Определение № 444 от 08.08.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 444 гр. Велико Търново, 08.08.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

АНЕТА ИЛИНСКА като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20254000500355 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3 във вр. с чл. 274 – 278 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от „Обединена българска банка“ АД, ЕИК 000694959, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, бул. „Витоша“ № 89Б, представлявано заедно от С. Г. и Т. М. – изп. директори, със съд. адрес: гр. София 1606, ул.

„Тунджа“ № 12А, чрез ст. юриск. А. А. против Определение № 605/12.06.2025 год., постановено по гр. д. № 612/2024 год. по описа на Окръжен съд – Габрово, с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 от ГПК на ответника „ОББ“ АД за изменение на Решение № 103 от 02.05.2025 г. по гр. д. № 612/2024 г. на Окръжен съд – Габрово, в частта за разноските.

В частната жалба се прави оплакване, че обжалваното определение e неправилно.

Излага се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, въпреки признанието на иска и липсата на активно извънсъдебно поведение от страна на кредитора. Твърди се, че съгласно трайната практика на ВКС, извънсъдебно предявяване на вземане, дори несъществуващо, не поражда отговорност за разноски, освен ако не са предприети съдебни действия или е оспорен основателен иск. В случая, „ОББ“ АД е проявила пасивност в изпълнителното производство, което е прекратено поради перемпция, без действия по прекъсване на давността, а искът е признат своевременно. Относно мотивите на съда за допустимостта на иска се излага, че съдът следи служебно за допустимостта. Изразеното становище от ответника за липса на правен интерес не представлявало оспорване на иска, а правна позиция, която не обосновава възлагане на разноски. Твърди се още, че определеният размер на възнаграждението на процесуалния представител на ищеца не отчита критериите, установени в решение C-438/22 на СЕС, относно пропорционалността и ефективната правна защита. Следва да се съобрази 1 максималният размер на възнагражденията, определени в Наредбата за правна помощ, като обективен и справедлив ориентир, гарантиращ равнопоставеност на страните.

Претендира се да се отмени обжалваното определение и да се постанови друго, с което да бъде уважено искането на ответника да отхвърляне искането на ищеца за присъждане на разноски. При условията на евентуалност се прави искане за намаляване на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност.

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, провери обжалваното определение, съобрази правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Исковото производство по гр. д. № 612/2024 г. е образувано пред Окръжен съд – Габрово по повод искова молба на В. П. С. от гр. Габрово срещу „ОББ“ АД, гр. София с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.

С Решение № 103/02.05.2025 г., постановено по гр. д. № 612/2024 г. по описа на Окръжен съд – Габрово е прието за установено, че В. П. С. от гр. Габрово не дължи на „ОББ“ АД, гр. София сумите от: 50 000 лв. главница и 62 721.95 лв. лихва (от която 60 00838 лв. законна лихва върху главницата за периода 03.09.2013 г. – 04.12.2024 г. и 2 713.57 лв. договорна лихва за периода 01.06.2013 г. – 02.09.2013 г.) по издаден изпълнителен лист на 04.09.2013 г. по ч. гр. д. № 2007/2013 г. на Районен съд - Габрово, предмет на изп. д. № 1297/2013 г. по описа на ЧСИ З. В., поради погасяване на вземанията по давност.

С обжалваното Определение № 605/12.06.2025 год., постановено по гр. д. № 612/2024 год. по описа на Окръжен съд – Габрово е оставена без уважение молбата по чл. 248 от ГПК на ответника „ОББ“ АД за изменение на Решение № 103 от 02.05.2025 г. по гр. д. № 612/2024 г. на Окръжен съд – Габрово, в частта за разноските.

За да отхвърли молбата за изменение на определението в частта за разноските, първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 от ГПК за освобождаване на ответника от отговорност за разноски. Приел е, че ответникът е разполагал с валиден изпълнителен титул срещу ищеца, въз основа, на който е било образувано изпълнително производство. Макар същото да е прекратено поради перемпция, това не лишавало взискателя от правото да инициира нови изпълнителни действия. Счел е също, че подадената от взискателя молба за прекратяване на изпълнителното производство и последвалото постановление на ЧСИ не променят извода, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска. Съдът е отбелязал, че оспорването на иска от ответника в писмения отговор, както и произнасянето по допустимостта му, допълнително потвърждават липсата на основание за приложение на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Относно възражението за размера на адвокатското възнаграждение е приел, че ответникът се позовава на чл. 25, ал. 1 от НПП, но на ищеца не е била предоставена правна помощ по реда на ЗПП, поради което този аргумент е неоснователен. Приел е, че определеното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА е съобразено с: липсата на фактическа и правна сложност на делото; ограничен обем на писмените доказателства; кратката продължителност на производството (приключено в едно 2 съдебно заседание); ограниченото процесуално представителство от страна на адвоката на ищеца и е значително под минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г., и е определено справедливо спрямо защитавания материален интерес.

