Определение № 3428 от 30.06.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3428 гр. София, 30.06.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Емилия Донкова Касационно гражданско дело № 20248002103761 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 260024 от 15.01.2024 г. по въззивно гр. д. № 4101/2020 г. на Софийски градски съд, IV-Г въззивен състав, е потвърдено решение № 453515 от 18.07.2018 г. по гр. д. № 16678/2012 г. на Софийски районен съд, поправено с решение № 275528/14.11.2019 г., в частта, с която са отхвърлени предявените от С. М. М., заместен в процеса след смъртта му от наследниците му А. В. М., починала на 24.10.2017 г., и заместена в процеса от наследниците Е. С. П., Б. С. Т., последните две наследници и на С. М. М., и от В. М. В. срещу В. О. М., заместен в процеса след смъртта му от наследниците му Б. О. В., О. В. В., и Й. В. В., С. О. М., Е. К. Й., В. Д. Й., С. Д. Й., В. С. К., М. К. С., Й. К. Й., Я. В. М., М. С. В.,

С. С. В., С. Й. М., и А. Б. М., и «Мания Билд» ЕООД искове с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че Е. С. П. и Б. С. Т. са собственици общо на 775/3445 кв. м. ид. ч. и В. М. В. е собственик на 775/3445 кв. м. ид. ч. от нива, цялата с площ 3445 кв. м., в РП на [населено място], «*», землището на Д., м. «*», част от имот № *, кад. лист № 573 от кадастрален план от 1974 г., при граници: С. К., Т. В., Т. А. и Т. П., която е нанесена в кадастралната карта като 4 самостоятелни имота с идентификатори: имот с идентификатор *.*.*, с площ от 2003 кв. м., стар № *, кв. *, парцел *, имот с идентификатор *.*.*, с площ 581 кв. м., стар № *, кв. *, парцел *, имот с идентификатор *.*.*, за второстепенна улица, с площ 461 кв. м., стар №-част от *, имот с идентификатор *.*.*, площ 370 кв. м., стар №-част от *, както и че Е. С. П. и Б. С. Т. са собственици общо на 450,60/2003 кв. м. ид. ч. и В. М. В. е собственик на 450,60/2003 кв. м. ид. ч. от поземлен имот № *, представляващ част от поземлен имот № *, нанесен в кад. лист № 573, кв. * по плана от 2007 г., който е с идентификатор *.*.*, както и да осъди ответника – дружество да предаде на ищците владението на притежаваните от тях идеални части от имот с идентификатор *.*.*, и в 1 частта, с която са отхвърлени предявените при условията на евентуалност искове по чл. 33, ал. 2 ЗС, за изкупуване на 1101,80 кв. м. от продадените 2003 кв. м. от поземлен имот пл. № *, по действително уговорените между ответниците условия.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена в срока по чл. 283 ГПК от адвокат Е. Г. като пълномощник на Е. С. П., Б. С. Т. и В. М. В., в която са изложени съображения относно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност.

Ответниците по касация не са подали писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:

В исковата молба са изложени твърдения, че ищците и ответниците-физически лица са съсобственици на нива от 3,445 дка, възстановена им през 2006 г. с акт на органа по земеделска реституция. Посочили са, че притежават общо 1550/3455 кв. м. ид. ч. от реституирания имот /включително 901,20/2003 кв. м. ид. ч. от имот пл. № */, а останалите идеални части /1895 кв. м. ид. ч./ принадлежат на ответниците. През 2007 г. в полза на ответниците е постановено решение за възстановяване на собствеността върху 2003 кв. м. ид. ч. от общите 3445 кв. м. ид. ч. /част от възстановения с решението от 2006 г. имот, нанесен като самостоятелен с пл. № */, което е прогласено за нищожно с влязло в сила съдебно решение. Узнали са за сделката с втория ответник през месец март 2012 г.

Ответниците-физически лица са възразили, че с решение от 16.07.2007 г. им е възстановена собствеността върху нива от 2,003 дка, съставляваща част от имот № *, нанесена като самостоятелен имот с пл. №*. Оспорили са материалната законосъобразност на административния акт от 2006 г. Предявили са насрещни искове за признаване за установено по отношение на Е. С. П., Б. С. Т. и В. М. В., че са собственици на 838,38/1442 кв. м. ид. ч. от нива с площ 1,442 дка, в строителните граници на Д., м. «*», част от имот № * по кадастрален план от 1974 г., възстановена на наследниците на М. М. с решение от 2009 г.

По делото е установено, че ищците са наследници по закон на М. В. М., а ответницитефизически лица са наследници на О. В. М., В. В. М., С. В. М. и А. В. М..

С решение от 16.01.2006 г. на административния орган по реституция е възстановена в стари реални граници собствеността в полза на наследниците на М., О., В., С. и А. М. върху нива от 3,445 дка, част от имот № * в кад. лист № 573 от кадастрален план от 1974 г., при граници: С. К., Т. В., Т. А. и Т. П..

В административното производство са били представени делбен протокол от 1956 г. и емлячен регистър от 1949 г. Същото е образувано по заявления на С. М. и О. М..

От съдебна спогодба за делба от 23.05.1956 г. се установява, че в дял на М. М. са поставени: нива в м. «*» от 1,3 дка и 1550 кв. м. от нивата в м. «*», в *, заменени по Правилника за земеустрояване на ТКЗС с нива в м. «*» от 4,4 дка, при граници: Я. С., ТКЗС и Т. С.. В дял на С., О., А. и В. М. е поставена 1/2 ид. ч. от нива в м. «*», цялата от 3 дка, при граници: река, Я. С. и наследници на Г. С..

С нотариален акт от 30.10.1956 г. за собственост на недвижим имот, придобит по замяна, 2 съгласно Правилника за земеустрояване на ТКЗС, М. М. е признат за собственик на нива в м. «*» от 4,4 дка, при съседи: Я. С., ТКЗС и Т. С., който съгласно Правилника за земеустрояване на ТКЗС му се дава от УС на ТКЗС-с. Д., в замяна на внесения от него имот в ТКЗС: нива в м. «*» от 1,3 дка и 1550 кв. м. от нивата в м. «*», в *.

През месец декември 1956 г. /с нотариален акт № 79/ М. М. е прехвърлил на Л. П. 2000 кв. м. реална част от собствената си нива, а сега овощна градина в м. «*», цялата от 4,4 дка.

Правото на продавача е доказано с нотариалния акт по замяна, поправен по отношение границите на продаваемата реална част.

С решение от 16.07.2007 г. /въз основа на него е издаден констативен нотариален акт/ в полза на ответниците е възстановена собствеността върху имот № *, идентичен с описания в решението: нива от 2,003 дка в м. «*», представляващ част от имот пл. № *.

През 2007 г. същите са продали на ответното дружество имот № *.

С решение от 10.01.2007 г. на органа по земеделска реституция е отменено решението от 2006 г., като е постановено описаното по-горе решение от 16.07.2007 г. Решенията от 2007 г. са прогласени за нищожни с влязло в сила през 2011 съдебно решение, постановено в производство по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ /адм. дело № 39531 от 2010 г. на Софийски РС/.

С решение от 01.07.2009 г. на ОС «Земеделие» /допълващо решението от 16.07.2007 г./ в полза на наследниците на М. М. е възстановена собствеността върху нива от 1,442 дка, в строителните граници на *, м. «*», част от имот № * по кадастрален план от 1974 г.

На приложение № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза е нанесен имот пл. № * по кадастрален план от 1939 г., с площ 7770 кв. м. Възстановената част по решението от 2006 г. е обозначена с плътен зелен цвят на комбинираната скица, като същата е незастроената част от описания имот. В действащия кадастрален план от 1974 г. е нанесен поземлен имот с пл. № * /въз основа на заповед от 2007 г./. През 1967 г. е одобрен регулационен план на м. «*». Съгласно действащия ПРЗ от 2010 г. поземлен имот с № * е част от свободната от застрояване площ от 3445 кв. м. от стар имот пл. № *.

