Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 302 от 13.05.2019, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
Административно дело 15/2019
Вид
Решение № 302
Подписан
13.05.2019
В сила
25.02.2020
Състав
ХРИСТИНА ПЕТКОВА ЮРУКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 173 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 21, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • Чл. 23 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 57, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 58, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • § 8 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 5а, ал. 3 · Закон за администрацията
  • § 4 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл. 46 · Закон за местното самоуправление и местната администрация

Р Е Ш Е Н И Е

№ 302/13.5.2019г. гр. Пазарджик

В И М

Е Т О Н А Н А Р О Д А

Административен съд – Пазарджик, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на единадесети април, две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ХРИСТИНА

ЮРУКОВА при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 15 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс/АПК/.Образувано е по жалба на С.Р.Т., ЕГН **********, депозирана чрез административния орган, срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Сърница за извършване на административна услуга - издаване на скица за недвижим имот № 108, местност Крушата в кв. 3 по плана на гр. Сърница, община Сърница. Същият мълчалив отказ е оспорен и от Р.Р.Т., който е депозирал жалбата си чрез административния орган, по която жалба е образувано адм. д. № 16/2019г. на Административен съд Пазарджик. Адм. д. № 16/2019г. е присъединено към настоящото дело. В жалбите се излагат аргументи, че оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен, издаден в нарушение на закона. Иска да се отменя на оспорвания мълчалив отказ и да се върне преписката на кмета на община Сърница със задължителни указания за извършване на заявената услуга. В становището по същество е направено искане за задължаване на административния орган да заличи в разписната книга наследниците на С. А. Т.. Претендират се разноски по производството.

Ответникът – Кмет на община Сърница, чрез процесуалния си представител юрк. Т., оспорва жалбите като неоснователни. Представя аргументирано становище, ведно с административната преписка. Поддържа становището по съществото на спора и представя подробни писмени бележки. Счита, че с оглед дадената възможност от страна на кмета на община Сърница към двамата заявители за доказване на правен интерес, депозираните жалби са преждевременно подадени и като такива са недопустими. Алтернативно сочи, че жалбите са неоснователни, като аргументира законосъобразността на мълчаливия отказ с оглед на доказателствата по административната преписка. Счита, че заявителите не доказват правен интерес за издаване на скица, тъй като не доказват да са наследници на вписаното в разписния лист лице. Иска се отхвърляне на жалбите и присъждане на разноски по производството за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Административен съд Пазарджик, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Административното производство е започнало въз основа на заявление Вх.№ ТСУ-0732/16.11.2018г./л.18/ по описа на община Сърница, депозирано от С.Р.Т. и Р.Р.Т., с искане за издаване на скица на имот, записан в разписната книга № 108, кв. 3, местност Крушата по плана на гр. Сърница, община Сърница. Заплатена е такса за обикновена услуга в размер на 15 лева, за което е приложена квитанция за платена такса.

До заявителите е изпратено писмо с изх. № ТСУ-0759/23.11.2018г., с което кметът на община Сърница ги уведомява, че за имот № 108 в разписния лист са вписани лицата М.С. Т. и С. А. Т.. Техният наследодател М.С. Т. не е вписан в разписния лист и поради това е посочено, че следва да докажат, че са заинтересовани лица в 14-дневен срок от получаване на заявлението.

С.Т. е получил писмо на 27.11.2018г., видно от обратната разписка на л. 33 от делото. Уведомителното писмо не е получено от Р.Т., който е уведомен чрез ново Писмо с изх. № СР-3350/19.12.2018г., съобщено чрез поставяне в сайта и таблото в общината, видно от Констативен протокол № 77/19.12.2018г. /л. 25 от делото/ и извлечения от сайта на общината.

Служебно е изискана информация чрез писмо от

05.12.2018г., в отговор на което е представено писмо с изх. № ГРАО-1405/06.12.2018г. на гл. специалист ГРАО, Дирекция ФБАПИО, община Сърница. Към него са представени Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № ГРАО-1406/06.12.2018г., съгласно което М.С. Т. и М.С. Т. са имена на едно и също лице/л. 47/. Към удостоверението са приложени копие на регистъра на населението и копие на личен регистрационен картон.

По преписката е налично Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № 1667/05.06.2015г. /л. 16 от делото/, съгласно което М.С. Т. и М.С. Т. и М.С. Т. са имена на едно и също лице.

