Решение № 1147 от 27.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1147 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20241100508406 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 7388/22.04.2024 г., постановено по гр.д. № 21025/2022 г. по описа на СРС, ГО, 52 състав., ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, е осъден да заплати на А. Й. А., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 20 лева (като частичен от 870,78 лева), представляваща непогасена част от застрахователно обезщетение за имуществени вреди по лек автомобил „Нисан Микра“, с рег.№ Р **** РА от ПТП, настъпило на 14.09.2021 г. в гр. София, в локалното платно на бул. „Цариградско шосе“ в посока бул. „Александър Малинов“, по вина на водача на лек автомобил „Пежо“, с рег. № СВ **** АР , чиято гражданска отговорност била обезпечена по силата на сключен със ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД договор за имуществено застраховане „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.04.2022 г. до окончателното изплащане.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, в която се поддържа, че решението е неправилно. Твърди се, че по сметка на ищеца била заплатена сумата от 345,62 лв., което застрахователно обезщетение било съобразено с Методиката към Наредба № 24 и дори било в по – висок размер. Поддържа се, че изготвената САТЕ установила, че автомобилът е на възраст над 15 г., като вещото лице е установило справедлив размер съгласно методиката, който и следва да се възприеме от съда. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постанвояване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, като бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

1

Въззиваемият А. Й. А. оспорва подадената въззивна жалба. Твърди, че съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното обезщетение, като е неприложима методиката към Наредба № 24. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решение в обжалваното част е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Единственото спорно обстоятелство пред въззивната инстанция, във вр. с което са и всички наведени доводи във въззивната жалба е във вр. с начина на определяне на дължимото от ответника застрахователно обезщетение. За определяне размера на регресния дълг съдът съобразява константната съдебна практика /решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, І отд./, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение единствено по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на настъпване на застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. Принципът на пълната обезвреда, действащ по отношение на застрахователя, изисква обезщетението да се определи в размер на действителната стойност на увреденото имущество, а за такава се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, респ. стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, застрахователното обезщетение се равнява на пазарната стойност на увреденото имущество - Решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II ТО, Решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II ТО, Определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о., Решение № 155/05.12.2016 г. по т. д. № 1092/2015 г. на ВКС, II ТО. и др., Решение № 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г., ІІ Т.О., ВКС и др./. Изготвената САТЕ установява, че действителната стойност /определена по средни пазарни цени/ на причинените щети по увредения автомобил „Нисан Микра“, с рег. № Р **** РА към 2 датата на ПТП-то са в размер на 839,84 лева по средни цени, като именно това е и размерът на дължимото обезщетение. Доколкото между страните не се спори, че ищецът вече е заплатил застрахователно обезщетение в размер от 345,62 лева, то неизплатена остава сумата от 494,22 лв., което е повече от цената на предявения иск от 20 лв. По изложените съображения и предявеният иск се явява изцяло основателен.

Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до идентични изводи и предвид факта, че други оплаквания не са въведени във въззивната жалба, а и с оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК, решението следва да бъде потвърдено.

По разноските:

За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата страна.

Въззиваемият претендира адвокатско възнаграждение в размер от 480 лв., но въззивникът е релевирал възражение за прекомерност на основание чл.78,ал.5 ГПК, което съдът намира за основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото, като адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 400 лв.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 7388/22.04.2024 г., постановено по гр.д. № 21025/2022 г. по описа на СРС, ГО, 52 състав.

ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг:Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на А. Й. А., ЕГН **********, разноски за въззивното производство в размер от 400 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3