Решение № 1058 от 05.10.2021, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 1122/2021
- Вид
- Решение № 1058
- Подписан
- 05.10.2021
- Състав
- Виолета Григорова Николова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.242 ал.1 пр.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 123 · Семеен кодекс
- чл. 127 · Семеен кодекс
- чл.127, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.127, ал.3 · Семеен кодекс
- чл.143 · Семеен кодекс
- чл. 143, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 146, ал. 1, изр. 2 · Семеен кодекс
- чл. 59 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1058 гр. Плевен, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Виолета Гр. Николова при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело № 20214430101122 по описа за 2021 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх.№ 2208/16.02.2021г. доуточнена с молба с вх.№ 7957/19.05.2021г. на В. ЕМ. Т. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ***“ ***, чрез адв. В. ИВ.-АК-П., адрес: гр.П., ***, против СВ.
Н. Л. с ЕГН **********, адрес: гр.П., ***. Посочва се в исковата молба, че от съвместното съжителство страните имат родено дете Е.В. Т.а с ЕГН **********, родена на *** в гр.П.. Твърди се, че след раждането на детето страните живели съвместно в град П. и се грижели за малолетната. Твърди се, че ответницата напуснала семейното жилище на 16.11.2020г. и се преместила при майка си, където живее и до настоящия момент. Посочва се в исковата молба, че опитите на бащата да контактува с детето били осуетявани от майката и Т. е в невъзможност да изгради пълноценна връзка с дъщеря си.
Твърди се в исковата молба, че от раздялата на страните до подаване на исковата молба ищецът и контактувал с детето епизодично два и ли три пъти при разходките на малолетната в градската градина или в близост до жилището на ответницата. Твърди се още, че по време на Коледните и новогодишните празници на бащата е отказано да види детето, като едва на 1
07.01.2021г. майката разрешила кратка среща. Посочва се още, че ищецът предоставял ежемесечно голяма парична сума за издръжка на детето, като последната такава сума била преведена на 15.02.2021г. Твърди се в молбата, че ищецът работи като „***“ в ***, а работното му време и почивките се определяли с месечен график. Посочва се, че графикът му често налага да се работи в събота и неделя, а почивните му дни да са в различни дни от седмицата. Посочва се, че ищецът получава трудово възнаграждение, което му позволява да заплаща издръжка към минимума, определен от законодателя. Твърди се още в молбата, че ответницата не спазва изцяло определения режим на привременни мерки в Определение №326/2021г., както и отказва да предостави детето на неговия баща за лични контакти. Посочва се още, че през редките случаи на контакти на ищеца с детето констатирал, че малолетното няма изграден режим на хранене и сън, отказва да яде домашно приготвена храна, а е приучена на кисело мляко и готови закуски като пици, вафли и др. Твърди се в исковата молба, че детето е държано до късно от неговата майка, поради което спи до късно сутрин. Посочва се още, че по времето, когато детето е активно, майката не полага грижи за него. Твърди се, че бащата разполага с подкрепата на своите родители, които са пенсионери и могат да му оказват помощ при отглеждане на детето. Иска се от съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права на детето Е.В. Т.а с ЕГН **********, родена на *** в гр.П., на бащата В. ЕМ. Т., като бъде определено местоживеенето на детето при него; на майката да бъде определен режим на лични контакти по начин да не съвпада с работни график на ищеца съобразно месечния график за разпределение на работното време на служителите на *** , както и с годишния платен отпуск; майката да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка на своето ненавършило пълнолетие дете в размер на 165 лв. Претендират се направените деловодни разноски.
По делото е депозиран отговор по чл.131 ГПК от СВ. Н. Л., чрез адв.Й.Я. -– АК-П., в който се взема становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Оспорват се фактите в исковата молба, че Л. не полага грижи за детето и поставя в риск неговото здраве. Иска се от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.
В законовия месечен срок по делото е депозирана насрещна искова молба с вх.№ 8952/01.06.2021г. от СВ. Н. Л. с ЕГН **********, чрез адв.Й.Я. – АК-П., 2 съдебен адрес: гр.П., *** против В. ЕМ. Т. с ЕГН **********. Твърди се в насрещната искова молба, че от раждането на детето до датата на подаване на исковата молба за детето се е грижила неговата майка. Твърди се, че първоначално страните и детето живели съвместно в дома на ответника за около 40 дни, но поради обстоятелството, че жилището се отоплявало с климатик, майката и новороденото се преместили в жилището на майката на Л., където живеят и понастоящем. Твърди се, че ответникът не полагал грижи за детето през периода на съвместното им отглеждане на малолетната, отказвал да сменя памперси, отказвал да се разхожда с двете в свободното си време, вдигал скандали, когато детето се изцапвало по време на хранене.
