Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3555 от 26.05.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4485/2026
Вид
Решение № 3555
Подписан
26.05.2026
В сила
26.05.2026
Състав
Мария Янкова Иванова Вранеску, Нели Маринова, Радостина Данаилова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3555 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Нели Маринова Въззивно гражданско дело № 20261100504485 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от длъжника Ю. Д. А. срещу постановление от 28.01.2026 г. за налагане на глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК в размер на 100 лв. по изп. дело № 1315/25 г. по описа на ДСИ при СРС, 27 участък, за това, че не е предала детето К.К.Ц. на баща му К.Е.Ц. за пет дни през зимната ваканция на 2025 г., считано от 24.12.2025 г. до 04.01.2026 г. Твърди, че санкцията е наложена при липса на ясно, конкретно и обективно определено задължение, което да бъде изпълнено от длъжника. Сочи, че налагането на глоба при отсъствие на ясно изискуемо задължение и при липса на доказано виновно неизпълнение представлява нарушение на основни принципи на изпълнителния процес и обуславя незаконосъобразност на постановлението.

Поддържа, че понятието „зимна ваканция“ има правно съдържание единствено в рамките на училищното образование и се определя ежегодно със заповед на министъра на образованието. За дете, което не е ученик, такъв период не съществува по закон. Счита, че съдебният изпълнител е приел по своя преценка, че „зимна ваканция“ следва да се приравни на периода, определен за учениците, като период и за деца, които не посещават училище, а 1 детска градина, съответно е наложила незаконосъобразна санкция за неизпълнение на несъществуващо задължение, тъй като е излязъл извън пределите на изпълнителния титул. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното постановление.

Ответникът по жалбата – взискателят К.Е.Ц. е подал възражение в срока по чл. 436, ал. 2 ГПК, с което оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че между страните е налице споразумение, уреждащо упражняването на родителските права от майката и режима на лични отношения между децата и бащата, което е утвърдено от съда. Към момента на постановяне на решението, както и към настоящия момент, само по – голямото дете е ученик, но това не означава, че периодът не може да бъде определящ и за малкото дете. Сочи, че при утвърждаване на режима на лични контакти родителите са изхождали от нуждата двете деца редовно да общуват с бащата, който не упражнява родителски права, включително и в периоди, включващи повече последователни дни, които да са почивни, както за бащата, така и за децата, поради което са се съгласили да определят периоди през зимния и летния сезон, в който бащата да ги взима допълнително към останалия определен седмичен режим. В допълнение се сочи, че към момента на подписване на споразумението терминът „зимна ваканция“ отсъства в заповедите на министъра на образованието, както и като официално понятие по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование и държавния образователен стандарт. Поради това страните били наясно, че използвайки го, определят с този термин период през зимата, който дава допълнителна възможност на бащата да прекара пълноценно време с децата, когато и той не е работа. Обстоятелството, че терминът „зимна ваканция“ е използван само и единствено при определяне на режима на лични контакти на бащата с малкото дете, а такова конкретизиране липсва при голямото дете, допълнително потвърждава изложеното за истинския смисъл, който страните са вложили при утвърждаване на отношенията на бащата с децата. Моли наложената глоба да бъде потвърдена.

ДСИ С..Ц. е изложила на основание чл. 436, ал. 3 ГПК мотиви, в които поддържа становището, че жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна.

Съдът, като взе предвид доводите, изложени в жалбата, становището на 2 взискателя и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело № 1315/25 г. по описа на СИС при СРС е образувано на 10.07.2025 г. по молба на К.Е.Ц. и въз основа на изпълнителен лист № 63/03.07.2025 г., издаден въз основа на влязло в сила Решение № 131/22.05.2023 г. по гр. д. № 209/23 г. по описа на РС – Костинброд, ГО, III гр. състав, според който са определени лични отношения на бащата с децата:

Бащата К.Е.Ц. има право да взема и вижда детето К.К.Ц. всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 10,00 часа в събота до 19.00 часа в неделя, един месец през лятото, който може да бъде разделен на 2 по 15 дни през юли и 15 дни през август, по пет дни през зимната и пролетната ваканции, които дни не съвпадат с отпуската на майката, както и по всяко друго време, предварително уточнено с майката.