Съгласно разписен лист, представен в няколко копия, с оглед максимална четливост на същите, е видно, че имот № 108, двор е записан на името на М.С. Т., като е вписано ръкописно „насл. С. А. Т. 74/17.04.84“.

В преписката е налично и Удостоверение №

ГР-0658/20.10.2017г. за идентичност на лице с различни имена /л. 37/, с което се удостоверява, че М.С. Т. и М.С. Т. са имена на едно и също лице.

В изпълнение на указанията от писмо от 16.11.2018г.

С.Р.Т. *** Заявление с вх. № СР-3187/03.12.2018г., като прилага Декларация от 1994г. и Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № 1667/05.06.2015г.

По делото е представено копие на нотариален акт по обстоятелствена проверка № 74, том II, дело № 4777/17.08.1984г. Същият е изискан от Агенция по вписвания Велинград, Служба по вписвания. За собственик на посочените в акта имоти е признат С. А. Т..

Представено е удостоверение № ГРАО-1315/16.11.2018г. за наследниците на М.С. Т., ЕГН **********, като в графа 8.3 е вписан за наследник С. Р. Т. и в 8.4 – Р.Р.Т..

Съгласно представено от ответника Удостоверение №

ТСУ-0218/05.04.2019г. за кв. Крушата, гр. Сърница няма одобрен и действащ по реда на ЗТСУ кадастрален план, който въз основа на § 4 от ЗКИР да се поддържа от община Сърница, както и няма одобрена и действаща кадастрална карта по реда на ЗКИР, която да е изготвена и поддържана от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

Във връзка с уважено доказателствено искане на оспорващите, по делото е разпитана свидетелката Р.С.К., която 37 години е работила в община Сърница. Тя посочва, че подписите на удостоверенията за идентичност на лице с различни имена, а именно това от 05.06.2015г. и 16.11.2018г. е поставен от нея и тя ги е изготвила въз основа на регистрите на населението и личния регистрационен картон. Пояснява, че М.С. Т. и М.С. Т. е лице, което е било много възрастно, тя го е познавала, но е починал.

С оглед установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Неоснователно се явява направеното от ответника възражение за недопустимост на жалбата, тъй като не е формиран мълчалив отказ. Подадено е заявление за извършване на административна услуга на 16.11.2018г. Съгласно чл. 57, ал. 2 от АПК, административният акт по чл. 21, ал. 3 от АПК се издава до 7 дни от датата на започване на производството, а според чл. 58, ал.

1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акта.

С § 8 от

ПЗР на АПК, е предвидено, че уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго.

Съобразно чл. 5а, ал. 3 от Закон за администрацията, длъжностните лица, които предоставят или извършват административни услуги по силата на закон, са длъжни да ги предоставят или извършат в срок не по-дълъг от 30 дни, освен ако в специален закон е предвидено друго. В конкретния случай, с подаденото заявление е направено искане за извършване на административна услуга - издаване на скица, като е посочен срок на услугата 7 дни. По това заявление, административният орган е следвало да се произнесе до 23.11.2018г. С писмо от тази дата са изискани документи с оглед доказване на правен интерес. С.Р. е получил писмото на 27.11.2018г., а на Р. Т. му е обявено на 19.12.2018г. До 11.12.2018г. е следвало да бъдат събрани документите, свързани с уведомителното писмо, а до 18.12.2018г. е следвало да бъде извършена услугата по отношение на С.Р.Т.. С оглед представените доказателства за уведомяване на лицето Р.Т., а именно чрез обявление на таблото и сайта, сроковете за него са съответно – за представяне на доказателства за правен интерес 3.01.2019г., а за извършване на услугата 10.01.2019г.

Безспорно за С.Р.Т. е налице формиран мълчалив отказ за извършаване на административна услуга във връзка с подаденото от него заявление на 16.11.2018г. Р.Р.Т. е оспорил също мълчаливия отказ, по което оспорване е образувано адм. д. № 16/2019г. на Административен съд Пазарджик. Същото е присъединено към настоящото адм. д. № 15/2019г., като до приключване на устните състезания не е налице произнасяне от страна на кмета на община Сърница, поради което съдът приема, че е налице редовно упражнено право на оспорване на формиран мълчалив отказ за извършване на административна услуга във връзка с подадено от Р.Т. заявление от 16.11.2018г. Действително жалбата на Р.Т. е преждевременно подадена, но същата би била недопустима, само ако административният орган беше извършил исканата административна услуга, което в настоящият случай не е сторено. Отказът на административния орган да издаде скица по подаденото заявление на оспорващите лица представлява индивидуален адмминстративен акт по чл. 21, ал.3 от АПК и като такъв подлежи на съдебно оспорване по аргумент на § 8 от ПЗР на АПК. Съдът счита, че са налице предпоставките за допустимост на съдебното производство и е налице хипотезата на постановен мълчалив отказ от административният орган по подаденото заявление от жалбоподателите, като е спазен срокът по чл. 149, ал. 2 от АПК за оспорване по съдебен ред.

