Решение № 260938 от 29.10.2020, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№………/29.10.2020г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН

СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА при участието на секретаря

Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 974 по описа за 2020 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано предявен от „КНМ Груп“ ЕИК

********* със седалище и адрес на управление

*** срещу К.Д.Т., ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от сумата от 580 лева- неотчетена и получена ответника от името и за сметка на ищеца „К.Г.“ ЕООД цена по договор за цесия от 28.01.2015г., сключен между цедента „К.Г.“ ЕООД, действащ чрез ответника и цесионера „И.“ ЕООД, ведно със законната лихва считано от датата на исковата молба -27.01.2020г. до окончателното издължаване на сумата.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част на исковата молба: С решение №

428/27.01.2015г., постановено по гр.д. № 9916/2014 г. по описа на ВРС в полза на „К.Г.“ ЕООД е присъдена срещу „Е. П.

П.“ ЕООД вземане за сумата от 1465, 25 лева, представляваща заплатена без основание стойност на корекция по сметка, като в полза на „К.Г.“ ЕООД за присъдени и съдебно-деловодни разноски за сумата от 618. 61 лева. С договор за цесия от 21.05.2015г ищецът, действащ чрез ответника К.Т. като пълномощник е прехвърлило в полза на „И.“ ЕООД вземането си срещу „Е.-П. П.“ АД за разноски в производството по гр.д. № 9916/2014 г. по описа на ВРС срещу цена от 580 лева. Съгласно чл. 3 от договора, продажната цена по него е била платена изцяло и в брой от цесионера на цедента, като договорът служел и като разписка за извършеното плащане. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да отчете получената от него продажна цена като пълномощник по сключения договор за цесия от 28.01.2015г. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен. Оспорва наличието на валидно облигационно отошение по договор за поръчка. Оспорва да е получавал сумата по договора за цесия от 28.01.2015г. и в него да е налично удостоверяване на това обстоятелство.

Оспорва да дължи въпросната сума като твърди, че съгласно допълнително сключено споразумение от 28.01.2015. е върнал обратно на цесионера паричната сума предмет на настоящата искова претенция. Навежда се, че ответникът К.Т. е разполагал с представителна власт да извършва разпоредителни действия с имуществото на упълномощителя/ ищеца/, вкл. да договаря като сключва и прекратява договори за прехвърляне на вземания. Сочи, че съгласно сключения анекс, представляващ по съществото си обратно писмо, страните са приели за установено помежду им, че воденото гражданско производство е финансирано със средства на „Интейк“ ООД, както и че първоначалните цеденти всъщност са клиенти на Кр.

Т., ето защо ищецът се е задължил да прехвърли на това дружество вземането си за разноски по гр.д. № 9916/2014 г. по описа на ВРС. От своя страна „И.“ ЕООД е поело задължение да назначи юрисконсултите на ищеца и да им заплаща трудово възнаграждение. С отговора ответникът е направил евентуално възражение за изтекла погасителна давност.

Ищецът от своя страна твърди, че че анексът от 28.01.2015 г. е нищожен поради противоречие и заобикаляне на закона при твърдения, че е налице нееквидалентност на престациите по него, както и че същият е сключен с цел заобикаляне на данъчното законодателство, както и с твърдението, че споразумението се явява недействително поради договаряне на страните по него и пълномощника на ищеца във вреда на представлявания.

По прието възражение за прихващане ответника К.Т. навежда следните фактически твърдения: Носител е на вземане от ищеца предмет на принудително събиране по изп.д.

№ 2380/2018г. по описа на ЧСИ рег. № 895, образувано въз основа на изп.лист издадени въз основа на влезли в сила заповеди за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. №

13520/2014г. и № 13522/2014г. по описа на ВРС в размер на общо сумата от 7008,58лева. От него сумата от

995,01 лева представлява законна лихва върху главницата от 1857,02 лева за периода от 28.10.2014г. до 07.02.2020 г. изп.лист по ч.гр.д. № 13520/2014г. на ВРС.