Бащата К.Е.Ц. има следния режим на лични контакти с Е.К.Ц.:

Петнадесет дни от месеца с преспиване.

На 02.12.2025 г. взискателят е депозирал молба с вх. № 36311 за осъществяване на режим на лични контакти с децата по 5 дни през зимната ваканция в периода от 24.12.2025 т. до 29.12.2025 г.

В тази връзка на 02.12.2025 г. ДСИ е разпоредил да се изготви съобщение/покана до длъжника във връзка с подадената молба.

На 03.12.2025 г. Ю. Д. А. е подала молба с вх. № 36395, с която уточнява, че за м. декември 2025 г. децата ще бъдат предадени, както следва: в 10.00 ч. на 06.12.2025 г. до 19.00 ч. на

07.12.2025 г. и от 10.00 ч. на

20.12.2025 г. до 19.00 ч. на 21.12.2025 г. с преспиване - детето К.Ц., както в 10.00 ч. на 06.12.2025 г. до 19.00 ч. на 20.12.2025 г. - детето Е.Ц.. В молбата е посочено, че когато детето Кристо стане ученик ще бъде приложим и режимът на лични контакти с бащата, предвиден за ваканциите, какъвто за детето Едмонд не е предвиден.

На 03.12.2025 г. държавният съдебен изпълнител е разпоредил да се изпрати копие от молба с вх. № 36395/03.12.2025 r. на взискателя за сведение.

На 04.12.2025 r. е постьпила по изп. дело молба от К.Е.Ц. с вх. № 36623, с която заявява, че има право на личен режим с децата си по време на официално обявената зимна и лятна ваканция, без значение дали са на училище или не, т. е. без значение дали са навършили възраст за училище или 3 не.

На 08.12.2025 г. ДСИ е разпоредил да се изпрати копие от молба с вх. № 36623/04.12.25 г. на длъжника

На 15.12.2025 г. е редовно връчена на длъжника поканата за доброволно изпълнение с изх. № 62495/03.12.2025 г.

На 22.12.2025 г. е постъпил отговор с вх. № 38618 от длъжника на молба с вх. № 36623/04.12.2025 r. и по повод покана за доброволно изпълнение от 03.12.2025 г., на база депозирана молба от взискателя на 02.12.2025 г., с която посочва кога ще бъдат предадени децата.

На 06.01.2026 г. К.Ц. е подал молба с вх. № 204, в която заявява, че децата не са му предадени на 24.12.2025 г., нито на някоя от следващите дати, с оглед на което прави искане за налагане на глоба на Ю. Д. А..

С разпореждане от 07.01.2026 г. ДСИ е разпоредил да се изпрати съобщение до взискателя в 7 - дневен срок да конкретизира за м. декември 2025 r. с детето К.Ц. осъществил ли е лични отношения от 06.12.2025 г. от 10.00 ч. до 19.00 ч. на 07.12.2025 r. и от 10.00 ч. на 20.12.2025 г. до 19.00 ч. на 21.12.2025 г. с преспиване, както и 5 дни от зимната ваканция, обхващаща периода от 24.12.2025 г. до 04.01.2026 г., вкл. и с детето Е.Ц. от 10.00 ч. на 06.12.2025 г. до 19.00 ч. на 20.12.2025 г.

На 09.01.2026 г. К.Ц. е подал молба с вх. № 565, с която е конкретизирал искането си за налагане на глоба на длъжника само по отношение на К.Ц., за това, че не му е даден за 5 дни от зимната ваканция, както е по споразумението.

На 26.01.2026 г. К.Ц. е подал молба с вх. № 2546, в която е посочил, че длъжникът по изпълнителното дело Ю. А. не му е предала децата по време на зимната ваканция, през която е следвало по режим да прекара 5 дни с децата си.

С постановление от 28.01.2026 г. за налагане на глоба по чл. 527, ал. 3 от ГПК по изп. дело № 1315/25 г., 27 участък, по описа на Съдебно изпълнителната служба при СРС, е наложена глоба на длъжника по изпълнението Ю. Д. А. в размер на 100 лв. в полза на държавата, за това, че е извършило противното на това, което с изпълняваното съдебно решение е задължена да върши, а именно: не е предала детето К.К.Ц. на баща му К.Е.Ц.