С оглед на горното съдът счита, че жалбата е подадена от надлежната страна, при наличието на правен интерес и в законоустановения срок, поради което същата се явява допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е основателна поради следното:

Видно от представеното удостоверение за местността Крушата, община Сърница не е одобрен кадастрален план. На представения разписен лист по отношение на имот № 108 в графа собственик е записан М.С. Т., като е посочен НА 74/17.08.1984г. и е написано насл. С. А. Т..

Съгласно § 4, ал. 1,т. 1 и т. 2 от

ПЗР на ЗКИР, до одобряване на кадастрална карта и кадастрални регистри по реда на ЗКИР, скиците на недвижими имоти се издават по досегашния ред. Действащите кадастрални карти и кадастрални регистри по реда на отменения ЗТСУ се поддържат в актуално състояние от общинската администрация.

Чл. 23 от АПК урежда обща компетентност за издаване на административен акт, като в ал. 1 е разписано, че когато нормативен акт не определя органа, който трябва да издаде административен акт по въпроси от компетентността на органи на общината, административният акт се издава от кмета на общината, а в случаите по чл. 46 от Закона за местното самоуправление и местната администрация - от кмета на кметството или на района съобразно правомощията им.

С оглед на цитираните приложими правни норми, съдът счита, че наличието на неодобрен и действащ по реда на ЗТСУ кадастрален план не води до липса на материална компетентност на кмета на община Сърница за извършване на заявената административна услуга.

В заявлението, инициирало административното производство, жалбоподателите, са посочили издаване на скица, като бланката, подготвена от общинската администрация е разписано „скица по регулационния план на описания недвижим имот“.

Неприключилата процедура по изработване и приемане на кадастрален план не може да обоснове преустановяване на издаването на скици за имоти, попадащи в такива територии. Налице е регулационен план и издадената скица за заявен имот, следва да е извадка именно от него. Жалбоподателите са изискали издаване на скица от регулационния план. В поисканата скица общинската администрация следва да удостовери имота по регулационен план на местността Крушата, кв. 3, община Сърница. Правомощията и компетенциите на административния орган е да направи извадка от действащия регулационен план с данни за площ, граници, местоположение, ЕКАТТЕ, както и данни за собствеността според регистъра, който е и публичен. По отношение на искането за издаване на скица кметът на общината действа при условията на обвързана компетентност. Административният орган е длъжен да отбележи всички данни и относими факти и обстоятелства върху документа, но не може да откаже издаването. С поисканата административна услуга не се доказва право на собственост, не се разрешава спор за материално право. Скицата е копие от действащата кадастрална карта, а до одобряването й - от действащия кадастрален план, респ. ПУП, респ. разполагаем картен материал. Отразяват се обективни технически данни. За издаването й не е от значение дали заявителят е собственик на имота или дали последният е записан на друго лице в регистъра, тъй като тези обстоятелства и всички други характеристики на имота се отбелязват в скицата. Тя удостоверява фактическото положение на имота, но правото на собственост не произтича от нея. На административния орган не е вменено задължение за превантивна защита на правото на собственост на трети лица, с оглед засягане евентуално на техни права. В случая, заявителите се легитимират като наследници на М.С. Т., за който съгласно представените удостоверения за идентичност на лице с различни имена е налице удостоверяване, че имената М.С. Т., М.С. Т. и М.С. Т. са имена на едно и също лице. Доколкото в съдебния процес се представиха три броя удостоверения за идентичност на лице с различни имена, както и копия на регистрите на населението и личен картон, съдът счита, че не следва тези обстоятелства да бъдат взети предвид при установяване на материалните предпоставки за извършване на административната услуга. Както се посочи скицата е копие от действащ план, поради което за издаването й не е от значение дали заявителят е собственик на имота или той е записан на друго лице в регистъра, тъй като тези обстоятелства и всички други характеристики на имота се отбелязват в самата скица - тя удостоверява фактическото положение на имота, но правото на собственост не произтича от нея.