Решение № 210 от 16.03.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 210 гр. ***, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги К. Пашалиев при участието на секретаря Диана Й. Димитрова като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело № 20253230100382 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Подадена е искова молба от Е. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр.

***, ул. „**********“ № 57 срещу „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, с която се иска да бъде установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3658, 07 лева, представляваща цена на ползвана електроенергия за имот в град ***, ул.

„**********“ № 57, с кл. № 1200022948, за периода от 27.02.2010 г. до 27.12.2012 г.

Иска да бъде признато за установено, че не дължи на ответника и сумата от 8953, 62 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 27.03.2010 г. до 27.05.2025 г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е потребител на електрическа енергия за обект в град ***, ул. „**********“ № 57, с кл. № 1200022948 .

Същият е ползвател на имота. Сочи се, че за периода от 27.02.2010 г. до 27.12.2012 г. е начислена електрическа енергия на стойност от 3658, 07 лева, както и обезщетение за забава в размер на 8953, 62 лева, за периода от 27.03.2010 г. до 27.05.2025 г.

Ищецът оспорва начислените задължения за консумирана електроенергия за процесния имот. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответника. Релевират се възражения за недопустимост на исковата молба. Сочи се, че ищецът няма 1 задълженията за потребена електрическа енергия през процесния период.

Подчертава се, че ответникът не е предприемал действия по принудително събиране на процесните суми.

На тази основа се иска производството по делото да бъде прекратено, поради недопустимост на исковете.

В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че са допустими, се прави искане за отхвърлянето им като неоснователни.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото липсват доказателства, че между К.М. и ответното дружество е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което „Енерго Про Продажби“ АД се е задължило да му доставя електрическа енергия на адрес: гр. ***, ул. „**********“ № 57, кл. № 1200022948, аб. № 0100228017, а абонатът се е задължил да заплаща доставената енергия.

К. М. Х., ЕГН ********** и К.М.А. са имена на едно и също лице, видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена (л. 128 от гр.д. № 513 по описа на Районен съд *** за 2018 г.).

К.М. е починал на 13.09.1991 г., изводимо от представеното удостоверение за наследници (л. 107 от гр.д. № 513 по описа на Районен съд *** за 2018 г.). Същият е оставил следните наследници по закон: съпруга – Н.

М. М.ова, починала на 29.11.2010 г., дъщери – З. К. А., Х. К. С., Н. К. Д. и син – Е. К. М.. Оттук следва, че всеки от четиримата наследници, включително и ищеца, е придобил по 1/4 част от наследството на родителите си.

Наследниците З. К. А., Х. К. С., Н. К. Д. и Е. К. М. са прехвърлили на сина на ищеца – А. Е.ов К., правото на собственост върху електроснабдения имот на адрес: гр. ***, ул. „**********“ № 57 – Нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 37, том II, рег. № 2827, дело № 183 от 20.08.2018 г. (л. 15 от гр. дело № 382/2025 г.). Е. К. М. и съпругата му Н. М. М.а са запазили правото си на ползване върху прехвърлените имоти.

От представеното удостоверение за идентичност на лице с различни имена става ясно, че К. Е. К. и А. Е.ов К. са имена на едно лице (л. 166 от гр.дело № 382/2025 г.).

Приложена е справка, от която се установява, че електрозахранването за имот на адрес: гр. ***, ул. „**********“ № 57, кл. № 1200022948, аб. № 0100228017, е било прекъсвано многократно в периода от 25.05.2010г. до 13.05.2025 г. (л. 161 от гр. дело № 382/2025 г. ). Възстановено е последно на 29.07.2025 г., когато К. Е. К. е подал заявление до ответника за смяна на партида (л. 162 от гр. дело № 382/2025 г. ).

По делото е приложено искане № 4601198/ 16.08.2017 г. от Е. К. М. до ответното дружество, с което моли да му бъде възстановено електрозахранването за процесния имот в гр. ***, ул. „**********“ № 57, кл.

