Решение № 260413 от 19.03.2021, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

260413/19.3.2021г. гр.Варна, 19.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд, първи наказателен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА

ДИМОВА при секретаря Петя Георгиева, като разгледа докладваното от председателя АНД № 5219 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Н.”

ЕООД- ***, срещу Наказателно постановление № В-0050615/16.11.2020г. на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и

Силистра със седалище *** към Главна дирекция

„Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите, с което на дружеството било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.222 от ЗЗП.

Санкционираното дружество счита, че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материален закон. Привежда доводи за липса на точно описание на нарушението и обстоятелствата около извършването му. Намира, че административнонаказващият орган е следвало да проведе допълнително разследване във връзка с направени от дружеството възражения и оспорването от последното на приетата в акта фактическа обстановка. Поддържа, че АНО не е изпълнил задължението си да обсъди подаденото възражение и да изложи мотиви защо го отхвърля, както и че от съдържанието на наказателното постановление не става ясно за коя от предвидените в чл.222 ЗЗП хипотези се налага санкция. Изтъква, че в НП не е посочено по какъв начин и пред кого е предявена процесната рекламация. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, се представлява от адв.Д., който поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна не изпраща представител; писмено изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежна страна– санкционираното юридическо лице, в преклузивния 7-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател извършвало туристическа дейност в хотел: Международен дом на учените „Фредерик Жолио Кюри“ в к.к.“Св.Константин и Елена“ в гр.Варна, категоризиран от Министерство на туризма с категория „три звезди“. На 14.08.20г. в хотела се настанила потребителката Д.П.П.-В., заедно със съпруга си Г.Д.В., за престой до 21.08.20г. На третия ден от престоя потребителката получила обриви по крайниците, за които счела, че са причинени от насекоми-дървеници. Същата уведомила за това камериерките, като св.М.М.П. (отговорник на камериерките) й предложила да й бъде подменен матрака на леглото и спалното бельо. Потребителката се съгласила, но здравословният й проблем не отшумял. В последния ден от престоя същата била посетена от управителката на хотела, която огледала обрива и препоръчала на П.-В. да се обърне към лекар. След отпътуването си от хотела, на 25.08.20г. потребителката депозирала жалба до КЗП по повод случая, в която изложила и твърдения за лоша хигиена и остаряло и негодно оборудване на стаята, в която е била настанена. По повод депозираната жалба на 17.09.20г. от свидетелите Ц.И.Х. и С.Е.Е.-*** на КЗП, била извършена проверка на посочения обект. В хода на проверката било изискано представянето на регистър на предявените рекламации, като било констатирано, че в него няма вписани такива и конкретно-не е вписана рекламация на потребителката, подала жалбата. Във връзка с тези констатации на 06.10.2020г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на въззивното дружество, за това, че не е вписало рекламацията на Д.П.-В. от 17.08.20г. в регистъра на предявените рекламации. Актът бил съставен в присъствието на управителя на дружеството, бил предявен и подписан с възражения. Писмени възражения били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 500.00 лева за нарушение на чл.127, ал.3 от ЗЗП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- основно от разпита на свидетелите Ц.И.Х. и С.Е.Е., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели в основни линии следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични. По делото не е установено наличието на данни за предубеденост или заинтересованост на проверяващите, поради което твърденията им в по-голямата им част следва да бъдат приети за обективни и правдиви.

Макар и като цяло да се отличават с висока степен на достоверност, съдът намира, че показанията на посочените свидетелки не следва да бъдат кредитирани в частта, в която сочат, че управителката на хотела е била информирана за оплакванията на потребителката на 17.08.20г., като се позовават на съдържанието на депозираната потребителска жалба. В жалбата обаче не се твърди, че управителката е била уведомена на посочената дата. Жалбоподателката сочи, че е уведомила за проблема камериерките, както и че управителката е дошла в стаята в последния ден от престоя. От изявлението в жалбата „в последния ден явно камериерките бяха казали на управителката“ става ясно, че потребителката не твърди управителя на хотела да е била уведомена за случая преди последния ден от престоя- 21.08.20г. В депозираното от дружеството в отговор на жалбата писмено становище от 24.09.20г. също се сочи, че потребителката е направила оплакване пред камериерките, а управителката е възприела състоянието й в последния ден от престоя. След получаване на отговор по случая от РЗИ-Варна потребителката е подала допълнително изложение към жалбата, в което не е оспорила тези обстоятелства и отново не е твърдяла да е уведомила управителката в по-ранен момент.