Ищецът основа съществуването на вземанията, с които се претендира прихващане, като заявява, че претендираната сума е заявена за прихващане по някакво друго производство, и че вземането е погасено поради изпълнение и по давност.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители поддържат становищата си по спора. Страните са ангажира подробни писмени бележки.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа страна:

Видно от представения по делото договор за прехвърляне на вземане от 30.04.2014г., сключен между Саами Исмаил Сали като цедент и К.Г. ЕООД като цесионер, първият е прехвърлил на втория вземанията си от длъжника Е.-П. П.

АД на стойност 1465,25 лв. за платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия за цена от 1365,25 лв, която се съгласяват да бъде платена в срок от шест месеца.

С влязло в сила решение по гр.д.№9916/214г. на ВРС, 7- ми състав “Е. – П. П.” АД, ЕИК *********, със седалище *** Тауърс Г, е осъдено за заплати на “К.Г.”

ЕООД, ***, партер, СУМАТА от

1465,25 лева, представляваща придобито вземане по силата на договор за цесия сключен между „КНМ Груп” ООД и Саами Исмаил Сали на 30.04.2014г., за заплатена без основание сума по корекция на потребена електроенергия за период 04.09.2010г. - 02.03.2011г. за обект, находящ се в гр.Добрич, ул.

„Ген.Георги Попов” №56, клиентски №12000123969, аб.

№**********, платена по силата на договор за продажба на електроенергия и начислена с фактура №**********/ 14.03.2011г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба в съда – 31.07.2014г. до окончателното заплащане на задължението, както и СУМАТА от 618,61 лева представляваща сторени съдебно деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Съгласно договор за прехвърляне на вземане от 23.10.14г., К.Г. ЕООД, действащо чрез пълномощника си К.Т. прехвърля на И. ЕООД вземанията си от длъжника Е.-П. П. АД на стойност 1465,25 лв. за платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия, което вземане е придобито от абоната Саами Исмаил Сали по силата на договор за цесия от 30.04.14г., за цена от 1365,25 лв, която цена страните са се съгласили, че е изплатена изцяло в брой от цесионера на цедента.

Видно от приложеното тристранно споразумение от 23.10.14г., сключено между Саами Исмаил Сали, К.Г. ЕООД, двамата чрез адв.Т., и И. ЕООД, чрез управителя

Теодора Димитрова, страните са приели, че цената за прехвърляне на вземането, дължимо от “Е.-П. П.“ АД на стойност 1365,25 лв.,предмет на договора за цесия от

23.10.2014г., не е заплатена, като падежът настъпва на 30.10.14г. Прието е, че към датата на споразумението

“К.Г.“ ЕООД е в невъзможност да заплати посочената цена в срок до

30.10,2014г.г., както и да образува гражданско дело срещу длъжника „Е. П. П.“ АД, поради което са приели “И.“ ЕООД да замени “К.Г.“ ЕООД, като длъжник към физическото лице и да му заплати цената за първоначално прехвърленото вземане. В замяна “К.Г.“ ЕООД се задължава да прехвърли в полза на “И.“ ЕООД вземането, получено по договора за цесия с физическото лице бевъзмездно. В споразумението е уговорено още, че И. ЕООД ще финансира воденото съдебно дело за своя сметка, ще назначи юрисконсултите на К.Г. ЕООД в дружеството на трудов договор и ще им заплаща отделно възнаграждение. Със споразумението адв. К.Т. в качеството си на пълномощник на „К.Г.“ ЕООД предава на „И.“ ЕООД сумата от 1365,25 лева.

Съгласно договор за прехвърляне на вземане от 28.01.15г., К.Г. ЕООД, действащо чрез пълномощника си К.Т. прехвърля на И. ЕООД вземанията си от длъжника Е.-П. П. АД за разноски, присъдени с решението по гр.д.№9916/214г. на ВРС, 7- ми състав в размер на 618,61 лева за цена от 580,00 лв, която цена страните са се съгласили, че е изплатена изцяло в брой от цесионера на цедента.

На осн. чл. 183 от ГПК предвид изрично оправеното искане ответната страна „К.Г.“ ЕООД е била задължена да представи оригинала на документа- договор за цесия от 28.01.2015г. Оригинал не е представен. Ищцовата страна се позовава, че не разполага с оригинала и същия се държи от трето за спора лице –„И.“ ЕООД.

Настоящият състав е запознат с противоречивата съдебна практика по приложението на чл. 183