Решение № 1673 от 13.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1673 гр. София, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър В. Боснешки при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело № 20251100112283 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на М. М. И., ЕГН:**********, и адрес:с. Горни Богров, ул. „********, чрез адвокат Д. В., САК, срещу:

Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, с която са предявени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца както следва:

-сумата от

40 000,00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода от 05.08.2009г. до 30.11.2023г., вследствие на неоснователно повдигане на обвинение за извършване на престъпление по ДП № 96/2008г. на ГДБОПМВР, пр.пр. № 518-А/2007г. на СГП, което е прекратено с постановление за прекратяване на наказателното производство, ведно със законна лихва върху предявената сума от 30.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

-сумата от 1256,10 лева, съставляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди (пропуснатите ползи от законна лихва върху сумата от 5000 лв., внесена като първа по ред парична гаранция) от обвиняването на М. И. в периода от 05.08.2009г. до 30.11.2023г. в извършване на тежки умишлени престъпления от общ характер, ведно със законна лихва върху предявената сума от 30.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

-сумата от 3943 (три хиляди деветстотин четиридесет и три) лева, съставляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди (пропуснатите ползи от законна лихва върху сумата от 5000 лв., внесена като втора по ред парична гаранция) от обвиняването на М. И. в периода от 05.08.2009 г. до 30.11.2023 г. в извършване на тежки умишлени престъпления от общ характер, ведно със законна лихва върху предявената сума от 30.11.2023г. до 1 окончателното изплащане на сумата.

-сумата от 2400 (две хиляди и четиристотин) лева, съставляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди (хонорари за адвокатска защита в наказателното производство) от обвиняването на М. И. в периода от 05.08.2009г. до 30.11.2023г. в извършване на тежки умишлени престъпления от общ характер, ведно със законна лихва върху предявената сума от 30.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че с постановление от 07.07.2008г. на СГП е образувано наказателно производство по пр.пр. № 518-А/2007 г. на СГП (ДП № 96/2008г. на ГДБОП-МВР) за престъпление по чл. 321, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

С постановление от 05.08.2009 г. М. И. е привлечена като обвиняема за престъпления по чл. 321, ал. 3, нр. 3, т. 2 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК и по чл. 253, ал. 3, т. 1 и 2, вр. ал. 2, пр. 2 и 5, вр. ал. 1 НК. Разпитана е като обвиняема. Наложена й е мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 5000 лв., внесена на 07.08.2009г.

С постановление от 20.02.2012 г. М. И. повторно е привлечена като обвиняема, вече по обвинение за три отделни тежки умишлени престъпления - по чл. 321, ал. 3, пр. 3, т. 2 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК; по чл. 253, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1 пр. 1 НК и по чл. 253, ал. 2, пр. 2 и 5, вр. ал.

1 НК. Разпитана е като обвиняема.

На 03.09.2014 г. в СпНС е внесен обвинителен акт срещу М. И. (и още 8 души), като е образувано е н.о.х.д. № 1134/2014 г. на СпНС - 6 състав.

С присъда № 33/15.11.2016 г. на СпНС М. И. е призната за виновна за извършване на престъплението по чл. 321 НК, като й е наложено наказание 1 година „лишаване от свобода“.

Горепосочената присъда е обжалвана и протестирана.

Образувано е в.н.о.х.д. № 210/2017 г. на АсПНС - 2 състав. С решение № 38/28.02.2020 г. на АСпНС първоинстаниионната присъда е отменена и делото е върнато за повторно разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Образувано е н.о.х.д. № 877/2020 г. на СпНС - 10 състав. С протоколно определение от 13.10.2021г. съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокуратурата поради допуснати съществени нарушения. засягащи правата на подсъдимите.

Определението е протестнрано от СП и потвърдено с Определение № 242/15.11.2021 г. по в.ч.н.д. № 399/2021 г. на АСпНС.

На 22.12.2021г. СП внася обвинителен акт срещу М. И. (и още 6 души) за престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 3, т. 2 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК; по чл. 253, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, пр. 1 НК и по чл. 253, ал. 2, пр. 2 и 5, вр. ал. 1 НК, като е образувано е н.о.х.д. № 4162/2021 г. на Сп НС - 10 състав. Проведени са 4 съдебни заседания с участието на М. И..

С определение от 13.07.2022г. и във връзка със закриването на Специализирания съд и прокуратура делото е изпратено на СГС по компетентност.

Досъдебното производство продължава да се води като пр.пр. № 17419/2022 г. на 2

СГП. Образувано е н.о.х.д. № 3141/2022г. на СГС - НО - състав. С протоколно определение от 15.11.2022г. съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокуратурата поради допуснати съществени нарушения, засягащи правата на подсъдимите.

С постановление на СГП от 26.10.2023 г. наказателното производство по пр.пр. № 17419/2022 г. на СГП е прекратено поради липса на извършено престъпление. Във връзка с обвиненията за организирана престъпна група е прието, че липсват доказателства както относно съставомерните признаци, начина на извършване на деянието, времето и мястото на съгласуване на волите, така и относно наличието на ОПГ въобще (стр. 19 от постановлението). Във връзка с обвиненията по чл. 253 НК е прието, че също не са налице доказателства за извършено престъпление по посочения инкриминиран състав (стр. 20 от постановлението).

С постановление от 30.11.2023 г. по пр.пр. № 3037/2023 г. на САП, след извършен инстанционен и служебен контрол, прекратяването е потвърдено.

Отменена е наложената и мярка гаранция, сумата по която е върната на 21.03.2024 г.

