Решение № 7019 от 07.09.2016, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 07.09.2016г. Град С.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо ГО, 15 състав

На десети юни Година 2016

В публичното заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВАЛЕРИЯ БАНКОВА и секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Банкова гр. дело № 6 658 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „М.И.П.“

ООД твърди в исковата молба, че ответниците И.Н.М. и Е.И.М., на 29.07.2005 г. като съпрузи са придобили при условията на СИО, вещното право на строеж за изграждане на недвижим имот, представляващ, съгласно одобрения архитектурен проект и описанието в акта: САМОСТОЯТЕЛЕН ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ- МАГАЗИН №2 /две/, находящ се в гр. С., СО район "О.", с административен адрес: ул. „********* (едно „а“), разположен на партерен (първи) етаж в сградата, с площ от 127,60 /сто двадесет и седем цяло и шестдесет стотни/ кв.м., състоящ се от магазинно помещение, склад, канцелария и санитарен възел, при съседи: ул. „***********“; магазин №1, заедно с 2, 40 % (две цяло и четиридесет стотни върху сто) идеални части от общите части на сградата и заедно с 2, 40 % (две цяло и четиридесет стотни върху сто) идеални части от правото на строеж върху мястото, съставляващо съгласно действащия регулационен план, одобрен с Решение №25 от 19.03.2001г. т. 7 по Протокол №23 и Заповед №РД-09-50-479 от 14.10.2003г.: УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (УПИ) II- 240 (втори, отреден за имот с планоснимачен номер двеста и четиридесет) в квартал 140 (сто и четиридесет) по плана на гр. С., местност „Подуене-Център“, с площ на имота от 1100 кв.м., при съседи на имота съгласно документи за собственост: изток – улица; запад- училищен двор, север- училищен двор, юг-улица и при съседи съгласно скица № СА 94-00445, издадена на 05.05.2005г. от СО, район О.: ум. „Д. *********“ и от две страни УПИ I - отреден за училище (по – долу „МАГАЗИН

№ 2“).

Сделката била извършена с Нотариален акт за продажба на право на строеж за изграждане на недвижим имот № 142, том 1, рег. №2323. дело № 134/2005г. по описа на нотариус рег. № 044 на НК, вписан е Служба по вписванията- гр. С. с вх. Рег. № 38819, акт № 20, том LLXIII, дело 28345/ 2005 г. (по – долу „НА № 142“).

Вещното право на строеж ответниците придобили от ЕТ „З. Т.А.“ (по – долу „ЕДНОЛИЧНИЯ ТЪРГОВЕЦ“ или „ЕТ З.“) чрез управителя и представляващ търговеца Т. С. А.. С нотариалния акт търговецът бил прехвърлил едИ.вено вещното право на строеж за изграждане на недвижим имот-магазин №2, без да цедира на ответниците облигационните си права във връзка с изграждането на имота, придобити по силата на предходна сделка.

Преди извършването на продажбата на правото на строеж за МАГАЗИН № 2, продавачът ЕТ З., в качеството си на собственик на описания урегулиран поземлен имот, учредил в полза на К. И. В., ЕГН **********, вещно право на строеж за Изграждане на масивна жилищна сграда, подробно описана в приложения към искова молба нотариален акт. Суперфицията била учредена на 23.06.2005 г. с Нотариален акт за учредяване на вещно право на строеж върху недвижим имот № 110, том 1, рег. № 1896, нот. Акт № 106/2005 г. по описа на Нотариус рег. № 044 на НК, вписан в Служба по вписванията гр. С. с щ рег. №30813, акт № 187, том LXXXDC, дело 22574/2005 г. (по – долу „НА

№ 110“). По силата на суперфицията, учредителят на вещното право на строеж запазил за себе си правото на строеж за построяването на няколко недвижими имота в бъдещата сграда, между които и правото на строеж за МАГАЗИН №2.

На

20.07.2005 г., преди ответниците да са придобили правото на строеж за МАГАЗИН № 2, с Нотариален акт за прехвърляне на вещно право на строеж върху недвижим имот № 169, том 1, рег. № 2758, нот. дело № 150/2005 г. по описа на нотариус с рег., № 064, с район на действие СРС, вписан в Служба по вписванията- гр. С. с вх. рег. № 36728, акт № 159, том LLVI, дело 26548/2005г. (по – долу „НА № 169“).

