Решение № 95 от 05.11.2020, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

Номер 95

05.11.2020 г.

Град гр.Силистра

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Силистра

На 27.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Добринка С. Стоева

Кремена И. Краева

Огнян К. Маладжиков

Данаила Т. Георгиева като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Въззивно гражданско дело № 20203400500318 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Стар пост“ ООД с ЕИК 175157550, представлявано от управителя Десислава Димитрова Вълкова, против Решение № 35 от 31.01.2020 г. по гр.д.№ 1195/2019 г. на Районен съд Силистра, с което търговското дружество е осъдено да плати на М. Т. М. с ЕГН ********** следните суми: 904,74 лева, представляваща основно трудово възнаграждение за месец юни, юли и 12 дни от август 2017 г., ведно със законната лихва, считано от 21.08.2019 г.; 763,09 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за периода 01.09.2016-16.08.2017 г., ведно със законната лихва от 21.08.2019 г.; 900,00 лева, представляваща обезщетение за неползван платен годишен отпуск 20 дни за 2015 г., 20 дни за 2016 г., 12 дни за 2017 г., ведно със законната лихва от 21.08.2019 г.

С решението са отхвърлени част от претенциите на ищеца, но той не е обжалвал акта на районния съд, поради което предмет на въззивното производство е първоинстанционното решение само в осъдителните му части.

За да приеме исковете за установени в своето основание, районният съд се е позовал на указаната доказателствена тежест на ответника и липсата на доказателства за плащане; а за размерите им се е съобразил експертното заключение по приетата счетоводна експертиза.

Въззивникът счита решението за неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Излага 1 доводи за неправилно приложение на чл. 224, ал. 1 във вр. чл. 176 от КТ.

Твърди, че по делото няма представени доказателства отпускът на ищеца за процесните години да е бил отлаган, от което следва, че същият няма право да претендира обезщетение за неизползвания отпуск от предходни години.

Възразява, че е изтекла погасителната давност за вземането за неизползван отпуск за 2015 и 2016 г. Настоява, че е изплатил на въззиваемия претендираните суми. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Не е постъпил отговор от въззиваемия.

В съдебното заседание и двете страните се представляват от адвокати.

Процесуалният представител на въззивника поддържа жалбата; а този на ответника я оспорва, като счита първоинстанционното решение за правилно, моли за неговото потвърждаване, претендира разноски за тази инстанция.

Силистренският окръжен съд, като взе предвид предявения иск и отговора на исковата молба, наведените оплаквания, възраженията и твърденията на страните, събраните пред районния съд доказателства, и съобразявайки относимите законови норми, намира от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното решение е валидно изцяло, допустимо и правилно е в обжалваната част, а въззивната жалба срещу него е неоснователна.

На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на обжалвания акт, тъй като ги намира за правилни и изчерпателни.

По оплакванията във въззивната жалба:

Жалбоподателят не е представил нито пред първата инстанция, нито пред въззивния съд допустими доказателствени средства, посредством които да докаже, че е изплатил задълженията си към ищеца по исковите претенции.

Няма оплакване срещу експертното заключение, а и окръжният съд не съзира порок в него, поради което приема, че жалбоподателят дължи на въззиваемия сумите, за които е осъден, на основанията, на които са претендирани.

Неоснователно е оплакването, че по делото няма доказателства да е било направено отлагане на неизползвания отпуск за 2015 и 2016 г. и затова на основание чл. 224, ал. 1 във връзка с чл. 176 от Кодекса на труда ищецът не може да претендира обезщетение за неизползвания отпуск за тези години.

Некоректно жалбоподателят цитира чл. 224, ал. 1 от КТ, без да отчита, че в частта "за текущата календарна година пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по реда на чл.

176“, разпоредбата е обявена за противоконституционна с решение на Конституционния съд, обнародвано с ДВ, бр. 91 от 2010 г. Оттогава разпоредбата следва да се чете така: „При прекратяване на трудовото 2 правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност.“. Тоест, липсва препратката към чл. 176 от КТ и затова е без значение дали отпускът за 2015 и 2016 г. е отлаган за следващите години, или не. Освен това щом в Заповед № 208/17.08.2017 г. за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е посочил, че на работника следва да се изплати обезщетение по чл. 224 от КТ за 20 дни за 2015 г, 20 дни за 2016 г. и 12 дни за 2017 г., значи сам е преценил, че са спазени всички законови изисквания за дължимост на обезщетението от негова страна.

Възражението за изтекла погасителна давност на вземането по чл. 224 от КТ е преклудирано, същото е следвало да се предяви най-късно с изтичането на срока за отговор на исковата молба – аргумент от чл. 133 от ГПК, до който момент това не е сторено. Дори да беше предявено своевременно, същото би било неоснователно, тъй като обезщетението за неизползван отпуск, независимо от кои години се формира, става изискуемо с прекратяването на трудовото правоотношение и оттогава тече давността арг. от чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. От 17.08.2017 г., когато е настъпила изискуемостта, до предявяването на исковата молба на 21.08.2019 г., са минали само с две години и 3 дни.

Като е уважил исковите претенции в размерите, приети за основателни, Силистренският районен съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди, а на въззиваемия да се присъдят разноските за тази инстанция в размер на 450 лева по договора за правна защита и съдействие.

Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 35 от 31.01.2020 г. по гр.д.№ 1195/2019 г. на Районен съд Силистра в осъдителните му частите, с които са уважени исковите претенции.

В останалите части, с които са отхвърлени исковете за трудово възнаграждение за горницата над 904,74 лева и за допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит за горницата над 763,09 лева, обжалваното решение е влязло в сила поради необжалване.

ОСЪЖДА „Стар пост“ ООД с ЕИК 175157550 да плати 450 лева (четиристотин и петдесет лева) на М. Т. М. с ЕГН ********** за направените разноски по в.гр.д. № 318/2020 г. на СсОС.

Решението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4