Наказателното производство срещу ищеца М. И. е водено за периода от 05.08.2009 г. до 30.11.2023 г., т.е. в продължение на 14 години и 4 месеца, по обвинение в извършване на три тежки умишлени престъпления от общ характер, което е прекратено поради липсата на извършено престъпление.

В резултат на неоснователното обвиняване, при това в извършване на три отделни умишлени престъпления, тежки по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, са накърнени честта и достойнството на М. И. и доброто и име за продължителен период от време - 14 години и 4месеца, от обвиняването й до потвърждаването на прекратяването с постановлението на САП.

Наказателното производство се отразява изключително тежко на емоционалното състояние на М. И., като й създава постоянен стрес, притеснение и потиснатост.

Създадено й е непрекъснато неудобство и необходимост да се съобразява с наложената й в продължение на 2 години и 3 месеца мярка за неотклонение „гаранция“.

Която не е отменена от прокуратурата дори след изтичане на максимално предвидения в закона срок за търпенето й в досъдебното производство, а се налага няколко месеца по-късно да я отмени съдът по искане на М. И..

В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковата молба като нередовна. Оспорва исковете по основание и по размер. Според ответника ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените морални вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.

Не подлежат на обезщетение и вреди, търпени в резултат на необходимостта ищеца да се завръща в страната във връзка с воденото производство. Видно от самите твърдения в исковата молба, същата е напуснала страната по време на наказателното производство и се е установила в Германия, за което липсват и доказателства - т.е. предприетите пътувания са по нейна вина.

3

При преценка на продължителността, то съдът следа да се съобрази, фактическата и правната сложност на делото, поведението на субектите на наказателния процес, на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи,

На следващо място смята, че претенцията на ищеца за неимуществени вреди в размера на 40 000 лева е изключително завишена и не е съответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р България и на съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/.

Ответникът оспорва и претенцията за обезщетение на имуществени вреди в общ размер на 7599,10 лв., представляващо имуществените вреди под формата на претърпени загуби - заплатено адвокатско възнаграждение и внесена „парична гаранция“, по основание и по размер.

Ответникът иска намаляване на размера на обезщетението за имуществени вреди под формата на претърпени загуби - платено адвокатско възнаграждение в наказателното производство - до размера на действителния обем на положения адвокатски труд, като съобразите действалата към момента Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че обективно съединените искове са допустими и следва да се произнесе по съществото на делото.

По основателността:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с постановление от 07.07.2008г. на СГП е образувано наказателно производство по пр.пр. № 518-А/2007г. на СГП (ДП № 96/2008г. на ГДБОП-МВР) за престъпление по чл. 321, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

С постановление от 05.08.2009г. ищецът М. И. е привлечена като обвиняема за престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 3, т. 2 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК и по чл. 253, ал. 3, т. 1 и 2, вр. ал. 2, пр. 2 и 5, вр. ал. 1 НК. Разпитана е като обвиняема.

Наложена й е мярка за неотклонение „гаранция“ в размер на 5000 лв., внесена на 07.08.2009г.

С постановление от 20.02.2012г. ищецът М. И. повторно е привлечена като обвиняема, вече по обвинение за три отделни тежки умишлени престъпления - по чл. 321, ал.

3, пр. 3, т. 2 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК; по чл. 253, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1 пр. 1 НК и по чл. 253, ал. 2, пр. 2 и 5, вр. ал. 1 НК. Разпитана е като обвиняема.

На 03.09.2014г. в СпНС е внесен обвинителен акт срещу М. И. (и още 8 души).

Образувано е н.о.х.д. № 1134/2014 г. на СпНС - 6 състав.

В първоинстанционното производство са проведени 19 съдебни заседания с 4 участието на ищеца М. И..

С присъда № 33/15.11.2016г. на СпНС М. И. е призната за виновна за извършване на престъплението по чл. 321 НК, като й е наложено наказание 1 година „лишаване от свобода“. Призната е за виновна и за извършване на престъплението по чл. 253, ал. 3, т. 2 НК, като и е наложено наказание 1 година „лишаване от свобода“ и глоба в размер на 5000 лв. Определено й е едно общо наказание в размер на 1 година „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години, и 5000 лв. глоба. Оправдана е по обвинението за престъпление по чл. 253, ал. 2, пр. 2 и 5 НК.

Горепосочената присъда е обжалвана и протестирана.

Образувано е в.н.о.х.д. № 210/2017 г. на АсПНС - 2 състав. Проведени са 15 съдебни заседания с участието на М. И.. С решение № 38/28.02.2020 г. на АСпНС първоинстаниионната присъда е отменена и делото е върнато за повторно разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

Образувано е н.о.х.д. № 877/2020г. на СпНС - 10 състав. Проведени са 8 съдебни заседания с участието на М. И..

С протокол но определение от 13.10.2021г. съдебното производство е прекратено и делото е върнато на прокуратурата поради допуснати съществени нарушения. засягащи правата на подсъдимите. Определението е протестнрано от СП и потвърдено с Определение № 242/15.11.2021 г. по в.ч.н.д. № 399/2021 г. на АСпНС.

На 22.12.2021г. СП внася обвинителен акт срещу ищеца М. И. (и още 6 души) за престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 3, т. 2 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК; по чл. 253, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, пр. 1 НК и по чл. 253, ал. 2, пр. 2 и 5, вр. ал. 1 НК.

Образувано е н.о.х.д. № 4162/2021 г. на Си НС - 10 състав. Проведени са 4 съдебни заседания с участието на М. И..

Разпечатката съдържа 60 от 134 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/276f3826-9a1c-4cda-a776-4dc2b1463450