2

№ 1200022948, аб. № 0100228017, тъй като е образувано гражданско дело (л.

138 от гр.д. № 513 по описа на Районен съд *** за 2018 г.). В заявлението е посочил, че е наследник на К.М..

От удостоверение за идентичност на лице с различни имена се установява, че Е. К. М. и Е. К. М. са имена на едно и също лице (л. 159 от гр.дело № 382/2025 г.).

Ответното дружество е издало следните фактури срещу наследодателя К.М.: 0072540825 за 195, 67 лв.; 007315464 за 98, 92 лв.;

0073758142 за 93, 66 лв.; 0074310518 за 96, 92 лв.; 0074907180 за 75, 11 лв.;

0075514262 за 81, 29 лв.; 0076116222 за 80, 29 лв.; 0076785246 за 50, 51 лв.;

0077361361 за 56, 24 лв.; 0078046839 за

116, 56 лв.; 0078699348 за 119, 70 лв.; 0079297090 за 141, 90 лв.; 0079917981 за 94, 91 лв.; 0080687189 за 103, 22 лв.; ********** за 83, 81 лв.; 0081971676 за 92, 51 лв.; 0082653840 за 98, 05 лв.; 0083329911 за 47, 24 лв.; ********** за 51, 10 лв.; ********** за 99, 00 лв.; 0085272773 за 116, 34 лв.; 0086043053 за 131, 60 лв.; 0086659988 за 92, 21 лв.; 0087362291 за 112, 20 лв.; 0088082984 за 156, 88 лв.; 0088659434 за 141, 41 лв.; 0089429093 за 142, 74 лв.; ********** за 109, 16 лв.; 0090725574 за 121, 62 лв.; 0091411965 за 96, 01 лв.; 0092106226 за 109, 01 лв.; 0092931105 за 109, 44 лв.; 0093501027 за 163, 84 лв.; 0094202726 за 160, 00 лв.; 3300825285 за

19,

00 лв.

(л.

77 от гр.дело

№

382/2025 г.).

При тези фактически констатации съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с искове с правно основание по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК вр. с чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже фактите, обосноваващи наличието на правен интерес от предявяване на исковете, както и настъпила изискуемост на вземането, за което е изтекла тригодишна давност.

По исковете с правно основание по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК е в тежест на ответника да докаже наличието на изискуеми вземания за сумата от 3658, 07 лева, представляваща цена на ползвана електроенергия за имот в град ***, ул. „**********“ № 57, с кл. № 1200022948, за периода от 27.02.2010 г. до 27.12.2012 г.; както и за сумата от 8953, 62 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 27.03.2010 г. до 27.05.2025 г., както и че в периода давността е била спирана или прекъсвана.

С отговора на исковата молба е релевирано възражение за недопустимост на процесните искове поради липса на правен интерес от предявяването им. Ответникът счита, че ищецът Е. К. М. не разполага с правен интерес да отрече съществуването на вземане на „Енерго Про Продажби“ АД към починалия К.М.А..

Правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, за която съдът следи служебно. Настоящият състав счита, че ищецът разполага с правен интерес да 3 установи със сила на пресъдено нещо, че не дължи на ответното дружество 1/4 част от всяка от предявените суми.

Е. М. обосновава правния си интерес от предявяване на исковете с твърдения за прекъснато електрозахранване в обитавания от него имот на адрес: град ***, ул. „**********“ № 57, както и с твърдения, че е наследник на починалия К.М.. До 29.07.2025 г. ищецът е разполагал с правен интерес за отричане съществуването на цялото вземане само поради прекъснатото електрозахранване в процесния обект. Това е така, защото последиците от неплащането на процесната сума, изразяващи се в преустановяване на електрозахранването в процесния имот, засягат настоящия ползвател на имота – Е. М. (същият е със запазено право на ползване). В случай, че претенцията му бъде уважена, пречката за снабдяване на имота с електрическа енергия ще отпадне. Ако съществуването на правото му на иск бъде отречено обаче, то същият не би имал друг път за защита и възстановяване на захранването на имота. От приложената справка на л. 161 и направеното искане № 4601198/ 16.08.2017 г. е видно, че именно задълженията на К.М. към ответното дружество са причина за спиране на електрозахранването в имота. Според чл.