По делото по искане на жалбоподателя като свидетели са разпитани и лицата Н.В.Г. и М.М.П. Св.Г. сочи, че книгата за оплаквания и рекламации е на видно място и общодостъпна на рецепцията на хотела, както и че не е имало случай на посетител да е било отказано да му бъде предоставен този регистър. Твърди и че никой клиент не е искал от нея да му бъде предоставена посочената книга за вписване на оплакване. От своя страна св.П. потвърждава, че е била уведомена от посетителката за възникналия проблем. Сочи обаче, че се е обадила на общ работник за смяна на матрака, но не съобщава да е уведомила управителя на хотела. Изтъква и че не е упълномощена да приема рекламации от клиенти на хотела. Макар и като служители на санкционираното дружество посочените свидетели да не се явяват напълно непредубедени, поради което достоверността на показанията им подлежи на внимателна преценка, съдът не намира основания да не кредитира техните показания предвид липсата на доказателства в различна насока. Както беше посочено, в самата жалба потребителката не твърди, че е уведомила лично или чрез другиго управителя на хотела за проблема; не заявява и че е искала да й бъде предоставена съответната книга за вписване на рекламация. При това положение съдът приема за установено, че на посочената в НП дата-17.08.20г. за оплакванията на посетителката са били уведомени само камериерките, а управителя на хотела е узнала за случая на 21.08.20г. За установено по несъмнен начин следва да се счете и обстоятелството, че потребителката не се е явила на регистратурата на хотела и не е поискала от служителя там да й предостави регистъра за рекламации за вписване на съответните оплаквания.

Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено значение за изясняването на делото са приложените Жалба/Сигнал, КЗП Портал от 25.08.20г.;

Становище от „Наука –инвест“ ЕООД; Жалба/Сигнал, КЗП

Портал от 11.09.20г.; Констативен протокол от 17.09.20г.; Регистър на предявените рекламации и др.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

Според разпоредбата на чл.122, ал.1 от ЗЗП потребителят има право на рекламация за всяко несъответствие на стоката с договореното. Рекламацията се предявява устно или писмено, пред търговеца или пред упълномощено от него лице (чл.125, ал.1 и ал.2 от ЗЗП). При предявяване на рекламация потребителят посочва предмета на рекламацията, предпочитания от него начин за удовлетворяване на рекламацията, съответно размера на претендираната сума, и адрес за контакт, като също така следва задължително да приложи и документите, на които се основава претенцията (чл.125, ал.3 и ал.4 от ЗЗП). По силата на чл.127, ал.1 от с.з. търговецът или упълномощено от него лице са длъжни да приемат рекламацията, ако тя е предявена своевременно. Втората алинея на цитираната норма задължава търговеца да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации. От своя страна нормата на чл.127, ал.3 от ЗЗП задължава лицата по ал.1, при предявяване на рекламация, да я описват в регистъра, като на потребителя следва да бъде издаден документ, съдържащ датата, номера, под който рекламацията е вписана в регистъра, вида на стоката и подпис на лицето, приело рекламацията.

По делото не се спори, че в поддържания от дружеството регистър на предявените рекламации не е била описана рекламация, предявена от потребителката Д.П.-В.. Спорът между страните се свежда основно до въпроса налице ли е била надлежно предявена рекламация от потребителката на посочената в НП дата и породило ли се е за дружеството задължението по чл.127, ал.3 от ЗЗП. В случая съдът намира, че не е налице предявена по съответния ред рекламация. Безспорно е установено от показанията на св.Георгиева, че потребителката не е посетила рецепцията на хотела, където да направи изрична рекламация и да посочи как иска тя да бъде удовлетворена. Действително, такава е възможно да бъде предявена и устно, но това трябва да бъде направено пред надлежен субект- търговеца или упълномощено от него лице. В случая няма данни потребителката да е предявила рекламация пред лице, явяващо се овластено да приеме такава- управителя на дружеството, управителя на хотела или служител на рецепция. Оплакването е направено пред камериерки, за които липсват доказателства да са били упълномощени да получават предявени от клиентите рекламации. Съдът намира, че изразената от страна на потребителя неудовлетвореност не е достатъчна да се приеме, че е налице рекламация, тъй като липсват, а и в АУАН и НП не са описани, всички белези на рекламацията, изчерпателно посочени в чл. 125 от ЗЗП. За да е налице такава, следва да е осъществен фактическия състав по предявяването й, подробно регламентиран в чл. 125 от ЗЗП.

Следва да се отбележи, че упражняването на правото на рекламация зависи от волята на потребителя. Доколкото въпреки направените пред служителки на дружеството оплаквания посетителката не е заявила изрично, че желае да направи рекламация, а е направила искане за възстановяване на заплатената сума едва с потребителската жалба, не би могло да се счете, че при престоя си в хотела същата е направила надлежна рекламация по смисъла на чл. 127 от ЗЗП. В тази насока е и практиката на ВАдмС- в Решение № 2178 от 13.11.2019 г. по к. а. н. д. № 2455/2019 г. се изтъква, че изразеното недоволство, за да бъде определено като рекламация, е следвало изрично да се заяви като такава от получателя на услугата, за да възникне задължението за вписване на рекламацията в регистъра. В Решение № 599 от 21.03.2019 г. на АдмС

Разпечатката съдържа 27 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/276f5e0d-f0d2-4ce9-a483-e5032c197a03