Решение № 260063 от 15.02.2022, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 6164/2020
- Вид
- Решение № 260063
- Подписан
- 15.02.2022
- В сила
- 19.03.2022
- Състав
- ДИАНА МЛАДЕНОВА МАТЕЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 496, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ № 260063
/ 15.2.2022г. гр.
Перник, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият районен съд, 6-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на 18 01 2022 година, в състав:
СЪДИЯ: Д МАТЕЕВА при секретаря Л Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 06164 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от
М.М.В. ЕГН ********** ***
И чрез адв.В.Н. ***, с която е предявен иск за заплащане на сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от застрахователно събитие- ПТП, настъпило на 01.04.2020 г. в гр. Перник с МПС „********** ****“, с рег. № ** ** ****, управлявано от К.К.И., притежаващ валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с валидна полица, при което на ищцата – кач. на пешеходец - са били причинени : сътресение на гл.мозък ВЧТ с частична загуба на съзнание, Контузио крании, Контузия на шия, Стеснето дисково пространство на нива С5-С6 ведно със законната лихва върху гла**ицата, считано от 01.04.2020 г.- датата на събитието, до окончателното ѝ изплащане.
Ищцата твърди, че на посочената дата е била пешеходец и е пресичала на зелен светофар улицата –кръстовище в кв.Мошино – при Културния дом, когато водачът на л.автомобил, също с право да завие – на зелена светлина, я блъска
Сочи, че при удара е загубила съзнание и се е осъзнала едва в линейката напът към Центъра за спешна медицинска помощ, изпитвала силни болки, гадило ѝ се е и е имала световъртеж. След изписването от болницата леченито ѝ продължило вкъщи, като първият месец ѝ било почти невъзможно да се придвижва сама. След терапия и възстановителен период болките отшумели. В резултат на инцидента ищцата и до момента изпитвала страх , променила се походката ѝ.
Поради изложените съображения моли отвеникът да бъде осъден да ѝ заплати претендираното застрахователно обезщетение, ведно със със законната лихва върху гла**ицата, считано от 01.04.2020 г.- датата на ПТП до окончателното ѝ изплащане, както и да бъде определено и присъдено адвикастко възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружеството е депозирало писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер.
Оспорва обстоятелството, че е причинен деликт от страна на водача на л.а. „*********“ с водач К.К. В., като по-конкретно оспорва от процесното ПТП да е настъпила описаната тежка вреда за ищцата, която да е в пряка причинна връзка с противопра**ото и вино**о поведение на водача. Считат, че съгласно приетите съдебно-медицински експертизи уврежданията не са такива, каквито са описани в документацията на Спешния център, като при прегледа се сутановява, че те са значително по- леки от отразените в мед. документация.Считат, че претенцията по размер не отговаря на икономическата конюнктура в страната и на причинената на ищцата вреда. Прави се възражение за съпричиняване на вредата от страна на ищцата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа страна следното:
С представените по делото писмени доказателства се установява, че на посочената дата ищцата е била пешеходец, когато е блъсната на зелен светофар от завиващия / и имащ това право съгласно светофарната уредба / водач на МПС-то.
Съгласно приетата САТЕ, причината е била неспазване на предимство, при предприемане маневра завой наляво.
Било е образувано ДП 177 / 2020 на
Второ РУП, което е било прекратено с Постановление.
Водачът на МПС-то е от кръга лица със валидна застраховка ГО поради което е предявена своевременно претенция за заплащане на доброволно застрахователно обезщетение.
Ищцата е обосновала пра**ия си интерес да заведе насотящия иск за неимуществени вреди срещу застрахователя с факта на нанесените й травми.
От показанията на свидетеля-извършител , които съдът цени при спазване на изискванията на ГПК с оглед на всички данни по делото, се установява, че:
В момента е валяло сняг, нямало е други пресичащи.Той я вижда в последния момент, въпреки че е карал с ниска скорост. Подпрял я е на капака. Веднага слиза, оказва й първа помощ, купува вода от Нон-стопа, тя започва да вика, „ да дойде полиция“, но се сеща, че си е забравила личната карта, и докато чакат полиция, пристигалинейка и я натоварва / на самоход/.Майката на извършителя непрекъснато контактува с жената, тя е била видимо адекватна.Извършителя / който е студент/ и майка му са били в непрекъснат контакт с Бърза помощ, тогава е бил локдауна с КОВИД и са я държали в болницата за прегледи 3 дни.Полицията му съставя акт за 200лв които веднага е платил.Въобще не се е крил, обаждат се в болницата след три дни и оттам казват, че са я пуснали. Т.е. уврежданията не са били така сериозни, както са описани. Изрично свидетелят сочи, че светофарът е бил зелен както за пресичащата, така и за него като завиващ.
Разпитан акто свидетел е и съпругът на пострадалата.Той отива в болницата,с лед като му съобщават, че тя е постъпила там.Казали му, че има разместване на прешлените, но не са й слагали мед.яка / ? /лОбработката се изразявала в превръзка, и я сложили на легло да не мърда и не става.Стояла в Неврологично отделение 15 дни, дал е 20 лв. за хапчета.Тя взема хапчета за кръ**о.Била е болничен месе ц и половина, работела е в болница Токуда.
При тези противоречиви свидетелски показания съдът назначи съдебно-медицинска травматологична експертиза с в.л. от болница Пирогов, ккато и същата такава с невролог от болница ИСУЛ.