К. И. В. прехвърлила на „М.И.П." ООД, ЕИК ********, О.Г.Л., ЕГН ********** и на В.Н. М., ЕГН **********, вещното право на строеж за построяване на подробно описаните в нотариалния акт недвижими имоти, както и всички свои задължения по нотариалния акт, с който била учредена суперфицията, свързани с изграждането на бъдещата сграда и обектите в нея. Приобретателите се задължили да построят самостоятелно или чрез трето надлежно натоварено лице всички обекти в сградата, между които и МАГАЗИН №2, като осигурят материали първо качество, труд, средства, организация и охрана на труда и всички необходими инвестиции, на свой риск, до степен да са напълно годни за предназначението си съгласно законовите изисквания за приемане и разрешаване ползването на новопостроени сгради в РБ и т. н.

След като била извършена прехвърлителната сделка на правото на строеж между ЕТ „З. - Т.А.“ и ответниците, „М.И.П.“ ООД се задължил спрямо ответниците да построи на свой риск МАГАЗИН №2. В изпълнение на поетите задължения спрямо ответниците, ищецът финансирал изцяло за своя сметка и на свой риск строителството на магазина, наел главен изпълнител и подизпълнители, осигурил всичко необходимо за построяването му и въвеждането му в експлоатация. Писмен договор между страните не бил подписан, тъй като възнаграждението се договаряло по единични цени за материали, труд и обичаен процент печалба, а към момента на придобиването на правото на строеж от страна на ответниците, не можело да бъде изготвена достатъчно коректна, точна и пълна количествено-стойностна сметка, по която да бъде изчислено възнаграждението на ищеца. Също така, след като ищецът придобил правото на строеж, се установили недостатъци на одобрените инвестиционни проекти, което наложило основна проектна преработка на конструкцията на сградата, също и допълнително оскъпяване на целия проект. Поради изложеното, ищецът и ответниците се договорили плащането на възнаграждение на ищеца да се извърши след приемането на работата.

Работата била приета от ответника И.Н.М. с Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 15.05.2008г. (акт образец 15). С този акт ответникът декларирал, че нямало неизвършени и недовършени СМР, както и че изпълнението било извършено съгласно одобрените проекти, съгласно сключените договори и всички изисквания и указания на възложителите-собственици, които нямали забележки.

Било издадено разрешението за ползване, съгласно което строежът бил изпълнен в съответствие с издадените строителни книжа. След съставения акт образец 15, до края на 2009 г., били извършени и други дейности, подробно описани в исковата молба и в допълнителна молба за уточнение на исковите претенции от 03.06.2013 г. Тези работи били приети от ответниците посредством конклудентните им действия в периода май - юни 2009г. и 2010г.

Ищецът твърди, че е изпълнил цялата сграда, в това число и магазин №2, изцяло със свои собствени средства и на свой риск, в това число общите части на сградата, притежавани в режим на етажна собственост от всички собственици. Били извършени СМР, подробно описани в исковата молба и в допълнителната молба от 03.06.2013 г. Освен за материали и труд, във връзка с изграждането на имота на ответниците, ищецът извършил и присъщи разходи за всички съпътстващи и присъщи на строителството дейности.

След снабдяването на сградата с Разрешение за ползване, ищецът провел многократни разговори с ответника - И.Н.М., в които на същия била представяна сметка за дължимото възнаграждение, но последният отказвал да го заплати.

Ищецът твърди, че между страните се били породили валидни облигационни отношения - предприемачески договор като разновидност на договора за изработка, за чиято действителност писмената форма не била задължителна. В съдебно заседание, проведено на 21.11.2014 г. поддържа, че тъй като магазинът бил строен със средства, но не и с личен труд на ищеца, коректната правна квалификация на иска била за осъждане на ответника да изпълни задълженията си, поети по силата на на комисионен договор. В същото заседание твърди, че търсеният резултат бил осигурен, отчетната сделка не била извършена, а направените разходите не били платени.