Твърди се, че ищцата напуснала семейното жилище след скандал от ответника, в който заявил, че не може да търпи както ищцата, така и детето.
Твърди се, че майката стимулирала контактите на бащата с детето, но последният отказвал да го посещава и да излиза на разходки с Е. Т.а.
Признава се обстоятелството, че малолетната е капризна от гледна точка на храната. Твърди се, че в случаите, когато детето е взимано от бащата последният не полагал реално грижи за него, а го предавал на своята майка вкл. го отвеждал в град Л. за отглеждане от възходящите му. Твърди се още, че в два от случаите детето било върнато болно от неговия баща, без последния да потърсил медицинска помощ. Посочва се, че детето е в процес на растеж, при който нуждата от майката е засилена, както и непрекъснатата смяна на обстановката би повлияло негативно върху формирането на навици и привички вкл. за личната хигиена на малолетната. Иска се от съда да постанови решение, с което да предостави упражняването на родителските права върху детето на неговата майка и законна представителка, да бъде определен режим на лични контакти с Т. по следния начин: до навършване на 3 годишна възраст бащата да има право да взима детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа сутринта до 18 часа вечерта без преспиване , а след навършване на тригодишна възраст, да я взима всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10 часа сутринта в събота до 18 часа в неделя с преспиване при бащата, както и до навършване на 3 годишна възраст на детето бащата да има право да я взима при себе си общо 20 дни през лятото, разделени на две или три части, а след като детето навърши три години, да я взима през лятото за 20 дни през време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Иска се със съдебното решение 3 ответника да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 180 лв. , платима до 10 число на месеца на текущия месец, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или просрочена вноска. Претендират се разноските по делото.
Към насрещната искова молба са приложени като писмени доказателства: заверено копие на удостоверение за раждане, служебна бележка изх.№ *** платежно за внесена държавна такса.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор с вх.№ 11525/05.07.2021г. , в който страната взема становище за допустимост, но неоснователност на насрещните искове. Оспорват се изложените факти в насрещната искова молба относно обстоятелството кое лице се е грижело за детето, както и за родителския капацитет на бащата.
В съдебно заседание В. ЕМ. Т., редовно призован, се явява лично и с пълномощник адв.В. ИВ. – АК-П.. Страната и процесуалният й представител молят съда да уважи предявените искове като основателни и доказани.
СВ. Н. Л., редовно призована, се явява лично и с пълномощник адв. Й.Я. – АК-П.. Страната и процесуалният й представител поддържат насрещната искова молба и молят съда да я уважи изцяло като основателна и доказана.
След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Безспорно по делото е и се установява от представеното заверено копие на удостоверение за раждане № *** от ***г., че родители на детето Е.В. Т.а с ЕГН **********, родена на *** в гр.П., са СВ. Н. Л. с ЕГН ********** и В.
ЕМ. Т. с ЕГН **********.
Не се спори между страните, че малолетното дете живее със своята майка от месец ***г.
Безспорно е и се установява от представеното от ищеца и неоспорено от ответницата заверено копие на трудов договор №***г. , че В. ЕМ. Т. работи в *** на длъжност „***“ с 8 часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време.
Не се спори и е видно от заверено копие на удостоверение за брутен доход изх.***г., че В.Т. е получавал през 2020г. доход, вариращ от 619.00 лв. до 823,11 лв., след приспадане на дължимите суми за осигуровки и данъци.
4
Не се спори и относно обстоятелството, че съгласно график на смените в *** молителят е в почивка през определени дни от седмицата, а е на работа през съботни и неделни дни.
Безспорно е по делото и се установява от заверено копие на удостоверение от ТД на НАП В.Т., офис П. с изх.№ ***г. и заверено копие на трудов договор № ***г. и допълнителни споразумения към него, че С.Н. Л. работи по трудово правоотношение с „***“ ООД с ЕИК *** като ***, считано от 2018г., като от 01.01.2021г. основното й възнаграждение е определено на сумата от 650 лв.
Безспорно е по делото и се установява от заверено копие на касови парични преводи – л. 79-82 от делото В. ЕМ. Т. е превел издръжка в размер на 200 лв. по сметка на СВ. Н. Л. за м. 02.2021г., а за месеците март –май 2021г. – сума в размер на 170 лв.
