Решение № 4142 от 24.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4142 гр. Пловдив, 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330115425 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на ЗЕАД БУЛСТРАД В.И.Г ЕАД, против Община Пловдив, с която е предявен иск с правно основание член 410, ал. 1 КЗ във вр. чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 201,09 лв. – главница, представляваща регресна претенция по изплатено застрахователно обезщетение на основание сключен договор за застраховка „Каско Стандарт“, обективирана в застрахователна полица № **** за причинени при ПТП от **** г. П. на ул. „****“, при което при попадане в необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно, са причинени имуществени вреди на *** автомобил **** с рег. № *******, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 04.09.20243 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на **** г. при движение по ул. „****“ П., било реализирано ПТП – *** автомобил ”****”, с ДК № *** преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно. Настъпили материални щети. Между собственика на автомобила и ищеца било налице валидно и действащо застрахователно правоотношение по договор за застраховка „***”, обективиран в полица № **** със срок на действие от 23.11.2021г. до 22.11.2022г. С доклад по щета, ищецът определил обезщетение в размер на 201,90 лева, платено на сервиза, извършил ремонт. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът. Твърди с плащане на застрахователното обезщетение, в негова полза да е възникнало регресно вземане, 1 поради което претендира същото, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 4.09.2024 г. до окончателното погасяване. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска.

Оспорва – пътното платно, на което е настъпило местопроизшествието да е собственост на Община Пловдив, съществуването на валиден договор за застраховка към момента на настъпване на ПТП, оспорва мястото на инцидента, механизма на произшествието, както и да е налице причинна връзка с настъпилите щети. Не било отчетено поведението на водача, който трябвало да следи за обстановката на пътя, респ. възможността да е налице техническа неизправност на МПС. Релевира възражение за съпричиняване. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

За да бъде уважен предявения иск е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки, а именно: положителните елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД: всички предпоставки на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение, вреди, причинна връзка между двете и вина, която се предполага; обстоятелството, че ответникът има качеството на възложител на работа по смисъла на чл. 49 ЗЗД по отношение на съответните виновни лица т.е. че ответниците отговорят за поддържането на пътната мрежа в изправност за участъка от пътя, където се твърди да е настъпило ПТП. Следва да се докажат и положителните материалноправни предпоставки от фактическия състав на чл. 410, ал.

1 КЗ – че е налице валидно сключено застрахователно правоотношение с водача на увредения автомобил, по което е платено застрахователно обезщетение в размера на причинените щети.

В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи възражения, които са за положителни факти, каквото е възражението за съпричиняване, като установят соченото поведение на водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК - като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата, че: застрахователят е заплатил сумата от общо 201,90 лева по банковата сметка на дружеството ползвателлизингополучател на застрахования автомобил.

Застрахователното правоотношение се установява от представения договор за застраховка „Каско Стандарт”, обективиран в застрахователна полица № **** от *** г.

/представен вкл. в оригинал/, валидна за периода от 23.11.2021 г. – 22.11.2022г. , от която е видно, че същата е сключена между ищеца и ***, за процесния автомобил – *** автомобил „****“, с рег. № ********.

По делото като писмени доказателства са приети: Общи условия по застраховка 2

Каско Стандарт, декларация за щета по застраховка Каско на МПС, депозирано от А.

Я., за настъпилото на **** г. ПТП, шофьорска книжка и контролен талон на водачът на процесния автомобил, опис на щетите по претенция № ***/ ****г., заявление за изплащане на застр. обезщетение, проформа фактура № *****, доклад по щета № ***** , преводно нареждане за сумата от 201,09 лева, регресна покана до Община Пловдив с изх. № ***г. и известие за доставяне на регресната покана, връчено на ***г.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на ***г., в изпълнение на задълженията си по КЗ, застрахованият е съобщил на ищеца за настъпилото застрахователно събитие, видно от приложените по делото заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по полица „Каско Стандарт“, в което водачът на процесното МПС е декларирал, че на **** г., при влизане П., по ****, се е опитал да заобиколи дупка отдясно на пътната лента, но не успял поради насрещно движещ се автомобил, като настъпило ПТП с *** автомобил, попаднал в необезопасено, несигнализирано и необозначено препятствие на пътното платно-дупка с остри ръбове, като са декларирани настъпили материални щети: скъсана гума и изкривена джанта.