20, ал. 1 от ОУ, ответното дружество може да прекъсне или ограничи снабдяването с електрическа енергия в случай, че битов потребител в срок от десет дни не изпълни което и да е свое задължение, произтичащо от ОУ или от подписаните допълнителни споразумения между страните, включително при забава в плащането на дължимите суми.

Установи се, че електрозахранването в имота е било възстановено на 29.07.2025 г., когато К. Е. К. е подал заявление до ответника за смяна на партидата (л. 162 от гр. дело № 382/2025 г. ). В този момент и интересът на ищеца за отричане съществуването на цялото вземане се счита отпаднал. Със смяната на партидата е възникнало ново правоотношение между ответника и новия потребител – К. К.. Този факт блокира възможността на дружеството в бъдеще да спира електрозахранването в имота поради задълженията на К.М., тъй като облигационната връзка с него е прекратена.

Независимо от това, ищецът разполага с правен интерес да установи несъществуването на 1/4 част от цялото вземане, колкото е и наследственият му дял от наследството на починалия К.М.. Този извод е съобразен с приложените по делото фактури, удостоверяващи задължения на К.М. към дружеството. Издаването на фактурите представлява извънсъдебно поведение на дружеството по вменяване на задължения на наследодателя, респ. на неговите наследници. При това положение е без значение дали дружеството е предприела искова защита на вземанията си, доколкото фактурираните задължения са потенциална основа за бъдещи извънсъдебни и съдебни спорове. В този смисъл е Определение № 187 от 08.03.2019 г. по в.ч.гр.д. № 101/2019 г. по описа на Окръжен съд ***.

Възражението на ответника по чл. 299, ал. 1 от ГПК също е неоснователно. В производството по гр.д. № 513/2018 г. по описа на Районен 4 съд *** са разгледани идентични отрицателни установителни искове. Съдът се е произнесъл с Решение № 1032 от 10.10.2019 г. по гр.д. № 513/2018 г., като е отхвърлил претенциите единствено поради липса на доказателства.

Произнасянето на съда не е пречка за разглеждане на настоящите искове, тъй като със съдебния акт не се е произнесъл по въпросите за погасяване на вземанията по давност или за съществуването на валидна облигационна връзка между К.М. и ответника към датата на възникване на вземанията. Дори и да беше се произнесъл, настоящият състав не би бил възпрепятстван да се произнесе по иска, ако се основава на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене по предходното дело. Изтеклият период след 10.10.2019 г., в контекста на твърденията за погасяване на вземанията по давност, е такъв факт.

В разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК законодателят установява задължение за всяка страна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Оттук следва, че всяка страна носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици. При неуспешно проведено пълно и главно доказване на тези факти, съдът следва да ги приеме за неосъществили се в обективната действителност и на тази основа да постанови решението си. В този смисъл е и Решение № 25 от 27.01.2012 г. по гр. д. № 1832/2010 г. на IV г.о. на ВКС. В тежест на ответника е да докаже наличието на валидно облигационно отношение по договор за продажба на електрическа енергия между К.М. и ответното дружество в периода от 27.02.2010 г. до 27.12.2012 г . Такива доказателства обаче не бяха представени.

Нещо повече, съществуването на облигационно правоотношение помежду им през релевантния период е обективно невъзможно. В разпоредбата на чл. 4 от ОУ е дефинирано, че потребител на електрическа енергия за битови нужди е собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа. Съгласно чл. 17, т. 2 от ОУ потребителят дължи заплащане на използваната в имота електрическа енергия.

Разпечатката съдържа 55 от 96 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/277396bd-50b8-4e37-9d70-6a83e1b16735