И двете експертизи, разгледани детайлно, са категорични, че описаните в деня на постъпване в Спешна помощ увреждания са преекспонирани и завишени в сра**ение с реално наличните контузии.това може да се обясни с факта, че финансовото усвояване на кринични пътеки изисква да се посочат данни, които да обосноват легло-дни и манипулации. В случая факта, че ищцата работи в болница Токуда / един вид колежка / също влияе на това, тя да бъде под засилено наблюдение, както и евентуално да се формира медицинска документация, годна да обоснове бъдещи имуществени бонуси от създадената ситуация.
Поради това и съдебният състав е назначил вещи лица от болници извън региона на ПТП-то именно с цел обекти**ост и безпристрастност.
Какво се установява от заключенията на вещите лица :
Ищцата е имала ошипяване от период преди травмата, както и проблеми с кръ**ото.Образната диагностика не показва отклонения.Вещото лице от болинца ИСУЛ подробно анализира противоречията , които установява в първичната мед.документация в Спешиня център и НО на болинцата в Перник и тези, които са по повод делото.Твърденията за разместени прешлени не кореспондират по никакъв начин с липсата на поставеня мед.яка за период, каквото се прави в подобни случаи т.е. подобно увреждане не е било налично.вещото лице сочи, че ищцата НЕ Е ИМАЛА омзъчно сътресение в момента на удара. Съдът приема това с оглед показанията на извършителя – че ищцата се е развикала и той и е давал вода, както и че тя се е качила в линейката на самоход. Не бива да се бърка силната уплаха със загуба на съзнание, само за да се извлече максимална имуществена облага от това, а също така това проитворечи и на принципа в чл.52 ЗЗД – справедливодт и адекватност на овъзмездяване на вредите.ищцата не е получила и твърдените усложнения.Не са установени трайни последици от получените увреждания от ищцата при процесното ПТП.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от пра**а страна следното:
Предявеният искове са предявени пряко срещу застрахователя, каквато възможност е предоставена от закона в полза на увреденото лице.
За да са основателни така предявените искове, следва да бъде доказано наличието на застрахователно правоотношение между ответника, в качеството му на застраховател, и прекия причинител на пътно-транспортното произшествие , в качеството му на водач на лек автомобил марка/модел „********** ****“, застрахован по риска „Гражданска отговорност“.
Следва да се налице и кумулати**ите предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно – извършено вино**о от водача на лекия автомобил противопра**о деяние, от което да са настъпили в причинно следствена връзка вреди за пострадалия-ищец.
При проверка на предпоставките, обуславящи правото на иск, се дължи самостоятелна проверка както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки – дали е започнала процедура за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и дали е постановен отказа или изтичане на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 ГПК.
Според практиката на ВКС липсата на влязла в сила присъда на делинквента не е основание да се откаже произнасяне по застрахователната претенция.
Предоставеният срок за преценка по чл. 496, ал. 1 КЗ не би могъл да се съкращава или игнорира, освен при обекти**ото осъществяване на някоя от другите две предпоставки за предявяване на исковете по чл. 432 КЗ, в рамките на същия този срок – изричен мотивиран отказ за плащане /пр. второ/ или плащане несъответно на интереса на увредените /пр. трето/ /в този смисъл- определение № 179 от 15.04.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 859/2019 г., I т. о., ТК/.
Съдът приема въз основа писмените доказателства, че към момента на процесното ПТП между ответното дружество „ЗД БУЛ ИНС“ АД и собственика на лек автомобил марка/модел „**********
****“, с рег. №
РК ******, управляван от собственика К.И., е бил налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“ с валидна полица, което обстоятелство не се оспорва от ответника, въпреки че не е било обявено за безспорно с доклада по делото.
С оглед на това към датата на процесния деликт съществува валидно засрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между деликвента и ответника, поради което последният дължи на основание чл.
432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45 ЗЗД репариране на действително причинените вреди- пряка и непосредствена последица от пътно-транспортното произшествие.
От събраните и обсъдени по-горе доказателства, съдът намира за установен по безспорен начин факта на настъпило ПТП на 01.04.2020 г., при което е, в резултат на което са причинени на ищцата определени телесни повреди.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението, и по непредпазливост е причинил лека телесна повреда на ищцата.
Не се установи по делото загубата на управление на лекия автомобил да се дължи на обекти**и обстоятества, стоящи извън контрола и възможностите на водача, които да изключват отговорността му.
Предвид на гореизложеното във връзка с наличието на предпоставките на чл. 45 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на водача на лекия автомобил и доколкото същият е застрахован по риска „Гражданска отговорност“, то са налице условията и за ангажиране на отговорността на ответното застахователно дружество по чл. 432 КЗ за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
С оглед характера на получените травматични, неврологични и психични увреждания, както и последиците от тях съдът намира, че сумата 4000 лева справедливо ще обезщети ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението съдът взе предвид обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, характера и тежестта на травмите и възрастта на пострадалата.
При определяне на обезщетението съдът отчете продължителността на лечебния и възстановителен период, както и преживения от ищцата стрес и констатираното отражение върху психичното ѝ здраве.
Също така, при наличинте противоречия във свидетелските показания, както и при подробния анализ на мед.документи от вещото лице от болница ИСУЛ, съдът приема, че предявеният размер е прекомерно завишен и не отговаря на критерия за справедливост в чл.52 ЗЗД
Съдът взе предвид и последиците за психичното здраве на ищцата към момента и за в бъдеще от настъпилото ПТП, които се изразяват в изтърпяване на страдания и неудобства от посттравматичното стресово разстройство, отслабващи постепенно.
Отслабването и изчезването на последните е в зависимост от индивидуалните адаптационни и възстановителни способности на психиката на ищцата и от наличието или липсата евентуално на нови провокиращи психомоториката ѝ фактори- събития, свързани с автомобилни злополуки, касаещи я пряко или косвено.