Не се спори и се установява от служебна бележка изх.№ *** че детето Е.В.
Т.а е приета в яслена група в ДГ „***“ от м.09.21г. и ще посещава детското заведение срещу такса в размер на 45 лв.
Безспорно е по делото и обстоятелството, че във връзка с осъществяване на режима на лични контакти между бащата и малолетното дете на основание постановеното определение по чл.127, ал.3 СК по делото е издаден изпълнителен лист, който правоимащият В.Т. не е използвал и не е образувал изпълнително дело срещу СВ. Н. Л., както и не е пристъпено към изпълнение на привременния режим на лични контакти между родителя и детето със съдействието на съдия изпълнител.
Установява се от социален доклад с вх.№ ***г., приобщен в производството по чл.127, ал.2 СК, че малолетното дете към настоящия момент живее и се отглежда от своята майка, която задоволява потребностите на детето.
Страните имат подкрепата на своите родители при отглеждане на детето.
Контактите на детето с неговия баща са ограничени по вина на майката, като последната не предоставя възможност на В. ЕМ. Т. да вижда и поддържа връзка с Е.В. Т.а. Детето е записано на детска ясла от м.09.2021г.
Малолетната няма изграден дневен режим на спане, хранене и бодърстване и не съобщава за физиологични нужди. На детето са осигурени подходящи социално-битови условия за отглеждане.
Спорно по делото е на кой от родителите следва ли да се присъди упражняването на родителските права, както и налице ли са предпоставки за съвместно упражняване на родителски права, какъв размер издръжка следва 5 да се изплаща от родителя, който няма да упражнява родителските права, както и какъв да режима на лични контакти на детето с последния.
За разрешаване на спорните по делото обстоятелства са приобщени гласни доказателства.
Разпитани са две групи свидетели. Видно от показанията на свидетелите на В. ЕМ. Т., а именно С. Г. Т.а, Е.М. Т. и М.М.М., по време на съвместното съжителство на страните грижите за детето са полагани от майката и бащата, с подкрепата на бабата и дядото по бащина линия. Свидетелите са категорични, че след раздялата на страните В. ЕМ. Т. е изявявал желание да се вижда и да се грижи за малолетната, но СВ. Н. Л. не е позволявала.
Причината изтъквана от майката е било обстоятелството, че детето се „срамувало“ при смяната на памперсите от своя баща и непригодност на Т. да се справя като родител. От показанията на свидетелите съдът установи обстоятелството, че определеният от състава режим на привременни мерки в хода на производството не е бил спазван от Л., която е отказвала да даде детето на неговия баща, за да осъществяват лични контакти. Св. С. Г. Т.а и Е.М. Т. потвърждават, че детето няма изградени навици на сън и хранене, не желае да консумира домашно приготвена храна, вкл. течна такава под формата на супи, каши и др., а се храни предимно с твърда храна – пици, баници, снаксове, а като основна течна храна поема единствено кисело мляко. От показанията на свидетелите съдът установи, че детето е било отписано на ранна възраст от детска кухня. Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на тримата свидетели, както поради съответствието на показанията помежду им, така и с писмените доказателства по делото – социални доклади на ДСП-П., изготвени в резултат на извършеното проучване на семейната среда на двете страни. Въпреки наличието на роднинска връзка между свидетелите С. Г. Т.а, Е.М. Т. и В. ЕМ. Т., а именно касае се за родителите на страната, то съдът приема, че показанията изцяло съответстват на обективната действителност. Показанията им съответстват на констатираното от социалните работници при изготвяне на социален доклад с вх.№ ***г. (л. 21 от делото) относно липсата на изграден режим на хранене и спане на малолетното дете (капризно дете, ползва мляко от шише, няма изграден дневен режим, не съобщава за физиологичните си нужди, ползва памперси). Съдът кредитира изцяло с доверие показанията на св. М.М.М., пред когото бащата е споделял тревогите си от факта, че не е допускан от 6 майката до детето, както и че не се спазва първоначално определения режим от съда. Свидетелят не се намира в роднински или други отношения със страните, възприел е непосредствено фактите и обстоятелствата от действителността, предава ги точно и без да е пристрастен към изхода на делото. Ето защо и предвид съответствието помежду им и възприетото от състава на съда непосредствено в съдебна зала от поведението на майката вкл. чрез дадените от последната обяснения, съдът приема, че показанията на свидетелите да обстоятелството, че СВ. Н. Л. съзнателно е ограничавала възможността на В.Т. да контактува и да осъществява срещи със своята низходяща са правдиви и съответстват на обективната действителност.