Решение № 32 от 29.01.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Плевен, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

ТАТЯНА Г. БЕТОВА

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно гражданско дело № 20234400500807 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 1462 от 18.10.2023г по гр. дело № 6602/22г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л. П. Т., ЕГН ********** от гр.*************, ДЪЛЖИ на „БАНКА ДСК” АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Московска № 19, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.79 ЗЗД, следните суми: 8 144.32лв.-главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.04.2018 г. до изплащане на вземането, които суми са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение № 1715/23.04.2018г. по ч.гр.д. 2740/2018г. на РС Плевен КАТО претенциите за главница над 8 144.32лв. до 8735.98 лева; 568.17 лева договорна лихва за периода от 28.06.2017 г. до 19.04.2018г.; 20.17лева лихвена надбавка за забава за периода от 28.06.2017г. до 19.04.2018 г. и 120.00 лева - заемни такси Е ОТХВЪРЛИЛ като погасени чрез плащане в хода на делото.

1

Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

Въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната част е постъпила от Банка ДСК, в която се възразява, че разпределението на постъпилата сума за плащане по кредита в размер на 1200,01 лв на 16.07.2020г не е разпределена правилно от съда и това е сторено в нарушение на разпоредбите на чл. 76 ал.2 от ЗЗД като във въззивната жалба е цитирана посочената разпоредба. Според въззивника съдът е пропуснал да предвиди средства за погасяване на натрупаните разноски по делата /заповедно и изпълнително/ и законната лихва до момента на плащането. Според въззивника разпределението на Пл РС противоречи на тълкувателната практика на ВКС на РБ, според която намират приложение нормите на ЗЗД.

Претендира се отмяна на атакуваното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се уважат изцяло предявените искове.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и възразява, че РС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил правилно и законосъобразно решение.В писменото становище по въззивната жалба се твърди, че РС правилно е приложил разпоредбата на чл. 76 ал.2 от ЗЗД. Претендира се потвърждаване на атакуваното решение на РС.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят правилното приложение на разпоредбата на чл. 76 ал. 2 от ЗЗД досежно постъпила доброволно платена сума по процесния кредит и реда на погасяване на задълженията на кредитополучателя с постъп илата сума

ЖАЛБАТА е ДОПУСТИМА, НО Е НЕОСНОВАТЕЛНА

РС е приел, че по делото е прието ч.гр.д. № 2740/2018г. по описа на ПлРС, от което е било видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от Банка ДСК ЕАД против ответника Л. П. Т., ЕГН ********** за заплащане на следните суми: 8735.98 лева 2 главница, ведно със законната лихва от 20.04.2018 г. до окончателното плащане; 568.17 лева - договорна лихва за периода от 28.06.2017 г. до 19.04.2018г.; 20.17лева - лихвена надбавка за забава за периода от 28.06.2017г. до 19.04.2018 г. и 120.00 лева - заемни такси ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.04.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата 188.89 лв. – деловодни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лв. Въз основа на подаденото заявление е б и л а издадена заповед за изпълнение № 1715/23.04.2018г. и изпълнителен лист, връчени на длъжника по реда на чл.

47 ал.5 ГПК, поради което правоприемникът на ищеца, с оглед дадените от заповедния съд указания е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство. Представен е бил Договор за кредит за текущо потребление от 29.06.2016г., при който на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 9 000лв., със срок на издължаване 120 месеца от неговото усвояване, за срок до 29.06.2026г. при приложен погасителен план. В договора конкретно са уговорени сметката, по която се усвоява кредита, в чл. 8 е уговорен начина на определяне на лихвения процент по договора и ГПР – 10.59%. Погасителната месечна вноска, съобразно приложения погасителен план е в размер на 115.38 лв., включваща главница, дължима лихва и такса. Вноските са платими първата на 28.07.2016г. и последната - на 29.06.2026г. На 04.01.2017г. страните са сключили допълнително споразумение, съгласно което към тази дата е останал дължим остатък от вземането в размер на 9050.90лв., от които – 8856.43лв - остатък по главница, 193.44лв. – дължима редовна лихва, и 1.03лв. - дължима наказателна лихва. Ответникът е внесъл 9.82лв., а кредиторът се е отказал от вземането си за 0.39лв., като по отношение на остатъка от дълга 9040.00лв. е направено предоговаряне – промяна на падежната дата, нов срок от 120 месеца – до 04.01.2027г., лихвения процент е намален. Подписан е бил нов погасителен план на задължението, представени са нови ОУ на кредитора, в чл. 7.8 от който е посочено, че лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно. На 23.03.2018г. е изпратена покана - уведомление от кредитора до длъжника, че поради допуснатата забава по процесния договор, банката обявява кредита за предсрочно изискуем и от датата на получаване на писмото цялата непогасена главница по договора става дължима и върху нея 3 се начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за забава. Поради ненамиране на лицето на адреса, посочен в договора, е залепено уведомление по чл. 47 от ГПК от ЧСИ Т.К. на 26.03.2018г., като срокът за получаване на книжата е изтекъл на 09.04.2018г. На 20.04.2018г. е подадено заявлението по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 2740/2018г. по описа на ПлРС, като в изпълнителното основание – извлечение от счетоводните книги на банката, е записана дата на предсрочна изискуемост на кредита – 16.04.2018г., а договорната лихва е била начислявана до 19.04.2018г.