Ето защо ищецът предявява няколко евентуално съединени искове: главният с правно основание чл. 79 ал.1, и правопораждащ юридически факт ненаименован договор, както е описан по-горе и евентуалните с правни основания чл.61 от ЗЗД; чл.30 ал.3 от ЗС и чл. 59 ал.1 от ЗЗД, като съотношението главен - евентуален иск е в поредността, в която са изложени по-горе предявените искове. Цената на всеки един от горепосочените искове е 127 707.70 лв. С протоколно определение от 10.06.2016г. е допуснато увеличение в размера на иска до сумата от 135 563 лева.

По главния иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, ищецът твърди наличието на сключен с ответниците ненаименован договор, определен от него като комисионен, по силата на който ответниците му били възложили изпълнението на процесните СМР, както са индивидуализирани в исковата и в писмената молба уточнение от 03.06.2013 г.

Ищецът бил изпълнил възложеното, ответниците го приели, но не заплатили договореното възнаграждение. По останалите съединени искове: в случай че съдът приеме, че между страните не е налице твърдения договор, ищецът твърди като правопораждащ юридически факт воденето на чужда работа без пълномощие на основание чл. 61 ал.1 или ал.2 от ЗЗД, при която той, без да е натоварен, поел чуждата работа по изграждането на процесния обект и управлявал работата добре, поради което ответниците следвало да му заплатят сторените разноски по изпълнените CMP. По иска с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС ищецът релевира като правопораждащ факт наличието на съсобственост между страните в процесната сграда, от която извежда задължението на ответниците да заплатят пропорционално на дела си в съсобствеността ползите и разходите за собственият им магазин - в случая процесните СМР. И по последния евентуално съединен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, в случай че всички останали искове бъдат отхвърлени като неоснователни, ищецът твърди, че ответниците са се обогатили неоснователно за негова сметка, тъй като той е финансирал изцяло изпълнението на процесните СМР в магазина и тъй като същият бил собственост на ответниците, то с тези стойности на извършените СМР последните са се обогатили без основание. Претендира съдебно-деловодните разноски, съгласно представен списък.

Ответниците депозират отговор на исковата молба в рамките на предвидения в ГПК преклузивен срок, в който оспорват изцяло предявените искове. Твърдят, че нямат пасивна материалноправна легитимация, за да отговарят по тях, тъй като не са страна по каквото и да било облигационно правоотношение с ищеца. Претендират съдебно-деловодните разноски, съгласно представен списък.

С определение № 1026 от 17.04.2015 г. по ч.гр.д. № 479 по описа за 2015 г. на Софийски апелативен съд, Т. С. А., ЕГН **********, е конституирана като трето лице – помагач по настоящото производство на страната на ищеца. На 29.12.2015 г. същата е депозирала становище по разглежданото дело, с което поддържа предявените искове, заявява, че същите са основателни и ответниците следвало да бъдат осъдени да заплатят претендираните от ищеца суми. В становището Т.А. също твърди, че с НА № 142 била прехвърлила на ответника едИ.вено запазеното от нея като обезщетение право на строеж за МАГАЗИН №2. Поддържа, че ответникът не бил неин правоприемник по отношение на договореното с инвеститора, тъй като не му била прехвърляла тези права.

Ответникът бил встъпил в правата ѝ на обезщетен собственик само по отношение на правото да построи магазина и дължал изпълнение на облигационните си задължения по изграждането на недвижимия имот на този, който реално го е осъществил. Заявява, че нейните претенции към инвеститора били удовлетворени с подписано Споразумение от 25.07.2005 г., което е представила към своето становище. Твърди също, че ищецът многократно е водил разговори с ответника за подписване на договор и заплащане на дължимите за построяването на имота суми.

Предявени са множество евентуално съединени искове: главният с правно основание чл. 79 ал.1 от ЗЗД с правопораждащ юридически факт ненаименован договор и евентуалните с правни основания чл.61 от ЗЗД; чл.30 ал.3 от ЗС и чл. 59 ал.1 от ЗЗД, като съотношението главен - евентуален иск е в поредността, в която са изложени по-горе предявените искове.

Разпечатката съдържа 31 от 128 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/276e9e16-c5ad-4a4d-ac9c-27ac06190ca5