Настоящият състав на въззивната инстанция споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд в обжалваното определение.

Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че искането на жалбоподателя за приложение на чл. 78, ал. 2 от ГПК, с което се претендира възлагане на направените разноски върху ищеца, е неоснователно, поради липса на кумулативно изискуемите предпоставки за приложението на тази норма. Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, разноските по делото се възлагат на ищеца, когато: ответникът не е дал повод за завеждане на делото, и е признал иска. Тези предпоставки следва да са налице едновременно, като липсата на която и да е от тях изключва приложението на нормата. В настоящото производство е налице само втората предпоставка — признание на иска от страна на ответника. Първата предпоставка обаче не е осъществена, тъй като ответникът е инициирал изпълнително производство въз основа на издаден в негова полза изпълнителен титул, което представлява повод за завеждане на настоящото исково производство.

Съгласно установената съдебна практика, само по исков ред длъжникът може да оспори изпълнението и да отрече правото на взискателя да иска принудително изпълнение срещу него. Фактът, че взискателят (банката) не е предприемал действия по изпълнението, в резултат на което е настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, не лишава кредитора от правото да инициира нови изпълнителни действия по същия изпълнителен лист.

Следователно, поддържането на изпълнителния процес от страна на ответника е достатъчно основание да се приеме, че той е дал повод за завеждане на делото.

Съдебната практика ясно разграничава случаите, в които ответникът не би дължал разноски, от настоящата хипотеза: в хипотезата, при която ответникът признае иска за установяване несъществуването на вземане, за което не е снабден с изпълнителен титул, се приема, че не е дал повод за завеждане на делото, и разноските могат да бъдат възложени на ищеца. Това обаче не е приложимо, когато ответникът признае иска, но продължава да държи в своя полза издаден изпълнителен лист, както е в настоящия случай. В т. см.

Определение № 3252/27.10.2023 г. по гр. д. № 3618/2023 г., ВКС, III г.о.; Определение № 346/15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 196/2024 г., II т. о., ТК; Определение № 2168/30.07.2024 г. по ч. т. д. № 1351/2024 г., ВКС, II т.о.; Определение № 3557 /08.07.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2383/2025 г. и др.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че не са налице кумулативните предпоставки за приложение на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Ответникът е дал повод за завеждане на делото чрез поддържане на изпълнителния процес, поради което направените разноски следва да бъдат възложени на него, а не на ищеца.

Съдът намира, че позоваването на частния жалбоподател на съдебна практика, съгласно която ответникът се освобождава от отговорност за разноски, е неприложимо в 3 конкретния случай, тъй като съответните актове са постановени при различна фактическа обстановка, несъпоставима с настоящото производство. В конкретния случай, наличието на изпълнителен лист и образувано изпълнително производство, макар и прекратено, изключват възможността за освобождаване на ответника от отговорност за разноски, които следва да бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Възражението по чл. 248 от ГПК относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА е неоснователно. Ищецът не е ползвал правна помощ по реда на ЗПП, поради което не е приложима Наредбата за заплащане на правната помощ.

Съдът намира, че няма основание за намаляване на възнаграждението до 360 лв., като отчита установената практика, решението по дело C-438/22 на СЕС, както и обстоятелствата по делото. Присъденото възнаграждение е значително под минималния размер по Наредба № 1/2004 г., а при определянето му е отчетена ниската фактическа и правна сложност на делото, ограниченият доказателствен материал и обемът на процесуалното представителство.

По изложените съображения, съдът счита, че подадената жалба против обжалваното определение е неоснователна, и като такава следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.

По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 605/12.06.2025 год., постановено по гр. д. № 612/2024 год. по описа на Окръжен съд – Габрово.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението, че е изготвено, ведно с мотивите, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4