Въззивният съд е обсъдил оплакванията на жалбоподателите, че първоинстанционният е извършил недопустим косвен съдебен контрол върху решението от 2006 г. Посочил е, че същото не е било предмет на производството по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ. Предмет на съдебен контрол в това производство е била валидността и законосъобразността на решението от 10.07.2007 г. и на решението от 16.07.2007 г. Ответниците не са били страна в производството по адм. д. № 39531/2010 г. Освен това обстоятелството, че със съдебното решение е прогласено за нищожно решението от 16.07.2007 г., с което на наследниците на О., В., С. и А. М. е възстановена собствеността върху нива, с площ от 2003 кв. м., м. «*», не легитимира ищците като собственици на този имот. Извършил е служебна проверка за валидност на решението от 2006 г., констатирал е, че същото е валидно и че не е нарушена компетентността по материя, място и степен на издателя на административния акт за реституция. В решението е налице и надлежна индивидуализация на имота, който се възстановява в стари реални граници.

Приел е, че е основателно възражението на ответниците за материална незаконосъобразност на реституционния акт, което следва да се разгледа от гражданския съд на основание чл. 17, 3 ал. 2 ГПК. Решаващите изводи в обжалваното въззивно решение съдът е извел от това, че е извършена разпоредителна сделка с реална част от земята, получена при замяната от М. М., в полза на трето лице. В обобщение е обосновал извод, че не са били налице предпоставките за реституция на имота в обема, в който е бил възстановен от реституционния орган, поради което не следва да се зачита конститутивното му действие. Административният акт не легитимира ищците като собственици на твърдяните идеални части от процесния имот.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите на първо място са въвели твърдения за вероятна нищожност на обжалваното въззивно решение и са поставили следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. а/ „относно предпоставките за осъществяване на инцидентен съдебен контрол върху законосъобразността на административните актове“; б/ „относно допустимите възражения срещу иск за собственост, основан на земеделска реституция; ограничения в обхвата на възраженията срещу материалноправната легитимация на ищците, които ответниците могат да сочат /допустими са само онези възражения, които са свързани с насрещни противопоставими права към момента на одържавяването/ и кореспондиращото процесуалноправно задължение на съда – да остави без разглеждане недопустимите възражения, които излизат извън рамките на този обхват поради тяхната недопустимост предвид липсата на правновалиден интерес; 2.

„предпоставките за възстановяване на земеделските земи; притежаваните преди одържавяването, вкл. и при частична разпоредителна сделка с предоставения в замяна имот; законовите изключения от правилото на чл. 10, ал. 1 и ал. 13 ЗСПЗЗ и невъзможността с подзаконов нормативен акт-ППЗСПЗЗ да се въвеждат нови изключения от изрично изброените в ЗСПЗЗ случаи“; 3. „правното значение на извършената разпоредителна сделка с реална част от дадения в замяна по реда на Правилника за земеустрояване на ТКЗС имот и невъзможността да се стабилизира замяната за непродадената част“; подвъпроси. Сочи се противоречие с ТР № 1/1997 г., решение № 194/21.04.2012 г. по гр. д. № 834/2011 г., решение № 365/15.10.2010 г. по гр. д. № 1493/2009 г., решение № 331/27.03.2012 г. по гр. д. № 298/2011 г. на второ г. о.; решение № 50/10.02.2012 г. по гр. д. № 908/2011 г. на второ г. о.; По третия въпрос твърдяното противоречие е с решение № 174/15.01.2020 г. по гр. д. № 4472/2018 г. на ВКС, първо г. о.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:

Не се разкрива вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно. Доводите за нищожност са обосновани с постановяването на решението от съдебен състав, който не е създаден в съответствие със закона. Налице е постоянна смяна на докладчиците и преразпределение на друг съдия-докладчик, без да са налице законовите предпоставки за това. Промяната на съдията-докладчик въз основа приетите Правила за разприделение на делата в Софийски градски съд, не може да обуслови извод за постановяване на акта от ненадлежен състав. Същият е формиран от лица, имащи качеството на „съдия“ в съда, на когото делото е подсъдно по правилата на родовата и местната подсъдност и които са участвали при провеждане на последното съдебно заседание, в което е завършено разглеждането на делото /чл. 235 ГПК/. Спазено е и правилото за разпределението на делата и преписките на принципа на случайния подбор, въведено със Закона за съдебната власт от 4