В изпълнение на задълженията си по сключения договор за имуществено застраховане, ищецът е обезщетил нанесените върху застрахования при него автомобил вреди. Същите са били определени на стойност 201,09 лева, която е била изплатена.

По делото е прието и не е оспорено заключение на съдебноавтотехническа експертиза, което съдът цени като компетентно и обективно изготвено, от което се установява, че между механизма на ПТП и вредите по автомобила има пряка причинно – следствена връзка. Вещото лице сочи, че пазарната стойност на причинените вреди, е в размер на 249,92 лева.

В изготвено доп. заключение в.л. М. е определило, че произшествието е настъпило на територията на Община Пловдив.

За настъпване на инцидента са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетеля А. Я. /по искане на ищеца/. Свидетелят Я., водачът на процесния автомобил - установява, че докато карал автомобила по околовръстното в посока П. попапднал в дълбока и голяма дупка. Скоростта на движение на автомобила била около 40 км/ч, като скъсал гума и изкривил джанта. Пътния участък бил осеян с дупки, а времето било ясно, сухо и светло.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на посочената дата е настъпило ПТП – попадане в необезопасена неравност (дупка) на пътното платно, вследствие на което са настъпили вреди по процесния автомобил. От заключението на САТЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено, почиващо на знанията и опита на експерта и неоспорено от страните, се установява по 3 несъмнен начин, че уврежданията по автомобила са следствие от установената неравност на пътя, като същата е в състояние да причини описаните в исковата молба щети. От показанията на свидетеля, които съдът кредитира изцяло, доколкото същите са еднопосочни, непротиворечиви и кореспондират на останалите събрани по делото доказателства се установява, че на пътя е имало такава неравност.

Въз основа на така събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че твърдяното застрахователно събитие е настъпило.

Установява се съответствието между механизма, възпроизведен от свидетеля, посочен в уведомлението до застрахователя, както и наличието на щетите, посочени от свидетеля, които се потвърждават и от експертното заключение.

Ето защо, съдът приема, че в конкретния случай е доказан механизмът на произшествието и е налице причинно – следствена връзка на щетите по автомобила с процесното ПТП, както и, че щетите по увредения автомобил са настъпили единствено от преминаването му през дупка на пътното платно.

Съдът намира направеното от ответника оспорване за различен механизъм на ПТП за недоказан, тъй като в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените с доказателства възражения на ответника водят до тяхната неоснователност.

На следващо място, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения на ответника за такова поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно - следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.

Напротив, по делото се установи, че единствената причина за увреждането е било попадането на МПС-то в необезопасено и необозначено препятствие на пътя – дупка на платното. Освен това не се констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на движението.

По делото не се спори, че застрахователят е платил застрахователно обезщетение, а и този факт се установява от събраните по делото писмени доказателства.

С платежно нареждане на ***г. /л.**/ ищецът е платил на дружеството ползвател –лизингополучател на застрахования автомобил *** АД застр. обезщетение в размер на 201,09 лева.

С оглед изложеното, съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение същият е платил застрахователно обезщетение в размер на посочената сума. Следователно е налице 4 основание за възникване на регресното право.

Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г.

Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта. Установи се, че пътят, на който се е осъществило ПТП - то се стопанисва от Община Пловдив. На основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП, именно ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност, дупка, с необходимите пътни знаци, с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП, както и да отстрани съответни препятствия във възможно най-кратък срок /чл. 167, ал.1 ЗДвП./.

Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението.

Установената дупка по пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за движението. Доколкото не се твърди, че тази дупка не е била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е имало каквато и да е друга указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на Общината, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Налице е основание за суброгация срещу ответника.

Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива.