Акт от 26.05.2017, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№……………./26.05.2017г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ:ДАНИЕЛА ПИСАРОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕТРОВА, като разгледа докладваното т.дело №1320/2016г. по описа на съда, за да се произнесе по спора, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на И.

ВЕЛЕНТИНОВ И., ЕГН **********,***, чрез адв.С.И.И. срещу С.С. Г., ЕГН **********,***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 35 000 лева, представляващи задължение по запис на заповед от 30.09.2011г. ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се излага, че на 30.09.2011г. е издаден запис на заповед от ответника в полза на ищеца за сумата от 35 000 лева, която заповед е предявена на длъжника на 30.09.2012г., но до настоящия момент не е заплатена. Ищецът твърди, че е загубил иска по менителницата поради изтекла погасителна давност на 01.10.2015г. съгласно чл.531 ТЗ, поради което ищецът не разполага с пряк иск за изпълнение. Поради това се твърди неоснователно обогатяване на задължения по менителницата със сумата по записа. С допълнителна искова молба ищецът чрез адв.С.И. *** заявява, че изцяло поддържа иска като оспорва всички твърдения и възражения на ответника чрез неговия пълномощник. Именно поради това се поддържа и поисканата още с исковата молба графологическа експертиза.

В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника си адв.Св.И. поддържа предявения иск ведно с искане за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока за отговор на исковата молба особеният представител на ищеца адв.З. е оспорила основателността на иска. Поради представено по делото пълномощно, адв.З. е заличена като особен представител на ответника по реда на чл.47, ал.6 ГПК и е вписана като процесуален представител на ответника по пълномощие по чл.32, т.1 ГПК. Същата претендира отхвърляне на иска ведно с присъждане на сторените по делото разноски. Оспорва подписването на записа на заповед от ответника С. Г. както и полагане на подпис вдясно от текста издател на записа на заповед; оспорва, че ответникът се е задължил да извърши плащане по представения запис на заповед срещу предявяването му; че представения запис на заповед е редовен от външна страна документ, че е действителен по форма и съдържание; че е налице неоснователно обогатяване на ответника и обедняване на ищеца със сумата по записа на заповед. С отговора си пълномощникът твърди, че С. Г. не е подписвал записа на заповед и подписа под текста „издател” не е негов. Твърди, че записа е неистински документ тъй като не е автентичен – не е подписан от сочения в него издател; поради това записът не е породил никакви правни последици за никоя от страните; записът е неистински документ и досежно неговото съдържание, а освен това същия е и нищожен с оглед вписания в него падеж. Налице е противоречие между уговорения в него падеж като в титулната част е посочен падеж 30.09.2012г., а по-надолу в текста на документа, че същия е платим при поискване. Поради това се твърди, че записа е нищожен на основание чл.486 вр.чл.537 от ТЗ. От текста на документа не става ясно какъв е точно уговорения падеж – на дата или на предявяване. Поради нищожността на заповедната книга, не може да е налице неоснователно обогатяване на издателя, респ. обедняване на поемателя. Според ответника, записът е нередовен и поради това, че С. Г. е поел задължение едновременно като издател и поръчител, което обуславя липса на съгласие в какво качество е подписана книгата. Именно поради горното, ответникът твърди, че не съществува изобщо поето задължение по нищожния запис на заповед, а същия е и неавтентичен. Поради това, в полза на ищеца не са възникнали никакви права по него, вкл. правото да предяви иска по чл.534 ТЗ. С допълнителен отговор от 13.02.2017г. ответникът чрез адв.З. поддържа всички твърдения като допълнително в условие на евентуалност твърди, че ако се окаже, че подписа под „издател” в текста на записа е на С. Г., то същия е положен преди отпечатване на текста преди него, т.е. налице е „кражба на подпис”.

Твърди се, че записа на заповед не е съставен на 30.09.2011г. и дори не през 2011г., а след това. Правят се и съответните на това доказателствени искания.

В съдебното заседание адв.З., пълномощник на ответника, оспорва основателността на иска. Претендира отхвърляне на иска ведно с присъждане на ответника сторените по делото разноски.

Съдът, въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в тяхната съвкупност и по вътрешното му убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложения в заверен препис запис на заповед от 30.09.2011г., с него С.С. *** се е задължил безусловно срещу представяне на записа на заповед да плати при поискване на И.В.И. от гр.Тутракан сумата от 35 000 лева без протест. Записът е подписан от С.С. Г. като издател и като авалист. На записа е отразено и предявяването му на Г. на 30.09.2012г. както в качеството му на издател, така и като авалист по записа на заповед.

От изслушаната по делото СГЕ на вещото лице Е.А. /л.78 и сл. по делото/ се установява, че подписите, положени за „издател” и „авалист” от първа до четвърта позиция в приложения запис на заповед /след преценка на оригиналът на представения запис на заповед/ са изпълнени от С.С. Г.. Ръкописният текст „С.С.

Г.” в записа на заповед също е изпълнен от това лице. Изследваният запис на заповед от 30.09.2011г. е първично положени подписи за издател и авалист и ръкописен текст. Не са налице следи, че подписът вдясно за „издател” е технически възпроизведен, т.е. не е налице кражба на подпис. Вещото лице не може да даде становище дали документът е издаден през 2011г. или в следващ период. Подписите за издател и авалист са положени според заключението след отпечатването на текста на записа. В съдебно заседание съдът е възприел изцяло заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено но по искане на ответника, поради оспорване на крайните изводи на вещото лице, е повторна допълнителна СГЕ. От заключението на втората експертиза по идентични поставени задачи, новото вещо лице Б.Б. е дало заключение в същия смисъл. Според експертизата /л.111 и следващите/ всички подписи в записа на заповед от 30.09.2011г. са положени от С.С. Г.; всички ръкописно написани имена също са изпълнени лично от ответника. Според т.3 от заключението, подписите и ръкописният текст в записа на заповед са положени реално и липсват каквито и да са признаци за подправянето им, т.е. записа представлява оригинален документ. Няма констатирани признаци за кражба на подпис. Първоначално е отпечатан текста на записа на заповед, а след това са полагани подписите и ръкописният текст и в четирите позиции. Според вещото лице, няма методика за датиране на документа, поради което не може да се установи дали същия е издаден през 2011г. или след това, респ. кога.