Съдът не е разглеждал въпроса за цесията на вземането и нейното съобщаване, доколкото в хода на процеса е настъпило сливане между цедент и цесионер, но е отчел обстоятелството, признато от цесионера, че на 16.07.2020г. ответницата доброволно е внесла при него сумата от 1200лв. с цел сключване на извънсъдебно споразумение, до каквото не се е стигнало.

В хода на производството пред РС е изслушано заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза, която съдът е кредитирал като обективно и компетентно изготвена. От заключението на същата се установява, според РС, че: на 29.06.2016 г. по банковата сметка на ответницата е преведена сумата от 9000 лв. с основание „Усвояване КВП”, по процесния договор са постъпили плащания от 1065.74 лв., от които 347.79 лв. до датата на доп.споразумение и 717.95 лв. след датата на споразумението, погасяването на кредита е преустановено от 28.07.2022 г., като от вноска с падеж 28.07.2017 г. е погасена частично договорна лихва 33.64 лв. Дадени са б и л и варианти на дължимост - при остатък по главница 9040 лв. към 04.01.2017 г. какъв е размерът на дог.лихва от 28.06.2017 - 10.04.2018 г. – 547.74лв. при главница 8735.98лв., обезщетение за забава 16.50лв. и 120лв. – такса изискуемост, както и към 19.04.2018 г. – при главница 8735.98лв., договорна лихва 566.13лв., обезщетение забава – 17.63лв. и такса изискуемост – 120лв., като този размер е изчисляван при капитализацията на лихвата съгласно постигнатото споразумение от 04.01.2017г. Без капитализация обаче, при остатък по главница 8856.43 лв. към 04.01.2017 г./без капитализация/ дог.лихва за периода 28.04.2017г.-10.04.2018г. е в размер на 711.43 лв., а лихвата за забава в размер на 35.87 лв. и 120лв.- такса при изискуемост, а до 19.04.2018г. - договорната лихва е в размер на 729.43лв., обезщетението за забава е 37.38лв. и 120лв. - такса при изискуемост. Вещото 4 лице е посочило, че при заявеното плащане на 1200.01лв. на 31.07.2020г., е осчетоводено погасяване на 714.82лв. -законна лихва, 365.19 лв.- съдебни разноски, и 120.00лв. такса изискуемост. Банката е осчетоводила кредита за предсрочно изискуем на 19.04.2018г. и след погасяване на горепосочените суми, е установен непогасен към момента дълг, при главница с капитализация от 183,57 лв.: главница-8735,98лв.; законна лихва към 31.08.2023г. 3997.12лв.; присъдени лихви-588.34лв.; разноски-1601.39лв. и юрк.възнаграждение – 50.00лв.

Според РС за успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да докаже: проведено по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, да установи и възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по процесния договор, по който ищецът е изправна страна и по силата на който за ответниците е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на исковете в претендирания размер; да бъде установено и поставянето в забава на ответника, както и претенцията за обезщетение за забава по размер.

Съответно в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на договорните си задължения. Първите две предпоставки не са били спорни между страните, поради което не е била спорна и активната легитимация на ищеца и правния интерес за водене на настоящото производство и неговата допустимост. Доказа се чрез изготвената съдебно-икономическа експертиза изпълнението на кредитора за предаване на сумата по кредита от 9000лв. на ответницата. Възражението на ответника – че не е уведомен за настъпване на изискуемостта на задълженията, е неоснователно, доколкото кредиторът е изпратил уведомление за предсрочна изискуемост на длъжника по чл. 62 ал. 2 от ЗКИ, същото е залепено от ЧСИ по реда на чл. 47 от ГПК на адреса, който кредитополучателят е посочил на кредитора в договора, и в ОУ – чл. 22, е уговорено фингирано връчване при изпращане на уведомления на последния посочен от длъжника адрес.

Съдът е приел, че при залепване на уведомление на този адрес на 26.03.2018г., то се счита за връчено на 09.04.2018г., и от 10.04.2018г.

5 кредитът е бил предсрочно изискуем доколкото това следва от съдържанието на самата покана-уведомление до длъжника. В тази връзка, заведеното на 20.04.2018г. пред ПлРС заявление по чл. 417 от ГПК е следвало да касае всички суми по предсрочно изискуемото вземане на банката –кредитор. В случая обаче, съдът е приел, че сключеното споразумение от 04.01.2017г. е недействително – нищожно на осн. чл. 26, ал.4, във вр. с чл.10, ал.3 ЗЗД, т.к. направената чрез него капитализация на лихвите в главницата представлява забранен анатоцизъм. В този смисъл РС е цитирал и постановеното по реда на чл. 290 ГПК, Решение № 66 от 29.07.2019г. по т. дело № 1504/2018г., на II отд. ТК на ВКС - уговорката в допълнителни споразумения към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ. Установява се по делото, че представения договор за кредит отговаря на изискванията на ЗПК и ЗПП и уговорения начина на изчисляване на договорна лихва не е нищожен поради противоречие на закона, т.к. съгласно чл.58 и сл. от ЗКИ, е допустимо сключване на договори за кредит при променлива лихва и при възможност на банката да уговори промяна на лихвения процент по даден кредит.