Притежава необходимите умения за отстояване на собственото мнение и позиции.

Стреми се да поддържа позитивна линия на поведение, спазвайки институционалните норми и режимните изисквания. Няма допуснати дисциплинарни прояви. Награждаван е с писмена похвала № 324/7.2.2024г.

Отнася се с нужното уважение към служителите. Има наличен ресурс за преодоляване на поведенческите си негативи. От 10.10.2023 г. е устроен на работа в затворническа кухня. Към момента на изготвяне на становището на началника на Затвора * не са постъпвали сигнали за нарушаване на трудовата дисциплина и качество на работа.

Осъденият имал желание и се включил в написването на есе на тема:

„Народните будители“, както и Между групов турнир по Бадминтон, участвал в изготвянето на Коледна украса и картички от пост VI. Награден e на основание чл.98, ал.1, т.1 ЗИНЗС с „писмена похвала“. Съдейства при изпълнение на плана на присъдата основно при провеждане на беседи. Според становището лишеният от свобода бил подобрил своя самоконтрол, приемал необходимостта от ограничения и тяхното спазване, макар, че в случая става въпрос за регламентирана в режимно отношение среда. В становището на началника на Затвора – * се твърди, че силните страни за справяне с предизвикателствата на ежедневието в случая са личностните и средови ресурси - подкрепящата го семейна среда в лицето на родителите му и на биологичния му баща, наличието на образователна степен, трудово професионална квалификация и формирани трудови умения, не е формирал 2 тежка зависимост към употребата на наркотични вещества, и се счита, че е критичен към поведението си.

Настоящата инстанция също намира, че въпреки позитивното становище на началника на Затвора * и в пробационния доклад по чл.70 ал.6 от НК, осъденият С. не е дал достатъчно и убедителни доказателства за своето поправяне и превъзпитание по смисъла на чл.439а ал.1 НПК, за да се приеме, че е изпълнена и втората изискуема предпоставка на чл. 70, ал. 1 от НК за постановяване на предсрочно условно освобождаване.

Както резонно е отразил окръжният съд, лишеният от свобода С. е многократно осъждан и съдебното му минало показва редица постановени против него актове на съда за деяния с подчертано агресивна насоченост и такива против правосъдието, включително и настоящото наказание, което търпи и то не е първото, което ефективно изтърпява за деяния, свързани и с домашно насилие. Наред с това първоначално оценката на правонарушителя С. е определена с висока степен на риск от вреди по отношение на (не)познати лица в условията на свобода; средна степен на риск от вреди по отношение на обществото като цяло, познати лица и персонала в условията на МЛС и ниско ниво на риск от вреди по отношение на останалите категории. Всъщност поведението му на свобода е насочено основно към конкретно лице, видно от приложената справка за съдимост /С. П./. Първоначално констатираният риск от рецидив е 63т., който след проведената корекционна работа с лишения от свобода е бил снижен на 49 т. Освен това са били установени ясно изразени проблемни зони. Вярно е, че по тях рисковете са снижени, но това не означава, че корекционният процес е завършен. Действително от процеса на работа с лишения от свобода С. е видно започналото негово поправяне и превъзпитание и тези корекции са прогресиращи, но като цяло съществуващите ясно изразени проблемни зони- отношение към правонарушението, взаимоотношения и умения за мислене, констатирани с оценката на риска от рецидив и вреди- не дават основание да се счита, че ще има правомерно поведение и правосъобразен начин на живот в условията на свобода, преди да изтече срокът на наложеното му наказание лишаване от свобода.

Сниженията в рисковите зони „Начин на живот и обкръжение“ и „Начин на мислене“ в случая се дължат на контролираната затворническа среда, в която битува осъденият, а в нея липсват стимулите, които няколкократно са го довели до прекрачване на закона, така че изводът на затворническата администрация за липса на безразсъдни, рискови и импулсивни действия сагресивна насоченост, наистина е малко преждевременен. В тази връзка съдът правилно е посочил, че за подобно агресивно поведение и спрямо идентично пострадало лице, осъденият С. е търпял в Затвора и предходно по-високо по размер наказание лишаване от свобода. Изискването за настъпили трайни позитивни промени в поведението му не може да се изведе понастоящем единствено от заявеното осъзнаване на стореното и липсата на налагани наказания, без да се изследва цялостното поведение на осъдения по аргумент на чл.439а ал.3 от НПК.

3

Всъщност в становищата на служителите от Затвора * също е направена констатацията, че С. не поема напълно отговорност за извършеното престъпление, макар да осъзнава тежестта на причинените вреди, като се отчита колебание в собствените му нагласи.

При обосноваване на отказа си да освободи условно предсрочно осъдения С., първият съд е имал предвид и принципните разяснения в ППВС № 7/1975 г., изм. с ППВС № 8/1987 г., че примерното поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред, дисциплината и законността. Положителната промяна у осъдения обхваща и отношението му към стореното в срока на изтърпяване на наказанието, с оглед плана на изпълнението му и постигнатите резултати от работата с лишения от свобода.

В разглеждания случай доказателствата относно резултатите от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата на лишения от свобода С. по чл.156 от ЗИНЗС и оценката за осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, установяват започнал и прогресиращ поправителен и превъзпитателен процес спрямо него, но като цяло анализът им не дава основание да се направи категоричен и несъмнен извод, че е настъпила нужната трайна и необратима промяна в нагласите, мисленото и поведението на осъдения, за да може да пребивава безпроблемно извън МЛС без да проявява асоциално или неправомерно поведение и начин на живот.

Предвид на изложените съображения обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, поради което ПАС ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 205/05.03.2024г., постановено по ЧНД № 392/2024г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4