4 за пет дни през зимната ваканция на 2025 г., считано от 24.12.2025 г. до 04.01.2026 г.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол – по арг. от чл. 435, ал. 2, т. 1 ГПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Изпълнението на задължението за предаване на дете е регламентирано в разпоредбата на чл. 528 ГПК. Съгласно чл. 528, ал. 1 ГПК когато пристъпва към изпълнение на задължение за предаване на дете, както и на задължението за последващо връщане на детето, съдебният изпълнител кани длъжника да изпълни доброволно в определеното място и време. Поканата за доброволно изпълнение трябва да бъде връчена на длъжника по възможност две седмици, но не по - късно от една седмица, преди определеното време за предаване на детето. Според ал. 2 на чл. 528 ГПК в тридневен срок от връчването на поканата длъжникът трябва да съобщи на съдебния изпълнител: 1. готов ли е да предаде детето в определеното място и време; 2. какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват; 3. в кое място и време е готов да предаде детето. За неизпълнение в срок на задължението по ал. 2 съдебният изпълнител налага на длъжника глоба по чл. 527, ал. 3 от ГПК и при необходимост постановява принудителното му довеждане.

Предвидената в разпоредбата на чл. 528, ал. 3 ГПК глоба цели да мотивира длъжника към изпълнение на задължението за оказване на съдействие за предаване на детето.

От материалите по изпълнителното дело се установява, че поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника Ю. А. на 15.12.2025 г., както и че на 22.12.2025 г. е постъпил отговор от Ю. А., в който тя посочва, че за детето К.К.Ц. не е приложим ваканционния режим, тъй като то посещава детска градина.

С постановление от 28.01.2026 г. е наложена глоба по чл. 527, ал. 3 ГПК на длъжника по изпълнението Ю. А. в размер на 100 лв. по изп. дело № 1315/25 г. по описа на ДСИ при СРС, 27 участък, за това, че не е предала 5 детето К.К.Ц. на баща му К.Е.Ц. за пет дни през зимната ваканция на 2025 г., считано от 24.12.2025 г. до 04.01.2026 г.

По делото не се оспорва от длъжника по изпълнението Ю. А., че не е предала детето К.К.Ц. на баща му К.Е.Ц. за пет дни през зимната ваканция на 2025 г.

Спорното обстоятелство по делото е налице ли е неизпълнение от страна на Ю. А. на споразумението, което урежда режима на лични отношения на бащата К.Ц. с детето К.Ц., утвърдено от съда.

Видно споразумението за определяне на режима на лични отношения между бащата и децата, утвърдено от съда, страните са се съгласили по отношение на детето К.Ц. да бъдат определени периоди през зимния и пролетния сезон, през които бащата да може да взима допълнително детето К.Ц., освен определения седмичен режим. Тези периоди в споразумението са посочени като „зимна ваканция“ и „пролетна ваканция“. В споразумението не е уговорено, че този режим на лични отношения на бащата с детето К.Ц. ще се изпълнява след като детето К.Ц. стане ученик, т. е. изпълнението му не е отложено за бъдещо време. Следователно волята на страните, обективирана в споразумението, не е била бащата да има право на лични отношения с детето К.Ц. през посочените периоди, след като то стане ученик, а същият да се изпълнява от момента на одобряването му от съда. Ето защо, съдът намира, че под израза „зимна ваканция“ страните са имали предвид периода от време през зимата, обявен със заповед на министъра на образованието и науката като неучебен, през който има последователни почивни дни, както за бащата, така и децата, и през който период същите ще могат да прекарат повече време заедно, а не – пет дни от зимната ваканция след като детето К.Ц. стане ученик.

Предвид изложеното по – горе, съдът намира, че доколкото с обжалваното постановление е наложена глоба за неспазване на утвърден от съда режим на лични отношения на бащата К.Ц. с детето К.Ц., то жалбата срещу него следва да се остави без уважение като неоснователна.