Въз основа на горната фактическа установеност съдът достига до следните правни изводи по същество: В константната си практика ВКС приема, че искът по чл.534 ал.1 ТЗ принадлежи на приносителя на запис на заповед, чиито менителничен иск е погасен, поради изтичане на специалната погасителна давност за предявяване на прекия иск срещу издателя или се дължи на преюдициране на ефекта, поради пропуск да се извършат необходимите действия за запазване на правата по него. В производството по иска по чл.534 ал.1 ТЗ, за разлика от исковете за неоснователно обогатяване по чл.55 - 59 ЗЗД, не подлежи на изследване степента на обедняване и обогатяване и съотношението между тях; имало ли е размяна на имуществени блага от единия патримониум в другия, като вредата се изразява в това, че имуществото на приносителя не може да се увеличи с паричната сума по ефекта, а обогатяването на издателя – че не е изплатил сумата за погасяване на задължението поради пропуск да бъдат извършени необходимите действия за запазване на преките менителнични права от ползващото се лице. В този смисъл са постановените по реда на чл.290 ГПК р.№42/07.04.2009г. по т.д.№453/2008г. на ВКС, ТК, II т. о.; р.№135/20.12.2010г. по т. д. №13/2010г. на ВКС, ТК, I т. о. и др.

Издаденият редовен запис на заповед е основание и доказателство за съществуването на вземането с оглед абстрактния характер на книгата, която го удостоверява. Страните не са навели твърдения за съществуващо между тях каузално правоотношение и такова не е предмет на спора.

В случая ответникът е оспорил истинността и автентичността на записа на заповед както и навел твърдения за неговата нищожност по арг. от чл.486, ал.1 от ТЗ /уговаряне на падеж по недопустим начин/, а също така и поради липса на съгласие с оглед поемане на задължение по записа на заповед от едно и също лице в качеството му на издател и авалист.

При наличие на валиден менителничен документ съдът преценява допустимостта на кондикционния иск с оглед предпоставките в чл.534 ТЗ. Видно от уговорения в записа на заповед падеж на изпълнение, същия е определен съгласно чл.486, т.3 от ТЗ „на определен ден”. Това е и началния срок, считано от който започва да тече тригодишната погасителна давност за упражняване правото на приносителя по прекия иск съгласно чл.531, ал.1 ТЗ. Този срок е изтекъл към датата на предявяване на иска по чл.534 ТЗ на 14.09.2016г. Осъществяване на фактическия състав на давността - бездействие на титуляра на правото в законоустановен срок и надлежното упражняване на възражение за погасителна давност от носителя на задължението винаги са свързани със защитата на конкретно субективно материално право, по отношение на което се погасява правото на иск или на принудително изпълнение. Общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД е приложим в случаите, когато законът не е определил друг специален давностен срок. С разпоредбата на чл.531, ал.1 ТЗ е предвидено, че исковете по менителницата срещу платеца, и с оглед препращащата норма на чл.537 ТЗ – срещу издателя по записа на заповед, се погасяват с тригодишна давност от падежа, което изключва приложението на общата давност по чл.110 ЗЗД при тези искове, независимо от вида на иска - осъдителен за заплащане на вземането или установителен иск. Правото на пряк менителничен иск /осъдителен или установителен/ срещу издателя по запис на заповед се погасява по давност съобразно правилото на чл.531, ал.1 ТЗ и в хипотезата на релевирано релативно възражение от ответника, съответно твърдения от страните за различни каузални правоотношения, спрямо които се поддържа, че записът на заповед има обезпечителна функция.

От събраните доказателства, с оглед оспорването на ответника, се установява наличието на валиден менителничен ефект /запис на заповед/, който съдържа изискуемите реквизити по чл.535 и 536 ТЗ. Искът е на разположение на приноситeля на ефекта, в негово държане, предявен за плащане на издателя и авалиста на падежа, посочен в заповедта, а именно на 30.09.2012г. като срокът за реализиране на прекия иск по него е изтекъл към 01.10.2015г., т.е. преди предявяване на иска за неоснователно обогатяване.

Не се установява възражението на ответника срещу автентичността на записа на заповед, т.е. липсата на подпис на издателя /същия и авалист/ върху записа на заповед. От категоричното становище по двете изслушани по делото графически експертизи се установява безпротиворечиво обратното, а именно че всички подписи в записа на заповед от 30.09.2011г. са положени от С.С. Г.; всички ръкописно написани имена също са изпълнени лично от ответника; подписите и ръкописния текст в записа на заповед са положени реално и липсват каквито и да са признаци за подправянето им, т.е. записа представлява оригинален документ; няма констатирани признаци за кражба на подпис. Двете вещи лица стигат до извод, че първоначално е отпечатан текста на записа на заповед, а след това са полагани подписите и ръкописният текст и в четирите позиции. С оглед, че това обстоятелство, а именно полагане подпис от издателя върху записа на заповед, не е разколебано, то съдът приема документът за автентичен и истински. За пълнота, не се установяват други признаци за подправяне на документ и фалшифициране подписа на издателя му.